Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
6 За да се произнесе, съобрази: С Решение № 66/28.01.2011г.,постановено по гр.д. № 5282/2010г.,великотърновският районен съд е отхвърлил предявените от П. С. Д. против О. В. Т. искове с правно основание чл.344,ал. 1,т.1,т.2 и т. 3, вр. Чл.225, ал. 1 от КТ във връзка със Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение № 160 от 01.10.2010г. на Кмета на О. В. Т.. Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. С. Д. чрез процесуалния й представител адв. Цонев ВТАК. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен акт. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че е извършен законосъобразен подбор по смисъла на чл.329от КТ, въпреки използваните от комисията по подбора значително повече от посочените от закона само два критерия. Значителна част от тези критерии били неотносими към предмета на подбора. Не били взети предвид доводите на ищцата във връзка с критериите, депозирани в писмената й защита. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените обективно съединени искове. В съдебно заседание в хода на устните състезания по делото са наведени оплаквания, отново свързани с неправилността на извършения от работодателя подбор. Заглавието на самия протокол за подбор сочело наличието на субективизъм при извършването му, защото той бил озаглавен „за лицата, които ще бъдат съкратени”.Според ищцата –жалбоподател това означава, че отправната точка при провеждане на подбора е не кой да остане на работа, защото работи по-добре, а кой да бъде съкратен. Друг порок на подбора било определянето на тежестта на критериите, които са заложени. Развива доводи по същество. Ответникът по жалбата – О. В. Т. заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства и правилно е отхвърлил иска.Твърди, че работодателят е бил максимално обективен при преценката си и се е придържал към законовите критерии. Развиват се доводи по същество. Претендира се обжалваното решение на бъде потвърдено. Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269,пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е обективно, пълно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал.1 , т. 1-3 от КТ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на трите предявени иска . По направените в жалбата оплаквания: На първо място, ищцата твърди, че критериите, използвани от комисията по подбор при работодателя са значително повече от посочените два законови критерия. Това възражение не е основателно. Видно от представените по делото Решение № 1040/19.08.2010г. на Общинския съвет на О. В. Т., числеността на общинската администрация е намалена на 242 щатни бройки, от които за делегирани от държавата дейности са предвидени 177 щатни бройки и за делегирани от държавата такива, дофинансирани с местни приходи-. 65 . Съгласно приложенията към това решение на общинския съвет в сектора, в който е работела ищцата, броят на лицата, работещи в него след намаляване числеността на общинската администрацияq е 9. За сравнение с щатното разписание, действащо към 19.08.2010г. /в сила от 18.03.2010г./, броят на щатните длъжности в сектора ”Инвестиционни проекти и въвеждане на обекти в експлоатация”по това разписание е бил 13. Щатното разписание на длъжностите при О. В. Т., което кметът на общината е утвърдил, напълно съответства на решението на общинския съвет, което е определило структурата и числеността на общинската администрация. В първоинстанционното производство ищецът е депозирал възражение, че всъщност одобрената със заповедта на кмета на О. В. Т. численост на длъжностите в общинската администрация на града е по- малка отколкото одобрената от общинския съвет. Вярно е, че съгласно представеното щатно разписание бройките на щатни служители в общинската администрация на В. Т. са 163, но този брой съвпада напълно с определения по решението в приложение 5а към същото брой. Останалите бройки до общо 242 са разпределени в кметствата, съгласно приложение 5б. При това положение, упражнявайки правомощията си по чл. 44,ал. 1 от ЗМСМА, кметът е утвърдил щатно разписание без да излиза от рамките, определени в решението на общинския съвет. Видно е от цитираните документи, че в сектора, където е работела ищцата, са съкратени 4 щатни бройки „главен специалист”. От казаното до тук се налага изводът, че е налице реално съкращаване в щата при ответната О. за посочената по-горе длъжност. При това положение, с оглед факта, че се съкращават бройки от една и съща длъжност и тя е заемана от повече от едно лица, за да се приеме, че работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си право на уволнение поради съкращаване в щата, същият е следвало да извърши подбор по реда на чл.329 от КТ. Спори се от страна на ищцата законосъобразността именно на този подбор и в частност критериите, по които той е извършен. От данните по делото е очевидно, че работодателят е определил специална комисия, която да извърши подбора измежду лицата, заемащи длъжността ”главен специалист” в сектора, където е работила ищцата. Ясно е, че към момента на съкращението на тази длъжност са работили 6 лица, тоест, от съществуващите 10 щатни бройки за длъжността в сектора само 6 са били заети. Това е налагало да се прекрати трудовото правоотношение само на един от главните специалисти. Съгласно разписанието и длъжностната характеристика за длъжността, за заемането й е налице изискване за образователна степен средно образование. Такава образователна степен се изисква и за заемане на длъжността ”младши специалист”, за която по разписанието е предвидена само една бройка. Комисията по подбора според съда правилно е включила в кръга на лицата, подлежащи на подбор и служителя, заемащ длъжност”младши специалист” в сектор ”Инвестиционни проекти и въвеждане на обекти в експлоатация”. Съгласно чл. 329 от КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Обстоятелството, че протоколът, съставен от комисията, е озаглавен „Протокол относно извършване на подбор на кадрите, подлежащи на съкращение в Общинска администрация В. Т.,” не дава основание да се приеме, че преценката за подбора е била базирана на незаконосъобразни критерии. Очевидно е от съдържанието на протокола, че са прилагани само критерии, които са свързани с квалификацията на работещите и с качеството на тяхната работа. В тази връзка всички възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на критериите са неоснователни. Целта на подбора съгласно чл. 329 от КТ е да останат на работа тези,които са с по-висока квалификация и работят по-добре. Въведените от работодателя критерии са: 1.Образование и квалификация 2.Допълнителна квалификация, 3.Познаване на нормативни актове, 4.Ползване на нормативните актове, 5.Планиране и организиране на работата 6.Знания и умения за работа в екип, 7.Работа с потребители на услуги и граждани, 8.Осигуряване на позитивна среда в структурното звено 9.Трудова дисциплина, 10.Работа с общи и специализирани за длъжността специализирани програми, 11.Работа по проекти 12.Продължителност на професионалния опит, 13.Стаж в администрацията, 14.Дисциплинарни нарушения, 15.Признание от други институции и общественост. Всички изброени критерии са относими към изискванията за заемане на длъжността „главен специалист” в сектор ”Инвестиционни проекти и въвеждане на обекти в експлоатация” при ответната О., както и към задълженията по длъжностната характеристика за нея. Критериите на чл. 329 КТ следва да се преценяват заедно, а не поотделно. Това означава, че следва при подбора да се прецени не само кой има по- висока квалификация, а и дали той работи по- добре. Въведените от работодателя критерии балансират именно приложението и на двата критерия. Работодателят в рамките на критериите по КТ е свободен сам да прецени кое качество на работника е по- ценно за него и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Ето защо възраженията на ищцата относно точкуването по отделните критерии са неоснователни. Последното релевирано в жалбата оплакване, че съдът е допуснал редица процесуални нарушения, също е неоснователно. В писмената защита на ищцата са поставени редица възражения, свързани с двата основни довода за незаконност на уволнението й-липса на реално съкращаване в щата и липса на подбор. Съдът от своя страна е бил длъжен да прецени наличието на всички предпоставки за законност на уволнението и го е сторил, като е обсъдил всички съществени доводи както на ищеца, така и на ответника. Гореизложеното обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от пороците, депозирани в жалбата, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, а именно възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 240лв., определен по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съди, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 66/28.01.2011г., постановено по гр.д. № 5282/2010г.,великотърновският районен съд. ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН * да заплати в полза на О. В. Т. разноски за юрисконсулт в размер на 240лв./двеста и четиридесет лева/. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок считано от 01.04.2011г. пред ВКС. Препис от същото да се връчи на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |