Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети януари,
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Николай
Димитров, като разгледа докладваното от съдията Кунчева т.д. №
58 по описа за 2020 година,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от А.П.М., ЕГН **********, лично за себе си и
като майка и законен представител на Ц.Л.А., ЕГН **********, Ш.Л.А., ЕГН **********,
К.Л.А., ЕГН **********, В.Л.А., ЕГН **********,
и П.Л.А., ЕГН **********, всичките от гр. Д., обл. Плевен, подадена чрез адв. С.Ч.,
като представител на Адвокатско
дружество „Ч.,***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД, със седалище гр.
София, ЕИК ***, с която са предявени осъдителни искове за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди в размер по 200 000 лв. за всеки един от ищците,
или в общ размер на всички претенции от 1
200 000 лв., ведно със законната лихва от 01.07.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетенията, които неимуществени вреди са претърпени вследствие
смъртта на Л. Ц. А., живял на съпружески начала с ищцата А.П.М. и баща на
останалите ищци, от ПТП, настъпило на 23.12.2018 г., причинено
виновно от водача на лек
автомобил „***“ с д.к.№ ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
при ответното дружество.
В исковата
молба се твърди, че на 23.12.2018 г., около 18:00 ч., в тъмната част на
денонощието, на път III-305, на 1,4 км от ПП I-3, км 97+4 /пътен възел НХК
Плевен/ настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на съжителя на първата
ищца и баща на останалите ищци Л. Ц. А..
Произшествието е причинено виновно от водача на лек автомобил „***“ с рег.№ ***
– И.С.Т., движещ се в посока от гр. Плевен за с. ***, който нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с конкретната
пътна обстановка и със знаковите ограничения, вследствие на което блъснал
попътно движещата се каруца с животинска тяга, в която пътувал пострадалият Л. А..
В резултат на удара между лекия автомобил и каруцата, тялото на Л. А. паднало в
лентата за насрещно движение върху асфалтовия път. Малко след настъпването на
ПТП по същия път, но с посока на движение от с. *** към гр. Плевен, се движил
лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от П.Б.Ч.. Водачът на този автомобил се движил със
скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и знаковите ограничения,
не забелязал навреме намиращия се върху платното за движение Л. А., не намалил
скоростта и не спрял своевременно, вследствие на което ударил същия и влачил
тялото му. В резултат на настъпилото ПТП Л. А. получил несъвместими с живота
травматични увреждания, довели до неговата смърт. Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Прекият
делинквент е извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост.
Ищците търпят неимуществени вреди от смъртта на пострадалия Л. А., който живял
в продължение на десетина години на съпружески начала с ищцата А.М. и е баща на
малолетните ищци Ц., К., Ш., В. и П.. Въпреки че нямали сключен брак, Л. и А.
изградили истинско семейство, в което отношенията между членовете му се
основавали на взаимно уважение, обич и грижа. Двамата се обичали и се
подкрепяли взаимно. Л. се грижил за възпитанието на децата им и осигурявал
тяхната издръжка. Децата обичали баща си и се отнА.ли с уважение към него. След
смъртта му животът на ищците е напълно преобърнат. А. е напълно съсипана и все
още не може да приеме случилото се. Не спира да плаче, чувства се изоставена и
отчаяна. Загубила е най-близкия човек в живота си, който се е грижил за нея и
техните деца. Чувства се обезверена и съкрушена. Ищцата изживява стрес, потиснатост,
безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност,
безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията й с другите и
живота като цяло. Загубила е Л. като емоционално присъствие и опора в живота й,
надежда за сигурност на бъдещото й. Това е довело да развитие на остра стресова
реакция и душевно разстройство у нея. Петте деца на Л. и А.преживяват смъртта
на баща си не по-леко. Те не спират да плачат след случилото се, не могат да
разберат защо баща им не е при тях. Загубили са неговата обич, морална и
материална подкрепа. Загубата на бащата тепърва ще започне да се отразява
негативно в живота на децата, тъй като фигурата на бащата е много важна за
правилното им психологическо развитие. За лекия автомобил „***“, при
управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към момента на произшествието, което ангажира
отговорността на ответното дружество за обезщетяване на причинените вследствие
на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Ищците са предявили извънсъдебна
претенция, но не са им изплатени обезщетения от страна ЗК „***“ АД. Считат, че
обезщетение в размер по 200 000
лв. за всеки един от тях би било справедливо.
В съдебно заседание
исковите претенции се поддържат от процесуалните представители на ищците. Представена
е писмена защита по делото и списък по чл. 80 от ГПК за сторените деловодни разноски.
Ответникът
оспорва исковите претенции за неимуществени вреди по основание и по размер.
Оспорва фактическите твърдения в исковата молба за виновно противоправно
поведение от страна на водача И.Т., както и твърденията за настъпване на риск,
покрит по застрахователен договор за лекия автомобил, управляван от този водач.
Оспорва също така твърденията за механизма на произшествието и че заявените с
исковата молба вреди са настъпили в пряка причинно-следствена връзка от този
механизъм, като навежда твърдения, че причина за настъпването на процесното ПТП
са действията на водача на лек автомобил „***“ – П.Ч.. Твърди още, че в
резултат на настъпилия сблъсък на този автомобил с падналия на пътното платно Л.
А., на последния са причинени телесни увреждания, довели до летален изход. Ответникът
оспорва и твърденията на ищците за търпени от тях неимуществени вреди, както и
за съществуването на описаните отношения между ищците и пострадалото лице.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Л. А., изразяващо се в нарушаване разпоредбите на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП и чл. 106, ал. 1 от същия закон. Счита размерът на заявените претенции за
прекомерен и в противоречие с принципа
за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и акцесорните претенции за
присъждане на законна лихва, предвид неоснователността на главните искове.
Ответникът
също претендира направените от него разноски по делото. Представена е писмена
защита от процесуалния представител на ответното дружество адв. Н.М. ***.
Третото лице
– помагач на ответника – И.С.Т. не ангажира становище.
Становището на третото лице – помагач на
ответника – ЗАД „***“ АД гр. София е обективирано в депозирана молба с вх.рег.№
261622/16.08.2022 г., чрез процесуалния представител адв. К. И. от САК. От
съдържанието на същата е видно, че дружеството оспорва твърденията на ищците за
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача П.Ч.,
респективно за възникнала солидарна отговорност между него и този водач на
основание чл. 53 от ЗЗД. Позовава се на влязлата в сила присъда на наказателния
съд. Заявява, че не дължи и не е изплащало обезщетения за неимуществени вреди
на ищците, както и че същите са направили отказ от заявени претенции срещу този
застраховател по друго съдебно производство – т.д. № 163/2019 г. по описа на
Плевенски окръжен съд, прекратено с влязло в сила определение от 06.07.2022
г. поради отказ от предявените искове на
основание чл. 233 от ГПК. Поддържа направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и съобразно приетия доклад по
делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното НОХД № 761/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд е видно, че с постановената
по същото дело присъда № 1/11.01.2022 г.
подсъдимият И.С.Т., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
23.12.2018 г., около 17:50 ч., на третокласен път III-305, област Плевен, на
разстояние 1,4 км от ПП I-3 км 97+814 /Пътен възел НХК – с.***/, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, с регистрационен № ***,
негова собственост, в посока гр.Плевен – с.*** /от изток към запад/, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Л. Ц. А.,
с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. с чл.
342, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което
наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3 и му е определено
наказание в размер на две години лишаване от свобода. С присъдата подсъдимият И.С.Т. е признат за невинен да е извършил деянието, нарушавайки чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и е оправдан по обвинението
му в тази му част.
Върху
представения препис от присъдата е отбелязано, че същата е влязла в сила на
27.01.2022 г.
Не е
било спорно между страните, а е и видно от представените удостоверения за
раждане на ищците Ц.Л.А., Ш.Л.А., К.Л.А., В.Л.А. и П.Л.А., че родители на
същите са ищцата А.П.М. и починалият при процесното ПТП Л. Ц. А..
От
приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
– доц.д-р Д.Д. се установява, че при първоначалния удар между лекия автомобил „***“
и ППС с животинска тяга тялото на Л. Ц. А. е политнало към автомобила и се е
ударило в обзорното му стъкло. В резултат на удара А. е получил черепно-мозъчна
травма, счупване на лявата ръка и тежка гръдна травма, локализирана предимно
вдясно, изразяваща се в счупвания на осем ребра с масивна дислокация на
фрагментите, причинили разкъсване на плевралните листове и голямо на площ и
дълбоко разкъсване на паренхима на десния бял дроб от вбитите костни фрагменти
на счупените ребра, причинили несъвместимо с живота грубо анатомично увреждане
на десния бял дроб и аспирация на кръв. При такова увреждане на жизнено важен
орган смъртта е настъпила много бързо и е била абсолютно неизбежна. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между причинената гръдна травма от удара на
тялото на Л. А. в предното обзорно стъкло на автомобила „***“ и настъпването на
смъртта на същия.
По делото е
допусната и автотехническа експертиза.
От заключението на вещото лице инж. А.П. по същата става ясно,
че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, като районът на
ПТП представлява прав хоризонтален пътен участък за двупосочно движение с прекъсната
разделителна линия на двете ленти, без пътни знаци. Каруцата с конски впряг,
управлявана от Л. А. и пътник Ц. А., се движила в дясната пътна лента, в посока
с.***. Попътно зад каруцата се движил лекия автомобил „***“, управляван от И.С.Т..
Последвал тилен ексцентричен удар между тилната част на каруцата и предната
част на автомобила. Предвид действащите сили на удара, Л. А. контактува с
обзорното челно стъкло на автомобила, с последващо отхвърляне в насрещната
пътна лента на отстояние около 36 м, а Ц. А. е паднал върху десния банкет пред
местонахождението на починалия кон. Скоростта на лекия автомобил „***“ преди и
към момента на удара с каруцата е била 104,8 км/ч. В същото време в
противоположна на каруцата посока се движил автомобил „***“ със скорост 77,33
км/ч. Когато челната част на този автомобил се намирала на разстояние около 50
м от тялото на Л. А., водачът му възприел върху насрещната пътна лента Ц. А. и
реализирал ефективно спиране до момента, в който челната част на автомобила се
е изравнила с тялото на Ц. А.. Последният към този момент е възприел тялото на
сина си Л. А. върху асфалтовата настилка, което е отстояло на около 36 м от
него и челната част на автомобила. Водачът на автомобила „***“ отпуснал
спирачния педал и реализирал плавно спиране на 62 м от тялото на Л. А., след
реализирано прегазване на същия. Според заключението скоростта, с която се е
движил лекият автомобил „***“, управляван от И.Т., е била по-голяма от
граничната за предотвратяване на ПТП при къси и дълги светлини и своевременно
спиране от страна на водача. Въз основа на направени аналитични изчисления, вещото
лице е дало заключение, че при движение на автомобила „***“ на къси светлини с
видимост към каруцата 65 м, със скорост 81,94 км/ч и своевременни действия за
спиране от страна на водача на същото МПС, произшествието е било предотвратимо.
Вещото лице е посочило в заключението, че в материалите по делото не
съществуват данни, които да сочат за действия, предприети от водача на автомобил „***“ непосредствено преди настъпване на ПТП.
За установяване твърденията на ищците
относно претърпени от тях неимуществени
вреди от загубата на Л. А. по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Л.П.
е дала показания, че познава А. М. и Л. А. като комшии много отдавна. Знае ги
като семейство с пет деца. Били добро семейство, гледали си добре децата –
винаги облечени и нахранени. Л. ходел да работи на частно – да бере чушки и
домати, да бърка вар. Той изкарвал пари и носел вкъщи чанти с продукти. Според
свидетелката държал се много хубаво – нито биел жена си, нито децата. Като
разбрала за смъртта на Л., А. припаднала. Комшиите я заливали с вода. Цялата
треперела и не се чувствала добре. А. споделила със свидетелката, че й е тежко
след загубата на Л., липсва й и постоянно вечер си плаче в стаята. Според
свидетелката децата също тъгуват за баща си, ходят на гробища с майка си и с
бабата и дядото да го почетат. След смъртта на Л. А. и децата се преместили в
друга къща. Свидетелката е заявила, че не знае дали А. работи след като е взела
пари /не уточнява от кого/, не я е
питала за това.
От своя
страна свидетелят М.К. е заявил, че са били комшии с Л., баща му и майка
му през една къща, но сега те си взели
друга къща и са на друго място. Познава А. и Л. като съпрузи, живеели съвместно
от около десет години. Знае, че имат пет
деца. Не е чувал някога да се карат. Л. се грижел добре за жена си, за децата и
за родителите си. Работел и изкарвал пари. Свидетелят твърди, че А. не е разговаряла с него нито за Л., нито
за семейството си. След смъртта на Л. била мълчалива и свидетелят предполага, че страда от загубата на близък
човек. След като закупили новата къща и се преместили в нея, не е разговарял с А.. Не е разговарял и с децата и не знае дали
споменават баща си.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следните правни изводи:
Предявените субективно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.
Сочената
разпоредба на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увреденото лице, спрямо което
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 КЗ, т.е. да е отправило писмена претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие /чл. 429, ал. 1, т.1 КЗ/.
Основателността
на предявен пряк иск срещу застраховател
е предпоставена от установяване наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП /противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди/, както и че е налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността
на причинителя на вредите.
С определението от 04.07.2021 г., с което
съдът се е произнесъл по реда на чл. 374 от ГПК, е прието за безспорно
установено между страните наличието на
застрахователна полица № BG/22/118000190722, издадена от ответното дружество за
лек автомобил „***“ с рег. № ***, валидна от 07.01.2018 г. до 06.01.2019 г.
По делото са
ангажирани доказателства за заявена от ищците писмена претенция пред
застрахователя – ответник с молба вх.рег. № 4640 от 01.04.2019 г., по която е
безспорно установено, че не е извършено плащане, с оглед на което са изпълнени
изискванията на чл. 380 от КЗ.
Обстоятелствата относно извършеното
деяние и неговата противоправност, вината
като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на
извършителя, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите
от него вреди са установени в случая въз основа на влязлата в сила присъда на
наказателния съд, с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Следва бъде посочено, че
престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на извършителя И.С.Т.,
е резултатно, т.е. в изпълнителното му деяние се включва причиняването на
смъртта на Л. А.. Осъществяването на елементите
от фактическия състав на престъплението, в т.ч. причиняване на уврежданията, довели до смъртта
на Л. А., е установено в наказателното производство и не може да бъде предмет
на преразглеждане в гражданския процес. В този смисъл наведените от ответника
твърдения, че причина за настъпването на ПТП и причиняването на смъртоносни
травми на Л. А. са действията на водача на лекия автомобил „***“, се явяват ирелевантни и не следва да бъдат
обсъждани.
По отношение
материалноправната легитимация на ищците съдът взе предвид задължителната
съдебна практика относно ограничителните критерии за определяне на лицата,
имащи право на обезщетение. Така съгласно т.2 от Постановление № 4 от
25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на РБ, при смърт на пострадалия
поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление
№ 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на ВС, т.2 от Постановление № 4/25.05.1961 г. е
допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновене дете, съответно отглеждащия го, ако единият от тях
почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/2016г.
от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2016 г. е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
Установено е
по делото по безспорен начин, че починалият при процесното ПТП Л. А. е баща на малолетните ищци Ц., Ш., К., В. и П.,
както и че същият е бил в съжителство на
съпружески начала, без сключен брак, продължило около 10 г., с тяхната майка – ищцата А.П.М., с оглед на което ищците притежават
активна материалноправна легитимация да претендират репариране на причинените им
вследствие на неговата смърт
неимуществени вреди.
Понесените от
ищците неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, болка и тъга от загубата на съжител
и баща, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието и същите подлежат
на репариране, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване
възприетите с Постановление № 4/1968 г. на ВС критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото гласни
доказателства не се установяват всички твърдения в исковата молба за претърпени
от А.М. и петте деца неимуществените вреди по вид, интензитет и продължителност.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да бъде съобразена
младата възраст на починалия при инцидента Л. А., установеното по делото
мъчително изживяване от неговата съжителка – ищцата А.М. на новината за
неговата нелепа и ненавременна смърт, както и близката степен на родство между
загиналия и останалите ищци – баща и деца. Следва да бъдат съобразени също така
установените по делото добри отношения в семейството и полаганите от Л. А. грижи за малолетните им деца. От гласните
доказателства по делото обаче не се установяват твърденията в исковата молба,
че след смъртта на Л. А. животът на ищците е напълно преобърнат, А. е развила остра стресова реакция и душевно
разстройство, усещане за „разрив“ в отношенията й с другите и живота като цяло,
а петте деца на Л. и А. не спират да плачат след случилото се. На въпрос към
свидетелката *** дали А. е променена след загубата на Л., същата е отговорила
отрицателно, като е заявила: „Не, същите са. Майката и бащата са много тъжни. А.си
е една нормална жена, гледа си децата - …….“. И двамата свидетели нямат преки
наблюдения как децата приемат загубата
на своя баща. От доказателствата по делото не е установен психичен и
емоционален статус на ищцата А.М., основан на повишена тревожност, емоционална
нестабилност, чувство за безперспективност и социална изолация, който да я
мотивира преди завеждане на делото да потърси консултация със специалист за
провеждане на съответна терапия. При съобразяване на приетите по делото като
частни свидетелстващи документи заключения по психологични експертизи,
назначени по друго дело, се налага извод, че в случая не са налице отклонения
от обичайната реакция при загуба на баща
за деца в ниска възраст, най-малкото от които е било на няколко месеца, които
да налагат надлежното им установяване от назначено по делото вещо лице.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взема предвид обстоятелства, предпоставящи уязвимост на
ищците поради смъртта на Л. А.. Такива в случая се явяват емоционалната загуба
на А.М. и осуетените й очаквания да получава подкрепа при осигуряването на
семейството и отглеждането на децата от своя съжител, каквато подкрепа е
получавала до момента на неговата смърт, както и загубата на един от родителите
за малолетните деца и перспективата да пораснат без неговото присъствие и
подкрепа в семейството.
В контекста на гореизложеното, съдът намира,
че в случая справедливо би било на съжителката на
съпружески начала на загиналия Л. А. – ищцата А.П.М. да се присъди обезщетение
в размер на 110 000 лв., а на децата на Л. А. и А.М. – ищците Ц.Л.А., Ш.Л.А.,
К.Л.А., В.Л.А. и П.Л.А., да се присъди обезщетение в размер по 90 000 лв.
за всеки един от тях.
Ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия. С оглед на проведено насрещно доказване, съдът намира, че това възражение е
основателно на наведените основания – нарушение на разпоредбите на чл. 71, ал.
1 от ЗДвП и чл. 106, ал. 1 от същия закон. Съгласно първата от цитираните
разпоредби всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два
бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а
при движение през нощта и при намалена видимост – отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да
са разположени симетрично от двете страни на превозното средство. Разпоредбата
на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП повелява, че водачите на пътни превозни средства с
животинска тяга трябва непрекъснато да направляват животните така, че да не
създават пречки и опасност за движението и да не ги оставят без надзор в
обхвата на пътя. В настоящия случай от заключението на вещото лице се
установява, че управляваната от Л. А. каруца не е била оборудвана съобразно
изискванията на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП. Каруцата е имала само един червен
светлоотразител, хоризонтално разположен на задния й капак /задънката/.
Установява се също така, че каруцата се е движела в тъмната част на денонощието
без светещо тяло отзад вляво. Тези обстоятелства са отразени и в мотивите на
постановената от наказателния съд присъда. При изслушването му в съдебно
заседание вещото лице е заявило, че каруцата се е движела в лявата част на
лентата за движение към осовата линия. При това положение, съдът приема, че с
поведението си пострадалият, освен че е нарушил императивните правила на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП и чл. 106, ал. 1 от
същия закон, сам се е поставил в опасност, като е управлявал превозно средство
с животинска тяга без светлини в тъмната част на денонощието, движейки се не
плътно вдясно, а към осовата линия на пътното платно. По този начин той е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат - удара с автомобила и
неговата смърт. Съдът приема, че приноса на Л. А. е 50%, колкото е приносът и
на делинквента И.С.Т..
При това
положение с 50% следва да се редуцират размерите на определените по-горе обезщетения на ищците,
т.е. на ищцата А.П.М. следва да бъде присъдено обезщетение в размер на
55 000 лв., а на останалите ищци – по 45 000 лв. за всеки един от
тях.
Следва да бъдат уважени
акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху главниците, както
същите са заявени - считано от 01.07.2019 г., т.е. от датата, на която изтича
срокът по чл. 497, ал. 1 от КЗ.
При този изход на спора ответникът ЗК „***“ АД
гр. София следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на Плевенски окръжен съд сумата от 11 200 лв., явяваща се държавна такса върху
цената на уважените искове.
Процесуалният представител на всичките ищци е
представил списък на разноските, с който претендира адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Към списъка е приложен договор за правна
защита и съдействие с адвокат С.Д.Ж. от САК. Съдът намира претенцията за
основателна, с оглед на което в полза на адв. С.Ж. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, от 5050 лв.
за процесуално представителство на ищцата А.П.М. и по 4250 лв. за процесуално
представителство на останалите ищци, или възнаграждение в общ размер на сумата
от 26 300 лв.
Ответното
дружество също претендира присъждане на разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК за направени разноски по делото в общ размер на 2115 лв.
Полагащата му се част от същите, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, възлиза на сумата от 1622 лв.
Въз основа на гореизложените съображения,
Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД гр. София, ЕИК *** , да
заплати в полза на А.П.М., ЕГН **********,***, сумата от 55 000 лв. /петдесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейния съжител на съпружески начала Л. Ц. А., настъпила на 23.12.2018 г. при
ПТП, причинено виновно от И.С.Т., с ЕГН **********,
като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
в „Застрахователна компания ***“ АД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 01.07.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД
гр. София, ЕИК ***, да заплати на Ц.Л.А., ЕГН **********, Ш.Л.А., ЕГН **********,
К.Л.А., ЕГН **********, В.Л.А., ЕГН **********,
и П.Л.А., ЕГН **********, всичките от гр. Д., обл. Плевен, чрез тяхната майка и
законен представител А.П.М., ЕГН **********, по 45 000 лв.
/четиридесет и пет хиляди лева/ за всеки един от тях, или общо сумата от 225 000
лв. /двеста двадесет и пет хиляди лева/, която сума представлява обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща Л. Ц. А., настъпила
на 23.12.2018 г. при ПТП, причинено виновно от И.С.Т., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„***“, с рег. № ***, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания ***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от
01.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над сумата от 45 000 лв. по
всеки иск до пълния предявен размер на претенцията от 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД гр. София, ЕИК ***, да
заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 11 200 лв. /единадесет хиляди
и двеста лева/, представляваща дължимата държавна такса върху цената на
уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД
гр. София, ЕИК ***, да заплати на адвокат С.Д.Ж. от САК, с личен № ***, сумата от 26 300 лв. /двадесет и шест
хиляди и триста лева/ за адвокатско възнаграждение по делото, съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК АСЯ П.М., ЕГН **********, в лично
качество и като майка и законен представител на Ц.Л.А., ЕГН **********, Ш.Л.А.,
ЕГН **********, К.Л.А., ЕГН **********, В.Л.А.,
ЕГН **********, и П.Л.А., ЕГН **********, всичките от гр. Д., обл. Плевен, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД гр. София,
ЕИК ***, сумата от 1622 лв. /хиляда шестотин двадесет и два лева/, представляваща
деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Решението е
постановено при участието в производството на И.С.Т., с ЕГН **********, и ЗАД „***“
АД гр. София, ЕИК ***, като трети лица – помагачи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“
АД гр. София, ЕИК ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: