Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        гр.Монтана 10.12.2013 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 27.11.2013 г. в състав:

 

                                                      Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 435 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

               Предявените искове  се разглеждат по реда на гл.ХХV от ГПК-“Бързо производство”.

               Искът е за издръжка, дължима от родител на малолетно дете, с пр.осн. чл. 143  от СК, обективно съединен с иск с пр. осн. чл.149 от СК.

               Ищецът- АЛЕКСАНДЪР ИВЕЛИНОВ Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез своята майка и законен представител- Я.П. xxx / адрес за призоваване и съобщения: гр. Монтана ул. В. Левски № 28, чрез адв. В.В./ е подал искова молба, в която се твърди, че вследствие на съвместно съжителство с ответника им се родило на 18.04.2011 г. детето А. От около два месеца и половина не живеят заедно с ответника и за  детето започнала да се грижи само майката. От тогава насам ответникът не й заплаща никакви суми за издръжка на детето им.  През време на съвместното им съжителство, когато са живели на квартира в гр. Варна, той също не осигурявал издръжка на детето и не се е интересувал от него. Била е подпомагана от своите родители. В момента е безработна. Сама не е в състояние да осигури необходимите за отглеждане на детето средства. Предвид изложеното е принудена да се обърне към съда   с искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да й заплаща в посоченото качество по 200.00 лв месечна издръжка, както и  такава за една година назад от завеждане на исковата молба- т.е. от 23.08.2012 г., в общ размер на сумата 2400 лв, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и деловодните разноски. В съдебно заседание майката на ищеца поддържа заявената в исковата молба претенция- лично и чрез упълномощения процесуален представител-адв. В. В..

             На 25.10.2013 г. по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника И.В.Т. xxx с приложени документи и възражение за местна неподсъдност на  спора с искане да бъде прекратено производството и изпратено по подсъдност на Районен съд- гр. Варна. Позовава се на това, че постоянният адрес на детето и майка му / на ищеца/ е в гр. Варна. В последващите писмени становища не поддържа това си възражение, независимо от което съдът го намира за неоснователно. В случая след дадени указания и служебна справка е установено, че преди завеждане на исковата молба ищцата и детето й Александър Ивелинов Т. са с последен настоящ адрес в гр. Монтана / удостоверения за настоящ адрес на л. 32 и 33 от делото/.

           Съдът се е произнесъл с определение по чл. 312 от ГПК на 24.10.2013 г. след изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК. Видно от пощенското клеймо на плика, с който са изпратени посочените по-горе отговор и възражение от ответника по делото, те са подадени в законоустановения срок, съобр. чл.62, ал.2 ГПК. В молба – становище от 26.11.2013 г. ответникът е оспорил по размер иска за издръжка, като моли да бъде  намален до сумата 80 лв с довод,  че  няма възможност  да  заплаща претендираната  от 200 лв. Работи по трудов договор с основно месечно възнаграждение от 275 лв. Оспорва иска за издръжка за минало време изцяло с възражение, че е участвал със средства докато са живели заедно с ищцата в гр. Варна и само той е осигурявал необходимите плащания за консумативни разходи- ток, вода, за телефон и пр. Не се явява в открито съдебно заседание и се отказва от първоначално заявените двама свидетели. Изразеното по-горе становище поддържа и в представените по същество писмени бележки/ 04.12.2013 г.

               Доказателствата са писмени.

               Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр.чл.235 ГПК приема следното:

                Безспорно е между страните и от доказателствата по делото  се установява, че ответникът И.В.Т. е баща на ищеца  АЛЕКСАНДЪР ИВЕЛИНОВ Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез своята майка и законен представител- Я.П.П., като двамата родители са съжителствали на съпружески начала /без граждански брак/ в гр. Варна. Фактически са разделени от началото на месец 06.2013 г. От тогава детето с майката се установили на квартира в гр. Монтана, последната се грижи  сама за детето, вкл. и за издръжката му. След фактическата им раздяла ответникът не е участвал със средства или по друг начин в отглеждане на детето Александър в т.ч. не е давал и пари за издръжката му. Изложеното изрично е записано в исковата молба като твърдение на майката на детето: „ От около два месеца и половина не живеем заедно с ответника и не ми заплаща никакви суми за отглеждане на сина ни”. То е потвърдено и в дадените от нея отговори на въпроси по реда на чл.176 ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 27.11.2013 г. Не отрича, че ответникът  е заплащал сметките за домакинството им  по време на съвместното им съжителство като семейство в гр. Варна.

              В подадената от ищцата писмена декларация е посочено получаваното от нея трудово възнаграждение преди да дойде в гр. Монтана- по 470-480 лв от местоработата й  в комплекс „Тилия” към почивна станция на МВР. От установяването си в гр. Монтана е без работа. Получава и месечните добавки за едно дете- по 35 лв. Детето й ходи на детска градина. Посочените обстоятелства не се оспорват от ответника. За доходите последният е представил писмени данни- допълнително споразумение/ 01.10.2013 г.  към трудов договор № 119/ 22.05.2013 г.;удостоверение  изх. № 21/ 22.03.2012 г.  на СД”Юкон- Богданов и С-ие”гр. Варна, приети като доказателства.

              С оглед на изложената фактическа обстановка съдът приема, че са налице условията на чл.143 от СК. За детето Александър, което  към момента е на 2 години и 8 месеца, без съмнение  са необходими средства за задоволяване на потребностите му от храна, облекло, такса за детска градина и  удовлетворяване на останалите му физически и духовни  нужди, за правилно и хармонично развитие.

              Детето  живее при майка си, която полага непосредствени грижи за отглеждане и възпитанието му. Доходите й са посочени по-горе.

               Ответникът няма други алиментни задължения. В трудоспособна възраст е и работи по трудов договор като е  реализирал трудово възнаграждение от около 500 лв месечно до 04.2012 г., а от 01.10.2013 г. - по 275 лв. Съгл. чл.143 ал.2 от Семейния кодекс ответникът е задължен като родител да издържа малолетните си деца, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.

                Съобразно гореизложените обстоятелства и доказателства съдът определя месечният размер на необходимата издръжка за детето Александър Ивелинов Т.  на сумата 220 лв. От тази сума ответникът би могъл да участва месечно с квота от  95 лв. Останалата част- разлика между двете суми ще се поеме от майката като се отчете получаваната от нея добавка за едно дете- по 35 лв месечно. Посоченият размер за издръжката е съобразен и с нормативно очертания минимум в СК- 1/4 от минималната работна заплата  в страната, която към момента е 310 лв, както и с доказателствата за възможностите на ответника да участва в същата. Ето защо искът следва да бъдат уважен като  основателен до сумата 95 лв, а в останалата част до претендирания размер от  по 200 лв месечна издръжка съдът го намира за недоказан и следва да бъде отхвърлен.

                 Искът за издръжка за минало време- една година назад от завеждане на исковата молба е недоказан в частта за периода  от 23.08.2012 г. до 01.06.2013 г. т.е. за времето преди фактическата раздяла на родителите на детето. Поради недоказаност в посочената част следва да бъде уважен само в частта за периода от 01.06.2013 до 23.08.2013 г., за който на ищеца следва да бъде присъдена месечна издръжка в размер на сумата 95 лв.              Определената издръжка  ответникът следва да заплаща от 01.06.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.  В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.              

              Предвид изхода на спора и на осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС- гр.Монтана сумата   131.60лв-държавна такса за образуване на делото и 5.00 лв-държ.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

               Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

               ОСЪЖДА  И.В.Т. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на АЛЕКСАНДЪР ИВЕЛИНОВ Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез своята майка и законен представител- Я.П.П. с ЕГН xxxxxxxxxx, двамата от гр. Монтана /адрес за призоваване и съобщения: гр. Монтана ул. В. Левски № 28, чрез адв. В.В./ сумата по 95.00 лв, представляваща ежемесечна издръжка, считано от 01.06.2013 г. до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане.

              ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка в останалата част- над уважения размер от 95.00 лв до предявения от по 200.00лв, както и за минало време- от 23.08.2012 г. до 01.06.2013 г., като неоснователни.

              Осъжда И.В.Т. /с адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд-Монтана сумата    131.60лв -държавна такса за образуване на делото и 5.00лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му- 11.12.2013 г.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: