П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№

гр.София, 10.04.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Т.

                                                                                      К.П.

                                                               

Секретар Д.Д.а

Прокурор М.Момчев

като разгледа докладваното от съдия Талева НОХД №5770 по описа на съда за 2017г., въз основа на закона и доказателствата по делото

                              П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.М.Л., роден на ***г. в гр.Велико Търново, българин, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, с ЕГН-********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2016г., около 13:30 часа, в гр.София, бул.“България“, на около 300 метра след кръстовището с бул.“П. Ю. Т.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с регистрационен №********, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в 20, ал.2, изр.2  от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. Д. С., поради което и на основание  чл. 343, ал.1, б."в" вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с …………..характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, тези, предвидени в чл.21, ал.1 от ЗДвП – „при избиране скоростта на движение на водача на ППС, е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: категория В, населено място – 50 км/ч.“, както и тези, установени в чл.21, ал.2 от ЗДвП –  „когато  скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Г.М.Л. /с установена самоличност/ наказание лишаване от свобода за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия Г.М.Л. /със снета по делото самоличност/ от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.М.Л. /със снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на СДВР сумата от 1104.64 лв. /хиляда сто и четири лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направените в досъдебното производство разноски, да заплати по сметка на СГС – сумата от 4486.00 лв. /четири хиляди четиристотин осемдесет и шест лева/, представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                 2.

 

Мотиви по НОХД №5770/2017 г. на СГС, НО, 12 състав

 

 

СГП е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу Г.М.Л. за това, че:

На 10.11.2016г., около 13.30 часа, в гр.София, бул.“България“, на около 300 метра след кръстовището с бул.“П. Ю. Т.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. Д. С. – престъпление по чл.343, ал.1, б.„в” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.

В съдебно заседание, проведено на 04.02.2019г., по искане на представителят на СГП, по реда на чл.287, ал.1 НПК е допуснато изменение на обвинението, касаещо нарушените норми от ЗДвП от Г.Л., като е добавена като нарушена от подсъдимия и разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Съгласно новото обвинение - На 10.11.2016г., около 13.30 часа, в гр.София, бул.“България“, на около 300 метра след кръстовището с бул.“П. Ю. Т.“, Г.М.Л. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни  да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, както и тези, предвидени в чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: категория В, населено място – 50 км/ч“, ал.2 „Когато скоростта, която не трябва да се превишава, е  различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. Д. С. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1,  пр.3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като го намира за доказано от фактическа и правна страна. Обстойно анализира доказателствата по делото достигайки до извод, че подсъдимият при управление на процесния автомобил на инкриминираните дата и място, не е избрал разрешената скорост на движение съгласно заключението на последната ДАТЕ, а дори да се приеме, че се е движел с разрешената скорост, то същата не е била съобразена с интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, като не е имало пречка подсъдимият да намали скоростта си на движение от момента, в който е възприел движението на пострадалия по банкета, от който момент пешеходецът е представлявал опасност за движението и да спре, поради което оценя действията на подсъдимия от обективна и субективна страна като виновни, като посочва, че деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост, доколкото Л. е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици, което той не е сторил. По тези съображения пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Повереникът на частния обвинител – адв. К., изцяло споделя съображенията на представителя на СГП, като счита, че подсъдимият е нарушил разпоредбите както на чл.20, ал.2, така и на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочва, че Г.Л. при възникване на опасност за движението не е предприел единствените две мерки, които законът предписва – да намали скоростта, а в случай на необходимост да спре. Изтъква, че пострадалият се е намирал на място, на което не е следвало да бъде и е предприел пресичане на място, което не е предназначено за пресичане на пешеходци, поради което счита, че е налице съпричиняване от страна на пешеходеца, но сочи още, че ако подсъдимият бе предприел друго поведение, такова каквото законът изисква, не би се стигнало до този резултат. Прави обстоен преглед на доказателствата по делото и дава собствена оценка на същите с оглед достоверността им, пледира за осъждане на подсъдимия Л. и налагане на наказание, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Защитникът на подсъдимия Г.М.Л. – адв. М., пледира за оправдателна присъда. Също прави собствен анализ на доказателствата като обособява показанията на свидетелите в две групи, оценявайки като достоверни показанията на свидетелите от първата група. По отношение показанията на свидетеля К., които единствени поставя във втората група, посочва, че не следва да се кредитират, тъй като този свидетел не е изяснено по какъв начин е придобил това качество в производството, показанията му не кореспондират с показанията на останалите свидетели и същият излага твърдения за възприети от него факти, които не са възприети от нито един от останалите разпитани свидетели. Подробно анализира и приетите от съда експертни заключения, в резултат от което стига до извод, че подсъдимият не е имал задължение да съобрази поведението си с намиращия се върху банкета пешеходец, тъй като последният е нарушил редица правила на ЗДвП – намирал се е на място, което не е предназначено за движение на пешеходци, предприел е пресичане на място, което не е обособено за тази цел, не е преценил отстоянието и скоростта на движение на автомобилите преди да предприеме пресичане, не е изпълнил задължението си да сигнализира за намерението си да пресече. Изтъква, че подсъдимият, движейки се по булевард, по който е разрешено движението със скорост от 70 км/ч не е имал задължение да намали скоростта си до такава от 37 км/ч, каквато според експертите би му позволила да спре преди мястото на удара. Посочва още, че движението на подсъдимия с превишена скорост не е в причинна връзка с настъпилия резултат, тъй като и с движение с максимално разрешената скорост от 70 км/ч ударът пак е бил непредотвратим от момента, в който пострадалият е стъпил на платното за движение. Изразява съмнение, че пострадалият е целял да пресече платното за движение, като счита, че намерението му е било да сложи край на живота си, с оглед данните по делото, че същият е избягал от психиатричното отделение на Александровска болница, където е бил настанен заради предходни опити за самоубийство.

Подсъдимият Г.М.Л. дава обяснения по първоначално възведеното му обвинение, като след неговото изменение /разширяване/ с посочване като нарушена и разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, заявява, че не желае да дава допълнителни обяснения.

В правото си на лична защита, Л. изказва съболезнования на майката на пострадалия и изразява неразбиране по отношение поведението на прокуратурата, тъй като при ясни доказателства за самоубийство е предаден на съд за самоубийството на друг човек. Застъпва становище, че не е установена по категоричен начин скоростта му на движение, не се установява с категоричност, че пешеходецът е пресякъл насрещното платно за движение, както и че е прескочил оградата, отделяща трамвайното трасе от банкета. Посочва, че единствено по категоричен начин е установено, че се касае за самоубийство, което потвърждава и майката на пострадалия, а това, че е извадил лош късмет не го прави виновен. В последната си дума, моли да бъде оправдан.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият Г.М.Л. е роден на ***г. в гр.Велико Търново, българин е, български гражданин, женен е, не е осъждан /реабилитиран е/, със средно образование, с ЕГН-**********. Към 10.11.2016г. /датата на деянието/, притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №*********, за категории В, А и М, издадено от ОДМВР-Велико Търново на 11.11.2010г., валидно до 11.11.2020г.

На 10.11.2016г., сутринта, свидетелката А.В.С. и двамата й синове, посетили УМБАЛ „Александровска“, като целта на посещението била да бъде приет за лечение в отделението по психиатрия синът й А. Д. С. с ЕГН- **********. Причина за хоспитализацията на А. С. в психиатричното отделение били направените от него няколко опита за самоубийство в дните предхождащи 10.11.2016г. На посочената дата, А.С. завела сина си А. най-напред в приемния кабинет, който се намирал в поликлиниката, след което придружени от медицинска сестра, отишли в отделението по психиатрия, което било разположено на втория етаж в сградата, за да настанят С. за лечение. Влизайки в отделението, А. С. заявил, че спешно трябва да отиде до тоалетната. Медицинската сестра, която ги въвела в отделението, го упътила за мястото, а А.С. трябвало отново да се върне в поликлиниката, за да бъдат оформени необходимите документи за прима на С.. По-големият й син отишъл да купи храна и вода за брат си. След като А.С. набавила нужните документи, около обяд, отново се върнала заедно с по-големия си син в психиатричното отделение, където били уведомени от персонала, че синът й А. С. е скочил от втори етаж през прозореца на тоалетната и така е избягал.

За бягството на С. била уведомена служба „Координация и сигурност“ към УМБАЛ „Александровска“, чийто началник бил Б. Ч.. Свидетелят Ч. от своя страна уведомил хората от охранителната фирма към болницата, които предприели издирване на избягалия пациент.

На 10.11.2016г., около 13.30ч., подсъдимият Г.М. ***, с посока на движение от бул. „П. Ю. Т.“  към НДК, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №********. С него в автомобила, на задната седалка, пътувала и малолетната му дъщеря.

Платното за движение по бул. „България“ с посока бул. „Витоша“, след кръстовището с бул. „П. Ю. Т.“, се състояло от три пътни ленти, предназначени за движение на МПС, отделени една от друга с единични прекъснати линии /пътна маркировка М3/,  като крайна дясна и крайна лява лента били с широчина 4 метра, а средната лента била с ширина 3.90 метра. Участъкът след кръстовището с бул. „П. Ю. Т.“ бил прав. Подсъдимият се движел по бул. „България“ в крайна лява лента в своята посока – към бул. „Витоша“. От лявата страна на булеварда, по посока на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, имало затревена част /банкет/ с ширина 2 метра, като в ляво от банкета имало метална ограда /решетка/ с височина 1.20 метра, отделяща платното за движение от трамвайното трасе, отстояща на 2.10 метра от платното за движение. Отстрани на металната ограда имало жив плет – гъста зелена растителност с височината на оградата – 1.20 метра, като на 282 метра след кръстовището на бул. „П. Ю. Т.“***, имало отвор в живия плет, широк 1 метър. Живият плет свършвал на разстояние 289 метра след кръстовището с бул. „П. Ю. Т.“*** било покрито с асфалт без дупки и неравности, който бил сух. Времето било облачно, тихо, без вятър, без валежи, температурата на въздуха била 8˚С, видимостта в описания участък била добра.

След кръстовището с бул. „П. Ю. Т.“, подсъдимият се движел по бул. „България“ като първа кола, в крайна лява лента с посока на движение към бул. „Витоша“. Движел се със скорост от около 73 -75 км/ч при максимално разрешена скорост на движение в този участък от 70 км/ч. В същата посока, на около 15-20 метра след него, в същата лента за движение се придвижвал свидетелят Г.М.П., управлявайки автомобил марка „Фолксваген Пасат“. В средната лента за движение, на разстояние от около 2-3 метра след автомобила на подсъдимия, се движела свидетелката И.А.К. с управлявания от нея автомобил марка „Мазда“. На известно разстояние след нея, в същата лента за движение, управлявайки автомобила си, се движел и свидетелят Б.Н.К.. В най-крайната, дясна лента за движение по бул. „България“, с посока центъра на гр. София, управлявайки автомобил марка „Волво В 60“, се движел свидетелят Т.Г.Г..

В същото време, избягалият от психиатричното отделение на УМБАЛ „Александровска“, А. С., пресякъл тичайки насрещното платно за движение на бул. „Българя“, пресякъл трамвайното трасе и преодолял металното ограждение /решетка/, отделящо трасето на трамвая от платното за движение, прескачайки го, като по този начин се озовал върху банкета, находящ се непосредствено до лентата, в която се движел подсъдимият. Това движение на пешеходеца изцяло било възприето от свидетеля К., който се движел в средната лента за движение, след автомобила, управляван от свидетелката К.. След като се установил върху зелените площи /банкета/, С. в рамките на няколко секунди се движел по банкета в посока срещуположна на посоката, в която се движели подсъдимият, свидетелите П., К., К. и Г., без да дава ясни сигнали за намерението си да пресече платното за движение. Местонахождението на А. С. върху банкета и движението му срещу посоката на движение на автомобилите било възприето от подсъдимия Л., а също и от свидетелите П. и К.. Въпреки че подсъдимият забелязал движението на С. по банкета на разстояние от около 70-80 метра, той не намалил скоростта, с която управлявал автомобила, а продължил да се движи със същата скорост от около 73-75 км/ч. Когато автомобилът на подсъдимия достигнал на около 40 метра от пешеходеца, последният преустановил движението си по банкета и се загледал в подсъдимия, тъй като все още бил обърнат срещу посоката на движение на автомобилите. Тази реакция на пешеходеца била възприета от подсъдимия Л., който без да намалява скоростта си на движение, се изнесъл възможно най-вдясно в лентата, в която се движел. Когато автомобилът, управляван от  подсъдимия достигнал на разстояние 27 метра от мястото на удара, А. С. предприел пресичане на платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, с бърз ход от място. Подсъдимият възприел предприетото от пешеходеца пресичане, но не намалил скоростта на движение на управлявания от него автомобил и не предприел аварийно спиране, а продължил да се движи със скорост не по-малка от 73 км/ч. Опитал се да избегне удара с пешеходеца, като рязко променил посоката на движение на автомобила в ляво, но не успял, вследствие на което произтекъл удар в областта на десния фар, в дясната част на бронята на автомобила и дясната част на тялото на пешеходеца, от който последвало завъртане на тялото, като краката на пешеходеца били изнесени по посоката на движение на автомобила, а горната част на тялото в обратна посока, при което тялото било качено върху капака на автомобила, главата достигнала дясната горна част на предното стъкло, последвал удар с главата в предното стъкло на автомобила, в резултат от който се счупило панорамното стъкло в горната дясна част, като се получил отвор с размери около 0.15 метра, последвало отскачане на тялото на пострадалия на височина около метър над тавана на автомобила, превъртане във въздуха, след което изпаднало вдясно от автомобила и се установило на около 31.5 метра от мястото на удара по посока на движението на превозното средство. При удара, произтекъл между автомобила и пешеходеца, лявата обувка на пострадалия се отделила от крака му и след ПТП била установена на 63.3 метра след мястото на удара, считано в посоката на движение на автомобила. Вследствие на удара А. Д. С. починал на място.

Описаният удар е настъпил в лявата лента за движение, по широчина на пътното платно на 2.3 метра вдясно от левия край на платното за движение, считано в посоката на движение на автомобила и по дължина на пътното платно на 253.7 метра от ъгъла, сключен между бул. „П. Ю. Т.“*** посоката на движение на автомобила. Опасната зона за спиране на автомобила при движение с около 73 км/ч. е била около 59 метра, а при движение с максимално разрешената скорост в описания пътен участък, опасната зона за спиране на автомобила е около 54-55 метра. От момента на предприетото прескачане на оградата от пешеходеца и установяването му върху банкета, същият е бил видим за подсъдимия, управлявайки автомобила в лявата лента за движение, като при навлизане на пешеходеца на платното за движение без престой върху затревената площ след прескока, автомобилът на подсъдимия се е намирал на разстояние 91 метра от мястото на удара при скорост на движение от 73 км/ч, което е по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила, като в този момент ударът е бил предотвратим. При престой на пострадалия върху банкета след прескачането на оградата, отстоянието на автомобила от мястото на удара е било по-голямо от 91 метра, като при скорост на движение със 73 км/ч и опасна зона за спиране на автомобила 59 метра, ударът е бил предотвратим и в този момент. От момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение, автомобилът на подсъдимия вече се е намирал на разстояние от 27 метра от мястото на удара и при движение с установената  скорост от 73 км/ч, ударът е бил непредотвратим, тъй като това разстояние е по-малко от опасната зона за спиране на автомобила. В този момент ударът би бил предотвратим, ако подсъдимият се е движел със скорост от 37 км/ч и по-ниска.

След удара с пешеходеца, подсъдимият бил силно уплашен, бил в шок от случилото се. След като спрял движението на автомобила си, при него дошла свидетелката К., за да се осведоми за състоянието на водача и намиращото се в колата му дете и да им предложи помощ. Много от хората, присъствали на място, се обадили на тел.112 като първо пристигнала линейка със свидетеля Ч., който установил, че пострадалият отговаря на описанието на избягалия пациент от отделението по психиатрия. От разговора, проведен между дошлите на място полицейски служители и свидетеля Ч., подсъдимият и свидетелите П., К. и Г. научили, че пострадалият пешеходец е избягал от клиниката по психиатрия на УМБАЛ „Александровска“, която се намирала в близост до мястото на ПТП, от другата страна на булеварда.

При извършената аутопсия на починалия били установени следните травматични увреждания – закрита черепно-мозъчна травма – охлузвания по лицето вдясно, кръвонасядане на меката черепна покривка слепоочно вдясно, кръвонасядане на десния слепоочен мускул вдясно, счупване на черепната основа по две линии на счупване с общо начало в дясна челно-слепоочна област; закрита гръдна травма – счупване на три ребра вдясно, контузия на белите дробове и контузия на сърцето; кръвонасядане на мускулатурата по задната повърхност на лява подбедрица на височина 22-36 см. от петата; комплекси от травматични увреждания, съставени от охлузвания, кръвонасядания и разкъсно контузни рани по двата горни крайника и корема; счупване на дясна лакътна кост; охлузвания по долните крайници; комплекс от травматични увреждания, съставен от охлузвания и негативни кръвонасядания на гръдния кош вляво.

 Причината за смъртта на пострадалия се дължи на съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма със засягане на жизненоважни органи, като в генезата на настъпване на смъртта роля е изиграл и травматичният шок в резултат от установените контузии. Смъртта му е в пряка причинна връзка с получените травми от удара с автомобила, управляван от подсъдимия Л..

Съгласно СХЕ №А-656/16г. и СХЕ №639/16г., към момента на смъртта пострадалият А. Д. С. не е бил повлиян етилов алкохол, алкалоиди /синтетични и опиеви наркотични вещества/, барбитурати, салицилати, бета-блокери, фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.

 

По доказателствата:

Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия Г.М.Л./частично/, показанията на свидетелите Г.П., Т.Г., И.К., Б.К., изнесени пред съдебния състав, както и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, Б. Ч., дадени пред съда, А.С., способите на доказване: заключенията на приетите по делото СМЕ на труп /л.41-л.47 от ДП/, СХЕ /л.48 ДП/, СХЕ /л.49 ДП/, АТЕ /л.52-56 ДП/, КМАТЕ /частично/ - л.58-л.73 от ДП,  ДАТЕ /л.179- л.189 от СД/, както и от писмените доказателства и доказателствени средства: констативен протокол /л.9 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.10-л.13 от ДП/, фотоалбум /л.15-л.18 от ДП/, скица на местопроизшествието /л.14 от ДП/, писмо от СО и схема на движението на бул. „България“ в участъка на кръстовището с бул. „П.Ю.Т.“ /л.76-78 от ДП/, справка, касаеща извършените нарушения от подсъдимия Л. по ЗДвП /л.79-82 ДП/, препис-извлечение от акт за смърт /л.83 от ДП/, удостоверение за наследници /л.84 ДП/, справка за съдимост на подсъдимия /л.81- л.83 от ДП/,  фиш за спешна помощ /л.85 ДП/, протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 21.06.2017г., скица и фотоалбум /л.112-л.116 ДП/, писмо от УМБАЛ „Александровска“ /л.90 от СД/, писмо от УМБАЛ „Александровска“ /л.92 от СД/, копие от ИЗ /л.105-106 СД/, копие от книга за регистрирано постъпване за прием в клиника по психиатрия /л.107-108 от СД/, копие от допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение, касаещ посещение на А. С. при психиатър в УМБАЛ „Александровска“  /л.129 от СД/, справка за съдимост  от  14.05.2019г. /л.240 от СД/, справка от ГД „ИН“ /л.241 от СД/.

При извършената преценка на показанията на свидетелите,  депозирани в хода на съдебното следствие, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице не толкова противоречия в дадените от свидетелите показания, колкото несъответствия и непълноти, касаещи най-вече поведението на пешеходеца преди настъпване на ПТП-то. Тези несъответствия в показанията на свидетелите-очевидци, съдът намери, че се дължат на различния момент, в който всеки от тях е възприел пешеходеца преди да предприеме пресичане на платното за движение. Преценявайки обаче в цялост свидетелските показания, събрани от съда, същите в голямата си част са безпротиворечиви и взаимно се допълват, като в своята съвкупност дават цялостна и пълна картина на извършените от пострадалия действия преди и във време на инцидента. Противоречия бяха констатирани между показанията им от досъдебното производство и тези, събрани в съдебната фаза на процеса, които противоречия се дължат на изминалия период от време от датата на деянието до разпита им пред съда, което бе заявено като причина за противоречията от самите свидетели. Посочените противоречия бяха отстранени чрез прочитане на показанията по реда на чл.281 от НПК.

Голямата част от разпитаните по делото свидетели са очевидци на удара, настъпил между автомобила, управляван от подсъдимия и пешеходеца А. С.. Посредством показанията на свидетелите-очевидци Г.П., Т.Г., И.К. и Б.К. се изясняват обстоятелствата досежно времето и мястото на ПТП-то, състоянието на платното за движение, метеорологичната обстановка, разположението и вида на металната ограда, отделяща трамвайното трасе от платното за движение, преодоляването й от пешеходеца, движението и местоположението на пешеходеца преди и по време на ПТП-то, движението на автомобила, управляван от подсъдимия преди и по време на настъпване на удара, мястото, на което е произтекъл удара, извършените от подсъдимия маневри при съприкосновението с пешеходеца, местоположението на пострадалия след удара, както и местоположението на автомобила на подсъдимия след удара.

Показанията на свидетелите-очевидци са еднопосочни и безпротиворечиви досежно състоянието на платното за движение, метеорологичната обстановка, разположението и вида на металната ограда, отделяща трамвайното трасе от платното за движение, движението на автомобила, управляван от подсъдимия преди и по време на настъпване на удара, мястото, на което е произтекъл удара, извършените от подсъдимия маневри при съприкосновението с пешеходеца, механизма на удара, местоположението на пострадалия след удара, както и местоположението на автомобила на подсъдимия след удара. За тези обстоятелства съдът се довери изцяло на показанията на посочените свидетели, тъй като не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие по между си, а и се подкрепят от писмените доказателства по делото, от заключението на ДАТЕ, която съдът кредитира в цялост, поради което се позова на тях, за да изгради представата си за част от фактите, описани по-горе.

Различия в показанията на посочените свидетели се констатират основно във връзка с момента, в който всеки от тях за първи път е видял пешеходеца и мястото, на което го е възприел, което налага показанията им в тази част да бъдат обсъдени подробно.

Показанията на свидетеля Б.К. дават най-пълна картина за предприетото от пешеходеца движение преди ПТП-то. Този свидетел, единствен от всички свидетели-очевидци, е възприел пострадалия С. още в момента, в който последният е пресякъл платното за движение по бул. „България“ в посока от центъра към бул. “П.Ю. Т.“. Установява се посредством показанията на свидетеля К., прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, че А. С. първо е пресякъл тичайки насрещното платно за движение, пресякъл е трамвайното трасе, след което е прескочил металното ограждение, отделящо трамвайните релси от платното за движение по бул. „България“ с посока от бул. „П.Ю. Т.“ към НДК, като по описания начин се е озовал върху банкета. В хода на съдебното следствие свидетелят К. посочи, че за първи път е видял пострадалия в момента, в който е прескачал металното ограждение, отделящо трамвайното трасе от пътя, което наложи да бъдат прочетени показанията му от досъдебното производство в частта, в която е описал кога го е забелязал за първи път с оглед констатираните противоречия. Тъй като не бе налице съгласие от всички страни за това ПСД, показанията на К. в посочената част бяха прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК. Съдебният състав се довери на изложеното от свидетеля К. в ДП досежно първоначалния момент, в който е забелязал пешеходеца, тъй като след прочитане на показанията от ДП, свидетелят заяви, че потвърждава прочетеното, защото тогава спомените му за случая са били по-пресни. Естествено е към датата на разпита му в хода на досъдебното производство, свидетелят да е имал по-ясни и по-детайлни спомени за произшествието, тъй като този разпит е проведен във време, значително по-близко до инкриминираните събития, поради което и с оглед неговото изявление, че потвърждава прочетеното и разясненията му, че тогава е бил с по-ясни спомени, съдът прие за достоверно заявеното от Б.К. пред разследващия орган относно предприетото от пешеходеца пресичане на насрещното платно. Забраната, предвидена в чл.281, ал.8 НПК не е важима за прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК, показания на този свидетел, тъй като заявеното от него за посоката на движение на пострадалия, косвено се потвърждава от показанията на свидетелите Ч. и С., които излагат твърдения, че пострадалият е избягал от психиатричното отделение на УМБАЛ „Александровска“, находящо се в непосредствена близост до платното за движение на бул. „България“ с посока от центъра към бул. „П.Ю. Т.“.

Свидетелят К. сочи в показанията си, дадени пред съда на 04.06.2018г., че пострадалият след прескачането на оградата се е установил в статично положение върху банкета, без да се движи по него, погледнал е движението на автомобилите, след което тръгнал от място да се затичва перпендикулярно на движението на автомобилите. Това твърдение на К. е в противоречие със заявеното от свидетелите Г.П., И.К. и от подсъдимия Л. в дадените от него обяснения, че пострадалият А. С. се е движел в рамките на няколко секунди по банкета с посока срещу движението на управляваните от тях превозни средства, след което е преустановил движението си за кратко и от място, затичвайки се, е започнал да пресича перпендикулярно платното за движение на бул. „Българя“ в посока от бул. „П.Ю. Т.“***. Съдът не се довери на твърденията на К., че пешеходецът след преодоляване на металните ограждения не се е движел по банкета, тъй като тези негови твърдения се явяват изолирани от останалите свидетелски показания, поради което даде кредит на доверие на изложеното от свидетелите К., П. и от подсъдимия досежно това обстоятелство. Съдът намери, че това несъответствие в показанията на К., съпоставени с показанията на посочените свидетели-очевидци и обясненията на подсъдимия, се дължи на различния момент, в който всеки от тях е възприел пострадалия преди ПТП-то. Самият К. заяви пред съда, че не е наблюдавал непрекъснато пострадалия, тъй като освен неговите движения е трябвало да наблюдава пътя и движението пред себе си. Факт е, че сочените свидетели и подсъдимият са участвали в движението, управлявали са превозни средства, което е налагало да наблюдават както пътя, така и действията на останалите участници в движението, което е и причината всеки един от свидетелите-очевидци, включая и подсъдимото лице, да излагат различни твърдения за поведението на пешеходеца върху банкета преди да предприеме пресичане.

Единствен свидетелят К. е възприел движението на пострадалия в насрещното платно, пресичането на трамвайното трасе и преодоляването на металното ограждение, отделящо трамвайните релси от платното за движение. Тук е мястото да се отбележи, че оценката, направена от защитата на показанията на К., не може да бъде споделена. Във връзка с възраженията на защитника, че този свидетел не е очевидец на произшествието, а е лице, обслужващо обвинителната теза, на първо място е необходимо да се каже, че свидетелят К. е посочен като очевидец на инцидента от Е.А.– полицейски служител при 04 РУ-СДВР, който го е установил на мястото на ПТП-то, видно от докладна записка от 10.11.2016г. /л.20 ДП/, в която са посочени трите имена, ЕГН и телефонен номер на Б.К., като установен на мястото на произшествието, поради което за съда не остана съмнение, че К. пряко и непосредствено е възприел събитията, за които свидетелства в хода на досъдебното и съдебното следствие. На следващо място, видно от показанията на свидетеля, същият подробно и последователно описва събитията преди, по време и след ПТП-то. Дава точно описание на удара, произтекъл между автомобила на подсъдимия и пешеходеца, както и на мястото, и разположението на пострадалия след удара, като показанията му в тази им част кореспондират изцяло с показанията на свидетелите П., Г. и К.. Твърденията на свидетеля К.,*** с посока центъра, в района на произшествието, е могъл да вижда насрещното платно за движение, респ. случващото се в това платно, намират опора в показанията на свидетелката К., която по аналогичен начин сочи, че е имала видимост към насрещното платно за движение, тъй като металното ограждение е решетка и всичко се вижда, поради което съдебният състав се довери на заявеното от свидетелите К. и К. за това обстоятелство. Съдът не прецени като достоверни твърденията на свидетелите П., Г. и на подсъдимия Л., че не са имали обективна възможност да възприемат пешеходеца в насрещното платно при движението им в автомобил в платното, в което е настъпило произшествието, тъй като металната ограда и живият плет пред нея препятстват видимостта им в тази посока. Тези техни твърдения се опровергават от заявеното от свидетелите К. и К. относно видимостта към насрещното платно, а също и от данните от огледния протокол, в който е отразено, че към момента на ПТП-то металната ограда и живият плет са били с еднаква височина – 1.20 метра. Доколкото пострадалият е бил с височина 1.76 метра, то движещите в превозни средства по бул. „България“ с посока НДК, са имали обективна възможност да виждат пешеходеца и движението му в насрещното платно над височината на оградата, поради което и съдебният състав не се довери на заявеното от П., Г. и подсъдимия, че са били в обективна невъзможност да възприемат зрително пешеходеца в насрещното платно. Друг е въпросът, че въпреки наличието на обективна възможност за това, посочените свидетели и подсъдимият не са визуализирали пострадалия при пресичането на платното за движение в обратна посока, както и в момента на прескачане на металната решетка.

Показанията на свидетелите Г.П. и И.К. са еднопосочни досежно момента, в който са възприели пешеходеца върху банкета, както и досежно движението на последния в посока, обратна на движението на автомобилите без да дава признаци, че иска да пресече. В същата насока са и твърденията на подсъдимия, изнесени в дадените пред съда обяснения. От показанията на свидетеля Г.П. се установява, че той се е движел в лявата лента за движение, на 10-15 метра след автомобила на подсъдимия, а от показанията на свидетелката К. става ясно, че на инкриминираните дата и място, тя се е движела в средната лента за движение, на около 2-3 метра след автомобила, управляван от подсъдимия Л.. Тези свидетели, както и подсъдимият по идентичен начин описват, че са забелязали пешеходеца, когато вече е бил върху банкета и се е движел срещу посоката на движение на автомобилите, като не е давал външна изява за намерението си да пресече платното за движение. Съдът кредитира с доверие изявленията на свидетелите  П. и К., и на подсъдимия Л., че преди да предприеме пресичане, пешеходецът се е движел за кратко по банкета срещу движението на автомобилите, без да афишира, че ще предприеме пресичане, тъй като тези техни твърдения са еднопосочни и по идентичен начин установяват, че посочените свидетели и подсъдимият са възприели А. С. в един и същи момент. По косвен начин заявеното от тези свидетели и от подсъдимото лице, се потвърждава и посредством показанията на свидетеля Г., който излага твърдения, че в момента, когато е видял пострадалия върху банкета, той е стоял неподвижен и е бил обърнат по посока на движението на автомобилите. Свидетелят Г. посочва още, че преди това е видял, че има нещо върху банкета без да е осъзнал, че това е човек. За неподвижен престой на пешеходеца върху банкета говори и свидетелят К., който също сочи, че пострадалият е гледал по посока на движението, като уточнява, че не е следял движението му през цялото време, тъй като е трябвало да следи и пътя, а също и движението на автомобилите в съседните ленти. При наличието на показания на двама от свидетелите-очевидци, че пострадалият е престоял за момент неподвижно върху банкета с лице срещу движението на автомобилите, като такива данни се съдържат и в дадените от подсъдимия обяснения, съдът намери, че следва да цени с доверие показанията на свидетелите Г. и К., както и обясненията на подсъдимия в тази им част.

Съдебният състав се довери изцяло на заявеното от свидетелите П., Г., К. и К. досежно механизма на удара между автомобила на подсъдимия и пострадалия, частта, в която е произтекъл инициалния удар в тялото на пострадалия и автомобила, последвалото качване на тялото върху капака на колата, следващият удар в горната дясна част на предното стъкло на автомобила и главата на пострадалия, отскачането на тялото над тавана на автомобила и падането му в средната лента за движение, странично от процесния автомобил. Показанията на свидетелите в тези им части изцяло кореспондират с механизма, възприет от вещите лица по ДАТЕ, допусната и приета в хода на съдебното следствие, подкрепят се и от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 10.11.2016г. и изготвената към него скица касателно мястото, на което е установено тялото на пострадалия след ПТП-то и мястото, на което е установен инкриминирания автомобил след удара.

Съдът не даде вяра на прочетените и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК, показания на свидетелите П., Г. и К. относно височината, на която е било отхвърлено тялото от тавана на автомобила при удара. Пред разследващия орган свидетелите П.,  Г. и К. са заявили, че тялото на пострадалия е отхвръкнало на височина 2-3 метра над тавана на автомобила, докато пред съда излагат твърдения, че тялото е отскочило на около 2 метра от асфалта. Изложеното от свидетелите в ДП и в хода на съдебното следствие досежно височината на отскачане на тялото от тавана на автомобила се оборва от заявеното от вещите лица по ДАТЕ в разпита им пред съда, които посочват, че в конкретния случай, съобразно установената от тях скорост на движение на автомобила в момента на удара, мястото на съприкосновение между пешеходеца и превозното средство, тялото на пострадалия е отскочило над тавана на колата на височина не повече от метър. Тъй като вещите лица разполагат с необходимия опит и знания и доколкото се касае за разстояние/височина на отскачане на тялото, установена от специалистите по пътя на изчисления, съдът даде вяра на заявеното от експертите за това обстоятелство, като не се довери на субективната преценка на посочените свидетели. В хода на съдебното следствие свидетелят К. твърди тялото на пострадалия да е отскочило при удара на метър над автомобила. Това изявление на свидетеля К. е съответно на поясненията на вещите лица, направени в съдебно заседание и по изложените по-горе съображения относно достоверността на изнесеното от експертите за това обстоятелство, съдебният състав прие за обективно изложеното от К. в тази му част и го цени с доверие.

  Подсъдимият Л. се възползва от правото си да даде обяснения по първоначално предявеното му обвинение, като не изрази желание да упражни това си право, да даде допълнителни или нови обяснения след изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК. Доколкото изменението на първоначално повдигнатото обвинение се изразява единствено в разширяване /добавяне като нарушена и на нормата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП/, касаеща забраната да се управлява със скорост по-висока от максимално предвидената за конкретен пътен участък, съдът намери, че дадените от Л. обяснения преди изменение на обвинението следва да бъдат подложени на анализ и няма пречка да бъдат обсъждани при преценка на доказателствената съвкупност, тъй като те се отнасят и за първоначално повдигнатото му обвинение, което с изменението не е отпаднало, а само е разширено и доразвито. Съдебният състав прие, че по този начин няма да наруши правото на защита на подсъдимото лице, тъй като обясненията му съдържат и твърдения за конкретната скорост, с която е управлявал автомобила си преди и по време на ПТП-то, която скорост Л. посочва в порядъка на разрешената за района на произшествието, с оглед на което той е упражнил правото си да се защитава и по тези факти, които са свързани с измененото/новото обвинение, давайки обяснения по първоначалното  обвинение, което не е съдържало обвинение за управление на автомобила с превишена скорост.

С особено внимание съдът анализира обясненията на подсъдимия Л., дадени пред съдебния състав, като взе предвид, че те от една страна могат да бъдат доказателствено средство, респ. да носят информация, допринасяща за разкриване на обективната истина по делото, но от друга страна могат да бъдат израз на защитната позиция на подсъдимото лице. Съобразявайки горното и за да прецени как да бъдат цени обясненията на подсъдимия, съдът ги съпостави както с показанията на останалите свидетели, така и с приетите и кредитирани с доверие заключения на експертите, а също и с писмените доказателства по делото. При извършените съпоставка и анализ на обясненията, дадени от подсъдимото лице, съдът намери, че в по-голямата им част следва да бъдат ценени като доказателствено средство, защото в тази им част са съответни на показанията на свидетелите, на заключението на ДАТЕ и на писмените доказателства, ценени с доверие от съда.

Като истинни и правдиви, съдът прие обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че на инкриминираната дата, движейки се по бул. „България“ с процесния автомобил в посока НДК, е потеглил като първа кола, в лявата лента за движение, на разрешен сигнал на светофарната уредба, регулираща кръстовището на бул.“България“ и бул. „И. Гешов“ и след като излязъл от завоя, когато вече се е намирал в правия участък по бул.“България“, на разстояние от около 70-80 метра забелязал пострадалия, който се движел по банкета в ляво от него срещу движението на автомобилите. В тази част обясненията на Л. се подкрепят от показанията на свидетеля Г., който също сочи, че той и подсъдимият са потеглили като първи коли от кръстовището с бул. „И. Гешов“, като подсъдимият се движел в лявата лента на 10-15 метра пред автомобила, управляван от Г., който се движел в най-крайната дясна лента, като имало коли и в средната лента. Твърденията на подсъдимия за движение по банкета на пострадалия срещу движението на автомобилите, намират опора в изложеното от свидетелите К. и П., които също са визуализирали пешеходеца, когато вече е бил върху банкета и се е движел по него с посока срещу движението на превозните средства. В частта, в която подсъдимият излага твърдения, че е възприел движещия се по банкета пешеходец от около 70-80 метра, обясненията му са съответни на заключението на ДАТЕ, което дава отговор, че пострадалият е бил видим за подсъдимия от фазата на прескачане на оградата, като в този момент автомобилът се е намирал на разстояние от 91 метра от мястото на удара. Очевидно Л. макар и да е имал възможност да възприеме пешеходеца при осъщественото от последния неправомерно преодоляване на металните ограждания, не го е видял. Забелязал го е, когато вече се е бил установил на банкета и е предприел движение по него. С оглед изчисленото от експертите отстояние на автомобила от 91 метра от мястото на удара в момента на прескачане на оградата от пострадалия, напълно обективно и достоверно се явява посоченото от Л., че се е намирал на около 70-80 метра, когато е видял движещия се по банкета пешеходец. Съдът се довери и на изложеното от Л., че в определен момент пострадалият е преустановил движението си върху банкета, като е наблюдавал движението на автомобилите и когато подсъдимият е наближил е гледал право в него. Тези изявления на подсъдимото лице са съответни на дадените от свидетелите Г. и К. показания, които също излагат твърдения да са възприели пострадалия в статично положение върху банкета преди да пресече платното за движение, като е гледал в посоката срещу движението на превозните средства. Съдебният състав даде кредит на доверие и на изложеното от Л., че при приближаване към мястото, на което е бил позициониран пострадалият върху банкета, не е намалил скоростта си на движение, а се е изнесъл възможно най-вдясно на лентата, в която се е движел, като в момента, в който пешеходецът е предприел пресичане, е направил обратната маневра – изнесъл е автомобила плътно вляво, но въпреки това не е успял да избегне съприкосновението с него. Твърденията на подсъдимия досежно обстоятелството, че скоростта му на движение не е била променена в момента на удара, се потвърждават от ДАТЕ, в която вещите лица сочат, че преди и по време на удара, процесният автомобил се е движел с една и съща скорост. Твърденията на подсъдимия, че е предприел завиване наляво в момента, в който пострадалият е излязъл на платното, са напълно съответни на показанията на свидетелите-очевидци /П., К., Г. и К./, които по идентичен начин описват извършените от подсъдимия действия от момента на навлизане на пешеходеца в платното за движение. В обсъдените части обясненията на подсъдимия не се явяват изолирани от останалите доказателства, напротив, съответни са на тях, поради което съдебният състав ги прие с доверие и ги постави в основата на изводите си по фактите.

Съдът не даде кредит на доверие на дадените от Л. обяснения в частта, в която сочи, че още при първоначалното възприемане на пешеходеца е намалил скоростта си на около 60-65 км/ч и е продължил движението си с тази скорост. В тази част обясненията му се оборват по категоричен начин от заключението на ДАТЕ, посредством което се установява, че подсъдимият се е движел със скорост от порядъка на около 73-75 км/ч преди и в момента на удара, както и че макар Л. да е натиснал спирачката в момента на удара, каквито данни се черпят от показанията на свидетеля П., който се е движел след автомобила на подсъдимия в същата лента за движение, спирачната уредба на превозното средство все още не се е задействала, за да започне да спира автомобила. Тъй като даденото от вещите лица заключение се базира на математически изчисления, а също на научни знания и опит, съдът прие, че в тази част не следва да цени обясненията, дадени от подсъдимия, доколкото те се основават на субективните възприятия на водача, а следва да гради изводите си за тези факти на основата на експертното заключение и дадените от вещите лица допълнителни разяснения в съдебно заседание. Съдът не се довери и на заявеното от подсъдимия, че виждайки пострадалия върху банкета, го е възприел като лице, което се грижи за поддръжката на зелените площи. Това изявление на подсъдимия противоречи на ноторно известния факт, че лицата по поддържане и почистване на пътищата и затревените площи са облечени със светлоотразителни жилетки в ярки цветове /жълто, зелено, оранжево/, а пострадалият е бил облечен с черно яке, дънки и маратонки /гуменки/, установимо от свидетелските показания, обясненията на самия подсъдим и фотоалбума, изготвен към протокола за оглед на местопроизшествие. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимото лице и в частта, в която сочи, че след удара множество коли, движещи се в дясната лента, не са спрели, а са продължили движението си, като така са отместили отделената от крака на пострадалия в момента на удара обувка, която е установена на 63.3 метра след мястото на удара, считано в посоката на движение на автомобила. Тези твърдения на Л. противоречат на показанията на свидетеля Г., който сочи, че е бил първа кола в дясната лента за движение и след произтеклото съприкосновение между процесния автомобил и пешеходеца е спрял на място, което са сторили и другите участници в движението, като всички са изчакали идването на линейка и на полицейските органи. Заявеното от подсъдимия за продължаващо движение на автомобилите в дясната лента след удара, освен че се оборва от показанията на  свидетеля Г., е и обективно невъзможно, доколкото първите коли и в трите ленти за движение са били спрели, поради което няма как останалите превозни средства да са продължили движението си. Съдът не се довери и на заявеното от подсъдимия, че след като пострадалият е навлязъл в платното за движение е спрял пред автомобила му в очакване да бъде ударен. Тези твърдения на подсъдимото лице се оборват от изнесеното в съдебно заседание от вещото лице-медик, взело участие в КСМАТЕ, което сочи, че в момента на удара пострадалият не е бил в статично положение, тъй като ако краката му са били фиксирани, то ще се достигне до счупване на костите на крайника, в който е произтекъл инициалния удар, а такова нараняване при пострадалия не е констатирано. Установено е кръвонасядане на задната част на лява подбедрица на пострадалия, като според вещото лице Г. именно в тази част от тялото на пострадалия е произтекло първоначалното съприкосновение между автомобила и пешеходеца,  като вещото лице е категорично, че в този момент пешеходецът е бил в движение. Този си извод експертът обосновава с това, че при удар в опорен крак, неминуемо следва счупване на кости, а в настоящия случай в лявата подбедрица на пострадалия не е констатирано наличие на подобна травма, а се установява само кръвонасядане, което сочи, че този крак не е бил опорен в момента на съприкосновението, което от своя страна по категоричен начин оборва твърденията на подсъдимия, че пострадалият е преустановил движението си, спирайки в лентата, в която се е движел процесния автомобил, очаквайки настъпването на удара.

С оглед горния анализ на обясненията на подсъдимия, съдът ги прие като източник на доказателства в онези им части, които намират подкрепа в останалите доказателства, а в останалата им част ги прецени като израз на защитната позиция на подсъдимото лице, поради което в некредитираната с доверие част, не ги цени при изграждане на представите си за фактите по делото.

Показанията на свидетеля Б. Ч. не носят сведения за съприкосновението, произтекло между пешеходеца и управлявания от подсъдимия автомобил. Този свидетел не е пряк очевидец на произшествието, той е възприел пострадалия върху платното за движение след удара и след смъртта му. Показанията на свидетеля са източник на данни за причината, поради която А. С. е следвало да бъде настанен на лечение в психиатричното отделение, а именно, че пострадалият е имал предходни опити за самоубийство и суицидни мисли, което е наложило хоспитализацията му, за начина, по който пострадалият е избягал от лечебното заведение, за предприетите от съответните служители действия по издирване на беглеца, за местонахождението на клиниката, както и за начина, по който пострадалият е бил идентифициран като избягалото от отделението лице. Съдът изцяло се довери на заявеното от свидетеля Ч., тъй като показанията му за обстоятелствата, при които пострадалият е избягал от психиатричното отделение и за причините, които са наложили хоспитализацията му там, се потвърждават от показанията на свидетелката С. – майка на пострадалия и от писмените документи, изискани от УМБАЛ „Александровска“, а в останалата част показанията на свидетеля касаят организацията и начина на работа в службата по „Координация и сигурност“ към УМБАЛ „Александровска“, чийто началник е бил свидетелят Ч., поради което съдът им се довери и в тази част. 

Свидетелката А.С. е майка и наследник на пострадалия А. С., което предпостави конституирането й като ЧО и страна в процеса. Имайки предвид евентуалната й заинтересованост от изхода на делото, като наследник на починалия и страна в процеса, съдът прецени внимателно дадените от нея показания. Показанията на свидетелката С., депозирани пред съдебния състав, бяха преценени като напълно достоверни, тъй като са подробни, последователни и не съдържат вътрешни противоречия, същевременно не се оборват от другите доказателства. Нещо повече, съответни са на показанията на свидетеля Ч. в частта досежно причините за постъпването на А. С. в психиатричното отделение и начина, по който е избягал оттам, като в тази им част се подкрепят и от писмените доказателства: писмо от УМБАЛ „Александровска“ /л.90 от СД/, писмо от УМБАЛ „Александровска“ /л.92 от СД/, копие от ИЗ /л.105-106 СД/, копие от книга за регистрирано постъпване за прием в клиника по психиатрия /л.107-108 от СД/, копие от допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение, касаещ посещение на А. С. при психиатър в УМБАЛ „Александровска“  /л.129 от СД/. Въпреки че свидетелката се явява пострадал от деянието заради загубата на сина й, тя откровено разказа пред съда за психичните му проблеми и състоянието, в което се е намирал преди инцидента, станало повод да потърсят специализирана помощ, както и за бягството му от психиатричното отделение. Съдът прие като непредубедени и правдиви показанията на свидетелката С. в цялост, тъй като тя въпреки загубата на детето си, чистосърдечно изнесе пред съда и факти, които биха могли да се тълкуват като преднамерени действия от страна на пострадалия за постигане именно на настъпилия съставомерен резултат.

В заключение трябва да се посочи, че показанията на свидетелите-очевидци в частите, кредитирани с доверие от съда, както и обясненията на подсъдимия в частта, която бе ценена като източник на доказателства, дават пълна и ясна картина за движението на пешеходеца преди ПТП, механизма на удара и мястото на съприкосновение с автомобила, като в тези части свидетелските показания и обясненията на подсъдимото лице са напълно съответни на заключението на ДАТЕ и на допълнителните разяснения, направени от експертите в съдебно заседание.

Съдът изцяло се довери на заключенията по изготвените  СМЕ на труп /л.41-л.47 от ДП/, СХЕ /л.48 ДП/, СХЕ /л.49 ДП/, АТЕ /л.52-56 ДП/ и ДАТЕ /л.179- л.189 от СД/, защото тези експертизи са изготвени от лица, притежаващи необходимите знания, вещите лица са отговорили в пълнота на поставените въпроси, ясни и изчерпателни бяха при разпита им в хода на съдебното следствие, използвали са научни знания и подход при отговорите на поставените им задачи.

От заключението на СМЕ на труп /л.41-л.47 от ДП/, се установяват травматичните увреждания, констатирани при пострадалия. Вследствие на удара, реализиран между автомобила, управляван от подсъдимия и пострадалия, на последния били причинени редица травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма – охлузвания по лицето вдясно, кръвонасядане на меката черепна покривка слепоочно вдясно, кръвонасядане на десния слепоочен мускул вдясно, счупване на черепната основа по две линии на счупване с общо начало в дясна челно-слепоочна област; закрита гръдна травма – счупване на три ребра вдясно, контузия на белите дробове и контузия на сърцето; кръвонасядане на мускулатурата по задната повърхност на лява подбедрица на височина 22-36 см. от петата; комплекси от травматични увреждания, съставени от охлузвания, кръвонасядания и разкъсно контузни рани по двата горни крайника и корема; счупване на дясна лакътна кост; охлузвания по долните крайници; комплекс от травматични увреждания, съставен от охлузвания и негативни кръвонасядания на гръдния кош вляво. Установява се посредством заключението на СМЕ, че  причината за смъртта на пострадалия А. С. се дължи на съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма с контузия на сърцето и белите дробове, като в генезата на настъпване на смъртта роля е изиграл и травматичният шок в резултат от установените контузии, както и че смъртта му е в пряка причинна връзка с получените травми от удара с автомобила, управляван от подсъдимия Л..

От заключенията на СХЕ /л.48 ДП/ и СХЕ /л.49 ДП/, се установява, че във взетите проби от кръв и урина от трупа на загиналия А. Д. С. не е констатирано наличие на следи от наркотични вещества, барбитурати, бензодиазепинови лекарствени средства, метадон, както и не е установено наличие на етилов алкохол.

Посредством заключението на АТЕ, изготвена от вещото лице П.П., се установява, че спирачната, кормилната и осветителната системи на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №********, са били изправни. Заключението на тази експертиза установява още деформациите и щетите по лекия автомобил, които са: подбита предна броня в зоната под десния фар; излязъл от основата и увиснал на кабелите десен халоген; забърсване на прах по предния капак; счупено челно стъкло, хлътнало към купето, с образуван отвор в дясна горна зона. Според вещото лице, така констатираните деформации и щети по автомобила на подсъдимия са в резултат от ПТП. Съдът изцяло кредитира заключението по тази експертиза, тъй като установените посредством нея щети и деформации по процесния автомобил напълно съвпадат с механизма на удара, описан от свидетелите П., К., Г. и К., както и с изложеното в съдебно заседание досежно механизма на удара от вещото лице Г., участвало при изготвяне на КМАТЕ, която съдът кредитира в медицинската й част и в частта, в която е описан механизма на удара.

Съдът изцяло се довери при изграждане на изводите си по фактите и приложимото право на заключението на ДАТЕ, която е дала отговори на въпросите за скоростта на движение на автомобила преди ПТП-то и в момента на удара, за скоростта на движение на пешеходеца, за отстоянието на лекия автомобил до мястото на удара в момента на прескачане на металната ограда от пострадалия, опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение от 73 км/ч, за мястото на удара по дължина и по ширина на платното за движение, за отстоянието, на което се е намирал автомобила в момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, за отстоянието на автомобила от мястото на удара, когато водачът е възприел опасността от удар, както и от кой момент подсъдимият е могъл да възприеме пострадалия. Част от въпросите, разгледани от ДАТЕ са били обсъдени и от експертите, изготвили КМАТЕ /в автотехническата й част/ - скоростта на движение на автомобила преди и в момента на удара, мястото на удара по дължина и широчина на платното за движение, опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение от 70 км/ч, отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на стъпване на пешеходеца на платното за движение, скоростта на движение на пешеходеца, както и отстоянието на автомобила от мястото на удара, когато пешеходецът се е намирал на 1 метър от платното за движение, механизма на удара и причините за настъпване на ПТП.  Съдебният състав даде вяра на заключението на КМАТЕ в медицинската й част и в частта, в която е описан механизма на удара. В тези части съдът намери, че заключението е пълно и компетентно изготвено, отговорите на посочените въпроси са дадени въз основа на научните знания, притежавани от експертите и същите са напълно съответни на останалите доказателства, кредитирани с доверие от съда. Механизма на удара, описан в заключението на КМАТЕ е съответен на показанията на свидетелите-очевидци, възприели пряко и непосредствено съприкосновението между пешеходеца и процесния автомобил. В медицинската й част и в частта, касаеща начина, по който е произтекло съприкосновението на тялото с превозното средство, експертизата бе защитена по категоричен начин от вещото лице Г.. Експертът подробно и последователно разясни при разпита му в хода на съдебното следствие, отделните фази на удара на тялото на пострадалия в автомобила, посоката на движение на тялото, отхвърлянето му, както и от кое точно съприкосновение на тялото с превозното средство и терена са получени  установените при пострадалото лице травматични наранявания. По изложените съображения съдебният състав се довери на КМАТЕ в посочените части.

Съдът се довери изцяло на заключението на ДАТЕ, като не намери за компетентно изготвено заключението на КМАТЕ в частта, в която експертите от автотехническата част, са дали заключение, че преди удара подсъдимият се е движел със скорост от 70 км/ч, а ударът е настъпил при скорост на движение на автомобила от 65 км/ч. В тази част заключението бе категорично оборено от заключението на вещите лица по ДАТЕ, в чийто състав участие са взели и вещите лица П. и А., работили по КМАТЕ, които също заявиха пред съда, че поддържат приетото от ДАТЕ, доколкото то се базира на няколко научни метода, по които е била приета скорост на движение на превозното средство преди и в момента на удара от 73 км/ч. Съдебният състав прие с доверие заключението на КМАТЕ и в частта, в която вещите лица са изчислили опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение от 70 км/ч, която определят около 54-55 метра, както и в частта, в която са изчислили, че ударът би бил предотвратим, ако в момента, когато пешеходецът се е намирал на 1 метър вляво от левия бордюр и се е насочил към платното за движение, подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 37 км/ч и по-ниска. В тези части заключението на КМАТЕ не се противопоставя на приетото от ДАТЕ и доколкото експертите по КМАТЕ са работили със скорост на движение от 70 км/ч, съдът намери, че в посочените части заключението е компетентно изготвено и следва да бъде ценено с доверие.

Съгласно заключението на ДАТЕ, подсъдимият е управлявал процесния автомобил преди и в момента на удара със скорост от 73 км/ч, като в съдебно заседание вещото лице К. поясни, че според него скоростта е била от порядъка на 73-75 км/ч, но са я приели във възможно най-ниски граници, в полза на водача – 73 км/ч. За отговора на този въпрос, касаещ скоростта на движение на автомобила, вещите лица са използвали три научни метода, като скоростта е определена по две от методиките, а третата са използвали за сравнение. За отговора на този въпрос са взели предвид увредите по автомобила, разстоянието, на което е отхвърлено тялото след удара, височината на пострадалия, както и причинените му травматични увреждания. Вещите лица А. и П., които са приели в заключението на КМАТЕ скорост преди удара от 70 км/в и 65 км/ч в момента на удара, обясниха в съдебно заседание, че това се дължи на взетите предвид свидетелски показания за приетата от тях скорост и за намаляването й преди удара, с оглед данните, че подсъдимият е натиснал спирачка преди удара. В тази връзка вещото лице К. поясни, че намаляване на скоростта в момента на удара няма, тъй като е необходимо време за сработване на спирачния механизъм на автомобила, съответно нужно е време, за да започне превозното средство да спира. С оглед дадените в съдебно заседание разяснения, съдът прие, че скоростта на движение на процесния автомобил преди и в момента на удара е една и съща, което се потвърждава и от дадените от подсъдимия обяснения. Като скорост на движение на автомобила прие посочената в заключението на ДАТЕ, тъй като е установена въз основа на математически изчисления и научни методики, като са взети предвид всички обективни находки по делото.

От заключението на ДАТЕ се установява, че в момента на прескачане на металното ограждение от пешеходеца, автомобилът на подсъдимия се е намирал на разстояние от 91 метра преди мястото на удара и доколкото произшествието е реализирано на пръв пътен участък, в светлата част на денонощието, при добра видимост, подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме пострадалия още в този момент. Заключението на ДАТЕ в тази му част напълно съответства на заявеното от свидетеля К., който е възприел пешеходеца както в момента на преодоляване на металната ограда, така и в един предходен момент – когато е пресичал насрещното платно за движение и трамвайното трасе, след което е последвало прескачането на оградата.

Съдът се довери и на отговора, в който вещите лица са определили, че опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 73 км/ч е около 59 метра, както и на заявеното от тях, че когато пешеходецът е преодолявал металната ограда, в момента на прескока е бил обективно видим за подсъдимия, който е отстоял на 91 метра преди мястото на удара, като опасната му зона за спиране при скорост от 73 км/ч е 59 метра, което води на извод, че и при движение с тази скорост, която се явява превишена за съответния пътен участък /70 км/ч /, ударът е бил предотвратим, тъй като в този момент превозното средство е отстояло на по-голямо разстояние от опасната му зона за спиране.

Същото експертно заключение дава отговор и на въпроса къде по дължината и широчината на пътното платно е настъпил удара, както и къде са се установили след удара, тялото на пешеходеца и автомобила, управляван от подсъдимия. При дадените разяснения от вещите лица, в разпита им пред съда, бе установено, че преди да настъпи удара, подсъдимият не е предприел спиране, тъй като липсват спирачни следи, което бе потвърдено и от подсъдимия в дадените обяснения. Според вещите лица автомобилът е започнал да спира след удара, като окончателното преустановяване на движението му е настъпило на около 45 метра след мястото на удара. За мястото на удара по дължина и ширина на платното за движение, съдът отново се довери на ДАТЕ, която много по-точно и конкретно, сравнено с КМАТЕ, сочни мястото, на което е настъпило съприкосновение между пострадалия и автомобила. Описаният удар е настъпил в лявата лента за движение, по широчина на пътното платно на 2.3 метра вдясно от левия край на платното за движение, считано в посоката на движение на автомобила и по дължина на пътното платно на 253.7 метра от ъгъла, сключен между бул. „П. Ю. Т.“*** посоката на движение на автомобила. В тази част съдебният състав се довери на ДАТЕ, доколкото същата борави с точни отстояния, а КМАТЕ на същите въпроси дава отговори, които са в по-широк диапазон.

 За скоростта на движение на пешеходеца в момента на удара, съдът даде вяра на заключението на ДАТЕ, която е изчислила  тази скорост да е била от порядъка на 6.1 км/ч, което съответства на „бърз ход“. При разпита на вещите лица пред съда, вещото лице К. бе категоричен, че в момента на удара пострадалият се е движел с бърз ход, а не е тичал, тъй като ако бе тичал, тялото му би било съществено по-надясно от коридора, в който се е движел, а в конкретния случай тялото е установено сравнително напред отдясно на коридора, но не много далеч от него, което означава според експерта, че скоростта му не е била съответна на „висока скорост“ и „тичане“, а на „бърз ход“.

Съдебният състав не кредитира с доверие заключението на ДДвАТЕ /л.118-122 ДП/, тъй като в тази експертиза вещите лица са работили със скорост на движение на процесния автомобил от 70 км/ч и са изчислявали отстоянието на автомобила от мястото на удара при тази скорост, която бе оборена от заключението на ДАТЕ, ценено с доверие в цялост от съда. Още повече, че основната задача на ДДвАТЕ е била да се изчисли на какво разстояние се е намирал автомобилът на подсъдимия от мястото на удара, когато пешеходецът е предприел пресичане на насрещното платно за движение. Като се има предвид, че между насрещното платно за движение и процесното такова, в което е настъпил удара, е имало трамвайно трасе, метална ограда, опасана от жив плет, няма как да се приеме, че пешеходецът е бил опасност за движението по платното с посока НДК, намирайки се все още зад преградата, каквато е представлявала  металната ограда, отделяща платното за движение от трамвайните релси. В този смисъл, заключението на ДДвАТЕ не се явява от съществено значение за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, макар и същото да е залегнало в основата на предявеното с ОА обвинение на подсъдимото лице, поради което и не бе допусната повторна експертиза със същите задачи, която отново да изчисли отстоянието на автомобила със скорост на движение от 73 км/ч в момента на пресичане на насрещното платно от пешеходеца.

Съдът кредитира в и всички писмени доказателства по делото: констативен протокол /л.9 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.10-л.13 от ДП/, фотоалбум /л.15-л.18 от ДП/, скица на местопроизшествието /л.14 от ДП/, писмо от СО и схема на движението на бул. „България“ в участъка на кръстовището с бул. „П.Ю.Т.“ /л.76-78 от ДП/, справка, касаеща извършените нарушения от подсъдимия Л. по ЗДвП /л.79-82 ДП/, препис-извлечение от акт за смърт /л.83 от ДП/, удостоверение за наследници /л.84 ДП/, справка за съдимост на подсъдимия /л.81- л.83 от ДП/,  фиш за спешна помощ /л.85 ДП/, протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 21.06.2017г., скица и фотоалбум /л.112-л.116 ДП/, писмо от УМБАЛ „Александровска“ /л.90 от СД/, писмо от УМБАЛ „Александровска“ /л.92 от СД/, копие от ИЗ /л.105-106 СД/, копие от книга за регистрирано постъпване за прием в клиника по психиатрия /л.107-108 от СД/, копие от допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение, касаещ посещение на А. С. при психиатър в УМБАЛ „Александровска“  /л.129 от СД/, справка за съдимост  от  14.05.2019г. /л.240 от СД/, справка от ГД „ИН“ /л.241 от СД/, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, доколкото същите са изготвени по предвидения в НПК ред и отразените в тях факти не са в противоречие с останалия доказателствен материал, а го допълват.

Всички посочени доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, по един категоричен начин позволиха на съда да приеме описаната по-горе фактическа обстановка, въз основа на която съдебният състав изгради изводите си относно приложимото право.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият Г.М.Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

От обективна страна – 10.11.2016г., около 13:30 часа, в гр.София, бул.“България“, на около 300 метра след кръстовището с бул.“П. Ю. Т.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с регистрационен №********, подсъдимият Г.Л. нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2, изр.2  от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. Д. С.. Движението на подсъдимия е било в нарушение на правилата за движение, установени в чл.20, ал.2, изр.2  от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и причинения резултат - фатален изход за пострадалия А. Д. С..

От момента, в който пострадалият е предприел прескачане на металното ограждение, отделящо платното за движение от трамвайното трасе, същият вече е представлявал опасност за движението, доколкото между него и платното за движение не е имало друго препятствие, което да попречи на пешеходеца да се озове на пътното платно, в близост не е имало обект, към който би могло да се насочи пешеходеца, което да даде повод на подсъдимия да предполага, че пострадалият няма да предприеме неправомерно пресичане на платното за движение. Напротив, цялостното противоправно поведение на пострадалия е сочело, че той с голяма степен на вероятност ще продължи да нарушава правилата за движение и неправомерно ще пресече платното, по което се е движел подсъдимият, тъй като не е имало къде другаде да отиде. При движение със скорост от 73 км/ч, автомобилът на подсъдимия в момента на преодоляване на металната ограда от пострадалия и навлизането му на платното за движение, е отстоял на 91 метра преди мястото на удара, изчислени без престой на пешеходеца върху банкета, като вещите лица сочат, че в случай на престой на пострадалия върху затревената площ, автомобилът ще е на още по-голямо разстояние, съответно ударът ще е предотвратим и в този момент. Опасната зона за спиране на автомобила е 59 метра при установената от експертите скорост на движение от 73 км/ч и прескачащият пешеходец е бил обективно видим за водача, респ. в този момент ударът е бил предотвратим за подсъдимия. При установения, от свидетелските показания и обясненията на подсъдимото лице, престой на пострадалия върху банкета след преодоляване на металната ограда, автомобилът на подсъдимия се е намирал на още по-голямо разстояние от мястото на удара, съгласно допълнителните разяснения на вещите лица. Следователно и в този случай ударът е бил предотвратим за водача на автомобила. Действията на пострадалия по преодоляване на металната ограда са били неправомерни, установяването му върху банкета и движението  му по него без в близост да има обект, към който пешеходецът би могло да се е насочил, е  следвало да  бъдат приети от подсъдимия като възникнала опасност за движението, каквато в действителност С. е  представлявал, доколкото вече не имало препятствие между пешеходеца и платното за движение. Всичко това е налагало подсъдимият постепенно да намали скоростта си до такава /37 км/ч/, която да му позволи да спре в случай, че пешеходецът предприеме пресичане на платното за движение, за да го пропусне да премине. Подсъдимият Л. не е възприел пешеходеца в момента на прескока на оградата, въпреки че е имал обективна възможност да го види. Подсъдимият е възприел пострадалия от момента, в който последният се е установил на банкета и е предприел движение по него срещу посоката на движението на автомобилите, като в този момент Л. се е намирал на разстояние от 70-80 метра от движещия се пешеходец, съгласно дадените обяснения, което разстояние също е по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила, т.е. ударът и в този момент е бил предотвратим за водача, който от този момент насетне е имал задължение да намали скоростта си на движение до такава, че да му позволи да спре, ако пешеходецът навлезе в платното за движение. Въпреки това Л. не е намалил скоростта, с която се е движел, което не му е позволило да спре, когато пешеходецът е навлязъл на платното за движение. Като последица от описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.20, ал.2, изр.2 на ЗДвП е последвал удар в неправилно пресичащия пешеходец А. Д. С. и неговата смърт. Смъртта на пешеходеца е следствие от причинените му телесни увреждания, несъвместими с живота - съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма със засягане на жизненоважни органи. Тези увреждания се дължат на удара от автомобила, управляван от подсъдимия.

С оглед на гореизложеното, несподеляеми са възраженията на защитата, че пешеходецът е представлявал опасност от момента, в който е предприел пресичане на платното за движение, а не в предходен момент – когато е преодолял заграждението и се е озовал на банкета.

Установи се от свидетелските показания и протокола за оглед на местопроизшествие, че действително пешеходецът е нарушил с поведението си правилата на чл.113, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДвП /в редакцията му към 10.11.2016г. – датата на деянието/ - неправомерно е преодолял заграждение, предназначено да отделя трамвайното трасе от платното за движение, при съществуваща забрана за това /чл.113, ал.1, т.4 ЗДвП/,  преди да предприеме пресичането не се е съобразил с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение /чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП/, предприел е пресичане на платното за движение на необозначено за тази цел място /не на пешеходна пътека/ - чл.113, ал1 ЗДвП, поради което съдебният състав прие, че е налице съпричиняване на резултата от поведението на пострадалия, което обстоятелство съобрази при отмерване на наказанието, което наложи на подсъдимия.

В допълнение следва да се отбележи, че съжденията на подсъдимия и защита за целта на пострадалия с предприетото от него неправомерно пресичане на платното за движение, почиват на предположение, базиращо се на данните за причината, поради която С. е следвало да постъпи в психиатричното заведение. Ирелевантни за деянието от обективна страна са преследваните от пострадалия цели с реализираното от последния поведение, което е било в разрез с правилата на ЗДвП. Съгласно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като законът не уточнява каква следва да е опасността /човек, предмет и др./ Прескачащият металната ограда пешеходец и установяването му върху банкета, широк само 2 метра, са представлявали такава опасност, доколкото нищо не е препятствало навлизането на пешеходеца на платното за движение, което е налагало подсъдимият Л. да съобрази поведението си с тази опасност, а той не го е сторил, като по този начин е нарушил нормата на чл.20, ал.2, изр. от ЗДвП, което нарушение от негова страна е довело до настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия А. С..

 Дори да се приеме, че пострадалият е целял не да пресече платното за движение, а да сложи край на живота си, ако подсъдимият бе съобразил поведението си с предписаното в чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и бе намалил скоростта си до такава, която да му позволи да спре, ако С. навлезе в платното за движение, то пострадалият не би имал възможността да реализира намерението си – да посегне на живота си.

От субективна страна – деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост – подсъдимият Г.М.Л. не е искал и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Подсъдимият е бил нормативно задължен от цитирания текст на ЗДвП, да извърши редица действия при управлението на автомобила, които биха довели до избягване на инцидента, но не го е сторил. Подсъдимият е бил задължен да намали скоростта си от момента, в който пострадалият е прескочил оградата и се е установил върху банкета. Макар че подсъдимият не е визуализирал пешеходеца в момента на преодоляване на оградата, той е имал обективна възможност за това, имал е и задължение да съобрази скоростта си с възникналата опасност за движението, тъй като от този момент не е имало какво да препятства навлизането на пострадалия в платното за движение и същият е бил обективно видим за водача, не е имало в близост и обекти, към които пешеходецът да се отправи, което да е дало повод и причина на подсъдимия да не го приеме като опасност за движението. От момента, в който Л. е възприел движещия се по затревената площ пешеходец, също е бил длъжен да съобрази скоростта си с неговото присъствие, тъй като и в този момент не е съществувала обективна пречка пострадалият във всеки един момент да се появи върху платното за движение. Подсъдимият, въпреки че е видял/осъзнал присъствието на пострадалия върху банкета не е намалил скоростта си, а е продължил да се движи със скорост от 73 км/ч, която освен че е несъобразена с възникналата опасност за движението, е и превишена /над максимално допустимата за този пътен участък – от 70 км/ч/. Дори и в момента, в който пострадалият е преустановил движението си и е започнал да наблюдава движението на автомобилите, подсъдимият не е намалил скоростта, с която се е движел, макар че е имал такова задължение, защото опасността е продължавала, а вместо това  е предприел неправилна маневра /изнесъл се е възможно най-вдясно на лентата си за движение/. Не е намалил скоростта и не е предприел спиране и в момента, когато пешеходецът е навлязъл в платното за движение, макар да е имал задължение да намали и да спре, тъй като опасността вече се е намирала на платното, като тогава Л. рязко е завил наляво и е предприел спиране едва, когато е настъпило съприкосновението с пострадалия. От момента на прескачане на оградата и установяване на пешеходеца върху банкета, Л. е бил длъжен да управлява автомобила със скорост, която да му позволи във всеки един момент да спре, ако пешеходецът предприеме навлизане на платното за движение, тъй като с преодоляването на металната ограда и установяването на пострадалия върху банкета, вече е съществувала опасност за движението. Доколкото по делото бе установено, че управлявайки автомобила с превишена скорост от 73 км/ч, от момента, в който пешеходецът е преодолял заграждението и се е установил на банкета, когато вече е представлявал опасност за движението, подсъдимият е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, за него са възникнали напълно предвидими общественоопасни последици, които са били предотвратими при своевременно възприемане действията на пешеходеца и своевременно намаляване на скоростта до такава, която да му позволи да спре, респ. да спре, за да избегне появилото се на пътя препятствие, каквото е представлявал пешеходеца при появата му на платното, което подсъдимият не е сторил.

Съдебният състав намери, че не следва да ангажира наказателната отговорност на Л. за нарушението по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с …………..характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ и за нарушението на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, за които имаше повдигнато обвинение. Това е така, тъй като не се установи Л. да не е съобразил движението си с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост. От събраните доказателствени материали се установи, че подсъдимият се е движел като първа кола в лявата лента за движение и нищо не е препятствало видимостта му, инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, на прав участък с добра видимост. Невъзприемането на пешеходеца от подсъдимото лице, в момента на прескока, не се дължи на намалена видимост и скорост несъобразена с условията на видимост, а на невнимание от негова страна по отношение на случващото се в страни от пътя. Освен това от момента, в който подсъдимият е забелязал пешеходеца върху банкета също е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, доколкото е отстоял на доста по-голямо разстояние от опасната му зона за спиране. Не се събраха данни Л. да не е съобразил скоростта си с характера, интензивността на движението и с видимостта. Единственото, с което подсъдимият не е съобразил избраната от него скорост е бил пешеходеца в момента на прескачане на оградата и установяването му върху банкета, който от този момент е представлявал опасност за движението и с тази опасност Л. е следвало да съобрази  скоростта си, като избере такава, която да му позволи да спре, в случай че пешеходецът предприеме пресичане на платното за движение.

Установи се от доказателствата по делото, че подсъдимият е управлявал превозното средство със скорост от 73 км/ч, при максимално разрешена за процесния пътен участък от 70 км/ч. С оглед на това, бе установено, че подсъдимият с поведението си е нарушил и чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, но тава нарушение не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Това е така, тъй като при скорост на движение от 73 км/ч, опасната зона за спиране на автомобила е около 59 метра, като в момента на прескачане на оградата от пешеходеца и установяването му върху банкета, същият е бил обективно видим за подсъдимия, който е отстоял на 91 метра преди мястото на удара, т.е. Л. е могъл да спре и с избраната от него превишена скорост преди да достигне мястото на удара. По изложените съображения съдът намери, че въпреки че подсъдимият е нарушил и чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и е управлявал автомобила с превишена скорост, това нарушение не е причината да настъпи предвидения в чл.343, ал.3, б.“в“ от НК, резултат – смъртта на пострадалия.

По гореизложените съображения, съдът намери, че единствено нарушението на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, поради което оправда на основание чл.304 НПК подсъдимия Г.М.Л. за нарушенията на чл.21, ал.2 вр. ал.1 и на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.

 

По вида и размера на наказанието:

За извършеното по непредпазливост престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК,   законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието “лишаване от свобода” следва да бъде определено под предвидения в закона минимум, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на което и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко на извършеното деяние. Като смекчаващо вината обстоятелство, на първо място съдът отчете поведението на пешеходеца, който има огромен принос за настъпване на съставомерния резултат. Пострадалият е нарушил повече от едно от правилата за движение, които законодателят е вменил в задължение на пешеходците: чл.113, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДвП /в редакцията му към 10.11.2016г. – датата на деянието/ - неправомерно е преодолял заграждение, предназначено да отделя трамвайното трасе от платното за движение, при съществуваща забрана за това /чл.113, ал.1, т.4 ЗДвП/, преди да предприеме пресичането не се е съобразил с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение /чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП/, предприел е пресичане на платното за движение на необозначено за тази цел място /не на пешеходна пътека/ - чл.113, ал1 ЗДвП. На следващо място, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, който е реабилитиран, т.е. следва да се счита неосъждан, семейното му положение – женен е, баща е на малолетно дете, трудово е ангажиран, полага грижи за семейството си, сравнително младата му възраст към датата на деянието /34г./, липсата на административни нарушения по закона за ЗДвП, които да са в близък времеви период до датата на деянието. Налице е само едно такова нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено през 2013г. Останалите административни нарушения на ЗДвП са извършени от Л. до 2008г., което сочи, че след това подсъдимият е съобразявал поведението си с установените в закона правила за движение по пътищата, поради което тези нарушения не бяха отчетени от съда като отегчаващи обстоятелства.

Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, съдът прие нарушаването на повече от едно правило за движение, а именно две такива – по чл.20, ал.2, изр.2 и чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Макар и второто нарушение да не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, същото следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство.

 Доколкото са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и доколкото пострадалият значително е допринесъл с поведението си за настъпването на предвидения в наказателния закон престъпен резултат, съдът намери, че са налице всички основания да бъде приложен чл.55 от НК.

При определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода” за деянието, съдът отчете, че са налице значителни на брой смекчаващи вината обстоятелства и само едно отегчаващо, а също и че пострадалият със собствените си противоправни действия в значителна степен е спомогнал да настъпи предвидения в закона съставомерен резултат, поради което намери, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да се отмери доста под минималния размер на предвиденото в закона наказание за това престъпление. Като съобрази и целите на наказанието,  визирани в чл.36 от НК, намери, че наказание от 1 година лишаване от свобода ще е достатъчно да бъде превъзпитан осъденият към спазване на правилата и законите в страната, като същевременно с наказание в този размер ще бъде постигната и превенция по отношение останалите членове на обществото.

Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е под три години "лишаване от свобода”, като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът задължително следва да наложи на подсъдимия Л. и кумулативно предвиденото в НК наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Като съобрази посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, неправомерното поведение на пешеходеца, допринесло за настъпване на тежкия резултат от деянието, а също и разпространеността на този вид деяния, намери, че лишаването от правоуправление следва да бъде за срок по-дълъг от срока на наказанието „лишаване от свобода“. По тези съображения отмери лишаването от права по  чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, за срок от 1 година и 6 месеца.

 

По разноските:

Съдът, съобразно изхода от делото и предвиденото в чл.189, ал.3, и чл.190, ал.2 НПК, осъди подсъдимия Г.М.Л. да заплати по сметка на СДВР – сумата от 1104.64 лв., представляваща направените в досъдебното производство разноски, да заплати по сметка на СГС – сумата от 4486.00 лв., представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

                               СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: