Решение по дело №4528/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 934
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20193110204528
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

    ………….…/………………,  гр.Варна

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №  4528 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М.Ст.Н. ЕГН ********** като представител на ЕТ „М.– М.Н.“ Булстат ********* подадена чрез адв. П.П. ***, против ЕФ Серия Г № 0000933 издаден от ОД МВР – Варна с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.1, т.2 от КЗ на ЕТ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв..         

          С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като излага доводи за допуснати нарушения на материалния и процес. закон. Сочи се че ЕФ е издаден срещу несъществуваш правен субект, както и че в него липсвало описание на нарушението за което се налага санкция. Отделно от това в жалбата се сочи, че към датата посочена в ЕФ автомобилът не се намирал в патримониума на въззивника , бил собственост на неизвестно за него лице.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява..

          Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че при издаване на ЕФ не били допуснати съществени нарушения на процес. правила, ЕФ бил издаден в законоустановените срокове, в него било посочена териториалната структура на МВР на чиято територия било установено нарушението, посочена била дата и мястото на извършване на нарушението, а нормата на чл. 189, ал.4 от КЗ не изисквала детайлно описание на нарушението. Твърди че въззивникът не оспорвал факта, че на 04.02.2019год. процесният автомобил бил управляван без да има сключена застраховка гражданска отговорност, както и че нарушението не било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност и при отправено искане от ответната страна за присъждане на разноски прави искане за определяне на такова в по-нисък размер.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш Серия Г № 0000933, издаден от ОД на МВР-Варна, е съставен за това, че на 04.02.2019г., в 21:05часа в гр.Варна по бул. „Вл.Варненчик“ в посока центъра на града, до магазин „KIA MOTORS“. Нарушението установено с АТСС (ARH CAM S1) с МПС Шкода Фабия – лек автомобил с рег. № С8751РК е установено нарушение на кодекса за застраховането заснето с автоматизирано техническо средство/система № 11743с9.

На горепосочената дата системата за видеоконтрол –АТСС била монтирана на бул. „Вл. Варненчик“ в гр.Варна до КПП „Комитово ханче“ като контролирала движението на МПС в посока от гр.Шумен към гр.Варна и била въведена в експлоатация в часовия интервал от 20:00ч. до 00.00ч.. За горното св.Ст. Д. изготвил протокол за използване на АТСС. В последствие системата била регистрирала, че за л.а. „Шкода Фабия“ с рег.№ С8751РК няма сключена Застраховка гражданска отговорност към дата 04.02.2019г.

При справка в информационните масиви на МВР било установено, че горепосоченото МПС е собственост на ЕТ М.– М.Н.“. ЕФ бил издаден на собственика на МПС и бил изпратен за връчване. Разписка удостоверяваща връчването не е приложена.

Настоящото производство е второ по ред от въззивен съд след връщане на предходно разглеждано дело за ново разглеждане.

В хода на съдебното следствие, по указания на касационния съд с оглед твърденията на въззивника, че той не е бил собственик на процесния автомобил, са били събирани доказателства за собствеността на процесното МПС. В тази насока от МВР освен разпечатки от инф. система е представен и договор за покупко-продажба на МПС от 25.04.2007год.

С оглед твърдения на въззивника че бил продал МПС-то описано в ЕФ още през 2007год. при нотариус в гр.Плевен е изискана информация в тази насока и от всички действащи на територията на съдебния район на ОС Плевен. Информация удостоверяваща за извършена през 2007год. пред нотариус действащ на територията на ОС Плевен прехвърлителна сделка на процесното МВС не е постъпила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни и веществени, които се кредитират от съда изцяло като взаимнодопълващи се и кореспондиращи по между си и не налагат различни правни изводи.

 

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДП с оглед липсата на доказателства за връчване на ЕФ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

На първо място ЕФ е издаден срещу несъществуващ правен субект – издаден е срещу ЕТ „М.– М.Н.“, съответно е наложено адм. наказание имуществена санкция, но ЕТ е бил заличен от ТР още на 01.01.2012год. съобразно §5, ал.1 от ПЗР на ЗТР. При положение че към 04.02.2019год. ЕТ изобщо не е съществувал в правния мир той определено не може да бъде субект на адм. нарушение, тъй като каквито и задължения да възникват във връзка с неговото имущество (в това число и задължения за сключване на застраховка) след заличаването, те възникват за физическото лице (ФЛ). Горното произтича от фигурата на ЕТ – ФЛ с разширена дееспособност. Последното формира в резултат на търговската си дейност самостоятелен имуществен комплекс – търговско предприятие, който като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е отделен и не представлява част от имуществото на ФЛ. Предвид обаче идентичността в персонално отношение между ФЛ и ЕТ, при заличаване на последния неговите права и задължения преминават върху ФЛ. Горното се извлича и от факта, че заличаването на ЕТ според законодателя е предвидено да се извърши по силата на закона, а възможност за пререгистрация и след изтичането на срока по искане на посочените в ЗТР лица, е възможно само за търговските дружества и кооперациите.

В контекста на изложеното по-горе след като е било установено още преди издаването на ЕФ, че ЕТ е бил заличен по силата на §5, ал.1, .1 от ПЗР на ЗТ на 01.01.2012год. (в подкрепа на горното е приложената към АНП справка от регистър булстат), то при констатирано нарушение извършено след тази дата е следвало да се ангажира отговорността на ФЛ, което е и носител на правото на собственост на имуществото на заличения ЕТ.

На следващо място с ЕФ въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно посочената разпоредба договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на  чл. 638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от ЗДП не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.  В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в ЗДП. 

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи.

Въпреки това обаче в електронния фиш липсва описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В конкретния случай нарушението не е описано нито от фактическа, нито от правна страна. Посочено е само, че е „установено нарушение на КЗ“, което очевидно не води до яснота на повдигнатото обвинение и няма как да бъде прието за описание на деянието което според АНО съставлява адм. нарушение и за което се налага санкцията. По същество в ЕФ не е описано нито едно действие, което се твърди да е извършено с автомобила, собственост на въззивника, а наказващият орган се е ограничил само да отрази, че е установено нарушение на КЗ.  КЗ обаче предвижда множество и различни нарушения. В ЕФ не е посочено в какво се изразява самото нарушение, т. е. липсва описание на съставомерно деяние (съставляващо административно нарушение, в частност – по чл. 638, ал. 4 вр.ал.1 вр. с чл. 483, ал. 1 от КЗ), като дори и цитираните по-горе норми не са посочени в него. При това положение очевидно ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДП ("Електронният фиш съдържа... описание на нарушението... "), към който препраща  чл. 647, ал. 3 от КЗ.  По този начин както за твърдения нарушител, така и за съда остава напълно неясно какво се твърди всъщност да е извършено от него. Като в този аспект наведените в жалбата доводи се споделят напълно от съда. Няма как да бъде споделено становището на процес. представител на въззиваемата страна изложено в приложените писмени бележки, че нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП не предвиждала детайлно описание на нарушението тъй като наличието на ел. запис, видеоклип със снимков материал калибрована система за засичане и елиминиране на човешкия фактор били гаранция за законност. Заснемането с калиброван система няма как да замести описанието на деянието за което се дири отговорност. В тази връзка едно описание в смисъл „управление на МПС за което няма сключен и действащ договор за застраховка ГО на автомобилистите би било достатъчно за да се приеме, че изискването на закона за описание на нарушението е изпълнено.

Липсата на описание на нарушението, като елемент, който индивидуализира нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Посоченото нарушение на процесуалните правила ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, поради което и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ. В горната насока е и достатъчно обилна и константна съдебна практика на АС Варна – Решение № 358/02.03.2020год. по КНАХД № 48/2020год.; решение № 339/27.02.2020год. по КНАХД № 3528/2019год.; Решение № 360/02.03.2020год. по КНАХД № 114/2020год. и др.

Що се касае до изложените в хода на съдебното следствие твърдения на въззивника, че процесното МПС не било собственост на ЕТ (респективно собственост на ФЛ), тъй като е било отчуждено още през 2007год. съдът немери същите за необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. От една страна по делото е налице договор за покупко-продажба на МПС от 25.04.2007год. по силата на ЕТ М.– М.Н.“ е придобил МПС-то посочено в ЕФ, а от друга въззивника не ангажирал каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си, че веднага след придобиването е отчуждил автомобила. Опит за установяване на такива доказателства бе направено и от съда в хода на съдебното следствие, по силата на служебното начало, но такива доказателства установяващи факт на отчуждителна сделка преди 04.02.2019год. не бяха събрани,въпреки положените усилия и изчерпване в максимална степен на възможностите за тяхното събиране.

За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че приложените към АНП писмени и веществени доказателства, сочат извършено нарушение на КЗ, а именно на нарушение по чл. 638, ал.4 вр. ал.1 от КЗ тъй като с АТСС е било заснето МПС за което няма спор, че не е имало сключена застраховка ГО. Последното съдът установи след справка в публичния регистър на ГФ. Доказателствата установяващи факта на извършено нарушение обаче сами по себе си няма как да санират допуснатите и описани по-горе груби нарушения на процесуалния и материалния закон при издаване на ЕФ. Последният се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

С оглед крайния изход на делото, отправеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № 0000933 от 04.02.2019год. издаден от ОД на МВР Варна с който на ЕТ Мими – Мариян Неделчев Булстат ********* за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.1, т.2 от КЗ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв..         

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес. представител на въззиваемата страна ОД на МВР Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: