Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……04.2021г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А състав
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр.дело № 13233 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на Н.К. Я. /уточнение
с молба от 16.12.2020г. /срещу разпореждане от 19.08.2020г. на ЧСИ Б. Б. по
изпълнително дело № 20168560400098, с което е отказано прекратяване на
производството по делото на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че по отношение
на длъжника К. Н. Я., срещу когото е образувано изпълнителното производство, е
налице липса на процесуална дееспособност, тъй като е починал на 02.10.2013г.,
а изпълнителното производство е образувано на 04.02.2016г. Отделно се сочи, че
са налице предпоставките на чл. 230, ал. 2 ГПК за прекратяване на
производството, тъй като дружеството – взискател не е предприело действия да
насочи производството срещу наследника на починалия длъжник в 6 - месечния срок
от съобщението. Твърди, че е налице настъпила перемпция по смисъла на чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК, тъй като вземането на „Т.С.” ЕАД касае периода м. март 2010г. –
м. април 2012г. и е погасено по давност с изтичане на 3 годишната давност,
както и с общата 5 годишна давност, а отделно от образуването на изпълнителното
производство на 04.02.2016г. до подаването на молба на 22.07.2019г. от
взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия, не са извършвани
никакви изпълнителни действия. С оглед така заявените доводи, моли съда да отмени
обжалваното разпореждане и да прекрати производството.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Б.,
в които е изложено становище за неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител излага подробни съображения,
че за посочения период от длъжника не тече срок за перемиране на делото, тъй
като през същия период делото е било спряно. Сочи, че не са налице
преодпоставките и на чл. 230, ал. 2 ГПК, тъй като е уведомен, че разполага с 6
месечен срок да посочи правоприемници на длъжника на 27.05.2020г., с приложено
към съобщението удостоверение за наследници и съобщение за приемане на
наследството на починалия длъжник.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните
по делото доказателства, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 20168560400098 по
описа на ЧСИ Б. е образувано по молба от 04.02.2016г. на взискателя „Т.С.“ ЕАД въз
основа на изпълнителен лист от 16.05.2013г., издаден от СРС, 89 състав по
гр.д.№ 3776/2013г.,
с който длъжника К. Н. Я. е осъден да заплати парични суми на „Т.С.“ ЕАД. С молбата
взискателят е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и други, както и
да определи начина на изпълнението.
С постановление от 12.02.2016г. на ЧСИ Б.
изпълнителното производство е спряно, като със същото е постановено служебно да
се изиска удостоверение за наследници и да се изпрати съобщение до взискателя с
приложено удостоверение за наследници, за да посочи лицата, срещу които да бъде
насочено изпълнението.
На 16.02.2016г. на взискателя е връчено
съобщение, с което е уведомен единствено, че на основание чл. 432, т. 3 вр. Чл.
229, ал.1, т. 2 ГПК производството е спряно, поради настъпила смърт на длъжника.
През м. март 2016г. по делото е
изпратено от СО – район Студентски изисканото удостоверение за наследници на К.
Н. Я., видно от което същият е починал на 02.10.2013г. и единствен негов
наследник по закон е частният жалбоподател Н.К. Я..
С молба от 22.07.2019г. взискателят е
поискал продължаване на изпълнителните действия.
На 06.01.2020г. съдебният изпълнител е
изпратил до Н.К. Я. съобщение за призоваване към наследяване, с което е
поискано да бъде уведомен дали е приел наследството, на основание чл. 429, ал.
2 ГПК. Съобщението е връчено на 09.05.2020г.
Със съобщение,
получено по електронен път на 27.05.2020г., дружеството – взискател е
уведомено, че на основание чл. 230, ал.
2 ГПК в 6 месечен срок от съобщението следва да посочи правоприемници на
длъжник, с адресите им за призоваване или да вземе мерки за назначавенето на
управител на незаетото наследство, или за призоваване на наследниците по реда
на чл. 48 ГПК, с изрично предупреждение за прекратяване на производството при
неизпълнение.
С молба,
депозирана на 02.06.2020г. по делото, взискателят е поискал констиуиране на
наследниците на починалия длъжник К. Н. Я., съгласно удостоверението за
наследници.
С молба от 07.07.2020г. наследникът на
длъжника – Н. Я., е поискал прекратяване на изпълнителното производство, с единствени
твърдения за настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
С обжалваното разпореждане от 19.08.2020г.
на ЧСИ Б. е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело.
С разпореждане от 24.09.2020г. на ЧСИ Б.
е възобновено производството по делото и конституяр
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Подадената жалба от длъжника в
изпълнителното производство е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително
изпълнение/,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Следва да се отбележи, че молбата за
прекратяване на производството пред съдебния изпълнител е подадена единствено
на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, което определя предмета на проверка в настоящото
съдебно производство. Доводите за липса на правоспособна страна и за наличие на
предпоставките на чл. 230, ал. 2 ГПК, като отделни основания за прекратяване на
изпълнителното производство, се правят за първи път в жалбата, но независимо от
това, не налагат различен извод. По арг. от чл. 429, ал. 2 ГПК, наследникът на
длъжника, приел наследството, е материалноправно, респ. процесуалноправно
легитимиран да отговаря в изпълнителния процес. Обстоятелството, че в случая
длъжникът е починал преди образуване на делото, не рефлектира върху пасивната
легитимация на жалбоподателя в изпълнителния лист, а обстоятелството дали
изпълнението следва да се извърши в рамките на това или друго изпълнително
производство касаят служебната дейност на съдебния изпълнител, но не
рефлектират върху легитимация на наследника на починалия длъжник.
Не са налице и предпоставките на чл. 230, ал. 2 ГПК за прекратяване на
спряното изпълнително производство, поради бездействие на взискателя да посочи
наследници на починалия длъжник. През 2016г. на последния изрично е съобщено
само спирането на производството, като съдебният изпълнител е изискал служебно удостоверение за
наследници и към този момент 6 месечният срок по чл. 230 ГПК не е започнал да
тече. Едва през 2020г. е изпратено съобщение до „Т.С.“ ЕАД с изрични указания
за процедиране по реда на чл. 230, ал. 2 ГПК и последиците при неизпълнение.
Тези указания са изпълнени в срок.
Относно твърденията за настъпила
перемция, доводите на съдебния изпълнител за липса на предпоставките й в
случая, се споделят изцяло от настоящия състав. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на
тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има
задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни
способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание
за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради
това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. При наличие на спряно производството по
делото, без да са налице и предпоставките на чл. 230, ал. 2 ГПК за
прекратяването му, по изложените по-горе съображения, не е налице процесуално
бездействие на взискателя за периода 2016г. – 2019г., което да обуслови извод
за настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Противно на
доводите в жалбата, т. нар. перемпция е налице, когато взискателят въобще не е
поискал извършването на изпълнителни действия в рамките на висящо производство,
а при спряно изпълнително производство не тече срок за перемиране на делото.
В настоящото производство не може да
бъде преценявано наличието на погасителна давност, поради което доводите в тази
връзка в частната жалба се неотносими, а могат да бъдат предмет на отделен
исков процес. Следва да се отбележи, че перемпцията и давността са различни
правни институти, като перемпцията е без значение за давността – така решение №
37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, ІV ГО. В мотивите на цитираното
решение се сочи, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат
да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява прилагането на съответния способ. В случая такова бездействие не е
налице.
Ето защо правилен и законосъобразен се
явява отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство с
обжалвания акт.
При
така изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
С оглед изложеното, следва да бъде
оставена без уважение и молбата за спиране на изпълнението на основание чл. 438 ГПК.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.К. Я. срещу разпореждане
от 19.08.2020г. на ЧСИ Б. Б. по изпълнително дело № 20168560400098, с което е
отказано прекратяване на производството по делото на основание чл. 433, ал.1,
т. 8 ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.К. Я. за спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20168560400098 по описа на ЧСИ Б., като
неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.