Р Е Ш Е Н И Е
№ 260039 / 11.11.2020г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На пети октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………ГАЛИНА МИЛКОВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......1365 ...по описа за............2019…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от
Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт М.С., с която е предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК срещу Т.Г.С. *** за заплащане на дължими суми по договор за
паричен заем,
с който се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на длъжника Т.Г.С. ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, паричните суми, както следва: 617 лева главница по договор за
паричен заем № 2764542 / 08. 03. 2017 г.; сумата от 57, 43 лева представляваща договорна лихва за периода
06. 04. 2017 до 14. 09. 2017 г. /падеж на последната погасителна вноска/,
сумата от 381, 57 лева представляващи неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.04.2017 г. до 14.09.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); сумата от 102,71 лв. обезщетение за забава за
периода от 06. 04. 2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда- 06. 03.
2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане. Желае се ответника да бъде осъден да заплати съдебните разноски в заповедното производство
в размер на 25 лева държавна такса, 50 лева юрисконсултско възнаграждение и
съдебните разноски по настоящото производство в размер на 175 лева държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за паричен
заем, на 08. 03. 2017 г. с номер 2764542 между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД (заемодател) и Т.Г.С. (заемополучател). Твърди се, че договорът
е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на
договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 700,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя,
се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на
договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. налице е реалното
предаване на заемната сума на датата на сключване на договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 777, 87 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 77, 87 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 14. 09. 2017 г. на 27
равни седмични погасителни вноски, в размер на 28,81 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска е 16. 03. 2017 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 14. 09. 2017 г.. С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен.
На
основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9, 00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не могат да надхвърлят 45, 00 лв.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.
4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер
на 447, 93 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена
на 27 равни вноски, всяка в размер на 16, 59 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка
е с конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в общ размер на 45, 40 лева.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 06. 04. 2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 102, 71 лева, който
е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена, е в размер на 214,80 лв., с която са погасени както следва: неустойка
за неизпълнение: 66, 36 лв., такса разходи: 45, 00 лв., договорна лихва: 20, 44
лв., главница: 83 лв.
Срокът
на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 14. 09.
2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На
1. 07. 2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16. 11. 2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2764542 / 9. 03. 2017 г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на : кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено
с известие за доставяне, на което е отбелязано, че получателят се е преместил
на друг адрес.
В съдебно
заседание въпреки редовното му призоваване не се явява процесуален представител на ищцовото търговско
дружество, но същият чрез нарочна писмена молба поддържа така предявения иск и
иска неговото уважаване, така както е предявен. Моли в случай, че е налице
хипотезата на чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК не е подал отговор по исковата молба,
с която е предявен горепосочения установителен иск срещу него. Същият ответник редовно призован не
се явява лично в съдебно заседание, не изпраща представител и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Предявените от ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* искове се явяват по своята същност положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415,
ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването
в полза на ищеца на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За
да бъде уважена тази установителна претенция, съдът намира, че следва да бъдат
доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки, а именно:
между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице
валидно правоотношение, ищецът като страна по това валидно правоотношение да е
изпълнил поетите от него задължения– да предоставя твърденият от него паричен
кредит в посочения размер, ответникът също като страна в това правоотношение да
не е изпълнил дължимата се в твърдения от ищеца размер насрещна престация и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
С оглед на така
направеното искане от страна на ищцовото дружество за постановяване от съда на неприсъствено
решение по исковете на основание чл. 238,
ал.1 от ГПК съдът намира, че така същото
се явява напълно основателно и е било уважено, тъй като са налице предпоставките за това:
На първо място ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител
в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място налице е искане от ищцовата страна за постановяване на
неприсъствено решение. На трето място– на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. И на последно място– налице е и предпоставката по чл. 239, ал.1, т. 2 от ГПК– с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства,
исковете са вероятно основателни.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени, без
решението да се мотивира по същество.
Следва да се
осъди ответника да заплати на ищцовата страна всички направени от нея съдебни
разноски, както по настоящото исково производство в размер на сумата от 525 лв. представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
тъй като ответника с поведението си е дал повод за завеждането на настоящия иск,
освен това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и
сумата от 75 лв. представляваща направените от дружеството съдебни разноски по
заповедното производство ч. гр. д. №520 / 2019 г. на КРС- за внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Г.С. ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 представлявано от Димитър Бориславов Бончев, парична сума в
размер на 617 лева главница по договор
за паричен заем № 2764542 / 08. 03. 2017 г. ; сумата от 57, 43 лева представляваща договорна лихва за
периода 06. 04. 2017 до 14. 09. 2017 г. /падеж на последната погасителна
вноска/, сумата от 381, 57 лева представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.04.2017 г. до 14.09.2017 г.
(падеж на последна погасителна вноска); сумата от 102,71 лв. обезщетение
за забава за периода от 06. 04. 2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда- 06. 03. 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което е издадена
Заповед № 346 от 08. 05. 2019 г. по ч. гр. д. № 520 / 2019
г. на КРС до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.Г.С. ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумата от 525 лв. представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр. д. № 1365 / 2019 г. по описа на КРС на основание чл.
78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Г.С. ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Димитър Бориславов Бончев
сумата от 75 лв. представляваща
направените съдебни разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 520 /
2019 г. по описа на КРС .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: