Определение по дело №362/2019 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              II-ри  Въззивен  граждански  състав           

На 09 януари 2020 година

В закрито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                          ВЕСЕЛА СПАСОВА                                                         

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч. гр. дело №362   по описа за 2019 година

За да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И.Д.М. ***Г. ***, срещу Определение №2682/21.11.2019г. постановено по гр.д. №2502/2019г. по описа на по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по гр.д. №2502/2019г. по описа на ЯРС.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е уважил възражението на ответницата за неподсъдност на делото пред български съд, предвид постоянното местопребиваване на детето в Норвегия. Сочи се, че в случая, в изключителен интерес на детето е, спора предмет на настоящото производство, да бъде разгледан в България, тъй като тук той ще се разгледа според неговото отечествено право, което във всички случаи било по-благоприятно за детето, съгл. чл. 85 ал.2 от КМЧ , още повече че на ищеца не му бил известно правовия ред, по който този въпрос би се разгледал в Норвегия, а във всички случаи това щяло да стане и в отсъствието на ответницата, което тя едва ли отчитала като факт, който  дори не бил и в неин интерес. Претендира се отмяна на атакуваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от обжалването.  Разгледана по същество, жалбата се преценя, като неоснователна, по следните съжображения:

В случая гр.д. №2502/2019г. по описа на по описа на ЯРС, е било образувано по искова молба с пр. осн. чл.59 т.9 СК, подадена от И.Д.М. срещу М.И.М., относно изменение на мерките относно родителските права, режим на лични контакти, местоживеене и издръжка по отношение на детето  И. И.М., родено на ***г. В о.с.з. пред ЯРС, проведено на 12.11.2019 г. ответницата е направила възражение, че българският съд не е международно компетентен да разгледа делото, тъй като обичайното местопребиваване на детето е в Норвегия.

По дела с международен елемент съдът следва на първо място да прецени своята компетентност. За същата, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент на Европейския съюз, от двустранен договор, със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право. С оглед изложените твърдения в ИМ, представените доказателства по делото и предвид обстоятелството, че ответницата също твърди и не оспорва, че от юни 2018г. детето И. И. М. живее при баща си И.Д.М. в Норвегия и учи там /посочено е в ИМ, че след края на ваканцията- на 15.08.2019г. детето следва да се върне в Норвегия, за да продължи да учи там и във втори клас/, компетентният да разгледа спора съд, относно искането за родителската отговорност следва да бъде определен съгласно правилата на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г./Конвенцията/. За споровете по искове за упражняване на родителски права, режим на лични контакти на детето, при наличие на международен елемент в правоотношението в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС се прилага правилата на Конвенцията. В случая Норвегия е ратифицирала  през 2016 г. Хагската конвенция от 1996 г. за закрила на детето, по която всички държави — членки на ЕС, са договарящи се страни.

Съобразявайки разпоредбата на чл.5 от Конвенцията, първоинстанционния съд законосъобразно е приел, че с оглед обичайното местопребиваване на детето в Норвегия, компетентни да се произнесат по спора относно упражняване на родителски права и режим на лични контакти на детето са съдебните органи на тази държава. В чл.1 са очертани целите, които се реализират с приложението на Конвенцията и между тях са определянето на държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото на детето, определянето на приложимото право, което следва да прилагат тези органи при упражняване на тяхната компетентност, определянето на приложимото право при родителска отговорност. Мерките, посочени в чл.1, съгласно чл.3, б.„а” от Конвенцията засягат упражняването на родителската отговорност. Разпоредбата на чл.5 от Конвенцията регламентира обичайното местопребиваване на детето, в случая това местопребиваване е в Норвегия, като критерий за определяне международната компетентност на съдебните органи, които следва да се произнесат по спора относно упражняване на родителски права и режим на лични контакти по отношение на детето И. И. М.. С оглед обичайното местопребиваване на детето в Норвегия, компетентни да се произнесат по спора за издръжката на детето са съдебните органи на тази държава. Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка. – арг. чл. 87, ал. 1 КМЧП. Не са налице изключенията от това правило, отразени в ал.2 и 3 на чл.87 КМЧП, предвид обстоятелството, че родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, както и че по делото не е установено, че отечественото право на детето е по- благоприятно за него по отношение на иска за издръжка. Освен това спорът за упражняване на родителските права не е разрешен, за да се преценява кой е дължащият издръжка и има ли той обичайно местопребиваване в държавата, чиито граждани са търсещият и дължащият издръжка чл. 87, ал. 2 КМЧП /към момента на подаване на ИМ задълженото за издръжка лице по отношение на детето, съгласно цитираното в ИМ съдебно решение е неговия баща, който е с обичайно местопребиваване в Норвегия/.

При тези обстоятелства изводите на първоинстанционният съд, че не е международно компетентен да се произнесе по иска са правилни.

Предвид на изложеното обжалваното определение на ЯРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2682/21.11.2019г. постановено по гр.д. №2502/2019г. по описа на по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.