Решение по дело №257/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1705
Дата: 21 май 2024 г. (в сила от 21 май 2024 г.)
Съдия: Бойка Табакова
Дело: 20247240700257
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1705

Стара Загора, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ПЕТКО ТЕНЧЕВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА канд № 20247240600257 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник група „АНДОАПТПВ“ в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора Областна дирекция на МВР – Стара Загора, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Р., срещу Решение № 70 от 23.02.2024г., постановено по АНД № 20235530203386/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление /НП/ № 23-1228-004192 от 28.09.2023г. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като противоречащ на чл.189з от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ направения от въззивния съд извод, че вмененото нарушение представлява маловажен случай. Твърди, че цитираната законова разпоредба предвижда неприложимост на чл.28 и чл.58г от ЗАНН и е била в сила както към момента на издаване на НП, така и към момента на произнасяне на съда. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото НП. Претендира да присъждане на юрисконсултско възнаграждение на двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако бъдат поискани.

Ответникът по касационната жалба – Д. Н. Д. от гр. Стара Загора оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че приложението на чл.28 от ЗАНН е допустимо в този случай на основание чл.29 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде отменено и да се потвърди издаденото НП.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 23-1228-004192 от 28.09.2023г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, въз основа на АУАН № GA 1053266 от 16.08.2023г, с което на Д. Н. Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева на основание чл. 178д ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 16.08.2023г. в 16:15ч в гр. Стара Загора на бул. „Цар Симеон Велики“, южно от № 116, по данни на свидетели-очевидци е паркирал собствения си лек автомобил с peг. № [рег. номер] на място, обозначено с пътен знак д 21, определено за ППС, обслужващи и ли управлявани от хора с трайни увреждания без да има това право.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП и е предупредил нарушителя за последиците при извършване на нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт. Изложени са съображения, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че описаната в НП фактическа обстановка, както и извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение на чл98, ал.2, т.4 от ЗДвП , е доказано по безспорен и несъмнен начин. Приема, че конкретиката на случая го прави маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.93, т.9 от НК. Според съда нарушителят се характеризира с ниска степен на обществена опасност предвид регистрирането само на едно нарушение за времето от издаване на СУМПС през 2012г, а деянието му – предвид паркиране само на 1/3 от личния му автомобил върху мястото, определено за ППС, обслужвани или управлявани от хора с трайни увреждания, което е позволило на свидетеля Ч. да паркира своя автомобил по начин, позволяващ му да излезе от него.

.

Решението на Старозагорския районен съд е неправилно.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин, като изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, а при прилагане на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях. В допълнение следва да се посочи само, че липсата на пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят, изискуема по чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, не може да изключи действието на поставения пътен знак Д21. Наличието на такъв знак и указателни табели към него е безспорно установено по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗДвП, когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Именно с пътния знак Д21 в конкретния случай не се е съобразил ответникът при изрично заявено от него знание за наличието му. Затова само липсата на изискуемото от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. допълнително обозначение на мястото с пътна маркировка не може да обоснове извод, че не е осъществен съставът на вмененото административно нарушение.

Основателно е обаче оплакването на касатора, че неправилно е приложен чл.28 от ЗАНН, въз основа на който ответникът е освободен от административнонаказателна отговорност. Съгласно специалната норма на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН. Това е направено от законодателя с оглед значимостта на обществените отношения, регулирани от ЗДвП. Неприложима в случая е и нормата на чл. 93, т.9 от НК, на която се позовава районният съд, с оглед наличието на легална дефиниция за понятието „маловажен случай“ в §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Не може да бъде споделен доводът на ответника за прилагане нормата на чл. 29 ЗАНН (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), която предвижда, че разпоредбата на чл. 28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Както се посочи, норма на чл. 189з от ЗДвП е специална и има приоритет пред предвиденото в общия закон, била в сила още към момента на извършване на конкретното деяние, освен това случаят не касае безопасността на движение.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение, с което е отменено НП, като валидно и допустимо, но постановено в несъответствие и при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде решено по същество. Тъй като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършването на вмененото нарушение е доказано в хода на първоинстанционното производство и наложеното наказание е във фиксиран от закона размер, процесното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 70 от 23.02.2024г., постановено по АНД № 20235530203386/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1228-004192 от 28.09.2023г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което Д. Н. Д. от гр. Стара Загора е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 178д ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:
Членове: