Решение по дело №2996/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр.София, …………..2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV-ти въззивен състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС С. АТАНАСОВ

 ЧЛЕНОВЕ:АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                            АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Деян Захариев, разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД № 2996 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

 

С присъда от 27.09.2017 година постановена по НОХД № 21487/2016 година по описа на СРС, НО, 105 състав, подсъдимият Ц.Г.Б. е бил признат за НЕВИНЕН в извършването на престъпление по чл.194 ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК е бил оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

 

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия. В протеста не се иска събиране на доказателства.

 

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

 

В открито заседание по делото пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста. Счита, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Защитникът на подсъдимия споделя становището на прокуратурата и също моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

 

Подсъдимият се присъединява към мнението на неговия защитник и моли за потвърждаване на присъдата на СРС.

 

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

 

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

 

За да постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по надлежния ред събраните пред него и на досъдебното производство относими доказателства, а именно:  гласни доказателства – показанията на свидетелите Х.Б., включително по реда на чл.281 НПК, С.Р., И.С., обясненията на подсъдимия Ц.Б., събраните и приети по делото писмени доказателства.

 

Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.

 

С оглед на горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Ц.Г.Б. с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, живущ на семейни начала, трудово ангажиран, осъждан, с постоянен адрес ***. Същият живеел на съпружески начала с И.С., от която имал син, роден на *** година.

На 27.03.2015 година около 08:30 часа сутринта подс. Ц.Б., поискал от своя приятел, свидетелят С.С.Р., лекия му автомобил, марка „Сеат” с регистрационен номер №******, бял на цвят, с монтирана газова уредба. Помолил го за това, тъй като жена му св.И.С. била бременна в четвъртия месец и трябвало да я закара спешно до болница в гр. София, поради усложнения при бременността й - имала силни болки и кръвотечение същата сутрин, а нямало с какво.

Подсъдимият Б. и св. С.живеели в гр. Елин Пелин в този период от време, като взели автомобила и потеглили незабавно за болнично заведение в гр. София за преглед на последната. На път към болницата и двамата били много притеснени, поради болките и кръвотечението на бременната, бояли се да не загубят бебето си.

Около 09:30 часа, на път за болницата, спрели да заредят гориво на бензиностанция „ОМВ”, находяща се на бул. „Цариградско шосе” № 116 в гр.София. По време на зареждането на горивото, докато били на бензиностанцията, подсъдимият Б. провел разговор по телефона с лекаря на св. С.. След като заредили автомобила, без да заплатят горивото, газ „пропан-бутан”, на стойност 20 лева, потеглили към болницата.

Св. Х.Б. - управителят на бензиностанцията „ОМВ“, намираща се на бул. „Цариградско шосе” № 166 в гр.София, след като прегледал записите на охранителните камери, установил, че след като на 27.03.2015 година около 09:30 часа лице от мъжки пол /подс.Б./ заредило гориво в лекия си автомобил, се качило и потеглило, като напуснало обекта, без да заплати дължимата сума за горивото на стойност от 20 лева. Св. Х.Б. веднага подал жалба в полицията.

След няколко дни св. С.Р. - собственикът на автомобила, бил известен за това, че неговият автомобилът е бил зареден на 27.03.2015 година около 09:30 часа на бензиностанция „ОМВ” в гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 166, след което не е заплатено горивото на стойност от 20 лева. Св. Р.посетил бензиностанцията, където му бил предоставен охранителния запис, от който станало ясно, че подс. Ц.Б. на уречения ден и час е заредил, без да плати. Св.Р.платил дължимото и се разписал. Уведомил подс. Б. за случая, като последният му се извинил и му възстановил дължимата сума, като обяснил, че стореното е било от притеснение поради проблема на св.С..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Първата инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. Фактическите констатации на съда са вследствие на внимателен и задълбочен анализ на гореописаната доказателствена съвкупност. Обсъдени са прецизно доказателствените материали и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и защо, с които настоящият съдебен състав напълно се солидаризира, поради което не намира за необходимо да преповтаря в настоящите мотиви.

 

Правилно първостепенният съд е приел и кредитирал събраните по делото гласни доказателства, още повече че същите са еднопосочни и непротиворечиви. Както свидетелите Б., Р.и С., така и подс. Б. подкрепят изцяло описаните по-горе факти, като установяват с категоричност, че след зареждането на автомобила, не е била заплатена сумата от 20 лева.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установеното от фактическа страна настоящият въззивен съдебен състав, също както и контролираният, намира, че подсъдимият Б. следва да бъде оправдан, макар и не по мотивите, изложени в присъдата.

 

На първо място следва да бъде посочено, че в конкретния случай безспорно е налице извършено деяние, реализирано от подсъдимия, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи – 20.860 литра гориво, на стойност 20.03 лева, от владението на другиго без негово съгласие и с намерение за противозаконно присвояване, както и проявена под формата на пряк умисъл вина.

 

Съдът не се съгласява с изложените от първата инстанция правни доводи за липса на субективна страна на деянието, тоест отсъствие на вина, имайки предвид поведението и емоционалното състояние на подс.Б., доколкото същият е бил разтревожен от състоянието на своята приятелка и е бързал да я откара в болница.

 

Съобразно приетите от първата инстанция, а и настоящата такава, факти, подс.Б. добре е осъзнавал, че следва да откара приятелката си в болница в гр.София, както и че автомобилът, който управлява, няма нужното гориво, за да стигнат до там, поради и което следва да зареди. Същият неминуемо е осъзнавал, че след зареждането на горивото, последното трябва да се заплати, но по една или друга причина, не го е сторил. Съдът не възприема тезата за разтревоженост или бързане, тъй като дори след посещението в болницата, а и след това, подс.Б. не си е направил труда да се върне отново на бензиностанцията, за да плати горивото, а това е направил неговият приятел, св.Русев, който се води собственик на автомобила и то седмица след това, когато е бил издирен и установен от органите на реда. Всичко това показва, че подс.Б. съвсем тенденциозно и осмислено е извършил деянието, като същото не се дължи нито на бързане, нито пък на разсеяност или други някакви обстоятелства, изключващи проявената в случая вина.

 

От друга страна, съдът намира, че в настоящия казус би могла да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, доколкото така извършеното деяние, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, а именно такова по чл.194 ал.1 НК, поради неговата малозначителност, е с явно незначителна обществена опасност. Това е така, тъй като на първо място се касае до гориво на изключително малка стойност – 20 лева, значително под размера на минималната работна заплата, на следващо място, деянието е извършено при условията на спешност и необходимост за придвижване до болнично заведение с оглед здравословното състояние на неговата спътничка. Тоест, налице са известни благородни подбуди, които в известна степен оправдават поетия риск от извършване на противоправно деяние. На следващо място, така причинената имуществена вреда е била напълно възстановена, като деецът освен всичко друго е изразил своето искрено съжаление за стореното.

 

Съгласно този законов текст не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на деянието, което означава липса на престъпление, в два варианта - неприсъствие на обществена опасност поради негова малозначителност /на деянието/; или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. Когато се обмислят характеристиките на разпоредбата на  чл.9 ал.2 НК, се изследват деянието и обществената опасност - два основни признака на кое да е престъпление. При направен извод за липса на обществена опасност, се извежда и липса на друг признак на престъплението -противоправност.

 

Конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в коментираната норма. Прегледът на факторите по това дело обуславя обмисляне на предпоставки на втората алтернатива на  чл.9 ал.2 НК - явна незначителност на обществената опасност на деянието. Най-напред в тази връзка следва да се направи преценка на личността на подсъдимия, доколкото същата се съдържа в осмислянето на самата обществена опасност. Подс. Б., макар и осъждан за престъпление против транспорта, е с добри характеристични данни, имайки предвид обстоятелствата, че е лице с висше образование, семейно обвързан, имащ две деца, за които се грижи, трудово ангажиран, без данни за каквито и да е било други противоправни деяния. Самото деяние освен това е било израз на желанието му да помогне на неговата приятелка, с която съжителства, във връзка с настъпили усложнения около нейната бременност.

 

На следващо място, явната незначителност на обществената опасност се формулира от спецификите и на самата престъпна деятелност. Подсъдимият е заредил гориво на изключително ниска стойност, 20 лева, при очевидна възможност да зареди гориво за много повече. Поведението на дееца е по-скоро израз на неприсъщо за възрастта му младежко лекомислие, отколкото на явен стремеж да се престъпят правилата на наказателното законодателство. Тази именно аргументация разкрива спецификите на  чл.9 ал.2 НК в неговата втора алтернатива - обществена опасност на деянието е явно незначителна. Следователно извършеното от подс.Б. не покрива признаците на престъпно деяние и същият следва да бъде оправдан.