Р Е
Ш Е Н
И Е
26. 07. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на дванадесети юли, през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Ганева-Димова
, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. №3001 по описа за 2018г,за да се произнесе взе
предвид следното:
С присъда от 22.05.2018г. по н. о. х. д. № 3542/17 г. Софийски районен съд, НК, 116 с –в е признал подсъдимата М.Е.Д. за виновна в
извършването на престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и я е осъдил на
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,изпълнението
на което е отложено за срок от три години.В тежест на подсъдимата са възложени и
направените по делото разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимата.В жалбата се посочва ,че
съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.Прави се
искане присъдата да бъде отменена ,като се постанови нова-оправдателна присъда
по отношение на подсъдимата.
В
съдебно заседание, защитника на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея
доводи.Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова-оправдателна по отношение на подсъдимата..
Представителят
на СГП,счита,че атакувана присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимата ,редовно призована не
се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е приел от фактическа обстановка,която
се споделя и от въззивната инстанция, а именно:
През месец април 2015г. подс.Д.
била наета от свидетелите Г.иГ.да помага в отглеждането на детето им. Св.Г.и
св.Г. живеели в гр.София, ул.„*********, който се заключвал със специфичен ключ
и карта,дубликат от които притежавала подс.Д., във връзка с изпълнение на задълженията
си като детегледачка.
На 23.09.2015г. подс.Д. заложила
в „З.К.- К.Ф.“ ООД, находяща се на ул.„******-*пред св.П. взетото от жилището
на св.Г.златно колие - 14 карата, с тегло от 12,4 грама, за което получила
сумата от 370лв.
На 27.10.2015г. заложила и златни
обеци - 14 карата, с тегло от 4,00 грама, за което и били дадени 120 лева.
На 03.09.2015г. подс.Д. заложила
в З.К.„БИ ен БИ 2014“ЕООД, находяща се в гр.София, на бул.“********взетата от
дома на св.Г.златна дамска гривна -14 карата, с тегло от 19,7 грама, за която
св.Ц. и дал сумата от 590 лева.
На 29.05.2015г. подс.Д. заложила
в З.К.„КТК Г.“ЕООД, находяща се в гр.София, на ул.********златни обеци - 14
карата, с тегло от 4,08 грама / собственост на св.Г./, за които и били дадени
130 лева.
На 30.10.2015г. в същата З.К.подс.Д.
заложила златна гривна - 14 карата, с тегло от 13,17 грама / собственост на св.Г./,
за която и била предоставена сумата от 392 лева.
На 12.10.2015г. Д. откупила
заложените на 29.05.2015г. златните обици с тегло от 4,08 грама от З.К.на „КТК Г.
Заложна къща“ ЕООД, които обаче не върнала в дома на св.Г..
На 13.12.2015г. св.Г.установила,
че в спалнята, от кутия за бижута и от детската стая липсват нейни и на детето
и накити: златни обеци - 14 карата, с тегло от 4,08 грама, на стойност 265,20
лв.; златна дамска гривна - 14 карата, с тегло от 19,7 грама, на стойност
1280,50 лв.; златно колие - 14 карата, с тегло от 12,4 грама, на стойност
806,00 лв.; златни обеци - 14 карата, с тегло от 4,00 грама, на стойност 260,00
лв.; златна гривна - 14 карата, с тегло от 13,17 грама, на стойност 856,05 лв. и златна бебешка гривна с
плочка, 14 карата, с тегло от 10,00 грама, на стойност 650,00 лв.
Св.Г.се усъмнила, че подс.Д. или
чистачката на дома са взели бижутата. Св.Г. завел и двете на полиграфски тест.
След него подс.Д. казала на св.Г., че тя е взела инкриминираните бижута, като
го завела до заложните къщи, в които ги е заложила.
На 24.12.2015г. св.Г. чрез SMS
уведомил подс.Д., че иска да откупи заложените вещи, а тя в последствие да му
върне парите.
На 28.12.2015г. двамата отишли в
заложна къща, „КТК Г.“ЕООД, находяща се в гр.София, на ул.“********. Пред нея
подс.Д. предала на св.Г. златна бебешка гривна с плочка, 14 карата, с тегло от
10,00 грама. Св.Г. откупил от заложната къща златна гривна - 14 карата, с тегло
от 13,17 грама.
Св.Г. попитал подс.Д. къде са
останалите бижута, на което последната отговорила, че са в З.К.в „З.К.- К.Ф.“
ООД, находища се на ул.„********Около 13 часа двамата се срещнали пред нея,
като св.Г. откупил златно колие - 14 карата, с тегло от 12,4 грама и златни
обеци - 14 карата, с тегло от 4,00 грама.
Подс.Д. казала на св.Г., че
златната дамска гривна - 14 карата, с тегло от 19,7 грама не могат да откупят,
тъй като служителят от заложната къща, където я била заложила, са я откраднали
заедно с други вещи.
Подс.Д. обещала на св.Г., че ще
го обезщети с парични средства, по повод откупените от заложните къщи накити от
страна на последния.
На 20.01.2016г. св.Г. дал в заем
сумата от 5000 лева на подс.Д., със срок за връщането и от един месец, за което
била съставена разписка. На 13.04.2016г. пред СРС било депозирано заявление по
чл.410 ГПК, а на 19.04.2016г. издадена и заповед по чл.410 ГПК за сумата от
3000 лева в полза на св.Г.. По сметка на ЧСИ на 31.01.2017г. и 10.10.2017г.
подсъдимата депозирала сумата от 3500 лева.
От заключението на изготвената на
досъдебното производство съдебно оценителна експертиза се установява, че стойността
на инкриминираните златни накити към датата на деянието възлиза на обща
стойност от 4117.75лв лева.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което подсъдимата М.Д. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил
задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при
спазване на правилата на формалната и житейска логика..
Основният
спорен въпрос – дали подсъдимата е
извършила престъплението, описано във внесеният обвинителен акт е намерил
своето правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.
Фактическите
положения,установени от СРС намират опора в показанията на свидетелите Г.,Г.,Г.,Ц.,М.
и П.,както и обясненията на подсъдимита.От тях се установява,че подсъдимата с
поредица свои действия е отнела златни накити от жилището на св.Г.,които е
залагала в различни заложни къщи срещу
парични суми. Показанията на посочените свидетели са безпротиворечиви и
убедителни,поради което обосновано са кредитирани от СРС.
Първата съдебна инстанция,подробно
е мотивирала оценъчната си дейност по отношение на събраните по делото
доказателства.Изрично е отбелязала защо кредитира едни от тях и защо отхвърля други.Дала е вяра на
обясненията на подсъдимата в частта,в която кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства.
В обобщение на гореизложеното,въззивната
инстанция прие,че съвкупната доказателствена маса позволява формирането на
фактически и правни изводи за авторството на деянието и вината на подсъдимата в
съответствие с изложеното от първия съд..
Правилно,действията на подсъдимата
са квалифицирани като престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
С поредица от действия под
контрола на съзнанието, подсъдимата е отнела чужди движими вещи от владението
на св.Г.,без нейно съгласие и е установила своя фактическа власт върху тях.Деянието
е извършено при пряк умисъл ,тъй като подсъдимата е съзнавала и целяла
постигането на общественоопасния резултат.Налице са и компонентите на
продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Несъмнено се установява ,че част
от вещите са върнати на пострадалото лице,но това се е случило след намесата на
св.Г. и откупване на заложените накити от него.Освен ,че сумата платена от
подсъдимата впоследствие, не покрива изцяло стойността на отнетото имущество,в
случаят липсва и елемент на доброволност в действията на подсъдимата,който да
води до приложението на привилегирования състав по чл.197 от НК.Трайната
съдебна практика приема ,че връщането или заместването на отнетите вещи трябва
да съдържа елемент на доброволност от страна на дееца , а от събраните по
делото доказателства се установява ,че подсъдимата е съдействала,едва след като
св.Г. е настоял за провеждан на тест с полиграф и резултати от него не са били
в полза на подсъдимата.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание
на подсъдимата е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.Отчетено е чистото съдебно минало на подсъдимата,помощта
й за разкриване на обективната истина,факта ,че част от вещите са върнати или
заместени.Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния размер,предвиден за конкретното престъпление.Първия
съд е подходил максимално снизходително при определяне размера на наложеното
наказание,поради което няма основание за неговото редуциране.Липсват
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, още по-малко изключително
такова,което да обуслови приложението на чл.55 от НК..
Следва
да бъде споделен и решаващия извод на СРС относно приложението на чл.66 от НК
по отношение на подсъдимата,която не е лице с висока степен на обществена
опасност и спрямо която института на условното осъждане би имал поправителен и
превъзпитателен ефект.
С оглед
изложените съображения, и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 ал.1 вр. чл.
334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 22.05.2018г.
по н. о. х. д. № 3542/2017 год.
на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 116 с – в
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.