Р Е Ш Е Н И Е
№ 310 / 14. Май 2010г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и осми април 2010г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Е.
Б.
Съдебен секретар: А.П.
Като разгледа докладваното от съдия Б. Административно дело № 415/ 2009г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба на Т.В.В. *** срещу
изричния отказ на Главния архитект на Община Плевен, обективиран в писмо Изх. №
ТСУС -94Т-614-1/23.04.2009г. да издаде удостоверение за търпимост на осн. §16
ЗУТ за строеж “пристройка-лятна кухня”, изградена в УПИ ІV-566, кв.7 по плана
на с. Ясен, Община Плевен с административен адрес: с. Ясен, ул. “К. Попова” №
6.
Жалбоподателят при подаване на
жалбата е непълнолетен и действа със съгласието на неговия баща и законен
представител В.Т.В. (допълнително уточнение към жалба на л.12) като в хода на
съдебното производство е навършил пълнолетие и сам е упражнявал последващите
процесуални действия. Оспорва отказа като немотивиран, постановен при нарушение
на административно-производствените правила по чл. 35 АПК, тъй като гл.архитект не е изяснил изцяло
фактическата обстановка и не е събрал необходимите и относими доказателства за
правилно решаване на случая. Твърди, че фактическата обстановка не отговаря на
фактическото и правно положение към настоящия момент, а постройката е изградена
преди 87г., прилага нотариално заверена декларация, че е построена през 1957г. Позовава
се на изслушана съдебно-техническа експертиза по АД № 1057/2009г. по описа на
АС – Плевен, доказваща, че строежът е допустим както към времето на
изграждането, така и към настоящия момент с оглед действащите правила на ЗУТ.
Въпроса за търпимостта на постройката е бил предмет на изследване и по повод
предходна заповед на ДНСК за премахване на строежа, отменена с влязло в сила
решение по АХД№ 207/2006г. по описа на ПлОС, което е било служебно известно на
главния архитект. В хода на това съдебно производство също са събрани
достатъчно доказателства за търпимостта на сградата. Макар да не е бил страна
по това дело, административния орган е следвало да се ползва от събраните
доказателства, доколкото могат да дадат насока за времето на извършване на
строежа. Счита, че неоснователно главният архитект е постановил отказа като се
е позовал на издадена Заповед № ДК-02-ПН-05/16.09.2008г. на Началника на РДНСК
– Плевен, с която е наредено премахване на строежа. Началника на РДНСК – Плевен
при издаване на заповеди по чл. 225 ЗУТ за премахване на незаконни строежи няма
задължение да изследва въпроса за търпимостта на строежа по смисъла на § 16
ЗУТ. От разпоредбата е видно, че такива удостоверения се издават само по искане
на заинтересована страна по повод заповеди на РДНСК за забрана ползването на
строежа и премахването му, както и за вещнопрехвърлителни сделки. Наличието на
издадена заповед за премахване на строежа е основание да се приеме и разгледа
искането за издаване удостоверение за търпимост, а не основание за отказ. Затова
мотивите за отказа противоречат на материалния закон и целта му. Иска да бъде
отменен отказа на главния архитект на Община Плевен и преписката да бъде
върната със задължителни указания по приложението на закона.
Ответникът – Община Плевен, чрез
юрисконсулт Н. изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата
и моли да бъде отхвърлена. Счита, че в издадения отказ са посочени правните
основания за нетърпимост на строежа. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството на осн.
чл. 16 ал.1 т.3 от АПК прокурор Ш. от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, отказът е правилен и
законосъобразен като предлага да жалбата да бъде отхвърлена.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на изричния
отказ на главния архитект, представляващ индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 214 т.2 ЗУТ, за валидност
и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата срещу отказа на Главния архитект на Община
Плевен в писмо Изх. № ТСУиС-94Т-614-1/23.04.2009г., връчено на 24.04.2009г. с
обр. разп. ( л. 37 от делото) е подадена до Административен съд - Плевен с Вх.
№ 1478/07.05.2009г. в рамките на преклузивния 14-дневен срок за съдебно
обжалване съгл. чл.215 ал.4 ЗУТ и от надлежна страна - адресат на акта, имаща
право и интерес от оспорването, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Жалбоподателят Т.В.В. е подал молба вх. № ТСУиС-94Т-614-1/10.04.2009г.
до Главния архитект на Община Плевен с искане за издаване на удостоверение за
търпимост за пристройка към лятна кухня, находяща се в с. Ясен, квартал 7, УПИ
№ ІV-566, което му е необходимо за нотариус.
Представил е нотариално заверена декларация от
10.04.2009г., че пристройката към лятна кухня в позочения УПИ е построена през
1957г. (л.42)
Молбата е подадена от името на непълнолетния Т.В.,
чрез законния му представител В. Т. М. (В.Т.В.) –
негов баща съгласно представеното
удостоверение за раждане, удостоверение за идентичност на лице с различни имена
и Решение № 162/23.04.2008г. на РС – Плевен по брачно гр.д.№ 1813/2008г.(л. 58
, 59 и 70).
Т.В. се легитимира като собственик на посочения УПИ по
силата на НА за покупко-продажба № 111 том № VІ рег. № 7289 дело № 647/2005г.
от 01.07.2005г. на нотариус С. И. с район РС – Плевен, рег. № 016 на НК (л.88), от
който е видно, че в имота е построена жилищна сграда, има и други подобрения,
без да са описани. В него не е отразена като съществуваща процесната постройка
– пристройка лятна кухня.
Главния архитект се произнесъл по искането с
процесното писмо, с което отказал изрично издаване на удостоверение за
търпимост на посочения строеж “Пристройка – лятна кухня” на осн. §16 ал.1 ЗУТ.
За да мотивира отказа си се позовал на писмо Изх. № Пл-358-00-150/03.04.2009г.
на РДНСК – Плевен, с което Община Плевен е била уведомена за започнато
производство за премахване на незаконния строеж на осн.чл. 225 ал.1 от ЗУТ и
издадена Заповед №
ДК-02-ПН-05/16.09.2008г. на Началника на РДНСК – Плевен, с която се разпорежда
премахването му.
Главният архитект е органа, в чиято компетентност е
предоставено одобряването на инвестиционните проекти съгл. чл. 145 ЗУТ, затова
е компетентен орган да издава удостоверение за търпимост по реда на §16 ЗУТ.
Разпоредбата на § 16 ЗУТ се отнася за строежи, попадащи в няколко различни
хипотези, според времето на изграждането, които са търпими и затова не подлежат
на премахване и забрана за ползване от една страна и които могат да бъдат
предмет на прехварлителна сделка от друга страна, само след издаване на
удостоверение за търпимост от компетентните органи. В случая – от главния
архитект на Община Плевен. Респективно той е компетентен да постанови и отказа
за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 ал.1 ЗУТ.
В заявлението на молителя е посочено, че удостоверението
е необходимо за пред нотариус, т.е. – касае се за искане в последната от
възможните три хипотези на § 16 ал.1 ЗУТ– за прехвърлителна сделка.
Но на главния архитект е било известно, че за същия
строеж е започнало производство на основание чл. 225 ал.1 от ЗУТ, което е
завършило със Заповед № ДН-02-ПН-05/16.09.2008г. на Началника на РДНСК, с която
се нарежда да бъде премахнат незаконния строеж, построен през 2005г. Т.е.
въпросът за търпимостта на постройката вече е бил предмет на друго
административно производство, приключило с издаден административен акт, в което
е предмет на преценка и въпросът за търпимостта, защото § 16 във всичките си алинеи
разпорежда, че търпимите строежи не подлежат на премахване. Следователно, за да
постанови премахване на строежа, органът, издал заповедта за премахване следва
да прецени и дали той е търпим, защото ако е търпим, той не подлежи на
премахване. Т.е. в този случай въпросът за търпимостта на строежа е от
компетентността на органа, овластен да постанови премахването му. Само в
случаите, какъвто е процесния, когато се цели прехвърляне на имота, е
необходимо преди сделката да бъде издадено удостоверение за търпимост, което е
от компетентността на главния архитект. Наличието на започнало производство по
чл. 225 ЗУТ пред РДНСК, както и приключването му с издаване на заповед за
премахването, изключва възможността въпросът относно търпимостта на сградата да
бъде разглеждан в отделно административно производство, макар и в хипотезата,
когато се иска издаване на удостоверение като предпоставка за прехвърлителна
сделка.
Към момента на постановяване на отказа Заповед №
ДН-02-ПН-05/16.09.2008г. на Началника на РДНСК не е влязла в сила, а е била
предмет на оспорване по АД № 1050/2008г. по описа на Административен съд –
Плевен, завършило с Решение № 448/17.07.2009г., с което съдът е отхвърлил
жалбата срещу заповедта. Решението не е обжалвано
и е влязло в сила на 14.07.2009г. От тази дата влиза в сила заповедта за
премахване на строежа, която подлежи на изпълнение. В хода на съдебното
производство при проверка законосъобразността на заповедта за премахването на
строежа е изследван и въпроса за неговата търпимост, като съдът е стигнал до
извод, че строежът в окончателния си вид е бил завършен през 2005г., както е
приел и Началникът на РДНСК- Плевен в мотивите на заповедта и затова като
изградена след сроковете по § 16 ал.1 и 2 ЗУТ, без строителни книжа и
неузаконена, постройката – пристройка към лятна кухня не е търпима и подлежи на
премахване. С влизане в сила на заповедта на началника на РДНСК – Плевен за
премахване на строежа, въпросът за търпимостта на постройката е разрешен по
окончателен начин и не подлежи на разглеждане в производство по § 16 ал.1 ЗУТ
последната хипотеза.
Правилно Главният архитект на Община Плевен е
мотивирал отказа си с наличието на производство по чл. 225 ЗУТ за премахване на
строежа и постановена заповед за премахването му, в което предмет на преценка е
и въпросът за търпимостта на сградата, независимо, че то не е било завършило с
влязла в сила заповед. Наличието на такова административно производство
изключва възможността същият въпрос да бъде преценяван от друг административен
орган, макар и в друго производство, с риск да бъде постановен противоречив
административен акт. Затова не е било необходимо да се изследва въпроса като се
събират доказателства относно годината на построяване на сградата и другите
обстоятелства. В този смисъл не е налице твърдяното от жалбоподателя
процесуално нарушение на чл. 35 АПК.
В последната хипотеза на §16 ал.1 ЗУТ – издаване
удостоверение за търпимост от главния архитект преди прехвърлителна сделка, се
имат предвид случаите, при които не е започнало производство по премахване или
забрана за ползване на строежа. Наличието на такова производство изключва
възможността за издаване удостоверение за търпимост. Противното разрешение на
спора би довело до заобикаляне на закона. Затова отказът е постановен в
съответствие с материалния закон и целта му.
Освен това съдът счита, че не е налице и първата
предпоставка на § 16 ал.1 ЗУТ, за
издаване на удостоверение за търпимост – сградата да е построена до 7 април
1987г.
Жалбоподателят твърди, че пристройката - лятна кухня е
построена през 1957 г., за което представя нотариално заверена декларация от
10.04.2009г. (л.42). Въпреки многократните възможности, които му бяха дадени,
не внесе определения от съда депозит за изготвяне на назначената
съдебно-техническа експертиза, поради което съдът счете, че се отказва от това
си доказателствено искане. С оглед на приобщените към делото доказателства по
АХД № 207/2006г. на Окръжен съд – Плевен, АД № 1057/2008г. и АД №1050/2008г. на Административен съд – Плевен няма данни за
конкретната дата на построяване на старата лятна кухня, на чието място е
изградена пристройката и за която свидетелите по АХД № 207/2006г. на Окръжен
съд – Плевен установяват, че към 56г. е съществувала. Нито старата лятна кухня,
нито новата пристройка са нанесени в кадастралния план на селото (л. 90 и 91),
потвърдено в заключенията на всички в.л. В подкрепа на извода, че процесният
строеж – пристройка лятна кухня, представлява пристройка към съществуваща
жилищна сграда и е изграден през 2005г. е както описанието на съществуващите
сгради в НА 111/01.07.2005г., където постройката не е спомената, така и подаденото
от В.Т.В. заявление за издаване виза за проектиране вх. № ТСУС –
94-В-272/13.06.2005г. за реконструкция на покрив на съществуваща жилищна сграда
и пристройка към жилищна сграда (лятна кухня). Главния архитект на Община
Плевен е дал указания на заявителя с писмо Изх. № ТСУиС-94-В-272/20.06.2005г.,
че за издаване на скица (виза) за проектиране за реконструкция на съществуваща
жилищна сграда и лятна кухня е необходимо писмено нотариално заверено съгласие
от собственика на УПИ ІІІ-565. (л. 36, 37 – АХд№ 207/2006г. ПлОС). Затова
следва да се приеме, че процесната пристройка е завършена през 2005г., т.е.
след 7 април 1987г. и не попада в хипотезите на §16 ал.1 ЗУТ, и поради тази
причина не може да се издаде удостоверение за търпимост от главния архитект. Строежът
е изграден след влизането в сила на ЗИД на ЗУТ (ДВ – бр. 65 от 2003г.), поради
което за него е неприложим § 16 от ПРЗ на ЗУТ относно преценка за търпимост на
строежа.
Постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата срещу
него следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, в полза на ответника –
Община Плевен, на осн. чл. 143 ал.4 АПК и чл. 78 ал.1 ГПК вр. чл. 144 АПК
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 150 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.В.В. *** срещу изричния отказ на Главния
архитект на Община Плевен, обективиран в писмо Изх. № ТСУС
-94Т-614-1/23.04.2009г. да издаде удостоверение за търпимост на осн. §16 ЗУТ за
строеж “пристройка-лятна кухня”, изградена в УПИ ІV-566, кв.7 по плана на с.
Ясен, Община Плевен с административен адрес: с. Ясен, ул. “К. Попова” № 6.
ОСЪЖДА Т.В.В.
***, да заплати на Община Плевен деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С
Ъ Д И Я
: