РЕШЕНИЕ
№ 754
гр. гр. Хасково, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Теодора Кр. Г.
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640101868 по описа за 2024 година
Ищецът Е. С. М. чрез процесуален представител - адвокат Д.М. от
САК е предявил срещу „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование
„4финанс“/ обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както
следва:
с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за
кредит № **********/11.03.2022г.;
с правно основание чл. 21 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал.1 и ал.2, вр. чл. 26,
ал.1 от ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожност на таксата, уреждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане от същия договор, който иск е
предявен в условията на евентуалност с първия иск;
с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
172,80 лв., представляваща платена без основание сума за такса удължаване на
договор за кредит № **********/11.03.2022г., ведно със законна лихва от
19.07.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди на 11.03.2022г. да е сключил с ответник /с предишно
наименование „4финанс“/ договор за кредит № **********, изменен с
допълнителни анекси, на основание на който на ищеца е отпуснат заем в
размер на 1200 лева. Твърди в договора да е записано, че ищецът дължи и
сума в размер на 200 лева за такса за бързо разглеждане. Твърди да е погасил
1
всички задължения по сумата по договора, в т.ч. и таксата за бързо
разглеждане. Развива съображения спрямо сключения договор да са
приложими разпоредбите на ЗПК, както и договорът да е нищожен на осн. чл.
22 ЗПК поради това, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно – ГПР, тъй
като посоченият в договора бил грешен поради това, че таксата за експресно
разглеждане на документи не е посочена като включена в него, а
действителният надвишавал максимално установения праг на ГПР. Твърди да
са заобиколени изискванията на ЗПК за точно и ясно посочване на
финансовата тежест за длъжника при поемане на задължението и това да
поставя потребителя в неравностойно положение и да го възпрепятства да
разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Навежда
доводи таксите за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит да са разходи за потребителя по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и да е
трябвало да бъдат включени в ГПР. Като не са включени в ГПР да е
заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането им не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за
максималния размер на ГПР. Неправилното изчисляване и посочване на ГПР
според ищеца представлява самостоятелно основание за цялостна
недействителност на договора. Грешното посочване на ГПР следвало да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
респ.- целият договор следвало да се обяви за нищожен на основание чл. 22
ЗПК. Освен това, посочването на размер на ГПР, който не бил реално
прилагания в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, както и по
смисъла на правото на ЕС. Твърди клаузата от договора, с която е уговорена
такса за експресно разглеждане да е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК,
поради заобикаляне на изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Развива
съображения с клаузата да е нарушена забраната по чл.10а, ал.2 ЗПК
кредиторът да събира такси и комисионни за действия, свързани с усвояването
и управлението на кредита, тъй като в случая не била налице допълнителна
услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а услуга, свързана именно с
усвояването и управлението на кредита. Събирането на подобна такса
представлявало начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез
нарушаване на добрите нрави, чрез заобикаляне на императивната норма на
чл. 19, ал.4 ЗПК и чрез неоснователно обогатяване за кредитора с калкулиране
на допълнителна печалба към договорната лихва. Всичко това твърди да е в
пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т.19 ЗПК, тъй като тези клаузи
били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание
умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение. Твърди да е налице
2
недействителност на целия договор, евентуално - на уреждащата заплащане
на такса за експресно разглеждане клауза. С исковата молба иска прогласяване
на договора за недействителен, при условията на евентуалност – на клаузата
на такса експресно разглеждане и връщане на сумата от 5 лв. - частичен иск от
общо 200 лева, като дадена без основание по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
С молба от 12.02.2025г. ищецът уточнява, че няма подписани анекси и
допълнителни споразумения към договора.
С молба от 11.03.2025г. ищецът твърди да е платил без основание
такса удължаване на кредита съгласно т. 11.10, вр. т. 13.1 от Общите условия
към процесния договор като заявява, че вторият установителен иск е за такса
удължаване, а осъдителният иск е за недължимо платена такса удължаване.
Съдът е квалифицирал изявлението като искане по чл. 214, ал. 1 ГПК за
изменение на евентуалния установителен иск и осъдителния иск, не е
допуснал изменение на евентуалния иск, дал е възможност на ответника да
вземе становище по направеното изменение на осъдителния иск и след
депозиране на становище от ответника, в открито съдебно заседание от
27.05.2025г. е допуснал изменение на осъдителния иск със замяна на
основанието – неоснователно платената сума, за която е предявена частичната
претенция е за такса удължаване на кредита вместо такса бързо разглеждане
като е изменил доклада по делото и е разпределил доказателствена тежест
съгласно допуснатото изменение на този иск. В открито съдебно заседание,
проведено на 04.09.25г. е допуснато увеличаване на осъдителния иск за сумата
от 172,80 лв., представляваща пълният размер на неоснователно платена сума
за такса удължаване на кредита.
В подадения отговор ответникът оспорва исковете по допустимост и
основателност. Счита претенциите за недоказани и излага съображения за
липса на осъществен фактически състав на неоснователно обогатяване.
Твърди процесният договор за потребителски кредит да е сключен от
разстояние чрез електронна система на ответника за отпускане на кредити,
след постъпила на 05.03.2022г. заявка от ищеца за отпускане на такъв в размер
на 1200 лева. Твърди след постъпване на заявката, да е изпратена на посочен
от заявителя електронен адрес преддоговорна информация, под формата на
СЕФ, съдържащ относимата по договора информация спрямо избраните от
заявителя срок за погасяване и сума, за които кандидатства. Кредиторът да е
предоставил възможност на кредитополучателя да заяви изрично и по негово
желание да се възползва или не от услуга бързо разглеждане на подаденото
искане за отпускане на кредит, гарантираща обработка на искането и
предоставяне на отговор до 15 минути от подаване на заявката. Твърди още, в
3
подаденото от ищеца искане той да не е изразил желание за получаване на
отговор в краткият 15- минутен срок, а искането да е било обработено в общия
7-дневен срок за проверка и отговор. По този начин на 11.03.2022г. между
страните бил сключен Договор за кредит № ********** в съответствие с
разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР, по силата на който на кредитополучателя била
предоставена сума в размер на 1200 лева - главница, за период от 30 дни и
падежна дата 10.04.2022 г., при начислена договорна лихва в размер на 40.43
лева и общ размер на кредита 1240.43 лева. Срокът на договора за кредит
започнал да тече от датата на превеждане на сумата - 11.03.2022г, по посочена
от кредитополучателя сметка, в случая - сметка на каса на „Изипей“. Твърди
единствените договорени като дължими и подлежащи на плащане от ищеца
парични задължения по договора да са тези за главница от 1200 лева и
договорна лихва в размер на 40.43 лева и същите да са погасени изцяло и
окончателно в срок, чрез постъпили по негова сметка сума в размер на 1240.43
лева, с която били погасени главница - 1200 лева и договорна лихва - 40.43
лева. В този смисъл, оспорва твърдението на ищеца, същият да е имал
задължение за престиране на парична сума за бързо разглеждане, както и
ищецът да е заплатил сума за бързо разглеждане с погасяване на задължението
си по кредита. В тази връзка, поддържа твърдението за липса на материален и
процесуален интерес от обявяване на нищожност на клауза от договор, която
счита, че не е елемент от договорното правоотношение, както и за осъждане
на ответната страна да върне на ищеца претендираната сума, която твърди не е
заплащана.
В становище от 16.06.2025г. ответникът сочи, че по повод настъпил на
10.04.2022г. падеж по процесния договор за кредит и на осн. т. 13 от
приложимите Общи условия между страните е сключен Анекс за удължаване
на срок от дата 15.04.2022г., в резултат на което падежната дата на кредита е
удължена до 24.04.2022г. За сключването на посоченото споразумение ищецът
да е заплатил сума в размер на 172,80 лв., представляваща такса за удължаване
на срок. Твърди препис от анекса да е изпратен към момента на настъпване на
промяната на посочения от заемателя електронен адрес. Оспорва твърденията
на ищеца, че сумата за такса удължаване не е платена на основание анекс и
допълнително споразумение. Твърди таксата удължаване да е платена и
отнесена като плащане, възникнало на основание сключения анекс.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и
като прецени представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:
Обявено е за безспорно установено между страните, че между ищеца
и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ********** от
11.03.2022 г., на основание на който ответникът е предоставил на ищеца
4
заемна сума от 1200 лв., а ответникът се е задължил да я върне при условията
и сроковете на договора.
Установява се от приложения договор, че в същия е записано, че
заемната сума се предоставя за срок от 30 дни, при лихвен процент 40.97%,
лихвен процент за срока на кредита в размер на 40,99%, сума на лихвата за
срока на кредита в размер на 40,43 лв., ГПР в размер на 49,70%, такса за бързо
разглеждане в размер на 0 лева, обща дължима сума по кредита в размер на
1240,43 лв., дата на връщане на сумата по кредита – 10.04.2022г.
Не е спорно по делото, че договорът за потребителски кредит №
**********/11.03.2022 г. е сключен при Общи условия.
Съгласно т. 13.1. от приложените Общи условия кредитополучателят
има право да поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита.
Удължаването на срока за връщане е допълнителна незадължителна услуга,
която се предоставя по искане на кредитополучателя съгласно Тарифа на
кредитора. Кредиторът има правото съобразно индивидуалната кредитна
оценка на кредитолучателя да откаже предоставянето на заявената услуга. В
случай на получен превод на сума по отказана услуга за удължаване срока за
връщане по кредита, кредиторът има право да използва получената сума за
погасяване на задължението съобразно реда по т. 11.10 в Общите условия.
От приложените по делото писмени доказателства (платежни
нареждания на л. 70-71) се установява, че на 15.04.2022г. заемателят е превел
за заемодателя сумата от 259,20 лв. с основание „такса удължаване с 30 дни“,
а на 03.05.2022г. е превел за заемодателя сумата от 1168,61 лв. с основание
„погасяване“. Обявено е за безспорно установено между страните, че ищецът
е заплатил на ответника сумата от 172,80 лв. за такса за удължаване на срока
на процесния кредит.
Съгласно депозирания от ответника Анекс за удължаване на срок от
дата 15.04.2022г., заемната сума е в размер на 1200 лв., при лихвен процент
40.97%, лихвен процент за срока на кредита след удължаване в размер на
40,99%, сума на лихвата за срока на кредита в размер на 40,43 лв., ГПР в
размер на 49,70%, обща дължима сума по кредита в размер на 1240,43 лв.,
избран срок и такса удължаване: 14 дни: 172,80 лв., дата на връщане на общата
дължима сума след удължаване на кредита – 24.04.2022г. Анексът не е
подписан от някоя от страните по него, включително не са представени
доказателства да е подписан в електронен подпис. Не са представени
доказателства, че заемодателят е предоставил на заемателя преддоговорна
информация със съдържание по чл. 8 ЗПФУР.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
5
Процесният договор за кредит № **********/11.03.2022 г. е с предмет
предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е
небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща
кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице,
което е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, в отношенията между
страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният
договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за
валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени
в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и
ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай, не е ясно по
какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. В договора трябва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Освен това, не е ясно
по какъв начин би се променил ГПР в случай, че заемателят се възползва от
правото да поиска да бъде удължен срока за връщане на заема, предвидено в
чл. 13 от ОУ, от каквото право той се е възползвал след като е направил
плащане за тази услуга и явно услугата не е отказана от заемодателя след като
е платената такса удължаване е осчетоводена от него. Нарушена е
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е основание за недействителност
на договора за потребителски кредит – чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
За изчерпателност, следва да се посочи, че освен разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, са нарушени и други разпоредби на ЗПК, които са
самостоятелни основания за недействителност на договора, а именно:
Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – не са посочени
условията за прилагане на лихвения процент по кредита. Не е ясно защо са
посочени два лихвени процента и кой от тях се прилага – стандартен лихвен
процент от 40.97% или лихвен процент за срока на кредита от 40,99% и при
какви обстоятелства се прилагат различните лихвени проценти. Освен това,
6
договорът е сключен за първоначален срок от 30 дена, а средният размер на
лихви по банкови кредити към 2022 г. /по статистика на БНБ, оповестена
официално на сайта на БНБ/ е в пъти по-нисък от уговореното с процесния
договор. Заемателят е икономически по-слабият субект, който е имал
недостиг на средства, поради което е пристъпил към сключване на договор за
потребителски кредит. При сключването на договора заемодателят като
икономически по-силен субект се е облагодетелствал за сметка на
потребителя, уговаряйки лихва в размер от 40,99% годишно без същата да
съответства на типичните функции на възнаградителната лихва, което е
недопустимо и представлява несправедливо високо възнаграждение за
кредитора.
Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК - липсва
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК - не е посочен
лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора.
Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 16 ЗПК - липсва
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските.
Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК – не са посочени
доказателства, че Общите условия са подписани на всяка страница от
страните, а в случай, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР
– чрез електронен подпис (арг. чл. 18, ал. 2 ЗПФУР, вр. чл. 13 ЗЕДЕУУ).
От гореизложеното следва, че искът за прогласяване
недействителност на договор за кредит № **********/11.03.2022г. е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаване на главния иск, не следва да се разглежда
евентуалния иск за прогласяване нищожност на клаузата, уреждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане от същия договор.
Относно анекса за удължаване на срока на договора, представен от
ответника, доколкото в последваща молба ищецът твърди, че не са сключвани
последващи анекси и споразумения, ответникът носи тежестта да установи, че
анексът е валидно сключен. Анексът не е представен като подписан от която и
да е страна по договора, следователно – не е спазена предвидената писмена
форма. Дори и да се приеме, че е сключен по реда на ЗПФУР, с каквото
7
изявление има в С.я договор за кредит, сключването на който е обявено за
безспорно установено, не са представени доказателства, че са спазени
изискванията на ЗПФУР, предвидени в чл. 18, ал. 2 ЗПФУР, вр. чл. 13
ЗЕДЕУУ. Приложената разпечатка на анекса няма електронен подпис на някоя
от страните, не са представени доказателства, възпроизвеждащи съгласието на
заемателя. Не са представени доказателства, че е връчена преддоговорна
информация на заемателя преди сключването на анекса. Плащането на такса
удължаване е индиция, че страните са постигнали споразумение за удължаване
на срока за кредита, но не е доказано, че това споразумение е в предвидената
по закон форма, която е писмена, а в случай, че договорът е сключен от
разстояние по реда на ЗПФУР – че са спазени предвидените в ЗПФУР
изисквания за предоставяне на преддоговорна информация на потребителя и,
че потребителят е предоставил съгласието за сключване на договора (анекса),
като в случай на електронните изявления съгласието следва да е дадено с
електронен подпис (арг. чл. 18, ал. 2 ЗПФУР, вр. чл. 13 ЗЕДЕУУ). Освен това, в
приложената от ответника разпечатка на анекс от 15.04.2022г. е посочено
удължаване на срока на кредита с 14 дни, а ищецът с платежното нареждане
от 15.04.2022г. за плащане на такса удължаване е посочил „удължаване с 30
дни“, което сочи, че приложената разпечатка на анекса не съответства на
постигната между страните уговорка за срока на удължаване. Следователно,
не е доказано насрещното твърдение на ответника, че сумата за такса
удължаване в размер на 172,80 лв. е платена на основание анекс към договора
за кредит.
Дори и да се приеме, че е сключен анекс към договора в предвидената
по закон форма и със съдържание съгласно приложения от ответника анекс,
този анекс би бил недействителен. Това е така, защото анексът е сключен към
недействителен договор, а договор, с който се изменя недействителен договор
е също недействителен. Освен това, анексът следва да съответства както на
общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните
изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. Анексът
нарушава същите разпоредбите на ЗПК, както и договора за потребителски
кредит, изложени по-горе, които са основание за неговата недействителност. В
допълнение, анексът предвижда и сключването на такса удължаване, която
несъмнено не е включена в посочения ГПР от 49,7%. В случай, че размерът на
такса удължаване бъде включена в размера на ГПР последният такъв ще
нарасне многократно над предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, който е пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Следователно, с
клаузтаа за такса удължаване, предвидена в анекса се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това, нарушава се забраната на чл. 10,
ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква от потребителя такса в произволно определен
8
от него размер за действия, свързани с управлението на кредита. Нарушава се
и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като при забава се дължи
обезщетение за забава, което не може да надвишава законната лихва и е
недопустимо под формата на „такса“ кредиторът да начислява други дължими
от потребителя суми, различни от лихвата. С уговорената такса за удължаване
се постига заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и
до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
От гореизложеното следва, че сумата от 172,80 лв. за такса
удължаване на кредита е платена без основание, осъдителния иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорния
иск за законна лихва. В случая, предвид увеличаването в хода на процеса на
частично предявения иск, моментът, от който следва да се присъди законната
лихва върху увеличения размер, е от датата на подаване на молбата по чл. 214,
ал. 1 ГПК за увеличаването на иска (арг. ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС).
Следователно, законна лихва върху сумата от 5 лв. – първоначално предявен
частичен размер се дължи от 19.07.2024г. до 11.03.2025г., а върху пълния
размер на вземането в размер на 172,80 лв. законна лихва се дължи от
11.03.2025г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода по делото ищецът има право на разноски. Същият
претендира разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА за всеки от исковете по 480 лв.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на
50 лв. – л. 70 и л. 71. Ищецът е следвало да плати и държавна такса в размер
на 50 лв. за осъдителния иск, което до момента не е сторил. Поради това,
следва да бъде осъден да плати дължимата държавна такса с решението.
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/, се установява, че между ищеца и процесуалния представител е
постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на
чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Ответникът в срок е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно по следните съображения: Делото не се отличава с
фактическа сложност, решено е на база писмени доказателства и обявени за
безспорни обстоятелства. Развило се е в няколко съдебни заседания не заради
усложнения в процеса на доказване, а поради факта, че никоя страна не се е
явила лично или с процесуален представител и се е налагало размяна на
9
съдебни книжа по уточнения в твърденията и възраженията на страните,
искания за изменение на иска и становище по искането. По въпросите за
неравноправни клаузи в потребителските договори, включително със
заемодател ответника „Вивус.БГ“ ЕООД има постановени влезли в сила
съдебни решения, които са непротиворечиви. Това прави делото без
затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни
въпроси. Следователно, делото не се отличава и с правна сложност. Като
съобрази изложеното, съдът приема, че в конкретния случай, на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение за
представителство по уважените искове в размер на по 200 лв. без ДДС за
всеки от разгледаните и уважение искове, т.е 400 лв. за двата иска без ДДС.
Предвид, че процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС,
следва да му се определи и присъди възнаграждение с ДДС. Следователно, на
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС за всеки от уважените искове, т.е.
общо 480 лв. с ДДС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на Договор за кредит №
**********/11.03.2022г., сключен между Е. С. М., с ЕГН **********, с адрес:
****************, и „ВИВУС БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* (с предходно
търговско наименование „4финанс“ ЕООД), седалище и адрес на управление:
гр. София, 1421, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54.
ОСЪЖДА „ВИВУС БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* (с предходно
търговско наименование „4финанс“ ЕООД), ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. М., с ЕГН
**********, сумата от 172,80 лв., представляваща платена без основание сума
за такса удължаване на недействителния договор за кредит №
**********/11.03.2022г., ведно със законна лихва върху сумата от 5 лв. за
периода от 19.07.2024г. до 11.03.2025г. и законна лихва върху сумата от 172,80
лв. за периода от 11.03.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ВИВУС БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.
С. М., с ЕГН **********, сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса в
производството по уважения установителен иск.
ОСЪЖДА „ВИВУС БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д.М.“, Булстат *********,
представлявано от адв. Д.М.М., сумата от 480 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по
делото на Е. С. М..
10
ОСЪЖДА Е. С. М., с ЕГН **********, с адрес: ****************,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Хасково за държавните такси сумата от 50 лв.
- държавна такса за осъдителния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
11