Р
Е Ш Е Н И Е
260062/2.2.2021г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№780/2020 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си
молба до съда ищецът Т.Т.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. М.Т.от ВАК, излага, че на 04.02.2018
г., около 22.30 часа е пострадал при ПТП, осъществило се между него, като водач
на МПС- л.а. марка „Мерцедес“, модел Е 280 CDI, с рег. №***и Н.П.Д., ЕГН **********,
водач на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, рег. №***. Било установено, че
водачът Н.П.Д., при наличие на пътен знак „Б-2“, намиращ се на кръстовище, не е
пропуснал движещия се по път с предимство автомобил, управляван от ищеца. За
управлявания от Н.П.Д. автомобил /марка „Опел“, модел „Астра“, рег. №***/, на
06.12.2017 г. бил сключен с ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от С.С.П.
и К.Д. К., договор
за застраховка „Гражданска отговорност“. Договорът бил сключен за периода от
06.12.2017 г. до 06.12.2018 г. Предвид горното, ищецът, на 28.06.2018 г. отправил
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените от
произшествието вреди. Ответното дружество получило искането на ищеца на
02.07.2018 г., но до датата на предявяване на иска нито е дало отговор, нито е
изплатило някакво обезщетение. Твърди се в молбата, че в следствие на удара,
ищецът получил множество физически травми, изразяващи се в мозъчно сътресение,
счупване на режещия първи зъб долу вляво, охлузвания на кожата, кръвонасядания,
палпаторна болезненост, умерено уплътнение на меките тъкани по задно-вътрешната
страна на дясната подбедрица и др. Непосредствено след удара ищецът загубил
съзнание, поради което нямал спомен за катастрофата. За лечение на травмите,
след произшествието, ищецът постъпил на лечение в болнично заведение, като
престоят му в последното бил от 04.02.2018 г. до 07.02.2018 г. Предвид
негативните последици от травмите, след изписването му от болницата, същият
имал нужда от допълнително лечение. Освен физическите травми, катастрофата
оказала негативно влияние и върху психичното здраве на ищеца. Наложило се
последният да посети специалист по психиатрия, който, след проведен преглед,
констатирал, че изпитва страх както да шофира, така и да се вози в автомобил,
като трудно заспивал и преживявал насън случилото се. Ищецът, поради страх и
безпокойство от ситуации, в които трябва да остане сам, прекъснал образованието
си. След катастрофата бил в невъзможност да почувства удовлетвореност по
отношение на значими потребности, а постоянният стрес и унилост, в които бил
изпаднал, водели до невъзможността му да се справя с ежедневните си занимания.
За посоченото ПТП било образувано и се водело досъдебно производство, като в
постановление Районна прокуратура Шумен сочи, че с деянието си Н.П.Д. е осъществил от обективна страна състава на
чл.343, ал.1, б.“ а“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. В същия акт било коментирано,
че ищецът не би имал фактическа възможност да предотврати възникването на
пътния инцидент. По същия казус било водено и приключило гражданско производство,
като с Решение №1190/09.12.2019 г., постановено по гр.д.№1169/2019 г. по описа
на Районен съд Шумен, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца
сумата от 990.00 лева, предявена като частичен иск, целият в размер на
4 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца в
следствие на произшествието вреди, като е присъдил и обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати сума
в размер на 3010, 00 лв., представляващи част от претенция, цялата в размер на
4 000 лв., съставляващи застрахователно обезщетение по полица №BG/02117003195809 по описа на ответното дружество, за
причинени неимуществени вреди- преживени болки и страдания, настъпили в
следствие травматични увреждания от претърпяната злополука на 04.02.2018 г.,
както и законната лихва от 28.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода на делото
поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител
депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер, излагайки
правни и фактически доводи и възражения. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП. Излага твърдения за съпричиняване на вредите. Оспорва твърденията за
претърпени от ищеца вреди, както и размера на вредите. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
От
представения по делото официално заверен препис от Констативен
протокол за ПТП №2018-2038-70 от 04.02.2018г., се установи, че на 04.02.2018г.,
около 22,10 ч., в гр. Шумен на бул.“***“, кръстовище с ул. „П.“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие. Произшествието е настъпило между ППС 1, с рег. №***,
марка „Опел Астра“, с водач Н.П.Д.,***/02117003195809 и
ППС 2 „Мерцедес“, с рег.№***, собственост на М. П., с водач Т.Т.Т. /ищеца/. По
ППС 1 са описани като видими следните щети: предна броня, преден калник, преден
десен калник, фарове, предна маска, теч от двигателя; По ППС 2 са установени
следните щети: деформация на цялата лява и дясна част, счупено предно обзорно
стъкло, задно стъкло и предна лява врата. От същото
доказателство става ясно, че причина за настъпване на ПТП е поведение на
Н.П.Д. /участник 1/, който въпреки наличие на пътен знак „Б-2“ на кръстовището,
не пропуска движещия се по път с предимство участник 2 /ищеца/. За случая е
образувано ДП№169/2018 г. по описа на РУ Шумен. Досъдебното
производство е прекратено с постановление от 02.11.2018г., на основание чл.
243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 24, ал.1, т.9 от НПК, вр. чл. 343, ал.2 от НПК и
чл. 199 от НПК. В постановлението, представител на ШРП е посочил, че с
деятелността си Н.П.Д. е осъществил от обективна страна състава на чл.343,
ал.1, б.а от НК, вр. чл. 342, ал.1 от НК, а именно на 04.02.2018г. в гр. Шумен,
при управление на МПС л.а. „Опел Астра“, рег. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата и причинил значителни имуществени вреди, както следва: на
М. П. С. - собственик на л.а. „Мерцедес
Е 280“, с рег. № В 3434 ВК, в размер на 8 853,37лв. и на Община Шумен
/собственик на светофарната уредба/, в размер на 1 602 лв. Коментирано е, че Т.Т.Т.
не би имал техническа възможност да предотврати възникването на пътния
инцидент, дори и да бе управлявал с максимално разрешената скорост в градски
условия от 50 км., а не с избраната от него скорост от 57 км.ч. Тези обстоятелства се потвърждават и от Решение
№1190/09.12.2019 г., постановено по гр.д.№1169/2019 г. по описа на Районен съд
Шумен, постановено при предявен от ищеца срещу ответното дружество частичен
иск, основан на изложените в настоящото производство фактически твърдения. Със същото
решение ясно е установен механизмът на ПТП, а именно: На процесната дата
/04.02.2018 г./, по ул. „Паламара“ се е приближавал лек
автомобил „Опел Астра”, с peг. № ***, с водач Н.П.Д., с намерение да премине направо. В
момента, когато лек автомобил „Мерцедес Е 280” е бил в непосредствена близост
/2,72 метра/, водачът на лек автомобил „Опел Астра" навлязъл в неговата лента за движение. С
предната си част лек автомобил „Опел Астра’'
ударил дясната странична част на лек автомобил „Мерцедес Е 280". От
удара лек автомобил „Мерцедес Е 280” е бил отхвърлен напред и наляво, като
същевременно е завъртян около вертикалната си ос по часовата стрелка, така, че
се е ударил с предната част на предна лява врата в железен стълб на светофарна
уредба в източната част на кръстовището, между двете платна. След удара в
стълба, лек автомобил „Мерцедес Е 280” се е завъртял на около 30 градуса около
вертикалната си ос по часовата стрелка спрямо надлъжната ос на платното и
преустановил движението. От заключението по изготвената по делото СМЕ, се
установи, че в следствие процесното ПТП, ищецът е получил следните травматични
увреждания: Контузия на главата- една разкъсноконтузна рана по долната страна
на езика до срединната линия в дясно, частично счупване на режещия ръб на
короната на първи зъб долу вляво медиално, сътресение на мозъка. Плитко петнисто
охлузване на кожата на предната гръдна стена- под вътрешния край на лявата
ключица. Петнисто охлузване на кожата върху лявата ключица в средната ѝ
трета. Кръвонасядане по предната страна на дясната мишница. Плиткоузвания на
кожата, кръвонасядания, палпаторна болезненост, умерено уплътнение на меките
тъкани по задно-вътрешната страна на дясната подбедрица и др. ВЛ дава
заключение, че анализът на част от
установените увреждания /петнисти охлузвания на кожата върху средата на лявата
ключица и на предната гръдна стена/, дава основание да се направи извод, че
пострадалият е бил с предпазен колан, тъй като тези увреждания биха могли да се
получат от съприкосновение с предпазния колан. ВЛ посочва още, че предвид
удара, който е настъпил /страничен удар отляво/, приносът на колана в
предпазването на водача не е значителен, тъй като не ограничава съществено
страничното придвижване на тялото в купето на автомобила. В мотивите на Решение №1190/09.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№1169/2019 г. по описа на Районен съд Шумен, ясно е изведен изводът на съда, че получените в следствие на произшествието от ищеца травми са в причинно-
следствена връзка от станалото на 04.02 2018 г. ПТП. По делото е изслушана и
комплексна съдебна психиатрично- психологична и неврологична експертиза. От
заключението по същата става ясно, че преживяната на 04.02.2018 г. от ищеца
злополука, към датата на произшествието е причинила реакция на тежък стрес с
разстройство в адаптацията, наложила консултация с психиатър и медикаментозно
лечение. Случилото се е довело до промяна в житейското функциониране на ищеца-
прекъсване на обучението, отказ от спорта и придобити в миналото умения
/шофиране/, възникване на обичайни страхове- от оставане сам, пътуване в
автомобил, възприемане на обикновени ситуации като застрашаващи. Същите са
нарушили в голяма степен изпълнението на ежедневните задължения и са довели до
влошаване качеството на живот. ВЛ сочат, че към момента на изготвяне на
експертизата симптомите на протрахираната адаптационна реакция не са отзвучали
напълно, но са в процес на редуциране и социалното функциониране е подобрено.
От събраните по делото гласни доказателства, се установи, че след инцидента
ищецът се затворил в себе си, не искал да комуникира с близките и приятелите
си, спрял да спортува, въпреки че бил активен спортист, като прекъснал и
образованието си. Ищецът изпитвал страх както да шофира, така и да се вози в
автомобил. Преди инцидента ищецът бил жизнен, общителен, което след
катастрофата се променило /“Той винаги е жизнен, душата на компанията, но сега,
може би, от шока…но той просто не беше моят син“- са показания на разпитания по
делото свидетел Т.Т./. Съдът дава вяра на събраните гласни доказателства, тъй
като същите са ясни, конкретни, последователни, взаимно и вътрешно
непротиворечиви. От друга страна, показанията на свидетелите се потвърждават и
от останалите, събрани по делото доказателства.
Няма спор, а се установява и
от материалите, приложени по делото, че за управлявания от лицето Н.П.Д. л.а. „Опел
Астра”, с peг. № ***, по
време на настъпване на процесното ПТП, има валидно сключен при ответното
дружество застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС. Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото
писмени доказателства, че ищецът, с покана, получена от представител на
дружеството на 02.07.2018 г. е отправил искане за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от произшествието неимуществени вреди. Няма данни,
а и наведени твърдения застрахователят да е изплатил някакво обезщетение на
ищеца за тези вреди. С Решение №1190/09.12.2019 г., постановено по
гр.д.№1169/2019 г. по описа на Районен съд Шумен ответното дружество е осъдено
да заплати на ищеца сумата от 990.00 лева /частичен иск/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от причинените
травматични увреждания от претърпяна на 04.02.2018 г. злополука, ведно със
законната лихва считано от 28.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението. Решението е влязло в законна сила на 30.01.2020 г.
Предвид установената по- горе фактическа
обстановка, съдът стига до извода, че при процесното ПТП е осъществен
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ангажиращ
деликтната отговорност на водача на л.а.
„Опел Астра”, с peг. № ***. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината
на последния се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима
презумпция за вина. Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са
следните: вреда, противоправно човешко поведение,
причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина. Имайки предвид установеното от фактическа
страна, съдът стига до извода, че на 04.02.2018 г. на бул. „С.В.“, кръстовище с
ул. „П.“ в гр. Шумен Н.П.Д., с поведението си, което безспорно е
противоправно /обстоятелство, установено от ангажираните по делото
доказателства/, е причинил на ищеца неимуществени вреди, които по смисъла на
горецитираната разпоредба следва да бъдат обезщетени. В разглеждания казус,
съдът приема за установено, че застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на произшествието е
ответното дружество. На следващо място, предвид приключилия съдебен процес по
предявен от ищеца срещу застрахователя частичен иск, съдът приема
горепосочените факти за безспорно установени. Според разясненията, дадени в ТР
№3/22.04.2019 г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. Според същото решение, при уважаване на частичния иск обективните
предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи факти са едни и същи както за частичния
иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. Ето защо, съдът счита възраженията
на застрахователя относно механизма на ПТП, вината, в това число липсата на
съпричиняване настъпването на вредите, причинно следствената връзка между
произшествието и настъпилите травматични увреждания, и отговорността на
застрахователя, за неоснователни. Последните са установени с горепосоченото
съдебно решение, като тяхното повторно оспорване, в настоящия исков процес, е
недопустимо.
Съгласно нормата на чл.493, ал.1 от КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. В случая
отговорността на застрахователя е гаранционно- обезпечителна. Нормата на
чл.496, ал.3 от КЗ гласи, че застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: 1.констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
2.протокол за пътнотранспортно произшествие; 3.протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; 4.друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; 5.двустранен констативен протокол, който
се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване. В
разглеждания случай няма спор, че при предявяване на претенцията от страна на
ищеца, последният е представил пред застрахователното дружество Констативен
протокол за ПТП №2018-2038-70 от 04.02.2018г., т.е. документ, удостоверяващ
пътнотранспортното произшествие.
В случая ищецът
претендира заплащане на остатък от обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 3 010.00 лева. Безспорно е, предвид характера и вида на уврежданията,
че ищецът, в следствие деянието на деликвента е претърпял значителни болки и
страдания с оглед увреждане на здравето му. От събраните по делото както
писмени, така и гласни доказателства, се установи, че претърпените от ищеца
травматични увреждания са довели до преживени от същия значителни болки и
страдания, т.е. за ищеца са настъпили негативни последици както за физическото,
така и за психическото му здраве. Катастрофата е довела до отрицателна промяна
в начина на живот на ищеца, като последният, за сравнително не кратък период от
време, е загубил положителни и постоянни навици. След катастрофата, ищецът
придобил страх от шофиране и возене в автомобил, прекъснал образованието си,
спрял да спортува и ограничил контактите си с близки и приятели. Изхождайки от
изложеното и имайки предвид травматичните увреждания, които ищецът е получил и
негативните последици за психичното му здраве, съдът заключава, че същият е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, болки и придобити
страхове, които вреди са в пряка и непосредствена последица от произшествието.
Чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно –
характерът и степента на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със
здравословното състояние на ищеца, като е възможно да не настъпи пълно
възстановяване на психичното му здраве/, начинът на извършване,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални и физически
страдания. От друга страна, съдът отчита и обстоятелствата във връзка с необходимостта
от допълнително лечение на ищеца в следствие негативните последици за
психичното му здраве, болките и страховете, които е преживял. Съобразявайки се
с всички изложени по – горе обстоятелства, съдът счита, че справедлив размер на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на причинените му
травматични увреждания, е сума от 4 000.00 лв. Ответникът въведе
възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на
чл.137в от ЗДвП, а именно непоставяне на обезопасителен колан, с което ищецът е
допринесъл за настъпване на вредите. Тези, намаляващи отговорността на
застрахователя възражения, останаха недоказани. Напротив, ангажираните и
коментирани по-горе доказателства, установяват противното, а именно, че липсва
съпричиняване от страна на ищеца. Предвид изложеното
заключава, че така предявеният частичен иск, за остатъка от вземането, е изцяло
основателен и следва да се уважи.
Касателно
иска за
присъждане на обезщетение за забава, в размер на законна лихва върху
главницата, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно текста на разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати- изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 или изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. В случая безспорно се установи, че ищецът е отправил към
застрахователя изрична покана за заплащане на обезщетение, като към поканата е
представил всички, необходими за изплащане на обезщетението доказателства.
Поканата е получена от представител на дружеството на 02.07.2018 г., като
законоустановеният срок е изтекъл на 22.07.2018 г. В поканата е предоставен
допълнителен срок за доброволно изпълнение на задължението, като в този случай
този срок изтича на 01.08.2018 г., като ответникът е изпаднал в забава, считано
от 02.08.2018 г. и от тази дата дължи съответното обезщетение за забавено
плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски,
съразмерно уважената част от иска в размер на 532.00 лева.
По отношение искането за определяне на адвокатско
възнаграждение, съобрази следното:
Съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката
от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Същевременно,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите на предоставена безплатна адвокатска
помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно регламентираното от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл. 7, ал.2 за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението при
интерес до 5000 лв. е 300 лева плюс 7%
за горницата над 1000.00 лева. Ето защо счита, че в случая на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение за представителство и
защита в производството в размер на 500,00 лева. Минималното завишение е
обусловено от хода и развитието на процеса, като съдът съобрази, че по делото
са проведени две открити съдебни заседания и са събрани множество
доказателства, в това число три експертизи.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от С. С.П. и К.Д. К., да
заплати на Т.Т.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. М.Т.от ВАК, сумата
от 3010, 00 лева /три хиляди
и десет лева/, представляващи част от претенция, цялата в размер на 4 000.00
лева, съставляващи застрахователно обезщетение по полица №BG/02117003195809 по описа на ответното дружество, за
причинени неимуществени вреди- преживени болки и страдания, настъпили в
следствие травматични увреждания от претърпяна на 04.02.2018 г. злополука, ведно
с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сумата от 532.00 лева
/петстотин тридесет и два лева/, представляваща извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от С. С.
П. и К.Д.К., да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокат
М.Т.Т., ЕГН ********** при АК Варна, с адрес: ***, сумата от 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство, определено на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: