№ 7
гр. Елхово, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело №
20202310100024 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на БНП Париба Файненс С.А.Париж,
peг. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, стр.14, представлявано от Д Д.-Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. М. против
С. Д. Й., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр.Елхово, ул. „А" 23, с която по реда на чл. 422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК при условията на кумулативно съединяване са предявени
установителни искове за установяване вземане на ищеца по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 879/2019 година на РС – Елхово, с правно основание –
чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за следните
суми: 912.68 лв. (деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки) - главница;
182.23 лв. (сто осемдесет и два лева и двадесет и три стотинки) - възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г.; и 48.62 лв. (четиридесет и осем лева и шестдесет и
две стотинки) - мораторна лихва за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 912.68 лв., считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 31.10.2019 година до окончателното й изплащане, дължими по
договор за револвиращ потребителски кредит сключен между БНП Париба Пърсънал
Файненс С.А.“ Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ клон
България и С. Д. Й..
В исковата молба се посочва, че между ищеца и ответника е сключен договор за
кредит за покупка на стоки, по който ответникът е дал съгласието си да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
На 02.04.2018 година ответникът С. Д. Й. е активирал предоставената му от ищеца
„БНП Париба Пърсъиъл Файненс СА", клон България кредитната карта № CARD-15825761,
с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлява револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции
- теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др.
осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява
1
годишна лихва и такава за обслужване за използвания период съгласно определения
годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя е възникнало задължение да
заплаша минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ищецът твърди, че
ответникът С. Д. Й. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.11.2018 г. когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на
минус 1094.91 лв. Предвид горното кредитора е блокирал използването на картата.
Поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора „БНП
Париба ПърсъиълФайненс СА", клон България по заявление на кредитора е било образувано
производство по чл. 410 от ГПК пред РС – Елхово - ч. гр. дело № 879/2019г. по описа на
ЕРС, по което е била издадена заповед за изпълнение за сумата 1143.53лв., връчена на
длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съобразно изложеното в исковата молба към датата на подаване на Заявлението по
чл. 410, задължението на ответника по револвиращия кредит е в размер на 1094.91 лв.,
представляващо използваната главница в размер на 912.68, както и договорна лихва от
01.11.2018 година (първа пропусната вноска) до 03.04.2019 (дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение) върху използвана сума в размер на 182.23 лв. Сочи се и че С. Д. Й.
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 48.62 лв. за периода от
03.04.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.10.2019 (дата на
завеждане на дело).
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено наличие на
вземане на ищеца от ответника в общ размер на 1143.53 лв., от които: 912.68 лева,
представляващи главница по револвиращ кредит; 182.23 лв., представляващи договорна
лихва по кредита за периода от 01.11.2018 година до 03.04.2019 година; и 48.62 лв.,
представляващи обезщетение за забава, за периода от 03.04.2019 година до 11.10.2019
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Претендират се и присъждане на направени съдебни разноски в заповедното и в
исковото производство.
В дадения от съда едномесечен срок за отговор на исковата молба е депозиран такъв
от адв.С. А. от АК - Ямбол - особен представител на ответника С. Д. Й., назначена от съда
на основание чл. 47, ал.6 от ГПК. В отговора на исковата е взето становище исковете да се
допустими, но неоснователни, както по основание, така и по размер. Оспорва се ответникът
да е получил картата, както и да му е предоставен реворвиращ кредит от ищеца. Твърди се и
договорът за кредит да е недействителен по см. на чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави, с оглед уговорения в договора размер на уговорената лихва и годишния
процент на разходите. Твърди се и исковата молба да е нередовна поради това, че периода за
който се претендира договорна лихва е неправилно определен. Иска се отхвърляне на
исковите претенциите.
В хода на производството исковата молба се поддържа от ищеца изцяло, в
депозирани писмени молби.
В съдебно заседание, ответникът не се явява. Представлява се от пълномощникът си,
който поддържа отговора на исковата молба.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По подадено от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС – Елхово е
образувано ч. гр.д. №879/2019 година.
2
Съдът е уважил искането на заявителя, като е издал Заповед № 2003 от 04.11.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил на длъжника
С. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на заявителя - кредитор следните суми: сумата 912.68
лв. (деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки) - главница; 182.23 лв. (сто
осемдесет и два лева и двадесет и три стотинки) - възнаградителна лихва за периода от
01.11.2018 г. до 03.04.2019 г.; и 48.62 лв. (четиридесет и осем лева и шестдесет и две
стотинки) - мораторна лихва за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от 912.68 лв., считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 31.10.2019 година до окончателното й изплащане, дължими по договор за
револвиращ потребителски кредит сключен между БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“
Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ клон България,
ЕИК204915054 и С. Д. Й., както и разноски по делото в размер на 75.00лв. /седемдесет и
пет лева/, от които 25.00 лв. държавна такса за образуване на настоящото производство и
50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, дължими на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което с разпореждане № 2310/13.12.2019 година по ч. гр. дело № 879/2019 г. на
заявителя е била указана възможността да предяви иск за съществуване на вземането си в
едномесечен срок от съобщаването. В дадения му едномесечен срок заявителя е
депозирал исковата си молба, въз основа на която е било образувано настоящото гр. дело №
24/2020 година.
От доказателствата по делото се установява, че на 15.03.2018 година между БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, стр.14, представлявано от Д Д. -
Заместник управител, като кредитор и ответника С. Д. Й., ЕГН ********** в качеството му
на кредитополучател, е сключен Договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15825761, с кредитен лимит 1000
лева, при годишна лихва и такси за ползването му определени в договора. Определения
лихвен процент е 35%, а годишния процент на разходите - 44,90%, минималната месечна
погасителна вноска е 60 лв., а обезщетението за забава е 10% плюс ОЛП на БНБ.
Съгласно договора кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта
Мастъркард, посредством която се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия
револвиращ кредит. Чрез издадената кредитна карта Мастъркард кредитополучателят може
да усвоява суми чрез различни транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания
чрез терминални устройства POS, както и ще може да използва услугата покупка на
изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора. Съгласно чл.4 от договора за
всяко използване на услугата „покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на
кредитора“ се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на
транзакцията, като неплатените вноски по тази услуга ще се удържат от размера на
разполагаемия кредитен лимит.
Кредитополучателя се е задължил да заплаща годишна лихва, начислявана върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, както и таксите
предвидени в тарифата, поместена в договора /чл. 14 от договора/.
Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени транзакции до 15-то число на
месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който
картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита. Месечни погасителни вноски
се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в
размера, посочен в извлечението.
Съгласно чл.17 от договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
3
лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочие на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целият му размер, включително
всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
С подписването на договора ответникът по делото е удостоверил, че се е запознал с
всяка от клаузите по договора.
На 15.03.2018 година по договора за револвиращ кредит CARD-15825761 е
извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по договор CREX -
15824986 с предмет кредит на стоки и услуги - детско обзавеждане на стойност 723.00лв. и
застраховка „сигурност на плащанията“ със застрахователна премия на стойност 32,54
лева, на обща стойност 755.54 лева.
Към доказателствата е представена и товарителница с посочено съдържание на
пратката - документи и указания за връчване на пратката лично на адресата - ответника
срещу лична карта, изпратена от ищеца и получена от ответника лично на 21.03.2018
година.
С уведомление, озаглавено "последна покана" изх.№ CARD-15825761 от 08.04.2019
година, адресирано до последният е поканен от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, в седемдневен срок, от получаване на уведомлението, да погаси
задължението си по Договора в общ размер на 1096.18 лева, в т.ч. 912,68 лева - главница,
182.23 лева - договорна лихва и 1,27 лева - обезщетение за забава, като в противен случай,
ще се прибегне до съдебно събиране. В същото е посочено и че ответника е преустановил
плащанията по договора на 01.11.2018 година. Уведомлението е връчено лично на
ответника на 16.04.2019г., видно от товарителница на МиБМ Експрес ЕООД.
От назначената и изслушана по делото съдебно - счетоводна експертиза, поддържана
от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че усвоените от кредитополучателя суми
по Договор CARD-15825761/15.03.2018 г. са в размер на общо 2008,34 лв. Сумата включва
755,54 лв. по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-15824986 от
15.03.2018 г., формираната от цена на стоката - 723,00 лв. и застраховка- 32,54 лв.; теглени
суми от АТМ и такси. Усвояването на сумата 2008,34 лв. е извършено в периода 15.03.2018
г. - 26.05.2018 г. Видно от заключението на вещото лице С. Д. Й. е ползвал
функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора"
като е платил избраната от него стока, за която „Виденов Груп"ООД е издало фактура №
**********/15.03.2018 г., посредством усвояване от кредитния лимит на предоставената му
кредитна карта.
В периода от 09.05.2018 г. до 26.10.2018г. по договор за револвиращ кредит CARD-
15825761/15.03.2018 г. са постъпили суми в размер на общо 1290,00 лв. С посочената сума
са били погасени главница в размер на 1110.95 лева, застраховки – 22,62 лева и лихви и
такси в размер на 156,43 лева.
Съгласно заключението на вещото лице към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 31.10.2019 г., размерът на задълженията на ответника е 1148,66 лв., от които:
главница - 912,68 лв.; възнаградителна лихва за периода 01.11.2018 г. - 03.04.2019 г. -
182,23 лв. и мораторна лихва за периода 03.04.2019 г. -31.10.2019 г.- 53,75 лв., а към датата
на изготвяне на заключението - 19.12.2020 г., размерът на задълженията на ответника са
общо 1 253,88 лв., от които: главница - 912,68 лв.; възнаградителна лихва за периода
01.11.2018 г. - 03.04.2019 г. - 182,23 лв. и мораторна лихва за периода 03.04.2019 г. -
19.12.2020 г. - 158,97 лв.
Липсват данни за заплащане от страна на ответника на процесните суми.
4
При така установените факти настоящият състав намира, че волеизявленията на
страните по делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 15.03.2018 г. и попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., с
последна редакция в бр. 57 на ДВ от 28.07.2015 г., тъй като ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно
четвъртата алинея на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на
заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК.
Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет
предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции,
процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите,
съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146 от ЗЗП, обн. ДВ, бр. 99 от
9.12.2005 г., с последна редакция бр. 102 от 29.12.2015 г.
В тази връзка съдът следва да обсъди наведените от особения представител на
ответника възражения за недействителност на процесния договор, основаващи се на
разпоредбите на ЗПК. При това следва да се съобрази, че за наличието на основания за
нищожност на договора съдът е длъжен да следи и служебно, вкл. когато е налице
противоречие с добрите нрави. При произнасянето си по дължимостта на претендираните от
ищеца суми съдът следва да съобрази и разрешението, прието в Решение № 384 от 2.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което нормите, уреждащи
нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи
служебно.
Особеният представител на ответника е направил, обективирано и в доклада на съда,
възражение, че от представените от ищеца доказателства не се установява твърдението, че
ответникът е получил кредитната карта и че чрез нея същият се е разпоредил със средства,
получени от него под формата на кредит. Значението на това възражение е в две насоки: На
първо място, съгласно разпоредбата на приложимия към момента на сключване на договора
текст на чл. 11 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа: общия
размер на кредита и условията за усвояването му – т. 7; лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти - т. 9; методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а – т. 9а; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин – т. 10; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването – т. 11.
Размерът на револвиращия кредит от 1000 лв., условията за усвояването му /в т.ч.
дневните лимити/ и издължаването му чрез минимални месечни погасителни вноски,
лихвения процент /35%/ и ГПР /44,90%/, размера на дължимите такси и обезщетение за
забава, са посочени в договора, който е подписан двустранно от кредитополучателя и
представител на кредитора. Наличието на подписи на страните по договора не е условие за
действителност на същия. Съгласно договора кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредитната карта.
Следователно, за да се приеме, че между страните по делото е валидно възникнало
5
облигационно правоотношение, е необходимо ищецът да докаже, че ответникът е активирал
и използвал кредитната карта, с което недвусмислено е изразил съгласието си с
предложените от ищеца условия за ползване на револвиращия кредит.
На второ място, чрез използването на кредитната карта от ответника се извършва и
реалното предаване на отпуснатата в заем сума от кредитора – ищец, с което последният
изпълнява основното си задължение по сключения договор.
От представената товарителница - обратна разписка се установява, че ответникът е
получил плик с документи от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, с указания за лично предаване и задължително телефонно обаждане на дата
21.03.2018г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява и че
първата трансакция с процесната кредитна карта е осъществена на 01.04.2018 г., а
последната – на 01.06.2018 г.
При това положение съдът намира възражението на особения представител за
неоснователно, тъй като обсъдените по-горе доказателства установяват по безспорен начин,
че именно ответникът е получил издадената от банката кредитна карта и чрез използването
й ясно и недвусмислено е изразил съгласието си по предложените от кредитора конкретни
клаузи на договора за револвиращ кредит. Чрез използване на процесната кредитна карта и
усвояване на сумата от 2008.34 лв. е изпълнено и задължението на ищеца за предоставяне на
потребителски кредит на насрещната страна по процесния договор.
Следващото възражение на особения представител е свързано с извършване на
преценка за неравноправност на клаузата, в която е уговорена дължимата възнаградителна
лихва в размер на 35%, с оглед евентуалното й противоречие с добрите нрави. По
отношение на това възражение съдът намира следното: Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави
следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната
практика се приема, че максималният размер до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този
смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/
18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр.
дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014
г., ІV г. о., ВКС и др.). През годината на сключване на процесния договор за кредит,
законната лихва за забава се определя съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения на
Министерски съвет и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. През
2018 г. основния лихвен процент на БНБ е 0%, видно от извършената от съда справка на
интернет-страницата https://www.bnb.bg/, следователно размерът на законната лихва за
забава е 10%. Определеният в процесния договор лихвен процент надвишава повече от три
пъти този размер. Затова според съда определената в процесния договор възнаградителна
лихва е договорена в нарушение на добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по
смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. При този извод съдът следва да откаже да зачете правните
последици на клаузата за възнаградителна лихва.
С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит
в тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови
разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Като взе предвид, че ответникът е усвоил сумата
2008,34 лв. и е направил погасителни вноска в размер на 1290 лв., включващи и 156,43 лв.
6
такси и лихви, които не следва да се отнасят към погасяване на задълженията за лихви и
такси, поради извода за недължимост на същите, погасителните вноски следва да бъдат
приспаднати от общо усвоените суми по кредита явяваща се главница, с оглед на което
съдът приема, че задължението на ответника за главница по договора възлиза на 718,34 лв.
/2008,34лв.-1290 лв./. До този размер предявеният иск за установяване на вземането за
главница ще бъде уважен, а за горницата над тази сума ще бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В съответствие с изложените по-горе съображения за нищожност на договорните
клаузи, като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени главните
установителни искове за договорни и мораторни лихви.
При този изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, частично основателна
се явява ищцовата претенция за присъждане на сторените разноски в настоящото
производство и в производството по ч.гр.д. № 879/2019г. на РС - Елхово. Направените в
заповедното производство разноски възлизат общо на 75 лв., от които 25 лв. – държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. От тях ответникът ще бъде осъден да
заплати на ищеца по съразмерност сумата 47,11 лв. Направените в исковото производство
разноски възлизат общо на 735 лв., от които – 125 лв. за държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение /определено на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
минималното предвиден в нормата на чл. 25, ал. 1 от НЗПП/, 310 лв. – внесен депозит за
особен представител и 200 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице. От тях,
съразмерно на уважената претенция ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата
461,71 лв. или общия размер на разноските, които ще бъдат присъдени в полза на ищеца е
508,82 лв.
Ответникът не е направил и не претендира разноски
На 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс - Клон България" КЧТ, ЕИК ********* по реда на чл. 15 от
Търговския закон, вписано по партидите на "Юробанк България" АД и на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс - Клон България" КЧТ в Търговския регистър на 06.06.2023г. Считоно от
04.12.2023 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс - Клон България" КЧТ, ЕИК ********* е
заличено в Търговския закон. Настъпилото правоприемство следва да се вземе предвид при
постановяване на решението като първоначалния ищец бъде земенен от правоприемника -
"Юробанк България" АД.
Мотивиран от горните съображения, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Д. Й., ЕГН **********, с поС.ен адрес в
гр.Елхово, ул. „А" 23, община Елхово обл.Ямбол, дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул.
Околовръстен път № 260, правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: *********, сумата 718,34 лв. /седемстотин и
осемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ - главница по Договора за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
15825761 от 15.03.2018 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2003/04.11.2019 г.
по ч.гр.д.№ 879/2019 г. на Районен съд Елхово, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във
вр. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
7
тази сума до пълния предявен размер от 912.68 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път № 260,
правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”
КЧТ, ЕИК: ********* против С. Д. Й., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр.Елхово, ул. „А"
23, община Елхово обл.Ямбол, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. чл.
79, ал. 1 и вр. чл. 240 от ЗЗД, за установяване на вземане за договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 01.11.2018г.до 03.04.2019г. в размер на 182.23 лв., произтичаща от
неизпълнено задължение по Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-15825761 от 15.03.2018 година, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2003/04.11.2019 г.
по ч.гр.д.№ 879/2019 г. на Районен съд Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път № 260,
правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”
КЧТ, ЕИК: ********* против С. Д. Й., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр.Елхово, ул. „А"
23, община Елхово обл.Ямбол, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 и вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за установяване на вземане за мораторна лихва за периода от 03.04.2019г. до
11.10.2019г. в размер на 48.62 лв. по Договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15825761 от 15.03.2018 година, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№2003/04.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 879/2019 г. на Районен съд Елхово, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Д. Й., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр.Елхово, ул. „А" 23, община
Елхово обл.Ямбол, да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път № 260,
правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”
КЧТ, ЕИК: ********* сумата 508,82 лева, представляваща направени от ищеца разноски, от
които 47,11 лева направени в заповедното производство ч.гр.д.№ 879/2019 г. на Районен
съд Елхово и 461,71 лв. – направени разноски в исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол, чрез РС - Елхово в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8