№ 41
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20006989/24.01.2022 г., постановено по гр. д. № 33495/2020 г., по описа
на СРС, 61 състав, е отхвърлен предявения от Гаранционен фонд срещу К. Р. С. иск с правно
основание чл. 558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ - отм./ за сумата от 1239,12 лв.,
представляваща изплатено обезщетение за нанесени щети на л. а. марка „Фиат Пунто“ с рег.
№ ****, в резултат на настъпило на 14.12.2011 г. ПТП, в гр. София, причинено от водач на
л. а. „Нисан“ с рег. №****, без валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца
Гаранционен фонд, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Решаващият съд неправилно е приел за недоказано авторството на деликта и не е
изследвал останалите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника.
Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника К. Р. С..
В открито съдебно заседания се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.). Ищецът
твърди, че е платил застрахователно обезщетение в размер на 1239,12 лв. по щета №
110901/29.09.2016 г. за вреди, настъпили при ПТП на 14.12.2011 г. в гр. София, причинено
1
от ответника, който е управлявал лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № **** по бул. „Хр.
Колумб“ с несъобразена с пътните условия скорост, поради което загубил управление над
автомобила и ударил лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. № ****, вследствие на което
настъпили щети. Ответникът е управлявал лекия автомобил марка „Нисан“ без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въпреки
отправената покана ответникът не е възстановил платеното застрахователно обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
1239,12 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът заявява, че не дължи процесната сума, както
и че не той е шофирал автомобила.
Видно от представения по делото констативен протокол № К1204, съставен от Евгени
Атанасов - дежурен ПТП - ОПП на СДВР, след посещение на място, че на 14.12.2011 г.,
около 03,00 часа, в гр. София л. а. „Нисан 100 НХ“ с рег. № ****, управляван от неизвестен
водач /напуснал/, при движение по бул. „Христофор Колумб“, с посока на движение ул.
„Искърско шосе“ към бул. „Проф. Цветан Лазаров“ и на около 35 метра след кръстовището
с ул. „Искърско шосе“ реализирал ПТП със служебен полицейски автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ****, управляван от Петко Валентинов Василев. Вследствие на удара лек автомобил
„Нисан“ се ударил последователно в паркираните отдясно на пътното платно л. а.
„Фолксваген поло“ с рег. № **** и л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № ****. Видимите щети по лек
автомобил „Фиат Пунто“ били по задна броня, заден ляв стоп, заден ляв калник и задна лява
врата.
Представени са присъда от 09.02.2015 г. по НОХД № 7588/2012 г. на СРС, НО, 6
състав, с която ответникът е признат за невиновен по повдигнато обвинение по чл. 343, ал.
1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, и която е отменена с решение от 07.12.2015 г. на СГС,
НК, VIII въззивен състав, с което делото е върнато на досъдебното производство за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения; протокол от 15.07.2016 г.,
съдържащ обезличени данни, с който е прекратено производството по НОХД № 3043/2016 г.
по описа на СРС, НО, 109 състав, поради изтекла давност.
По делото е представена справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В нея е удостоверено, че за л. а. „Нисан 100
НХ“ с рег. № **** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие
02.10.2009 г. - 01.10.2010 г., която е прекратена на 13.04.2010 г.
На 29.09.2016 г. С.Н.А. - собственик на лек автомобил „Фиат Пунто“ е депозирал в
Гаранционен фонд уведомление за имуществени вреди във връзка с настъпилото на
14.12.2011 г. ПТП, за което е съставен констативен протокол.
Видно от свидетелство за регистрация на МПС, заключителна техническа експериза
по щета № 11-0002/04.01.2012 г., фактура № **********/10.02.2012 г. за пътна помощ на
стойност 50,00 лв., техническа експертиза щета № 11-0002/04.01.2012 г., доклад по щета за
имуществени вреди № 110901/29.09.2016 г., платежно нареждане от 05.12.2016 г., на
собственика на увредения автомобил е определена и изплатена сумата 1239,12 лв. за
обезщетение по щета № 10901/2016 г.
С регресна покана изх. № ГФ-РП-346/0310/2019 г. ищецът е поканил ответника да му
възстанови сумата от 1252,12 лв. - обезщетение за виновно причинените вреди с лек
автомобил марка „Нисан“ с рег. № ****, управляван без застраховка „Гражданска
отговорност“ при ПТП, настъпило на 14.12.2011 г. в гр. София. Поканата е върната с
отбелязване „непотърсена“, видно от обратната разписка.
2
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на
автотехническа експертиза, съгласно което при движение с висока скорост по двупосочен
път л. а. „Нисан“ удря спрелия срещу него л. а. „Опел Астра“, вследствие на което се
завърта и удря спрелите в дясната част на пътя л. а. „Фолксваген Поло“ и л. а. „Фиат Пунто“,
на който са причинени щети по задната част на автомобила, съгласно описа на Гаранционен
фонд от 04.01.2012 г. Всички вреди по лек автомобил „Фиат Пунто“ са в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Стойността на щетите към датата на събитието, определена по средни
пазарни цени, възлиза на 2325,44 лв.
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно което плащането от Гаранционен фонд е извършено на
05.12.2016 г., чрез превод в размер 1239,12 лв., извършен от банкова сметка на ищеца по
банкова сметка на собственика С.Н.А., с основание „обезщетение по щета 110901/2016 г.“
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
По изложените в жалбата доводи за неправилност на решението, въззивният съд
излага следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), действал към момента на
ПТП, Гаранционен фонд изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава
членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи материални предпоставки (юридически факти) 1. делинквентът виновно да е
увредил пострадалото лице, като му е причинил имуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение; 2. деликтната
отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента; 3.
Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента; 4. в момента на настъпване на вредоносните
последици деликтната отговорност на виновния за настъпването на ПТП водач да не е била
обезпечена чрез сключване на договор за „Гражданска отговорност“.
В настоящия случай от писмените доказателства по делото, както и заключението на
вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
автотехническа експертиза се установи, че на 14.12.2011 г. в гр. София е настъпило ПТП,
причинено от водач на лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № ****, в резултат от което са
причинени имуществени вреди на лек автомобил Фиат Пунто“ с рег. № ****. От
ангажираната по делото справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд се установи, че към момента на ПТП сключената между собственика на
лекия автомобил марка „Нисан“ с рег. № ****, застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е прекратена. По делото не се установи противоправно поведение от
3
страна на ответника К. Р. С. като водач на посочения автомобил. В протокола за ПТП е
удостоверено, че водача на участник 1 - МПС марка „Нисан модел 100 НХ“ с рег. № ****,
собственост на трето за спора лице - М.Г.Д., е неизвестен и не е изпробван за алкохол, като е
напуснал произшествието. Протоколът за ПТП е изготвен от длъжностно лице на МВР в
кръга на възложените му правомощия и съставлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, непосредствено
възприети от длъжностното лице, включително датата, мястото на произшествието,
участниците в него и видимите щети по автомобилите. В него не е отразено кой е водачът
на лекия автомобил, причинил събитието. Извод относно личността на делинквента не
следва и от изслушаната автотехническа експертиза, доколкото от заключението става ясно
единствено, че МПС марка „Нисан“ с рег. № **** става причина за произшествието.
Изложеното не се орповергава от представените по делото от ищеца писмени
доказателства относно наказателните производства срещу ответника във връзка с
процесното събитие. Постановената оправдателна присъда по НОХД № 7588/2012 г. по
описа на СРС, НО, 6 състав, е отменена с решение от 07.12.2015 г. на СГС, НК, VIII
въззивен състав. От неоспорения от страните протокол от публично съдебно заседание от
15.07.2016 г., съдържащ обезличени данни, се установи, че производството по НОХД №
3043/2016 г. по описа на СРС, 109 състав е прекратено поради изтекла давност, като липсват
данни за предмета на наказателното дело. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.
300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата е задължителна за
гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по
конкретното обвинение /така решение № 180/15.01.2017 г. по т.д. № 3155/2015 г. по описа на
ВКС, Търговска колегия, второ отделение и др./. Констатациите на наказателния съд,
направени в мотивите на оправдателна присъда, която не е влязла в сила, или решението на
въззивния съд по отмяна на присъдата, нямат задължителна сила в производството пред
гражданския съд. Ето защо въззивникът неправилно се позовава на присъдата като
доказателство за виновното поведение на ответника като водач на процесния лек автомобил.
В случая не се достига до такъв извод от събраните по делото доказателства.
Правната възможност на Гаранционен Фонд по чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) да встъпи в
правата на увреденото лице след изплащане на застрахователното обезщетение, предполага
ищеца да установи елементите от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, един от който е
ответникът да е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с настъпилите
имуществени вреди. Доколкото по делото не се установи противоправното поведение на
сочения от ищеца като деликвент, следва да се приеме, че ответникът не следва да отговаря
по предявения иск, предмет на делото. Следователно предявения иск е неоснователен.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата
има право на сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата не претендира разноски
за въззивното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20006989/24.01.2022 г., постановено по гр. д. №
4
33495/2020 г., по описа на СРС, 61 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5