РЕШЕНИЕ
№ 4141
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330108617 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът е сезиран с искова молба от „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК
********* срещу Н. Я. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
4474.87 лева - главница по 35 вноски за периода от 30.03.2016г. до 30.01.2019г., дължими на
основание споразумение от ********г., сключено от „МТ Проджект“ за сметка на
кредитора, за уреждане на задължения по договор за потребителски кредит № 178-
228/2008г., сключен с Алфа банк А.Е., чрез клона в България, вземанията по който са били
прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило на „МТ проджект“ ЕООД, което
ги е прехвърлило на кредитора; 82.66 лева - възнаградителна лихва по 11 вноски за периода
от 30.03.3018г. до 30.01.2019г.; 516.52 лева - мораторна лихва за периода от 30.01.2019г. до
12.03.2020г.; 300.04 лева - мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 08.03.2021г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда / 17.03.2021г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2886/ 22.03.2021г. по ч.гр.д. №
4723/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.
Ищецът поддържа, че между длъжника и Алфа банк А.Е. бил сключен договор за
1
потребителски кредит от ******г. По силата на посочения договор за кредит, на ответника
била предадена сума в размер от 10 000лв., която следвало да бъде върната ведно с
договорената възнаградителна лихва 105 месечни вноски до 30.01.2019г. Ответната страна
не изпълнявала точно задълженията си по договора, като със споразумение от ******г.,
сключено между длъжника и „МТ Проджект“ ЕООД вземането било преструктурирано-
страните се споразумели задължението на ответницата да бъде изплатено в периода
30.05.2010г.- 30.01.2019г. на равни анюитетни вноски в размер от по 151 лв. Сочи се, че
длъжникът не изпълнявал задълженията си и по сключеното споразумение. Ищецът твърди,
че всички вземания по договора за кредит и сключеното споразумение от *******г. му били
прехвърлени чрез договор за цесия от *********г., сключен между него и „МТ Проджект“
ЕООД. Моли се така предявените искове да бъде уважени. Претендират се сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на
ответната страна особен представител. Възразява се, че производството по делото е
недопустимо, тъй като ищецът не е носител на материалното субективно право. Исковете се
оспорват по основание и размер. Твърди се, че ответната страна не е уведомявана за
осъществената цесия, съответно ищецът не се явява легитимиран да претендира процесните
суми. Възразява се, че не е налице валидно правоотношение, по силата на което ответната
страна да дължи на ищеца в качеството му на цесионер парични суми. Поддържа се, че
сключените договор за кредит и споразумение, с което се преструктурира дългът са
недействителни, доколкото съдържанието им не отговаря на изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7,
т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди се, че в договора и споразумението към него не са посочени ясно
усвоената сума, лихвеният процент по кредита, годишният процент на разходите, общо
дължимата сума от потребителя, както и погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Предвид
изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С уточнителна молба от 07.02.2022 г. ищецът е посочил изрично, че претендира сумите на
основание сключеното на ******** г. споразумение, с което паричното задължение,
произтичащо от Договор за потребителски кредит – ваканция № ******** г. от********* г.,
е преструктурирано и длъжникът е признала съществуването на дълга и се е задължила да го
погаси при действието на описания в споразумението погасителен план.
Предвид така депозираната молба следва да се приеме, че при определяне на
квалификацията на предявените искове е пропуснал да се позове и на разпоредбата на чл.
365 ЗЗД, като не е налице пречка за допълване на правната квалификация на иска с
решението по делото, доколкото доказателствената тежест между страните е надлежно
2
разпределена, а и съдът се е позовал на общата разпоредба на чл. 79 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2886/ 22.03.2021г. по
ч.гр.д. № 4723/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, XIV- ти гр. с-в., както следва: сумата от
4474.87 лева - главница по 35 вноски за периода от 30.03.2016г. до 30.01.2019г., дължими на
основание споразумение от ************г., сключено от „МТ Проджект“ за сметка на
кредитора, за уреждане на задължения по договор за потребителски кредит №
****************г., сключен с Алфа банк А.Е., чрез клона в България, вземанията по който
са били прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило на „МТ проджект“ ЕООД,
което ги е прехвърлило на кредитора; 82.66 лева - възнаградителна лихва по 11 вноски за
периода от 30.03.3018г. до 30.01.2019г.; 516.52 лева - мораторна лихва за периода от
30.01.2019г. до 12.03.2020г.; 300.04 лева - мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до
08.03.2021г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 17.03.2021г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане,
произтичащо от сключен договор за кредит с „Алфа Банк“ – клон България, за което е
сключено споразумение от името и за сметка на цесионера.
С Договор за продажба на вземания от***********г., сключени между „Алфа Банк“ А.Е. –
чрез „Алфа Банк“ – клон България и “С.Г. Груп” ООД страните са уговорили, че продавачът
прехвърля на купувача портфейл от вземания. По делото е представено Приложение № 1, в
което е индивидуализирано задължението на ответника по силата на договор за кредит от
23.01.2008 г. с кредитополучател Н. П. Я. в общ размер от 9361,79 лв., включващо главница
и възнаградителна лихва.
Приет е като писмено доказателство договор за продажба на вземания от ********* г.,
сключен между “С.Г. Груп” ООД и „МТ Проджект“ ЕООД, по силата на който в полза на
„МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлено процесното вземане, индивидуализирано в
Приложение № 1.
Приложен е и Договор за прехвърляне на вземания от ************* г., по силата на който
„МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ (с предишно
наименование „Алфа Кредит“ АСДИЦ) процесното вземане, индивидуализирано в
Приложение № 1.
Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане по договорите за
цесия, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представените приложения
към договора. Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение
на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
тъй като по делото са представени уведомления по всеки договор за цесия, с които цедентът
уведомява длъжника за прехвърляне на вземанията. Длъжникът не е получил уведомленията
за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са представени доказателства за
връчването им на длъжника.
3
Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба уведомления, изхождащи от
цедентите, и достигнали до длъжника с нея, представляват надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
По тези съображения съдът приема, че уведомленията, представени с исковата молба и
достигнали до ответника с получаване на препис от исковата молба и приложенията към
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането
си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с
материалноправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна
инстанция.
С договор за събиране на вземания от *********** г. ищцовото дружество – чрез „Алфа
Кредит Мениджмънт“ АД е възложило на „МТ Проджект“ ЕООД да извършва действие по
извънсъдебно събиране на вземания на ищцовото дружество. С договор от същата дата „МТ
Проджект“ ЕООД е възложило на „С. Г. Груп“ ООД да извършва действия по извънсъдебно
събиране на вземания на ищеца.
Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗДСИЦ (отм.) дружеството със специална
инвестиционна цел не може да осъществява пряко дейностите по експлоатация и поддръжка
на придобитите недвижими имоти или събиране на придобитите вземания, като последното
възлага на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация
и ресурси (обслужващо дружество), обслужването и поддържането на придобитите
недвижими имоти, извършването на строежи и подобрения, съответно обслужването на
придобитите вземания.
В случая представителната власт на дружествата, на които е възложено събирането на
вземанията на е оспорена, като следва да се приеме, че последната е валидно учредена от
страна на „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД – дружество по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗДСИЦ
(отм.).
Представителната власт на "МТ Проджект" ЕООД за събиране на вземанията е установена и
е валидно учредена от страна на "Алфа Кредит Мениджмънт" АД – дружество по смисъла
на чл. 18, ал. 2 ЗДСИЦ (отм.). Тоест към датата на сключването на споразумението
ищцовото дружество е било титуляр на вземанията срещу ответника, а "МТ Проджект"
4
ЕООД е сключило споразумението с ответника в изпълнение на задълженията си по
договора с ищеца за събиране на вземания, според който извършва действията от свое име,
но за сметка на ищеца.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че е бил
сключен Договор за потребителски кредит - Ваканция № ****** от *********** г., за
сумата от 10 000 лева, като ответникът се е задължил да върне кредита, заедно с начислените
договорни лихви разсрочено, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер
на 136. 09 лв.
Впоследствие е подписано споразумението от ******** г., сключено от името на "МТ
Проджект" ЕООД, действащо чрез упълномощен представител "С. Г. ГРУП" ООД и за
сметка на "Алфа Кредит" АДСИЦ (с ново наименование „Делта Кредит” АДСИЦ) в
качеството на кредитор, по силата на което длъжникът е поел задължение да заплати сумата
от 10342,96 лв., представляващи задължение по договор за потребителски кредит № *******
от ******* г., сключен с „Алфа Банк“ – клон България на погасителни вноски – 105
погасителни вноски - всяка в размер от 151 лв., като първата е дължима на дата 30.05.2010
г., а останалите вноски са дължими до 30-то число на месеца. Към споразумението е
представен погасителен план, в който е установен падеж на първата вноска – на 30.05.2010
г. и на последната вноска – на 30.01.2019 г., с общ размер на плащанията от 15783,34 лв., от
които 10,342 лв. – главница и 5440,37 лв. лихва.
Автентичността на споразумението не е оспорена, като с подписването му давността е
прекъсната, уговорен е нов размер на дължимите от ответника суми по договора за кредит и
нов план за погасяване на същите. Със сключването на спогодбата страните са се съгласили
да считат помежду си, че действителното правно положение е такова, каквото го прогласява
спогодбата, като са изключили възможността да се оспорва предхождащото я правно
положение, като спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от
съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение /чл.
365, ал. 2 ЗЗД/. Действието на договора за спогодба освен декларативно, изразяващо се във
взаимното съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го
прогласява спогодбата, има и преобразуващо действие по отношение на съществуващите до
подписването му правоотношения между страните, които се изменят съобразно уговореното
в договора за спогодба /в този смисъл решение № 985 от 27.12.2004 г. на ВКС по т. д. №
97/2004 г., ТК, II т. о. /. Към споразумението е представен и погасителен план, в който е
посочен падеж на всяка от вноските, размер на вноската, размер на включените във вноската
главница и лихва.
По своята правна същност споразумението представлява спогодба по смисъла на чл. 365
ЗЗД, който като всеки друг договор има силата на закон за страните, които са го сключили,
съгласно чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен, самостоятелен вид договор за разрешаване на
един съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се характеризира с
правноустановително /декларативно/ действие, изразяващо се във взаимното съгласие на
двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го провъзгласява
5
спогодбата; преобразуващо /конститутивно/ действие, когато с нея те приемат изменения от
действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им
да се въздържат от нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска
изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. Ето защо
основателността на така предявения от ищеца главен иск, зависи от това дали ответникът е
изпълнил уговорките по споразумението и от валидността на последното. В този смисъл са
Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от
24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т.
д. № 1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г.
на ВКС, II т. о. и др.
С оглед на това съдът намира за неоснователни направените с отговора на исковата молба
възражения за недействителност на сключеното споразумение.
Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на дължимите суми по
договора и не предявява права във връзка с настъпила такава. Същият черпи права от
настъпила изискуемост по споразумението. В тази връзка съдът счита за неприложими
постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и компетентно изготвено,
се установява, че размерът на задължението, признато със споразумението е 103472,96 лв., а
в счетоводството на ищцовото дружество, както и по погасителен план е 10 342,97 лв.
Установява се, че от датата на подписване на споразумението от ***********г., както и към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при ищеца няма
отразени получени плащания от страна на ответника. Вещото лице установява, че размерът
на мораторната лихва върху претендираната от страна на ищцовото дружество главница в
размер на 4 557,53 лв., изчислен съгласно ПМС 426/ 2014 г. по основен лихвен процент на
БНБ плюс 10 пункта, считано от ********************** г. вкл. е 516,52 лв. Установен е
размер на мораторната лихва и за периода от ******* г. до ********** г. Вещото лице
установява и предоставянето на заемната сума на кредитополучателя. Установява се, че
общият размер на претендираните и падежирали суми за главница за периода от 30.03.2016
г. до 30.01.2019 г. и общият размер на претендираните суми за възнаградителна лихва за
периода от 30.03.2018 г. до 30.01.2019 г., съгласно Приложение № 1 към Споразумението от
15.04.2010 г., представляващо погасителен план, който подробно е изложен и в чл. 7.2, чл.
7.3 и в чл. 7.4. от Споразумението от 15.04.2010 г., дължими от Н. П. на основание на
сключеното от нея Споразумение е 4557,54 лв., включващо главница в размер на 35 брой
неплатени ежемесечни вноски за главница с настъпили падежи в периода от 30.03.2016 г. до
30.01.2019 г. в размер на 4474,87 лв. и 11 броя вноски за възнаградителна лихва с настъпили
падежи в периода от 30.03.2018 г. до 30.01.2019 г. вкл. в общ размер на 82,67 лв.
С оглед изложеното се явява основателна претенцията на ищеца за дължими на основание
споразумение от **********г., сключено от „МТ Проджект“ за сметка на кредитора, за
уреждане на задължения по договор за потребителски кредит № ************г., сключен с
6
Алфа банк А.Е., чрез клона в България, вземанията по който са били прехвърлени на „С.Г.
Груп“ ООД, което ги е прехвърлило на „МТ проджект“ ЕООД, което ги е прехвърлило на
кредитора; 82.66 лева - възнаградителна лихва по 11 вноски за периода от 30.03.3018г. до
30.01.2019г.; 516.52 лева - мораторна лихва за периода от 30.01.2019г. до 12.03.2020г.; 300.04
лева - мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 08.03.2021г.
За да достигне до извод за основателност на предявените искове съдът съобрази практиката
на Окръжен съд – Пловдив, а именно - Решение № 647 от 13.05.2022 г. по в. гр. д. №
620/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 370 от 20.03.2020 г. по в. гр. д. №
1776/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив и Решение № 260389 от 16.03.2021 г. по в. гр. д. №
184/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Съдът счита за неоснователно възражението за погасяване на вземането по давност. С
подписване на споразумението и уговорените в него падежи на задължението е започнала да
тече нова погасителна давност, доколкото всяко споразумение между кредитора и
длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица
прекъсване на изтеклата дотогава погасителна давност и преместването на началния й
момент към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо. Задължението
за главница се погасява с изтичане на общата – петгодишна погасителна давност, а за лихва
– с изтичане на кратката – тригодишна погасителна давност, които давностни срокове по
отношение на процесните вземания за главница и лихви не са изтекли към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за
заплащане на главницата с установен в споразумението падеж за погасяване, ответникът
следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му –
арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да се
присъди, считано от датата, следваща падежа на първата непогасена вноска, но доколкото
последното се претендира от по-късен момент исковата претенция следва да се уважи за
претендирания период, с оглед принципа на диспозитивното начало, в пълния й предявен
размер – с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези
в заповедното производство по ч. гр. д. № 4723/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
Ищецът претендира разноски, съгласно представения и приет списък по чл. 80 ГПК, които с
изключение на претендираното юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
7
се установява, че са направени и с в сочените размери. В заповедното производство ищецът
е доказал сторени разноски в размер на 157,48 лв. В исковото производство ищецът е
доказал заплащането на държавна такса в размер от 174,82 лв. депозит за вещо лице в
размер на 300 лв. и възнаграждение за особен представител в размер от 598,70 лв. или общо
1073,52 лв.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът претендира юрисконсутско възнаграждение от 300
лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да
бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в
исковото производство е от 1173,52 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Я. П., ЕГН ********** дължи на „Делта Кредит“
АДСИЦ, ЕИК ********* следните суми: 4474.87 лева - главница по 35 вноски за периода
от 30.03.2016г. до 30.01.2019г., дължими на основание споразумение от *********г.,
сключено от „МТ Проджект“ за сметка на кредитора, за уреждане на задължения по договор
за потребителски кредит № **********г., сключен с Алфа банк А.Е., чрез клона в България,
вземанията по който са били прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило на
„МТ проджект“ ЕООД, което ги е прехвърлило на кредитора; 82.66 лева - възнаградителна
лихва по 11 вноски за периода от 30.03.3018г. до 30.01.2019г.; 516.52 лева - мораторна лихва
за периода от 30.01.2019г. до 12.03.2020г.; 300.04 лева - мораторна лихва за периода от
15.07.2020г. до 08.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 17.03.2021г./ до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 2886/ 22.03.2021г. по ч.гр.д. № 4723/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, XIV- ти
гр. с-в.
ОСЪЖДА Н. Я. П., ЕГН ********** да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК
********* сумата от 157,48 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4723/
2021г., по описа на РС- Пловдив, XIV- ти гр. с-в. и сумата от 1173,52 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 8617/2021 г. на Районен съд - Пловдив,V-ти граждански
състав.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
8