О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Габрово, 07.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в закрито
съдебно заседание на седми януари през две хиляди двадесета и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от
съдията Миланези в. ч. гр. д. № 459 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е въз основа на частна
жалба на „Ай Тръст” ЕООД, подадена чрез процесуалния
представител юрисконсулт В.Г.срещу разпореждане на Габровския районен съд по ч.
гр. д. № 1637/2020 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Д. Д..
В жалбата се излагат подробни
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Съдът
неправилно е приел, че процесният договор за кредит № 1250343/18.03.2019 г. е
нищожен поради липса на саморъчни подписи на кредитополучателя. Излага се, че
не твърдят, че процесните договори са подписани чрез полагане на саморъчни подписи от нито една от страните.
Същият е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни
волеизявления по чл. 2 и сл. от ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство.
Договорът за кредит е подписан с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1
от ЗЕДЕУУ, като правната му сила е равностойна на саморъчния подпис. Описва са
начина на сключване на договора, като се твърди, че длъжника е декларирал, че е
получил СЕФ на посочения от него електронен адрес и че приема ОУ и договора,
като с това действие кредитоискателя е направил изявление по смисъла на чл. 2
от ЗЕДЕУУ и с извършването му договорът
се счита за приет и подписан от същия. По същество тези действия представлявали
електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент 910/2014 г. Излагат
се подробни аргументи и в подкрепа на доказаността на претенцията на заявителя
по договора за поръчителство.
Частната жалба е подаден в
срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима.
Предмет на обжалване е
разпореждане № 260747 от 29.10.2020 г., по ч. гр. д. № 1637/2020 г. на Габровския
районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Ай Тръст” ЕООД срещу А.Д.Д.
по чл. 410 от ГПК. Първоинстанционният съд
е приел, че представения договор,
от който черпи права заявителя, не е подписан от потребителя А. Д., което
означавало, че не е налице сключен договор за кредит в писмена форма. Съдът е
посочил, че ако договорът е бил сключен от разстояние чрез средства за
комуникация, то не са представени доказателства, че са изпълнени задълженията
за предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласие от същия за
сключването на договора. Предвид
изложеното районният съд е приел, че не е установено наличието на сключен
договор между длъжника и "Кредисимо" ЕАД, като е приел, че искането е
в противоречие със закона.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за
неоснователна.
В подаденото по ч. гр. д. № 1637/2020 г. заявление
по чл. 410 от ГПК пред Габровския районен съд от „Ай Тръст” ЕООД срещу А.Д.Д.,
като заявителя се позовава на договор за поръчителство и договор за
потребителски кредит сключен между длъжницата и
"Кредисимо" ЕАД.
Правилно първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона. Съгласно изменението на ГПК от 2019 г., в задължение на съда е вменено
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Процесният договор безспорно е такъв. Законът задължава съда да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със
закона. От мотивите на обжалваното разпореждане е видно, че същият е приел, че
искането е в противоречие със закона.
В подаденото заявление никъде
не се сочи, че договора за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, нито са
представени доказателства за това към него, както правилно е приел районният
съд. Едва с частната жалба заявителят навежда такива основания, което е
недопустимо. Първоинстанционният съд следва да издаде или откаже да издаде
заповед за изпълнение въз основа на приложените към заявлението доказателства и
не следва да гадае дали някъде, при някого съществуват доказателства, че
страните са изразили волеизявления за сключване на договора по реда на ЗПФУР.
След като не са представени такива и не се твърди договора да е сключен по този
ред, то правилно районният съд е приел, че се касае за договор сключен в
писмена форма, поради което предвид липсата на положени от страна на
кредитополучателя подписи за първоинстанционния съд единствено възможно е било
да приеме, че такъв договор не е сключван.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260747
от 29.10.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 1637/2020 г. от Габровския районен
съд.
Определението не подлежи на обжалване и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.