№ 12054
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110142689 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от М. А. Д. срещу (фирма) осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение на част от задълженията на ответника по сключения между
страните Договор за изработка на корпусна мебел и интериорни врати
MAR_ARTEX/APPARTMANT_B16/9009/20211001, след извършено
прихващане, ведно със законната лихва, считано от предявяването на
исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски, включително адвокатски хонорар.
Ищецът твърди, че на 04.10.2021г. страните са сключили договор за
изработка на корпусна мебел и интериорни врати, по силата на който в
качеството си на възложител, възложил на ответника, в качеството му на
изпълнител, срещу възнаграждение, да изработи корпусна мебел и
интериорни врати и да ги достави и монтира в обект, находящ се в гр. София,
ул. „Т.“ № ***, сграда А. - Д., апартамент ***. Сочи, че общата стойност на
поръчката е 32 400лв., платима както следва – 22 500 лв. аванс (при
подписване на договора), 6 500 лв. междинно плащане (преди монтаж) и
крайно плащане в размер на 3 400лв. (до пет работни дни след монтажа).
Релевира доводи, че договореният краен срок за изпълнение е 10.12.2021г.
Ищецът сочи, че при сключването на договора е платил в брой сума в размер
1
на 22 500 лв., за което бил издаден приходен касов ордер от ответника.
Ищецът сочи още, че впоследствие е платил сума в размер на 6 000 лв., за
което не бил издаден приходен касов ордер, но твърди, че ответникът не
оспорва, че е получил сумата.
Ищецът излага становище, че ответникът се е забавил много след
крайния срок за изпълнение на договора 10.12.2021г., както и че същият не е
изпълнен и към момента на подаване на исковата молба. Сочи, че е поискал и
получил оферта за извършване на неизпълнените от ответника работи от
(ФИРМА) на 05.05.2022г., която съгласно количествено – стойностна сметка
е с цена 6305лв. без ДДС.
Аргументира, че вместо изпълнение на 17.05.2022г. е получил
уведомление от ответника, в което последният признава, че към 17.05.2022г.
ищецът няма неизпълнени задължения по договора, но твърди, че му дължи
сумата от 1836,70 лв. за извършени от ответника допълнителни дейности,
които счита, че са били приети от ищеца без възражение. В писмо от
22.05.2022г., изпратено от ищеца до С. К. Т., управител на ответното
дружество (фирма), ищецът твърди, че не е знаел за посоченото в
уведомлението от 17.05.2022г. задължение и че не му е представен насрещен
финансово – отчетен документ във връзка със същото.
Ищецът заявява, че ответникът не е доставил следните елементи,
предвидени в Спецификацията към Договора за изработка на корпусна мебел
и интериорни врати: островен аспиратор модел Elica Haiku Island BL 32:Elica;
трапезна маса 1400*900*740 с метални профилни крака, плот 12мм матирано
стъкло бронзе; холна маса 100*700*320 матирано стъкло бронзе с метални
профилни крака; бойлер Ariston – SHAPE ECO EVO 80 V 1.8 KW; смесител за
кухня; сиво огледало в метална профилна рамка (2100*800), материал – метал,
боядисан прахово.
Ищецът прави съдебно възражение за прихващане на вземането му за
обезщетение за неизпълнение от ответника в размер на 7 900лв. с вземането
на ответника за остатъка от цената по договора - 3 900лв., до размера на по –
малкото.
Ищецът в заключение излага доводи, че доколкото ответникът не е
изпълнил част от задълженията си по договора, следва да му се присъди
обезщетение за неизпълнение в размер на 4 000лв., след извършено съдебно
2
прихващане. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът излага твърдения за неоснователност и недоказаност на така
предявения иск, а при условията на евентуалност иска от съда намаляване на
неговия размер. Сочи, че предявеният иск е неоснователен поради липса на
два от елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 79,
ал.1 ЗЗД, а именно: изправност на кредитора по облигационната връзка и
неизпълнено изискуемо задължение от длъжника. Ответникът твърди, че
ищецът е неизправна страна по процесния договор, доколкото същият не е
заплатил изискуемото и дължимо междинно плащане в размер на 6 500лв. в
договорения между страните срок – преди започване на монтажните дейности
в обекта. Твърди, че ищецът е изпаднал в забава и не е изправна страна по
договора. Сочи още, че изпълнението на задължението на изпълнителя да
достави и монтира уговореното е обусловено от изпълнението на
задължението на ищеца да извърши уговореното междинно плащане в размер
на сумата от 6 500лв., поради което задълженията на ответника стават
изискуеми едва след плащане на тази сума и няма как от него да бъде търсена
отговорност за неизпълнение.
Ответникът твърди още, че никъде в уведомлението от 17.05.2022г.,
изпратено до ищеца, не е направено признание за липса на задължения от
страна на ищеца и че същото представлява покана за плащане на
допълнително възложени дейности, които не фигурират в договора и
спецификацията. Сочи, че съществува сериозна и реална опасност ищецът да
не изпълни договорните си задължения дотолкова, доколкото същият не е
направил междинното плащане в уговорения размер и срок, необосновано
отказва да заплати допълнително възложените от него и изпълнени от
ответника дейности и демонстрира грубо отношение, включително пристъпва
към физическа саморазправа, спрямо служителите на ответника.
В отговора на исковата молба ответникът е взел отношение и по повод
възраженията на ищеца относно допълнително изпълнените дейности, които
възражения са обективирани в писмо от 20.05.2022г., приложено към
исковата молба. Сочи, че допълнителните дейности са приети без забележки
от ищеца. Счита твърдението на ищеца, че не е знаел, че трябва да доплати за
допълнително извършените дейности, за необосновано, тъй като в договора и
3
спецификацията било посочено точно какво се включва в договорната цена.
Твърди, че дори да се приеме, че ответникът е бил в забава, то с
упражняването на възражението по чл. 90 от ЗЗД същият се освобождава от
последиците на собствената си забава и няма как да отговаря по иск за
обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение.
При условията на евентуалност, ответникът моли съда ако счете иска за
доказан по основание, да бъде намален размера на претендираното
обезщетение. Възразява срещу определените от „(ФИРМА)“ ООД цени на
артикулите и счита, че същите са изкуствено завишени с цел увеличаване
размера на претенцията на ищеца. Не оспорва, че не е доставил всички мебели
по спецификацията, като сочи кои точно мебели не са доставени, а именно:
островен аспиратор, трапезна и холна маса, рафтове на холната маса,
огледало. Оспорва претенциите на ищеца по останалите точки от офертата на
„(ФИРМА)“ ООД като подробно излага съображения за това.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: наличието на облигационни правоотношения между
страните по делото, по силата на която ищецът е изпълнил задължението си,
както и стойността, необходима за довършителните работи.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно в количествено и
качествено отношение възложената работа, предаването на изработеното и
приемането му от ищеца, както и всички свои възражения.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните
е сключен Договор за изработка на корпусна мебел и интериорни врати от
04.10.2021г., по силата на който ищецът е възложил на ответника срещу
възнаграждение, да изработи корпусна мебел и интериорни врати и да ги
достави и монтира в обект, находящ се в гр. София, ул. „Т.“ № ***, сграда А.
- Д., апартамент ***. Общата стойност на поръчката е 32 400лв., платима
както следва – 22 500 лв. аванс (при подписване на договора), 6 500 лв.
междинно плащане (преди монтаж) и крайно плащане в размер на 3 400лв. (до
пет работни дни след монтажа). Страните не спорят, че ищецът е заплатил
4
сумата в размер на 22 500 лв. на ответника в брой. Страните не спорят, че
ответникът не е доставил и монтирал в посочения обект следните артикули:
островен аспиратор, трапезна и холна маса, рафтове на холната маса,
огледало.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява,
че изработеното, доставено и монтирано от ответника в апартамента на ищеца
обзавеждане е незавършено. Липсват някои детайли по корпусната мебел.
Някои мебели и реди по договора не са доставени. При оглед на място вещото
лице е установило различен материал, използван за гардероба в антрето –
ПДЧ от уговорения в договора – МДФ, като пояснява, че МДФ е 65% по-
скъпо от ПДЧ. Дава заключение относно монтирането и демонтирането на
алуминиева лайсна в кухнята. Обяснява, че има и укрепване на гръб, заради
който е било необходимо да се демонтира и да се монтира твърд гръб, както и
че цокълът също трябва да се разглоби и да пререже малко, за да се види как
е точно под ъгъл и да се изправи. Посочва, че изготвената оферта на
„(ФИРМА)“ е актуална като е в горния ценови диапазон на пазара вмомента.
Относно цените на мебелите дава заключение, че те са в изключително широк
диапазон в зависимост от конкретния дизайн.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля М., доколкото същите
са логични, последователни, кореспондират с останалите доказателства по
делото и са вътрешно непротиворечиви. Свидетелката е съседка на ищеца и
има договорни отношения с ответника със същия предмет като процесния
договор само че за друг апартамент. От показанията на свидетелката се
установява, че възложената от ищеца работа не е изпълнена точно.
Относно гардероба в спалнята съдът намира, че от показанията на
свидетелката М. и свидетеля Кръстев, монтирал процесните мебели, се
установява, че монтираният гардероб не е заемал цялото пространство в
нишата. Съдът намира, че е житейски нелогично твърдението на ответника,
че гардеробът е бил поръчан от ищеца по начина, по който е изпълнен. От
всички свидетелски показания, събрани по делото, се установява, че
ответникът е взимал мерките за мебелите. Поради изложеното съдът намира,
че по делото е безспорно установено неточното изпълнение на гардероба в
спалнята, който впоследствие е поправен от ответника. Съдът не споделя
5
доводите на ответника за изменение на процесния договор по искане на
ищеца с преправяне на изработените, доставени и монтирани мебели.
Доколкото договорът е сключен в писмена форма съдът намира, че всяко
последващо изменение следва да бъде отново в писмена форма. Настоящият
съдебен състав стига до еднозначен извод, че безспорния между страните
факт на преправяне на някои от мебелите, в това число и гардероба в
спалнята, по същността си не представлява изменение на процесния договор
или нов договор, а изпълнение на същия, доколкото първоначалното
изпълнение е било неточно. Поради изложеното съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че ищецът следва да заплати за
допълнително извършените работи.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод,
че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по договора – използвал
е различен материал за гардероба в антрето от уговорения, монтирал е
гардероб с различен размер и брой крила в спалнята, не е доставил и
монтирал островен аспиратор, трапезна и холна маса, рафтове на холната
маса, огледало.
Относно възражението на ответника, че ищецът е неизправна страна по
процесния договор, доколкото същият не е заплатил изискуемото и дължимо
междинно плащане в размер на 6 500лв. в договорения между страните срок –
преди започване на монтажните дейности в обекта, съдът намира следното:
Съгласно чл. 79 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение на кредитора, ако не
изпълни задължението си по причина, за която отговаря. Когато длъжникът
не изпълнява по причина за която не отговаря, той не дължи обезщетение
съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК. Ако причините, поради които длъжникът не
изпълнява са различни: за част от тях отговаря той, а за друга част -
кредиторът, съдът може да намали обезщетението и дори да освободи
длъжника от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на различни
причини, съдът преценява в тези рамки, като съобразява какви са причините
и в каква степен всяка от тях е попречила на изпълнението.
В конкретния случай съдът намира, че неизпълнението на длъжника не
се дължи на причина, за която кредиторът отговаря. Действително страните
са уговорили в договора монтажните работи да започнат след извършване на
междинно плащане. Страните обаче не спорят, че монтажните работи са
6
извършени от изпълнителя. Спорят единствено по тяхното точно и пълно
изпълнение. Самият ответник в отговора на исковата молба посочва, че
причината да недостави част от поръчаните артикули - островен аспиратор,
трапезна и холна маса, рафтове на холната маса, огледало е влошаването на
взаимоотношенията между страните. Установи се от свидетелските показания
по делото, че между ищеца и служителите на ответника е възникнало
напрежение. Има твърдения и за физическа саморазправа. Изпълнителят по
договора не твърди и не доказва неточното и непълно изпълнение да се дължи
на неплащане от възложителя на междинна сума. Съдът намира, че ако
междинната сума наистина не е платена, то ответникът има право да
претендира същата и е житейски нелогично, че последният нито
извънсъдебно, нито в настоящия процес не претендира същата, ако тя
действително му се дължи. Поради изложеното съдът намира, че е
неоснователно възражението в отговора на исковата молба и дори да се
приеме, че кредиторът е в забава с плащането, то неговата забава не е довела
до неточното и непълно изпълнение на длъжника.
Воден от горното съдът намира предявеният иск за доказан по основание.
Относно неговият размер СРС счита, че от приетите писмени доказателства
(оферта) и заключението на вещото лице се установява основателност на иска
и по размер, поради което съдът следва изцяло да го уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 460 лв. за заплатена държавна такса и депозит за СТЕ, съгласно списъка по
чл. 80 ГПК и представените доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД (фирма), ЕИК *********
да заплати на М. А. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на част от задълженията на
ответника по сключения между страните Договор за изработка на корпусна
мебел и интериорни врати
7
MAR_ARTEX/APPARTMANT_B16/9009/20211001, след извършено
прихващане, ведно със законната лихва, считано от предявяването на
исковата молба – 05.08.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (фирма), ЕИК ********* да
заплати на М. А. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 460 лв.,
представляваща съдебни разнсоки.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8