№ 1080
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502833 по описа за 2021 година
С решение № 260081 от 18.06.2021 г. по т. д. № 82/2020 г., ОС Враца,
осъжда „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Ф. Д. Ц. сумата от
52 500 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на смъртта на внучката й К. В. Ц., настъпила при ПТП на 12.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 24.07.2017 г., до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до 70 000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД. Изтъква се, че в случая не се касае до изключителен
случай, при който се дължи обезщетение. Подчертава, че през последните 10
години ищцата и нейната внучка са живеели в различни държави – България
и Канада, а отношенията им са били нормални, а не необичайни и
надхвърлящи по интензитет типичната връзка между баба и внучка. Без да
подценява загубата на ищцата счита, че не следва да се прилага ТР № 1 от
2016 г. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ответницата Ф. Д. Ц. оспорва жалбата. Акцентира на заключението на
1
приетата по делото СПсЕ, установяваща психична травма при ищцата, която
не е отработена и от остра стресова реакция се е развила до посттравматично
стресово разстройство. Подчертава, че свидетелските показания са
установили изключително близките отношения между баба и внучка.
Претендира да се потвърди решението.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищцата Ф. Д. Ц. твърди, че на 12.12.2015 г. настъпило ПТП, при което
загинала внучка й К. В. Ц., пътник в МПС. Инцидентът бил предизвикан от
водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, а
наказателната отговорност е установена в наказателно производство. Ищцата
твърди, че връзката с внучката й наподобявал по характер такива между
майка и дъщеря, като след загубата ищцата преживяла психо-емоционален
срив и понастоящем изпитвала мъчителна и непреодолима скръб. Претендира
обезщетение на търпените болки и страдания в размер на 70 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на ПТП, както и разноски.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ АД оспорва иска, като намира,
че не е налице изключителност на взаимоотношения, като прави и
възражение за принос.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 12.12.2015 г. е
настъпило ПТП, при което е загинала внучката на ищцата – К. Ц., на 22
години. Няма спор, че гражданската отговорност на водача, причинил ПТП е
застрахована при ответника и вината му е установена в наказателно
производство. Спорът е съсредоточен само около дължимостта на
обезщетението предвид естеството на отношенията между ищцата и
2
починалата.
Св. Е. П. Т., съседка от същата улица на ищцата в с. ***, разказва, че
отношенията между Ф. и К. били завидни, връзката им била като майка и
дъщеря, не можели една без друга. Като малка К. била гледана от баба си, а
после когато била на 12 години заедно с родителите си тя заминала в Канада.
К. била умно и всеотдайно дете, знаела английски и испански. Тя повече
споделяла с Ф., отколкото с майка си, наричала баба си „ баба-мечта“, още
първата ваканция след като заминали тя долетяла при баба си, а Ф. нямала
търпение да се чуват по скайп през ден-два. К. се прибирала веднъж годишно.
Преди инцидента тя се прибрала от Испания, където учела, за да изкара
празниците с баба си и дядо си, който тогава не бил добре. В деня на
погребението Ф. не била адекватна и след това в нея останала една пропаст,
никой не можел да замени загубата й и казвала, че загубила най-важното в
живота си, в цялата къща имало портрети на К., всяка събота ходела на
гробища, плачела, затворила се в къщи и не контактувала много с хора, не
ходела на мероприятия в селото, много се променила. Имала и други внуци.
Св. Г. М. С., приятелка на ищцата от с. ***, изтъква, че такава силна
връзка между баба и внуче не била виждала. Сочи, че разстоянието между тях
сякаш правела връзката им още по-силна. При всяка свободна възможност К.
идвала при баба си и я водела на екскурзии в Италия, Турция, Гърция. К. била
умна, красива и добра, казвала, че баба й била най-добрата, като по същия
начин обичала и дядо си. На 12 години сама дошла от Канада със самолета
при баба си и всяка година идвала по веднъж, понякога по два пъти. Ф. имала
и други внуци, но отношенията с тях нямали нищо общо с връзката й К. и
никой не можел да я замести. Ф. се променила много, споделяла, че не може
да спи, започвала да плаче внезапно, и до сега не се е подобрило
емоционалното й състояние, колкото повече време минавало, толкова повече
страдала и болката растяла. Макар повечето християнски ритуали
приключвали до година, тя все още всяка събота ходела на гробища.
Приетата СПсЕ е установила, че смъртта на внучката й е предизвикала у
ищцата психична травма, която първоначално е била проявена чрез остра
стресова реакция, а по-късно е прераснала в посттравматично стресово
разстройство. Сочи, че при ищцата се проявяват „флашбек“, високи нива на
3
тревожност и депресивност, личностни промени. Тя избягва хора и събития,
провокиращи болезнени спомени, абдикира от грижа за живите си внуци,
трайно и силно е влошена картината на социалното й функциониране -
отношенията с децата й са белязани от общата им трагедия и загуба, като с
бащата на К. са преустановили контактите си, а с дъщеря й се е оформило
болезнено и тежко мълчание. Проявява неспособност да се зарадва на
близките си, страхува се за здравето им, не поема самостоятелна грижа за тях,
общува ограничено и кратко с познати. В о.з. е допълнено, че ищцата
проявява непреодолимо чувство на вина, че не е могла да опази внучката си.
Констатирано е, че емоционалните отклонения не са преработени и загубата
не е преодоляна, в мислите си тя остава свързана с миналото и спомени за
първородната й внучка. След загубата на К., ищцата е преживяла и смъртта на
съпруга си (след около година и половина) и според вещото лице
единственото нещо, което я крепи е характерът й на дейна, организирана и
отговорна личност и грижата й за роднини на съпруга й с ментални
увреждания (девер и племенник). Поддържането на тяхната и нейната къща е
единствен позитивен начин за справяне с травмата. Експертното виждане
относно възможността за преодоляване на посттравматично стресово
разстройство е само чрез специализирана психотерапевтична подкрепа.
Обобщено е, че в резултат преживяната травма са настъпили трайни
емоционални промени и телесни смущения, характерни за остра стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство, с отражение върху цялото
функциониране. Не се установява възстановяване като симптомите на
посттравматично стресово разстройство дори след пет години от
травматичното събитие, са налице в хронична форма.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищцата е баба на загиналата
на 22-годишна възраст К. Ц.. Няма спор, че инцидентът е настъпил поради
виновно и противоправно поведение на водач, за чиято гражданска
отговорност е била налична застраховка при ответното дружество.
По въпросът за материално правната легитимация съдът намира
следното:
4
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
въззивният състав намира, че се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай безспорно установява отлични
отношения на привързаност и близост между загиналата и преживялата. По
данни от събраните гласни доказателства се установява, че връзката между
баба и внучка е била много емоционална, необичайна и сходна на тази, която
типично се установява между майка и дъщеря. Отношенията между ищцата и
5
загиналата са били специфично близки и отличаващи се от тези с другите
внуци на ищцата. Събраните доказателства установяват нетипично сложили
се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили
за признаване на право на обезщетение. В случая се доказва, че до 12 годишна
възраст К., е била отглеждана преимуществено от баба си, като след
заминаването си за чужбина тя е общувала почти ежедневно с ищцата по
интернет, като между тях е имало близост и споделеност. Установява се, че К.
посещавала баба си и я водела на екскурзии, общувала с нея интензивно и
загубата й нанесла на ищцата непоправими щети. За изводите на съда от
съществено значение е заключението на приетата по делото СПсЕ, която е
характеризирала състоянието на ищцата като тежко, свързано с личностна
промяна, отличаващо се с хронифицирано посттравматично стресово
разстройство, което не може да бъде преодоляно без предприемане на
специализирано психотерапевтично лечение. Следва да се отчитат и фактори,
които са повлияли на по-тежкото възприемане на загубата на К., и именно –
младата й възраст, трагичните събития, настъпили в навечерието на
коледните празници, отражението, което те са дали върху живота на ищцата,
нейната непреодолима скръб и болка от преживяваното, затварянето й,
изолацята й, постоянното и ежеседмично спазване на ритуали свързани с
посещение на гробища, чувството й за вина от факта, че не е можела да
предотврати събитията.
Предвид казаното, съдът приема, че се касае до визираната в
практиката на Върховния съд връзка между ищцата и внучката й, която е от
необичайно и необикновено естество и попада в приложното поле на
изключителността, съобразно ТР № 1 от 21.06.2018 г. Тя превишава по
естество типичните отношения на близост и привързаност между баба и внук,
надхвърля по обем и интензитет общоприетото разбиране за близост между
роднини.
Съдът приема, че обезщетение от 70 000 лв. (редуцирано с неоспорения
пред настоящата инстанция принос от 25 %) е надлежно определено, при
спазване на посочената по-горе практика, както и с оглед възрастта на ищцата
и на загиналата, принципа на справедливост, момента на настъпване на ПТП
през 2015 г. и тежестта на преживяваната и по настоящем психо-емоционална
травма.
6
При така формираните изводи решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди. При този изход на жалбоподателя не се следват
разноски, а на представителя на ответната страна се дължи сумата от 2526
лв., с припадащ се ДДС, на основание чл. 38 ЗА, като същата възлиза на
минимума по Наредба № 1 от 2004 г.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260081 от 18.06.2021 г. по т. д. № 82/2020
г., ОС Враца, в частта, в която се осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да заплати на Ф. Д. Ц. сумата от 52 500
лв., съставляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на внучката й К. В. Ц..
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв. Р.П.
сумата от 2526 лв., с припадащ се ДДС, на основание чл. 38 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7