Р Е Ш
Е Н И Е
№ 732 /02.12.2015 година, гр. Хасково
Том
8, стр. 60-61
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на деветнадесети ноември
две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Десислава Вълканова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 218 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Община Хасково с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу ЗД „Бул Инс"
АД.
Ищецът твърди, че на 02.11.2014 г. О.С.Е. управлявал л.а. с ДКН № С., собственост на Д. Й. П.. При управлението на автомобила в гр. Хасково на бул. „В. Левски", до бензиностанция „Рила Ойл" в посока ж.к. „Орфей”, след употреба на алкохол от 1,63 промила и движение с несъобразена скорост, водачът изгубил контрол на МПС-то и се ударил в еластичната ограда и в стълб за улично осветление, които били собственост на Община Хасково. Автомобилът, при чието движение било извършено непозволеното увреждане на имуществото на ищеца, бил застрахован при ответника със застрахователна полица № 02114001843652, с период на действие от 12.07.2014 г. до 12.07.2015 г. Това обстоятелство обуславяло и неговата отговорност спрямо претърпените от Община Хасково вреди. Увреденото имущество било отремонтирано от ОП „Екопрогрес", което било част от Община Хасково по силата на чл. 52 от Закона за общинската собственост ЗОС/. Сочи се и че направените разноски при ремонта на частите от уличното платно били в размер на 1 231,32 лв. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочената сума ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло иска по основание и по размер. Признава, че към датата на ПТП посоченият в исковата молба л.а. бил застрахован при него с рисковете по „Гражданска отговорност“, но се оспорва обстоятелството, че посоченото като увредено имущество било общинска собственост, както и че било налице причинно-следствена връзка между ПТП от 02.11.2014 г. и настъпилите вреди. Освен това се твърди, че описаните в протокол за ПТП вреди не съответствали на отремонтираните, съобразно представения от ищеца протокол от м.11.2014 г., както и че остойностеният размер на вредите бил значително по-нисък от претендираната сума от 1 231,32 лв., тъй като цените на материалите, часовете и ставката за труд били завишени. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като се присъдят на ответника направените в производството разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
следното:
От протокол за ПТП № 1425912/02.11.2014 г., съставен от Живко Колев Иванов – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково, се установява, че на същата дата, около 18,15 часа, в гр. Хасково на бул. „В. Левски", до бензиностанция „Рила Ойл", в посока ж.к. „Орфей”, след употреба на алкохол от 1,63 промила и движение с несъобразена скорост, водачът на л.а. „Мерцедес 300СЕ“ с ДКН № С7222НА О.С.Е. е изгубил контрола на МПС-то и се е ударил в еластичната ограда и в стълб за улично осветление.
В протокола е отбелязано и че за управляваното от водача МПС има застраховка „ГО” в ЗД „Бул Инс" АД под № 02114001843652, за периода от 12.07.2014 г. до 12.07.2015 г. Това обстоятелство се установява и от представената справка от електронната страница на Информационния център към Гаранционния фонд.
Съгласно протокол за м.11.2014 г. от ОП „Екопрогрес“ – Хасково стойността на материалите, труда и механизацията за отремонтиране на щетите на кръстовището на бул. „Васил Левски", до бензиностанция „Рила Ойл", възлиза общо на 1 231,32 лв.
Видно от Протокол № 19 от заседание на Общински съвет – Хасково, проведено на 19.12.1996 г., с Решение № 161 и на основание чл. 54, ал. 1 ЗОС общинско мероприятие „Екопрогрес“ – Хасково е преобразувано в общинско предприятие „Екопрогрес“ – Хасково.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, което следва да се кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че общият размер на разходите за отстраняване на щетите, причинени при описаното в исковата молба ПТП, възлиза на 1 231,32 лв. Отпадналите преградни елементи и колчета имат стойност като скрап в размер на 33,60 лв., поради което вещото лице М.В.К. сочи, че в случая размерът на щетите по еластичната ограда и стълба за улично осветление следва да се определи на 1 197,72 лв. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП от 02.11.2014 г. и настъпилите щети.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е
частично основателен поради следните
съображения:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя, покрил риска "Гражданска отговорност" на делинквента. Следователно, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, както и че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от което са настъпили твърдените имуществени вреди в претендирания размер и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че към
датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и
собственика на горепосочения автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 257, ал. 2 КЗ.
Няма спор между страните, а и от протокола за ПТП № 1425912/02.11.2014 г. се
установява, че О.С.Е. действително
е извършил описаното в него ПТП. Касае се за негово
противоправно поведение, тъй като в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20 и чл. 150 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като неправоспособен водач и под въздействие на алкохол е управлявал л.а. „Мерцедес 300СЕ“ с ДКН № С7222НА, без да го контролира непрекъснато, и
със скорост,
несъобразена с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост.
Следва да се приеме и че деянието на водача е виновно, доколкото не са
ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция
за вината му.
Настъпилите неблагоприятни
изменения в правната сфера на ищеца, изразяващи се в намаление на активите му поради направени разходи за ремонт на увреденото имущество, както и пряката причинна връзка между тях и гореописаното виновно и
противоправно поведение на деликвента,
се установяват по несъмнен начин от съвкупния анализ на протокола за ПТП № 1425912/02.11.2014 г., протокола за м.11.2014 г. от ОП
„Екопрогрес“ – Хасково и заключението на съдебно – техническата експертиза. На първо място следва да
се отбележи, че от съдържанието на протокола за ПТП е видно, че съставилото го
длъжностно лице е посетило местопроизшествието и е констатирало лично наличието
на увреждане по елементи на пътната инфраструктура. По отношение на тези
констатации той има има характер на официален свидетелстващ документ по смисъла
на чл. 179 ГПК, а и е подписан от виновния водач. Освен това тези констатации съответстват
напълно на описаното в протокола от ОП „Екопрогрес“ – Хасково. Последният представлява частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за ищеца факти, който не е
подписан от ответника, но той не е "правно нищо", а следва да бъде преценяван от
съда по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото. В случая верността му, и по-точно стойността на
посочените в него труд, материали и механизация при ремонта на увреденото
имущество, следва да се приеме за установено с оглед кредитираното от съда и
неоспорено от страните заключение на съдебно –
техническата експертиза.
По отношение на размера на причинените вреди съдът
споделя крайния извод на вещото лице М.В.К., според което той следва да се определи като
разлика между направените разходи за ремонт и стойността на отпадналите
преградни елементи и колчета като скрап. Съгласно трайната съдебна практика, когато при непозволено увреждане определена вещ е повредена по такъв начин, че вече не е годна
за ползване по нейното предназначение, като обезщетение се присъжда нейната
равностойност, но намалена със стойността на годните части или на получения
материал. В този смисъл са Решение № 3154 от 13.12.1977 г. по гр. д. № 1373/1977 г. на ВС, I г.
о., Решение № 1003 от 09.05.1968 г. по гр. д. № 291/1968 г. на ВС, I г. о. и
др. Това е така, защото при увреждането на вещта могат
да се получат и ползи – части и материали, които са собственост на увредения и
който той може да използва или продаде. Ето защо действителната вреда в тази
хипотеза е разликата между стойностите на повредената вещ и на ползата, която
пострадалият е реализирал или би могъл да реализира.
Възражението на ответника, че увреденото имущество не било общинска собственост, не може да бъде споделено. В тази връзка следва да се отбележи, че мястото на ПТП представлява улица, която се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ и като такъв е публична собственост на Община Хасково по силата на чл. 8, ал. 3 от с.з. и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, в т. ч. и върху пътните принадлежности по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗП, сред които са и осветителните съоръжения и предпазните огради. Освен това ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват също от общините – чл. 31, ал. 1 ЗП. От друга страна, съгласно чл. 52, ал. ЗОС ОП е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет или от извънбюджетни сметки и фондове, изчерпателно изброени в закона, а именно в чл. 53 от с.з. Следователно, ОП „Екопрогрес" не е търговско дружество, няма обособена правосубектност, а като структурно звено на общината, представлява част от същата и в този смисъл от нейната администрация /така и Определение № 3066 от 05.04.2005 г. по адм. д. № 2603/2005 г. на ВАС, 5-членен с-в/. Изложеното дава основание да се приеме за доказано, че увреденото имущество е публична общинска собственост.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ответника спрямо ищеца.
Ето защо предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД се явява частично основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен за сумата от 1 197,72 лв., а в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от
1 231,32 лв. – да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на
уважената част от иска, а именно сумата от 499,00
лв., съобразно ангажираните доказателства за
извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника също се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от тях,
а именно сумата от 8,17 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият
съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна
компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е
съобразен с материалния закон.
Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат
право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази
насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД да заплати на Община
Хасково, Булстат *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, сумата от 1 197,72 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – щети по еластична ограда и стълб за улично осветление, в
резултат на ПТП на 02.11.2014 г. в гр. Хасково, на бул. „Васил Левски",
извършено от О.С.Е. при управление на л.а. „Мерцедес 300СЕ“ с ДКН № С., застрахован със
застрахователна полица № 02114001843652, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
в съда – 30.01.2015 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 1 231,32 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Община
Хасково, Булстат *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл.
„Общински” № 1, сумата от 499,00 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Община Хасково, Булстат *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, съдебен адрес:***, сумата
от 8,17 лева, представляваща
направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./