№ 4159
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Мила Г. Димова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20241100510961 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. А. Б., ищец в
първоинстанционното производство, действаща чрез законните си
представители- А. Б. Б. и М. С. Б., двамата чрез процесуален представител
адв. Р. П., срещу Решение №9862/23.05.2024 г., постановено по гр. д.
№148/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в.
С горецитираното решение Детска градина №107 “Бон-бон” и Столична
община- район “Красно село” са осъдени да заплатят при условията
солидарност на Й. Б., действаща чрез законните си представители А. Б. и М.
Б., на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 600 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпян инцидент на територията на детското
заведение Детска градина №107 “Бон-бон” на 16.06.2022 г., като искът е
отхвърлен за разликата над уважената сума до първоначално претендирания
размер от 5000 лв.
Решението се обжалва в частта, с която предявеният от ищцата-
въззивник иск е отхвърлен за горницата над 600 лв. до пълния предявен
размер от 5000 лв. Във въззивната жалба се застъпва становище за
неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, както и поради необоснованост. Въззивникът счита
1
за неправилен изводът на районния съд, че при случилия се инцидент-
падането от дървото, е получено единствено травматично увреждане в
областта на главата. От събраните по делото гласни доказателства,
свидетелските показания на св. В.С., св. В.К. и св. Ж. П., се установявало, че
пострадалата е наранила не само главата си, но и седалищните си части.
Изразено е несъгласие и с извода на съда, че отговорността на ответниците
следва да бъде ангажирана единствено за действията или бездействията на
учителя от първа смяна и медицинската сестра, тъй като пропуски са били
допуснати от всички служители, в т.ч. и учител от втора смяна, помощник-
възпитател и директор, които са се грижили за групата през деня на
инцидента. Въззивникът изразява несъгласие и с така определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди поради несъответствието му с
абстрактния критерий за справедливост. Изготвената по делото медицинска
експертиза установила, че се касае за наранявания, получени в рамките на
твърдения ден- 16.06.2022 г., като вещото лице е посочило, че има основание
да се направи извод, че травмите, установени по тялото на делото са получени
на територията на детската градина. Несъвкупното анализиране на
доказателствата от страна на районния съд довело и до погрешния извод, че
експертното заключение не се подкрепя от останалия доказателствен
материал, доколкото всички разпитани свидетели потвърдили за наличието на
червени петна кръв по спалното бельо и пижама на детето, както и по
чаршафите на леглото. Житейската логика налагала извода, че идентичните
петна кръв, намиращи се по пижамата, чаршафите, дрехите и бельото, са
резултат от едно и също обстоятелство, а именно наличието на порезна рана
на седалищните части на детето, която е била констатирана при медицинския
преглед и е описана в медицинската документация, приета като доказателство
по делото. Невярно било заявеното от свидетелката В.К., че събличането на
децата не попада в трудовите й задължения, доколкото именно обратното се
установявало от приетата по делото длъжностна характеристика на
служителя, от която било видно, че тя отговаря съвместно с учителя за
здравето на децата, участва в събличането и обличането им, като ги съветва и
подпомага в самообслужването. Помощник-възпитателят следвало да оправя
леглата на децата след сън. Поддържа се становище, че ако помощник-
възпитателката бе изпълнила стриктно задълженията си, то тя би установила
както наличието на рана в областта на седалището на детето при
преобличането му, така и наличието на кръв по чаршафите и пижамата.
Детската градина следвало да носи отговорност и за неизпълнението на тези
задължения, но районният съд неправилно приел, че тези бездействия не
съставляват нарушения. В жалба се изтъква, че показанията, дадени от
медицинската сестра В.С. били противоречиви и от тях не ставало ясно колко
време детето е било при нея, какво е било състоянието му и дали се е
успокоило. В процесния случай предвид характера на инцидента
медицинската сестра следвало да съблече и прегледа детето, тъй като е била
налице основателна причина да се предполага за настъпили травматични
2
увреждания, освен тези за които детето се е оплакало в областта на главата.
Щом е нямало видима травма на соченото от детето място, медицинското лице
следвало да провери дали няма и друга причина за плача. Поредният пропуск
на персонала се изразявал в допускането на детето до допълнителни
физически активности- йога и танци, които можело да влошат получените
травми. В жалбата се акцентира, че противно на приетото от съда, по делото са
събрани достатъчно доказателства установяващи причинната връзка между
падането от дървото и получените травми в седалищната част на детето. В
тази връзка се сочи, че макар и от техническата експертиза да не се вижда
точният момент на падане и настъпване на удара, то се установява, че децата,
включително и Й. се катерят по дървото, след което в кадър се вижда как тя
плаче и е настъпила суматоха у децата около нея. Неясно оставало как съдът е
направил преценка кои доказателства да кредитира и защо, като неясно
липсвали мотиви защо съдът преценява, че медицинската експертиза не се
подкрепя от останалите доказателства по делото. При тези съображения в
жалбата се излагат доводи за установеност на причинната връзка по
отношение на начина, по който са получени всички наранявания на Й. Б., а
именно при падането на дървото, докато е била на територията на детската
градина, както и неизпълнението на законовите задължения на работещите в
заведението служители, поради което се моли решението в обжалваната част
да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззивната жалба от
Столична община, ответник в първоинстанционното производство, с който се
оспорва нейната основателност. Въззиваемата страна счита, че съдът
правилно е приел за недоказана причинната връзка между падането от
дървото и получените травми в областта на седалището. Поддържа, че от
свидетелските показания било видно, че детето не е индикирало за наличие на
дискомфорт и неудобство в тази част на дялото, а напротив- играело е, било е
спокойно през цялото време, в съзнание, говорело и тичало. Правилно и
справедливо бил определен и размерът на обезщетение за неимуществени
вреди. Смята решението за правилно, поради което моли да бъде потвърдено
от настоящата инстанция.
По жалбата е постъпил и отговор от Детска градина №107 “Бон-бон”, в
който също е изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложени
са съображения, че детето през целия ден не е дало индикации за проблем,
свързан със здравословното и физиологичното състояние, за наличие на рана
или неразположение. Поддържа се, че детето се е оплакало единствено от удар
на главата, поради което и медицинската сестра е извършила преглед само на
тази част от тялото. Изтъква, че падане от дървото не е имало. Учителите
също не установили наличието на проблем, за който да бъдат уведомени
родителите. Процесната рана била установена от последните едва четири часа
след напускането на детето от детската градина, когато е било предадено на
баба си. Не било вярно твърдението, че спрямо деццата не са били полагани
дължимите грижи от страна на медицинската сестра, както и че с поведението
3
си същата е нарушила медицинските стандарти, като въззиваемият отново
отбелязва, че медицинското лице е извършило преглед. Не било достоверно
твърдението, че детето се е качвало на дървото, тъй като разследващите
органи не били установили подобно обстоятелство, а и от събраните по делото
доказателство не можело да се направи такъв еднозначен извод. Въззиваемата
страна не е съгласна и с оплакването, че персоналът на детската градина е
проявил небрежност по време на събличане на детето за сън, тъй като нямало
как да се установи, че детето има наранявания, ако само то не индикира
болков синтрол. Счита, че решението в обжалваната част е правилно, поради
което моли да бъде потвърдено.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
За да постанови решението си, Софийски районен съд е приел за
установено, че малолетното дете Й. е претърпяло инцидент, при който след
игра около дърво, намиращо се в двора на детската градина, се е наранило в
областта на главата. Съдът е приел, че ответниците като работодатели на лица,
които е следвало да упражнят контрол и наблюдение и са отговаряли за
здравето на детето, не са изпълнили своите задължения в пълен обем, не са
положили дължимите грижи да осъществят надзор над детето, не е извършен
обстоен медицински преглед и не е съобщено своевременно на родителите за
инцидента. Съдът е приел, че отговорността на служителите не следва да бъде
ангажирана за получената рана в областта на седалището, тъй като по делото
не са събрани преки доказателства, че същата е получена на територията на
заведението. Намерил е за отговарящо на принципа за справедливост по чл. 52
ЗЗД обезщетение в размер на 600 лв., доколкото вредите се изразяват
единствено в претърпени болки и страдания от удар по главата, който е счел за
преминал бързо, в течение на самия ден за няколко часа.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от
фактическа и правна страна следното.
Между страните не се спори, че към датата на инцидента 16.06.2022 г. Й.
Б. е била записана в III група в ДГ №107 “Бон-Бон”. Не се спори, а и от
представените по делото длъжностни характеристики (л. 59- л. 81 от
първоинстанционното дело) се установява, че учителите и помощник-
4
възпитателите, които са служители на детското заведение, имат задължения по
отглеждане, възпитание, опазване на живота и здравето на децата,
включително и през време на организираните допълнителни форми на
педагогическо взаимодействие, игра, почивка и дейности по избор на детето.
Безспорно е и, че възпитателят има задължение да предоставя навременна,
вярна и конструктивна информация за резултатите на децата. Страните не
спорят, че на посочената дата е настъпил инцидент, при който Й. Б. е ударила
главата си и вследствие на това е претърпяла болки и страдания.
Спорът, пренесен пред въззивната инстанция, се концентрира върху
въпросите относно начина на получаване на уврежданията, респ. дали детето
се е катерило и паднало от находящото се в двора на детската градина дърво,
кои от констатираните на следващия ден от лекарите травматични увреждания
са били са получени, докато детето е било в заведението, както и дали така
определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД.
В съдебната практика (вж. - ППВС №7/1958 г., ППВС №4/1961 г., ППВС
№9/1966 г., ППВС №4/1975 г., ТР №59/1974 г. на ОСГК, реш. №
465/28.12.2012 г. по гр.д. №1157/2011 г.,IV г.о., реш. №142/05.06.2013 г. по
гр.д. №419/2012 г.,IV г.о., реш. № 503/21.07.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г., III
г.о., реш. № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV г.о.,реш. № 63/
01.03.2016 г. по гр.д. № 4885/2015 г., ІV г.о. и др.) е изяснено, че отговорността
по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа,
за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е
безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината
на натоварените с работата физически лица; възложителят може да се
освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено
виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност,
осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е
нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на
възложената работа.
Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето
виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при
избора на изпълнител.
По отношение на механизма на настъпване на вредоносния резултат по
настоящото дело не са събрани устни доказателства на свидетели- очевидци
относно пряката причина за увреждането. От друга страна, от неоспореното от
страните заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което
съдът намира за компетентно изготвено и вярно, вещото лице по която е
работило и изследвало записите от системата за видеонаблюдения от датата на
инцидента 16.06.2022 г., се установява следното. През интервала между
1:28:35 до 1:29:30 от видеозаписа се вижда как дете с индивидуализиращите
5
белези на Й. /облекло, цвят на коса, прическа/ се появява в кадър и играе с
група деца близо до процесното дърво. Установява се, че в края на интервала
детето е обърнато с лице в посока на дървото и гледа натам, като в следващия
момент се доближава до него и се качва, но от този момент нататък фигурата
излиза от кадър. Установява се, че в интервала на записа от 1:30:51 до 1:31:03
се наблюдава жена, която започва да се оглежда по посока на дървото и в
следващия момент става от пейката и бързо се отправя нататък. В следващия
кадър, в който се вижда детето, последното се докосва с дясната ръка по
главата си, а жената която е отишла по посока на дървото жестикулира към
децата и те се отправят към площадката за игра.
От свидетелските показания на св. Ж. П., която в деня на инцидента е
била отговора за групата, се установява, че децата са й казали, че Й. е паднала
от дървото и си е ударила главата. От показанията на свидетелката се
установява, че същата не е видяла самото падане, но видяла още в началото на
деня, че дървото представлява интерес за децата, тъй като клоните му били
ниски и е можело да се берат джанки от него. След като чула детски плач,
видяла, че има деца, които са стъпили върху част от ниските клони, а самата
Й. била до дървото. Свидетелката разказва, че не е видяла падането, но Й. е
плакала след инцидента на двора и е казала на П., че си е ударила главата и се
е държала за нея.
При извършен съвкупен анализ на доказателствата, събрани за
установяването на този спорен факт, настоящият състав намира, че макар да
няма преки данни, че детето Й. е паднало от процесното дърво, то е налице
верига от косвени такива, които налагат единствения възможен извод, че
именно това се е случило. Доколкото от експертизата се установява, че детето
се е покатерило по дървото, впоследствие свидетелката П. е чула детски плач
и децата от групата са й споделили, че Й. е паднала от дървото, то няма
съмнение, че именно такъв е бил механизмът, пряката причина за настъпване
на получените травматични увреждания. В този смисъл съдът намира
фактическите изводи на районния съд относно неустановеността на
настъпилото падане за неправилни и резултат от изолирано обсъждане на
събраните по делото доказателства.
При така установения механизъм на увреждане, на следващо място съдът
изследва какви травматични увреждания детето е получило, вследствие на
падането от дървото, в частност дали травматичните увреждания в областта на
седалището са настъпили на територията на детската градина, вследствие на
падането от дървото.
По делото са събрани писмени доказателства, медицинска документация,
от които се установява, че на сутринта на деня след инцидента /17.06.2022 г./
Й. е била приета в УМБАЛ “Н.И. Пирогов”. Видно от приетото по делото
медицинско направление за провеждане на клинична процедура, на
пострадалата е поставена диагноза открита рана на долната част на гърба и
таза. От издаденото СМУ №431/2022 г. се установява, че след извършен
6
преглед на лицето на живо са констатирани следните травматични
увреждания: линейно охлузване с червеникаво дъно с дължина около 1,5 см в
дясната половина на гръдния кош по задната му повърхност (в областта на
проекцията на лопатката), хирургически обработена рана с размери 4-4,5 см в
лявата половина на седалищната област, охлузвания в областта на
седалището.
Експертното заключение на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, която не е оспорена от страните и настоящият състав намира за
пълно, ясно и обосновано, се установява, че на база отразения морфологичен
вид на описаните в медицинските документи находки, при липсата на
изразени репаративни процеси на същите, може да се направи обосновано
заключение, че се касае за прясно получени наранявания, в рамките на
отразения ден- 16.06.2022 г., без да може да се посочи конкретен час на
получаването им. Въпреки че, не може да се установи конкретен час, вещото
лице е заключило, че свидетелските показания, както и приложените по
делото снимки, дават основание да се направи извод, че травмите по тялото на
детето са получени на територията на детската градина.
От свидетелските показания, дадени от св. К., помощник-възпитател в
детското заведение, се установява, че докато тя е била на смяна в деня на
инцидента, видимо детето не е имало оплаквания. След прегледа, извършен от
медицинската сестра, детето е спало, нахранило се е със следобедна закуска и
е излязло навън с другите деца да играе. На следващия ден, когато бащата на
Й. посетил заведението и след като К. разбрала за порезната рана, заедно с
директорката отишли до помещението, където спят децата. Там видяла розова
капчица по чаршафите на леглото на Й.. От показанията на медицинската
сестра св. С. се установява, че същата към 11:30 ч. в деня на инцидента е
извършила преглед на главата на детето, тъй като последното съобщило за
оплаквания само в тази област. Свидетелката разказва, че на следващия ден,
когато бащата на Й. е посетил заведение, му предали нощницата на детето.
Медицинската сестра излага, че по дрехата е видяла капчици кръв, все едно
някой е кихнал. С. е видяла и петната по чаршафите, едно от които било с
големина като две стотинки, а другите били като капчици. От показанията на
св. П., учителка по музика, също се установява, че и по дрехите на детето, и по
чаршафите е имало петна от кръв.
Така събраните доказателства налагат извод, че процесното травматично
увреждане, а именно порезна рана в областта на седалището, е получена също
вследствие на падането от дървото, на територията на детската градина чрез
верига от косвени доказателства. Правнорелевантният факт, който е от
значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез
косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на
доказването. При косвеното доказване се установяват факти от
действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт,
който трябва да бъде доказан в спорното производство. Тоест съдът може да
приеме за установено обстоятелство, което е доказано по косвен път тогава,
7
когато се изгражда система от доказателствени факти, която изключва всяка
друга вероятност и създава сигурност, че правнорелевантният факт се е
осъществил- така Решение № 60221/19.01.2022 г. по гр.д. № 3270/2020 г. на IV
Г. О. на ВКС.
След като е получила травмата, Й. е била прегледана, но не обстойно,
след което е била сложена да спи, поради което и впоследствие са установени
капки кръв както по нощницата на детето, така и по чаршафите на леглото. Не
са нужни специални знания да се заключи, че капките кръв са именно от
порезната рана, доколкото този извод се подкрепя от останалите доказателства
по делото, а именно медицинските документи и заключението по СМЕ. Раната
е установена и хирургично обработена още на следващия ден сутринта, като
кървавите следи са открити по дрехите на детето и по чаршафите на леглото,
които обстоятелства изключват всеки друг вариант, освен увреждането да е
настъпило на територията на градината.
С оглед гореизложеното съдът намира, че травматичните увреждания, в
това число и порезната рана в областта на седалището са получени на
територията на детската градина, като причината за настъпването им е също
неизпълнение на вменените задължения на учителите и възпитателите в
детската градина, които не са упражнили надзор над детето и са допуснали
същото да се катери по дървото в двора и по този начин да постави здравето и
телесния си интегритет в риск. Противоправното деяние, осъществено под
формата на бездействие, от страна на възпитателите, така и от медицинската
сестра, която не е извършила обстоен преглед на детето, са в пряка причинна
връзка с настъпилите вреди. Именно неупражняването на дължимия контрол е
това бездействие, което е предпоставило, обусловило вредоносния резултат.
Бездействието на възпитателите и медицинската сестра са били това
необходимо условие, което ако бъде изключено, респ. ако бе осъществен
дължимия контрол, негативната промяна не би настъпила. В този смисъл
съдът намира, че въззивницата е доказала при условията на пълно и главно
доказване, съобразно задължителното разрешение по ППВС №7/30.12.1959 г.,
причинната връзка между противоправното бездействие и всички получени
травматични увреждания.
Наведеното с въззивната жалба оплакване относно размера на
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и страдания от, съдът
намира за частично основателно, поради което дължи преразглеждане на този
въпрос. По отношение на приложението на чл. 52 ЗЗД е установена
задължителна и казуална съдебна практика относно критериите, които
подлежат на индивидуална преценка при определяне размера на дължимото
обезщетение, така щото последното да репарира в пълна степен претърпените
от увреденото лице неимуществени вреди, като същевременно не се превръща
в източник на неоснователно обогатяване /така т. II ППВС №4/1968 г.,
решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС;
решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ІV г.о. на ВКС;
8
решение от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение №
от 6.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение
№103/09.04.2025 Г. по т.д. № 676/2024 Г. на І т.о. на ВКС, решение
№42/10.04.2020 г. по т.д. №506/2019 г. на II т.о. на ВКС и множество други./
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Следва да бъдат взети предвид
всички обстоятелства, които обуславят вредите. Преценката за справедливия
размер е резултат от съпоставка между относимите обстоятелства, като не се
отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.
На репариране чрез паричното им остойноствяване могат да подлежат само
действително настъпили неимуществени вреди, които се намират в пряка
причинна връзка с увреждането. При определяне на размера съдът съобразява
доказаните и претърпени от Й. Б. травматични увреждания- разкъсно-
контузна рана в областта на седалището, удар в областта на главата. Съдът
съобразява, че след падането дървото, Й. е плакала, което е било и външен
изразител на изпитаната от нея физическа болка. Съдът отчита, че по
отношение на раната на седалището е извършена хирургическа манипулация,
изразяваща се в обработка и зашиване с четири хирургични шева, която
интервенция е житейски логично да се заключи, че е причинила дискомфорт и
болка на детето. От друга страна, съдът съобразява, че скоро след настъпилия
инцидент детето е било видимо в добро състояние, играело е с другите,
участвало е в заниманията по танци, което означава, че изпитаната болка е
отминала за сравнително кратко време. Следва да бъде отчетена и ниската
възраст на пострадалата /четиригодишна към момента на събитието/, която
обуславя по-бързо физическо и психическо възстановяване. Предвид ранната
възраст на увреденото лице, негативното събитие не би оставило траен спомен
в паметта на същото. Според настоящият състав на съда справедливото по
размер обезщетение за търпените неимуществени вреди като се съобрази и
икономическата обстановка в страната към датата на инцидента, възлиза на
1500 лв., като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост
по чл. 52 ЗЗД. За да се присъди обезщетение в по-голям от определения от
съда размер, ищцата следва да установи или принципната тежест на
събитието, или че индивидуално за нея то е било свързано с претърпяна по-
силна от обичайната уплаха и стрес, каквито доказателства не са събрани по
делото.
Предвид гореизложеното се налага извод за частична неправилноста на
постнаовеното от първоинстанционния съд решение, поради което същото
следва да бъде отменено в частта, с която предявения от Й. Б. иска е
отхвърлен за разликата над 600 лв. размера от 1500 лв., като вместо него
следва да бъде постановено нов акт по съществото на спора, с който
ответниците Детска градина №107 “Бон-бон” и Столична община- район
“Красно село” бъдат осъдени на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в условията на
солидарност да заплатят допълнително сумата от 900 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от Й. Б. неимуществени вреди, изразяващи се в
9
болки и страдания, вследствие на претърпян инцидент на територията на
детското заведение ДГ “Бон- бон” на 16.06.2022 г., при който детето е паднало
от намиращо се в двора на градината дърво и е получила травматични
увреждания- удар в областта на главата и порезна рана в областта на
седалището.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК
насрещните страни имат право на разноски съразмерно уважената част, респ.
отхвърлената част от иска. Пред първата инстанция ищецът- въззивник е
сторил разноски в размер на 2300 лв., от които 200 лв.- държавна такса за
образуване на производството, 1300 лв.- адвокатско възнаграждение и 800 лв.-
за депозит за изготвените по делото СТЕ и СМЕ. Пред въззивната инстанция е
сторил разноски в размер на 888 лв., от които 88 лв.- държавна такса и 800 лв.-
адвокатско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК за
пред първата инстанция му се дължат разноски в размер на 690 лв., а за пред
въззивната инстанция- 177,60 лв., доколкото разноските пред СГС се
изчисляват съобразно обжалваемия интерес. Респективно на въззивника му се
дължат общо разноски в размер на 867,60 лв. Доколкото районният съд е
присъдил разноски от 276 лв., то въззивният съд следва да присъди разликата
до уважените за първата инстанция, както и тези сторени във въззивното
производство, т.е. общо за сумата от 591,60 лв. Съдът намира релевираното от
въззиваемата страна “Столична община възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за
неоснователно. Съдът счита, че така претендираният размер не е прекомерен с
оглед цената на иска, както и предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото, обема на събрания доказателствен материал, както и
извършените от процесуалния представител действия. Въззиваемата страна-
ответник ДГ №107 “Бон- бон” е извършила разноски в размер на 1200 лв. за
пред първата инстанция, при което й се дължат 840 лв., поради което
решението в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски над този
размер следва да се отмени. Пред въззивната инстанция също е извършила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., от които й се
дължат 960 лв. Въззиваемата страна Столична община е претендирала
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат
определени в размер на 150 лв. за първата инстанция и 100 лв. за въззивната,
от които й се следват по съразмерност 105 лв.- за пред районния съд и 70 лв. за
пред СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение №9862/23.05.2024 г., постановено по гр. д.
№148/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 120-ти с-в, в частта, с която
предявеният от Й. А. Б., ЕГН **********, действаща чрез законните си
представители А. Б. Б., ЕГН ********* и М. С. Б., ЕГН **********, и тримата
със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* срещу ДЕТСКА ГРАДИНА №
107 “Бон-бон“, с адрес гр. София, ул. „*********, район „Красно село“,
представлявана от директора А.Б., и СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН
„КРАСНО СЕЛО“, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III” № 124,
представляван от Кмета на Район „Красно село“, Столична община иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разлика над 600 лв. до
1500 лв., в частта, с която Й. Б. е осъдена да заплати на Детска Градина №107
„Бон-Бон“ разноски за разликата над 840 лв. до присъдените от СРС 1056 лв.,
както и в частта, с която Й. Б. е осъдена да заплати на Столична община-
Район „Красно село“ разноски за разликата над 105 лв. до присъдените от
СРС 132 лв., като вместо това постановява
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА № 107 “Бон-бон“, с адрес гр. София, ул.
„*********, район „Красно село“, представлявана от директора А.Б., и
СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН „КРАСНО СЕЛО“, с адрес гр. София, бул.
„Цар Борис III” № 124, представляван от Кмета на Район „Красно село“,
Столична община да заплатят в условията на солидарност на Й. А. Б., ЕГН
**********, действаща чрез законните си представители А. Б. Б., ЕГН
********* и М. С. Б., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр.
София, ул. „********* на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД допълнително
сумата от 900 лв., представляваща за обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие на претърпян
инцидент на територията на детското заведение Детска градина „Бон-бон“ на
16.06.2022 г., при който Й. Б. е получила удар по главата и порезната рана в
областта на седалището.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ДЕТСКА ГРАДИНА
№ 107 “Бон-бон“, с адрес гр. София, ул. „*********, район „Красно село“,
представлявана от директора А.Б., и СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН
„КРАСНО СЕЛО“, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III” № 124,
представляван от Кмета на Район „Красно село“, Столична община да
заплатят на Й. А. Б., ЕГН **********, действаща чрез законните си
представители А. Б. Б., ЕГН ********* и М. С. Б., ЕГН **********, и тримата
със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, сумата от 591,60 лв.,
представляваща разноски за пред първата и въззивната инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК Й. А. Б., ЕГН
**********, действаща чрез законните си представители А. Б. Б., ЕГН
********* и М. С. Б., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр.
София, ул. „********* да заплати на ДЕТСКА ГРАДИНА № 107 “Бон-бон“, с
адрес гр. София, ул. „*********, район „Красно село“, представлявана от
директора А.Б. сумата от 960 лв., представляваща разноски по делото пред
въззивната инстанция.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК Й. А. Б., ЕГН
**********, действаща чрез законните си представители А. Б. Б., ЕГН
********* и М. С. Б., ЕГН ********** да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА –
РАЙОН „КРАСНО СЕЛО“, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III” № 124,
представляван от Кмета на Район „Красно село“, Столична община сумата от
70 лв., представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12