Разпореждане по дело №58651/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 153319
Дата: 23 октомври 2024 г. (в сила от 23 октомври 2024 г.)
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20241110158651
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 153319
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110158651 по описа за 2024 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в полза на поръчителя „.....“ ЕООД с ЕИК: ..., за суми представляващи главница, договорна и
мораторна лихва по Договор за кредит от 09.01.2024 г., сключен между „...“ АД и длъжника
С. П. И. с ЕГН: **********, както и по Договор за предоставяне на поръчителство от
09.01.2024 г.
Заявлението отговаря на предвидените в закона изисквания и се явява процесуално
допустимо. С оглед на изложените твърдения в заявлението и приложените към него
доказателства, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, поради
следните съображенията:
Изложени са твърдения за сключен Договор за паричен заем между „...“ АД и
длъжника, за сума от 900 лв., платима на 1 месечни погасителна вноска, с краен падеж на
задължението на 07.02.2024г. Претендира се възнаграждение по гаранционна сделка-
поръчителство по кредита, сключена между кредитополучателя и поръчителя „.....“ ЕООД,
срещу възнаграждение, платимо на падежа на погасителната вноска.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителстването
по занятие от ЮЛ срещу възнаграждение представлява по съществото си покриване на
застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, което е дейност,
извършвана само от лицензирани застрахователни дружества. Сред основанията в
гражданския закон за прекратяване на поръчителството е бездействието на кредитора в 6-
месечен срок след падежа на главното задължение, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от
ЗЗД. Горният срок е краен и преклузивен и за спазването му заповедният съд следи
служебно, съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С изтичането на посочения законен срок се прекратява
1
отговорността на поръчителя на законно основание. Видно от представените доказателства
крайният срок за връщане на кредитното задължение е 07.02.2024г. / срокът се изчислява от
падежа на последната вноска съгласно ТР от 21.01.2022г. по ТД № 5/2019г./, съответно 6-
месечният срок изтича на 07.08.2024г. Искане от кредитора за плащане от гаранта е
отправено на 19.09.2024г., като задължението на заемодателя е платено на 20.09.2024г., след
изтичане на 6-месечния преклузивен срок, считано от крайния падеж на задължението.
Платеното е недължимо поради настъпването на законно основание за прекратяване на
отговорността на поръчителя, поради което и поръчителят не е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор с плащането му. В тази хипотеза добросъвестният поръчител е
следвало да откаже плащане поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
С оглед на горното и предвид служебната проверка за спазването на преклузивните
срокове следва да се приеме, че подаденото заявление от поръчителя е неоснователно по
отношение на вземанията, произтичащи от Договор за кредит от 09.01.2024 г.
Също така съдът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция от
09.01.2024 г. е нищожен поради заобикаляне на закона.
В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено, че заемателят следва да представи едно от
изброените обезпечения, включително да сключи договор за предоставяне на поръчителство
с одобрено от заемодателя дружество-гарант/поръчител. Като съобрази другите възможни
обезпечения, уредени в същия член и срока за предоставянето им, съдът намира, че за
кредитополучателя остава като единствена реална опция, тази по чл. 4, т. 3 от Договора.
Изискванията за представянето на такъв вид обезпечение след сключване на договора
дефакто задължава лицето да сключи договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с
дъщерно на заемодателя дружество. Това размества финансовия риск, като го прехвърля
върху заемополучателя. Кредиторът, тъй като предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да
провери предварително имущественото състояние на длъжника си, или да отчете риска от
невъзможност за погасяване на кредита, като го добави в общия размер на разходите чрез
уговаряне на по-висока лихва или друго плащане. Неоправдано е да се прехвърля риска от
неизвършване на проверка на имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на
този вид „допълнителни услуги“, които още повече не са били отчетени при определяне ГПР.
Освен това възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разсрочено на
погасителни вноски, съвпадащи с погасителните вноски по приложения към договора за
кредит погасителен план, от което следва изводът, че това всъщност представлява прикрита
договорна лихва в полза на заемодателя. Поради тези съображения същата е трябвало да
бъде включена в калкулациите на ГПР.
От горното е видно, че чрез сключване на Договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство с дъщерно на заемодателя дружество „.....“ ЕООД се прави опит да
бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която има императивен характер, от
страна на дружеството - майка „...“ АД. Последица от това е нищожност на договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство поради заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 2ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира, че договорът за предоставяне на
2
поръчителство подлежи на самостоятелна проверка в заповедното производство, въпреки че
сам по себе си не съдържа неравноправни клаузи. Разгледан, обаче, в съвкупност с договора
за кредит същият налага условия, които биха били във вреда на потребителя и които не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. По тази причина съдът смята, че за възнаграждението
по този договор не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК, тъй като е предполагаемо нищожен.
Предвид гореизложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до вземанията по Договор за
предоставяне на поръчителство от 09.01.2024 г.
Така мотивиран, съдът,


РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх.
№ 311361/03.10.2024г., подадено от „.....“ ЕООД с ЕИК: ..., срещу С. П. И. с ЕГН:
**********, за следните суми: сумата от 900 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 09.01.2024 г., сумата от 180 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 09.01.2024 г. до 16.09.2024 г. и сумата от 160,38 лв., представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.01.2024 г., като
неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3