РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. Пловдив, 22 февруари 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА ЧКАНД № 422 по описа на
съда 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на
производството, частната жалба и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 62, ал. 4
от ЗИНЗС.
2. Образувано е по
частна жалба на лишения от свобода П.В.С., с ЕГН **********, депозирана чрез
адвокат С. Г., срещу Определение № 1489/07.10.2021 г. постановено по
частно административно дело № 1877 по описа за 2021 г. на Административен съд
Пловдив, с което жалбата на С. против Разпореждане за предварително изпълнение,
допуснато на основание чл. 60, ал. 1 от АПК на Заповед № Л-1863 от 04.06.2021 г.
на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е
наредено на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, П.В.С., с ЕГН **********,
да бъде преведен в затвора гр. Пловдив за доизтърпяване на наложеното
наказание, е оставена БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, а производството по делото е ПРЕКРАТЕНО.
Поддържа
се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния закон
и се иска неговата отмяна.
ІІ. За допустимостта:
3. Жалбата е подадена в
законоустановения за това срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес
от оспорването му и срещу акт подлежащ на оспорване по реда на гл. ХІІІ от АПК,
поради което е ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
4. За да постанови горепосочения резултат, административният съд е приел
следното от фактическа и правна страна:
От изисканите доказателства от административния
орган е установено, че против разпореждане за предварително изпълнение на
Заповед № Л-1863 от 04.06.2021 г. на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, допуснато на основание чл. 60, ал.1 от АПК, е било
образувано адм. д. № 5609/2021 г. по описа на Административен съд София-град,
който с Определение № 4208 от 09.06.2021 г. се е
произнесъл по същество на искането за спиране на допуснатото предварително
изпълнение.
При извършена служебна справка се установено още, че
по адм. д. № 1524/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив е
постановено Определение № 861/11.06.2021 г. по повод жалбата на П.С. отново
против Разпореждане за предварително изпълнение на заповед № Л-1863 от
04.06.2021г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, допуснато на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, като съдът се е
произнесъл по същество на искането.
Въз основа на тези данни, съдът е формирал извод, че
настоящото дело касае едно и също искане с посочените две предходни дела. Не е
споделено твърдението на жалбоподателя, че това представлява нова, различна
заповед от първоначално издадената, тъй като както номера, датата, а и
съдържанието относно мотивите за издаването й, и най-вече допуснатото
предварително изпълнение са идентични. Констатирано, че действително, върху
връчения на жалбоподателя на дата 06.07.2021 г. екземпляр на заповедта е
извършена поправка на размера на общото наказание, което търпи жалбоподателя,
като посочените първоначално в заповедта години „20“, са заменени с „12“, като
от представените доказателства не става ясно да е извършена поправка по реда на
чл. 62 от АПК. Съдът е приел обаче, че така извършената корекция на заповедта,
не се отразява по никакъв начин нито на допуснатото предварително изпълнение,
нито преодолява обстоятелството, че са налице два съдебни акта по същество на
искането за отмяна на разпореждането за допуснатото предварително изпълнение.
На следващо място съдът е приел, че както в жалбата,
така и в уточняващите молби не се излагат съображения по искането за отмяна на
разпореждането за предварително изпълнение в смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК във
връзка с чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, нито се изтъкват нови обстоятелства по
смисъла на чл. 60, ал. 4 АПК, с оглед постановените две предходни определения
на съда.
С оглед изложеното съдът е формирал крайния извод,
че жалбата, с която е сезиран следва да се остави без разглеждане като
недопустимо, а производството да бъде прекратено.
ІV. За правото:
5. Така постановеното
определение е правилно.
6. От данните по делото по несъмнен начин се установява, че в случая за
трети път се оспорва разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №
Л-1863/04.06.2021 г., обективирано в същата. Първото оспорване е било пред Административен
съд София-град (АССГ), който се е произнасъл с Определение № 4208 от 09.06.2021
г. по адм. д. № 5609/2021 г. по описа на
същия съда. Второто оспорване е било Административен съд Пловдив (ПАС), който
от своя страна се е произнесъл с Определение № 861/11.06.2021 г. по адм. д. №
1524/2021 г. И с двете определения, които се влезли в сила, жалбата на С. е
разгледана по същество и е била отхвърлена.
При това положение законосъобразен се явява извода
на решаващия съда, че след като оспорения пред него административен акт вече е
бил предмет на разглеждане по адм. д. № 5609/2021 г. по описа на АССГ и по адм. д. № 1524/2021 г. по описа на ПАС, то жалбата, с която е сезиран (по повод на което е образувано адм. дело № 1877/2021 г. по описа на ПАС) се явява процесуално недопустима.
7. Повтореното връчване на процесната заповед на С. на 06.07.2021 г. е
обусловено от извършената в мотивната част на заповедта корекция на размера на
наказанието, като посочените първоначално в заповедта „20“ години са заменени с
„12“. Това обаче не води до извод, че в случая се касае за две различни
заповеди. Дали тази корекция е извършена законосъобразно или не, е въпрос,
който следва да бъде разрешен в хода на оспорване на самата заповед.
8. Относно останалите възраженията на частния жалбоподател, които настоящия
съдебен състав също намира за неоснователни, следва да се съобрази следното:
- След като съдът е приел жалбата за недопустима, това
изключва както произнасяне по доказателствените искания и събирането на доказателства,
така и произнасянето по същество на правния спор. В този смисъл съдът не е
допуснал твърдените от страна на жалбоподателя процесуални нарушения.
- На следващо място, процесуалният ред за
разглеждане на жалбата против разпореждането, с което се допуска предварително
изпълнение е уредена в чл. 60, ал. 5 АПК. В цитираната разпоредба е предвидено,
че жалбата се разглежда незабавно в
закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Този
ред очевидно изключва разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание. От
тази гледна точка, неуважаване на искането на С. жалбата му да бъде разгледана
в открито съдебно заседание няма как да обоснове извод, че решаващият съд е
допуснал нарушение на процесуалните правила.
- Представянето на нови доказателства, не може да
обоснове преразглеждане на въпроса с предварителното изпълнение отново по реда
на чл. 60, ал. 5 и сл. АПК. След влизане в сила на разпореждането за
предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от кодекса, какъвто е настоящия
случай, с ново искане е възможно да бъде сезиран единствено съдът, пред когото
е оспорена процесната заповед, а редът за това е регламентиран в чл. 166 АПК.
9.
Като е стигнал до тези изводи, административният съд е
постановил правилен съдебен акт, който ще следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран
от изложеното и на осн. чл. 235 от АПК, във връзка с чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №
1489/07.10.2021 г. постановено по частно административно дело № 1877 по описа
за 2021 г. на Административен съд Пловдив.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.