O П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 80
гр.М*** , 08.02.2018 год.,
Административен съд - М*** ІІ – ри съдебен състав в
закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав,
Административен съдия: С*** К***
като разгледа докладваното от съдията Административно
дело №64/2018г. по описа на
Административен съд - М*** , взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.56, ал.4 във вр. с чл.197 и сл. от АПК
Производството е образувано първоначално пред
Административен съд – С*** град по жалба на П.М.П. ***, чрез пълномощника му
адвокат М.П.Г. *** със служебен адрес гр.М*** , ул.”Н*** Р*** ”№* , ет.* , ап.*
против П*** Решение №402 на Комисията
за защита от дискриминация /К*** / от 30.11.2017год. за прекратяване на
основание чл.31, ал.1 от АПК на образувано пред нея производство по преписка
№59/2017год. на К*** и оставяне на жалбата без разглеждане.
С определение №591 от 24.01.2018 г. на ІІ отделение, Х***
състав на Административен съд – С*** град е прекратил пред себе си
производството по адм. дело №682/2018 г. и е изпратил делото за разглеждане на
Административен съд М*** по подсъдност.
Жалбоподателят счита, че оспореното решение е
незаконосъобразно, моли съда да го отмени и да върне преписката на К*** за
разглеждане по същество. Твърди, че К*** незаконосъобразно и в противоречие с
правомощията по чл. 65
ЗЗДискр. е прекратила административното производство. Според
жалбоподателя за него е налице правен интерес да получи решение, което да
постановява дали в конкретния случай е налице дискриминация спрямо него
основана на признака „лично положение”.
С писмо изх. № 10-00-5/15.01.2018 г. на К*** е
представено заверено копие на административната преписка по издаване на
оспорваното решение
Ответникът в настоящото производство - Комисия за
защита от дискриминация, не изразява становище по подадената жалба.
Заинтересованата страна „Б*** Х*** ”ООД ЕИК * ,
представлявана от управителя Б.К.К., със седалище и адрес на управление гр.М***
, ул.”М*** ”№* , чрез адвокат М*** М. *** в срока на чл.197, ал.1 от АПК е
депозирала писмено възражение, в което моли жалбата да бъде оставена без
уважение, като излага конкретни съображения по съществото на спора.
Заинтересованата страна инж. Ж.Х.П. *** в срока на
чл.197, ал.1 от АПК чрез адвокат М*** М. *** е депозирала писмено възражение, в
което моли жалбата да бъде оставена без уважение, като излага конкретни
съображения по съществото на спора.
Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол (чл. 56, ал. 4
от АПК), от лице с правен интерес от оспорването и в
законоустановения 14-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна
по следните съображения:
Съдът намира, че е изправен пред
производство по чл.197 и сл. от АПК. Това е така, защото съгласно разпоредбата
на чл.56, ал.4 от АПК, жалбите срещу акта за прекратяване се разглеждат по реда
на глава десета, раздел ІV.
Видно е от доказателствата по преписката, че П.М.П. ***,
чрез пълномощника му адвокат М.П.Г. *** е сезирал административния орган с
жалба вх. №44-00-793/13.03.2017год., в която са изложени твърдения, че на
02.03.2017год. около 12,30часа отишъл в магазин за ВиК части на адрес в гр.М***
, ул.”Т*** ”№* , за да закупи част, с която да поправи парната си инсталация и
да върне друга закупена от него част няколко дни по-рано. Твърди се, че помолил
продавачката в магазина да приеме обратно закупената от него по-рано част, тъй
като не му вършела работа и да му върне парите. Твърди се, че продавач –
консултантът в магазина Ж.П. е отказала да приеме обратно закупената част и да
му върне парите, тъй като същия не е представил касов бон. Сочи, че касов бон
не му е издаван и за други закупени от него по-рано стоки от магазина. Твърди
се, че спокойно е приел отказа на продавачката и я помолил да му продаде друга
част, с която трябвало да свърже две тръби. Твърди се, че П. му отказала, като
му казала да напусне магазина, както и че няма да му продава каквато и да е
част. Отново й казал, че за него не е проблем обстоятелството, че не му приема
рекламацията за закупената част и че желае да си купи друга, с която да извърши
ремонта в дома си. Продавачката отново му казала да напусне магазина и че няма
да му продаде нищо. Твърди се, че същия ден се свързал със собственика на
магазина, като му описал случващото се, който му казал, че ще се обади
по-късно, а ако мисли да се жалва някъде, то тогава въобще да не го занимава.
Впоследствие не получил обратно обаждане. На 06.03.2017год. отново отишъл в
магазина около 11,45часа и поискал да си закупи ВиК част, но служителката
отново го изгонила в присъствието на други хора в магазина като му казала, че е
приключила с него и да забрави за този магазин въобще. Твърди се, че
продавачката му отговорила да ходи да се жалва, когато и където си иска, тя
няма да му продава каквото и да е за в бъдеще. П. посочва, че се е почувствал
изключително засегнат, дискриминиран и игнориран, без да е давал какъвто и да е
повод за това отношение. Поискал К*** на основание чл.50 от Закона за защита от
дискриминация да се образува производство и да се установи налице ли е
дискриминация по признак „лично положение”, както и да се постанови преустановяване
на нарушението до установяване на положение на равно третиране, както и да се
наложат предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки.
С разпореждане №208/23.03.2017г на председателя на К***
е образувана преписка №59/2017г по описа на Комисията.
Прието е, че жалбата е допустима - отговаря на чл.51 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ и не са налице пречките по чл. 52 от ЗЗД.
В разпореждането председателят е посочил, че оплакванията за дискриминация се
отнасят до признака „лично положение“ поради което преписката е разпределена за
разглеждане на трети специализиран постоянен заседателен състав на К*** .
Съставът е определил докладчик, видно от писмо вх.* -11-342/28.03.2017год. на
л.35 от преписката.
Жалбоподателят е уведомен за образуваното
производство с писмо - уведомление № 44-00-943/28.03.2017 г. на л.32 от
преписката.
На основание чл. 55
и чл. 56 ЗЗД
са изискани становища и доказателства от органите и лицата, срещу които е
насочена жалбата. В определения срок те са представили писмени становища с
приложени доказателства, в които развиват съображения за неоснователност на
жалбата на П.М.П. *** на л.42, 44 и 45 от преписката.
С оспореното в настоящото производство решение №402
на Комисията за защита от дискриминация /К*** / от 30.11.2017год. след като е
изложил подробно фактите по делото състава на К*** е приел, че е налице
основанието за прекратяване на производството по преписката в хипотезата на
чл.31 от АПК, поради липса на компетентност, т.е. недопустимост на
производството пред К*** .
За да приеме, че жалбата на П.М.П. ***, чрез
пълномощника му адвокат М.П.Г. *** е недопустими състава на К*** е изложил
мотиви че Комисията за защита от дискриминация не разполага с правомощия по
закон, които да и позволяват да се намесва в по съществото си един
потребителски спор. Също така, че Комисията не разполага със законови
правомощия да извършва проверка за нарушение на разпоредбите на Закона за
защита на конкуренцията, нито да ревизира постановените и влезли в сила актове
на К*** , които се явяват компетентни да решат спора и за което по преписката
са приложени надлежни доказателства от Комисията за защита на потребителите.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
намира, че решението на К*** следва да бъде отменено и преписката следва да
бъде върната на административният орган, като същият бъда задължен да се
произнесе по същество на жалбата на П.М.П. ***, чрез пълномощника му адвокат М.П.Г.
***.
КЗД е независим специализиран държавен орган за
предотвратяване и защита от дискриминация, чиито компетенции са уредени в чл. 47 от ЗЗД.
Законът цели установяване и санкциониране на всяко неравностойно третиране
според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал.1 или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБ е страна.
За да е налице осъществен състав на нарушение е необходимо да се установи
различно третиране на лицето, което го поставя в по-неблагоприятно положение от
други лица при сравними сходни обстоятелства, при наличие на пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за
него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал.1
от ЗЗД.
Основанията за прекратяване на производството пред
Комисията за защита от дискриминация са изброени в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и не включват липсата на компетентност. Напротив нормата на чл. 47 от ЗЗД
предоставя на К*** широки правомощия, свързани с установяване, предотвратяване
и преустановяване на нарушения по ЗЗД и други закони, предвижда възможност за
даване на задължителни предписания по спазването на ЗЗД, за предложения и препоръки
до държавни и общински органи за преустановяване на дискриминационни практики,
включително за отмяна на техни актове и др. Следователно във всички случаи
когато не са налице пречките по чл.52 от ЗЗД за образуване на производство,
комисията следва да се произнесе по същество, защото именно тя е органът, който
при подадена жалба (чл.50, т.1 от ЗЗД) за дискриминация следва да разгледа
случая и да се произнесе дали е налице неравно третиране на основание някои от
признаците, изброени в чл. 4 от закона.
Настоящият съдебен състав, намира, че липсват
основания за прекратяване на производството и съгласно разпоредбите на АПК.
Възможността на административния орган да прекрати пред себе си производството
по издаване на индивидуален административен акт е разписана в чл.56, ал.1 и 2
от АПК. И това са случаите, когато страната по чието искане е започнало
производството, оттегли искането си, както и в случаите на чл.30, ал.1 и 2 от АПК, а именно при неподписана жалба или при неотстраняване нередовностите на жалбата.
По делото липсват доказателства на жалбоподателя да
са били давани указания за отстраняване на нередности по жалбата му, за да е
налице това основание.
Неправилно решаващия състав се е позовал и на чл.31,
ал.1 от АПК, тъй като ако беше приел, че К*** не е компетентна да разгледа
спора, съгласно чл.31, ал.2 от АПК е следвало да изпрати преписката за решаване
от компетентния според нея орган.
След връщане на преписката административният орган
следва да се произнесе по същество на искането.
Воден от горното и на основание
чл.200, ал.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Решение №402 на Комисията за защита от дискриминация
/К*** / от 30.11.2017год. за прекратяване на основание чл.31, ал.1 от АПК на
образувано пред нея производство по преписка №59/2017год. на К*** и оставяне на
жалбата без разглеждане.
ИЗПРАЩА
преписката на председателя на Комисията за защита от дискриминация - С*** ,
за решаване на спора по същество.
Определението може да се обжалва в седем дневен срок
от съобщаването с частна жалба пред ВАС по реда на Глава Х*** от АПК.
Препис
от Определението да се изпрати на страните.
Административен съдия: