Р Е Ш Е Н И
Е
София, 25.09.2018 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на шести ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА Н.А
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар В. Димитрова, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНЧХД № 568 по описа за 2017 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК, като е образувано
по жалби, подадени, както следва: От адвокат И.А. - повереник на частния
тъжител Р.С.; От адвокат В.С. – защитник на подсъдимите И.И., Г.С. и К. К. и от
адвокат Д.С. от САК – защитник на подсъдимите Х.С. и Р.М.. Жалбите са подадени срещу присъда № 39 от
28.09.2016 г., постановена по НЧХД № 475/ по описа за 2015 г. на Районен съд С..
С
цитираната присъда съдът е признал подсъдимите И.С.И., Х.В.С., К.К.К. и Р.В.М.,***
за виновни в това, че на 17 октомври 2015 г. в гр. С., в дискотека „М.“, около
00.30 часа, всеки от тях като съизвършител в съучастие с останалите трима, е
нанесъл на Р.Н.С. лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в хематом на челото, хематом
на носа, хематом на дясната буза, рана на десен лакът, охлузвания в дясната
яблачна област и веждата, кръвонаседнали клепачи субконюктивна хеморагия в
стадий на резорбсия със слузно-гноен секрет. Престъпление по чл. 130, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК за всеки от тях.
На
всеки от тези подсъдими са наложени наказания както следва:
На
подс. И. С. И. е наложено наказание „Пробация“ за срок от една година,
включващо мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година; Безвъзмезден труд в полза
на обществото от 100 часа за срок от една година;
На подс. Х. В. С. е наложено наказание „Пробация“
за срок от осем месеца, включващо мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от осем месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца;
На
подс. К. К. К. е наложено наказание „Пробация“ за срок от осем месеца,
включващо мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца;Подсъдимия Р. В. М. е
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
С
присъдата е признат за невинен и оправдан по цитираното обвинение подсъдимия Г.С.С.,
като всеки от подсъдимите е оправдан частично, а именно по обвинението, че
телесната повреда е нанесена в съучастие и този подсъдим.
С
присъдата е уважен гражданския иск, като са осъдени подсъдимите И.С.И., Х.В.С.,
К.К.К. и Р.В.М. да заплатят солидарно на Р.Н.С. сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нанесената му телесна
повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2015 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен гражданския иск за разликата над 1
000 лева до предявения размер от 20 000 лева.
С
присъдата е постановено всеки от подсъдимите И.С.И., Х.В.С., К.К.К. и Р.В.М. да
заплати на Р.Н.С. и сумата от 100 лева за направените разноски, включително и
съобразно уважения размер на гражданския иск.
Всеки
от подсъдимите И.С.И., Х.В.С., К.К.К. и Р.В.М. е осъден да заплати по сметка на
РС С. сумата от 50 лева, като държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Недоволен
от постановения съдебен акт е останал адвокат И.А. - повереник на частния
тъжител, който на 06.10.2016 г. е подал жалба, с която оспорва присъдата в
частта, в която е отхвърлен гражданския иск за сумата над 1 000 лева до
претендирания размер от 20 000 лева. Иска уважаване на гражданската претенция в
пълен размер или редуцирането й по справедливост. Твърди, че са събрани
доказателства за множество леки телесни повреди, като всяко от тях е
съпроводено с болки и страдания с разлижен интензитети период на
възстановяване. Счита, че болките, страданията и неудобствата, претърпени от
тъжителя, вследствие на множеството удари и ритници определят значително по
висок размер обезщетение. Счита, че съдът е следвало да прецени и факта, че
тези повреди са причинени от няколко лица, при което потенциални извършители на
такова деяние ще заплатят сума около 250 лева или по-малко при повече
извършители.
Недоволен
от присъдата е останал и адвокат В.С. – защитник на подсъдимите И.И., Г.С. и К.
К., който на 10.10.2016 г. е подал жалба, с която заявява, че оспорва присъдата
в частта, в която подзащитните му И. и К. са признати за виновни. Иска отмяна
на първоинстанционната присъда и оправдаване на И.И. и К.К..
Твърди,
че съдът е кредитирал превратно показанията на св. Г. и изцяло тези на св. Н.,
като е отхвърлена достоверността на обясненията на всички подсъдими, както и
направеното самопризнание от един от тях. Счита, че в хода на съдебното
следствие не са събрани безспорни и несъмнени доказателства за авторството на
подсъдимите К. и И., а така също, че с мотивите не е направено разграничение на
приносът на всеки от подсъдимите при осъществяване на престъплението.
Също на 10.10.2016 г. е подадена и въззивна
жалба от адвокат Д.С. от САК – защитник на подсъдимите Х.С. и Р.М., с която
иска оправдаването им. С допълнение от 07.07.2017 г. изразява становище, че
неправилно и необосновано съдът е кредитирал показания на една група свидетели,
които описва като приятели на тъжителя, съответно заинтересовани от изхода на
дело и водени от желание да оправдаят неговото укоримо поведение, а в същото
време не са взети предвид показания на друга група свидетели които определя
като еднопосочни, допълващи се и житейски правдоподобни.
Твърди,
че в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел причиняване на
травмата около 00.30 часа, за който час тъжителят е твърдял пристигане в
заведението, докато доказателства по делото, в това число и медицинска
документация сочат причиняване на травмите около 03.00 часа.
Счита,
че не са събрани преки доказателства за извършване на инкриминираното деяние от
подсъдимите Р.М. и Х.С..
Страните,
подали описаните жалби не правят никакви доказателствени искания.
В хода на производството пред настоящия съд не са събирани нови или допълнителни доказателства.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция страните, редовно призовани не се
явяват, както и упълномощените повереник и защитници.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбите
са допустими. Подадени са от надлежни страни по чл. 318, ал. 6 от НПК – повереник
на частния тъжител, и защитници на подсъдими лица, а така също и в срока по чл.
319, ал. 1 от НПК. Подадени са чрез съответния първоинстанционен съд, а така
също са администрирани по реда на чл. 321 от НПК.
По същество са неоснователни.
За да постанови обжалваната присъда първият съд подробно е изложил установените фактически обстоятелства, като изводите в тази насока напълно се споделят и от настоящия съд. При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Достатъчно подробно и внимателно са обсъдени отделните противоречиви доказателства, като аргументирано е изяснено какви са основанията на съда да приеме за установена описаната в мотивите фактическа обстановка, която установи и настоящият съдебен състав при извършения собствен прочит на събраните доказателства, а именно:
В малките часове на 17.10.2015 г. /след полунощ на предната дата/, частния тъжител Р.С. в компанията на своите приятели – свидетелите Д. Г. Л. и Б. Х. Н. са посетили клуб - дискотека „М.“, намираща се в гр. С., в което в този момент са се намирали подсъдимите Г.С.С., И.С.И., К.К.К., Х.В.С. и Р.В.М., които с които в компания са били и свидетелките Д. И. Г.и Е. В. С.. Като охрана в заведението в този момент е бил на работа свидетеля В. П.Г..
В неизвестен като точен час момент и без установен повод е възникнал конфликт между подс. И. и св. Л., при което последният е бил ударен с ръка в лицето от подсъдимото лице, но разрастването на конфликта е било предотвратено след намеса на частния тъжител.
Малко след това частния тъжител е бил поканен от подс. И. да излязат навън и да поговорят, при което след излизането им пред дискотеката частния тъжител С. е поискал обяснение от подс. И. за причините, поради които е ударил неговият приятел – св. Л., но без обяснения подс. И. е нанесъл удар в лицето на частния тъжител, след което върху последния, с удари по главата и тялото са се нахвърлили и подсъдимите К., С. и М.. Частния тъжител е паднал върху намираща се на открито саксия, при което всички подсъдими са продължили да нанасят удари по тялото му както с ръце, така и с крака.
Нанасянето на ударите е било прекратено от самите подсъдими, след което същите са влезли в заведението, докато присъствалите свидетели Л. и Н., които не са се намесили при нанасянето на ударите, са подпомогнали частния тъжител да се изправи и са го отвели до автомобил на св. Н., след което последният го е откарал и оставил във ФСМП С., където около 04 часа, частния тъжител е бил прегледан, а допълнителни прегледи и точно освидетелстване на нараняванията е било извършено при последващи прегледи на 17.10.2015 г. през деня и на 23.10.2015 г.
На частния тъжител са били причинени няколко наранявания, а именно: хематом на челото, хематом на носа, хематом на дясната буза, рана на десен лакът, охлузвания в дясната яблачна област и веждата, кръвонаседнали клепачи субконюктивна хеморагия в стадий на резорбсия със слузно-гноен секрет, които наранявания са определени от компетентно медицинско лице като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи от свидетелските показания на Д. Г. Л. и Б. Х. Н., които последователно и непротиворечиво описват случилото се по начин, съответстващ и кореспондираш с факти, отнасящи се до телесни увреждания и механизъм на тяхното причиняване, установени от заключение по извършената в хода на съдебното следствие пред РС С. съдебно-медицинска експертиза, както и от приложените писмени доказателства – медицински документи. от за телесни увреждания изясняват както и.
Обосновано първият съд не е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимите лица, както и свидетелските показания на свидетелите Г., С. и Г., като подробно са изложени несъответствията между тези доказателствени източници, отнасящи се както до събитията в дискотеката, така и извън нея.
Като допълнение към аргументите на първия съд може да бъде добавено противоречието в доказателствата, установени от обяснения на част от подсъдимите лица – М., И., К. и С., както и на посочените свидетели с един обективен и безспорен факт, а именно наличието на редица травматични увреждания, причинени на частния тъжител, които са констатирани още в ранните часове на 17.10.2015 г., както и по-късно в същия ден, съответно от медицинско лице във ФСМП С. и специалист – хирург в доболнично заведение в С..
Както подсъдимите лица, дали обяснения, така и посочените свидетели описват ситуация, при която не е имало никакво физическо въздействие над частния тъжител, освен описан от тях удар – шамар, нанесен от подс. М. по лицето на частния тъжител при конфликт в заведението, провокиран от тъжителя, след което последният и неговата компания са били изведени от заведението, а подсъдимите и свидетелките са останали вътре без да излизат навън. Това противоречи на гласните доказателства – показания на свидетелите Л. и Н., за причиняване на уврежданията от страна на подсъдимите, а както бе посочено и на установен с други доказателствени средства основен факт - причинените на тъжителя увреждания, констатирани от медицински лица.
Напълно следва да бъдат споделени аргументите на първостепенният съд да не съобразява доказателствата, установени от показанията на свидетелките Г.и С., след като на първо място тези свидетели не са присъствали на събитията извън дискотеката, а изложеното от тяхна страна се отнася основно до случилото се в дискотеката, при което обаче техните показания, както и на подсъдимите дали обяснения, са в противоречие относно възникване на конфликта в заведението. Докато св. С. описва ситуация, провокирана от поведението на тъжителя – пръскане с вода и нанасяне на удар с рамо на подс. М., то подсъдимите лица – М., К., И. и С. описват невъздържано поведение на тъжителя – пръскане с вода на подсъдимите М. и И., при което първият е ударил тъжителя. Самият подсъдим М. посочва, че при този конфликт частния тъжител ги е опръскал с вода, като при повторното такова действие и възникналия спор частния тъжител е посегнал да удари подс. И.. Подс. К. описва нееднократно пръскане на подс. М. с вода от тъжителя, след което двамата са се сборичкали, при което подс. М. е ударил шамар на тъжителя. От своя страна подс. И. посочва, че след поредно пръскане с вода от тъжителя, подс. М. му е направил забележка, след което частният тъжител, отправяйки псувни е замахнал да нанесе му удар, но е последвал шамара от подс. М.. Подс. С. описва ситуацията като пръскане с вода от страна на тъжителя, след което подс. М. му е ударил шамар. Тази непоследователност при описанието на ситуацията в дискотеката, както и близките към този момент отношения между подсъдими и свидетелките С. и Г.основателно са мотивирали първия съд да не кредитира с доверие изложеното в обясненията на част от подсъдимите и свидетелките. Тези гласни доказателства противоречат и на изложеното от св. Г., че и двете компании са излезли пред дискотеката, при което тъжителят е ударил подс. И., но е било предотвратено разрастване на конфликтната ситуация, докато свидетелките С. и Г., както и подсъдимите дали обяснения категорично посочват, че не са излизали пред дискотеката, освен в момент, когато са си тръгнали /от 15 до 30 мин. след извеждането на тъжителя и неговата компания/, при което не се е случило нищо, а тъжителят не е бил нито в заведението нито пред него.
В допълнение към аргументите на първия съд може да бъде отбелязано и противоречието между обяснения на подс. С., показания на св. Г. и приложеното от защитата писмено доказателства – удостоверение от охранителната фирма, работодател на тези две лица, отнасящо се конкретно до причините, поради които подс. С. се е намирал в увеселителното заведение. Докато св. Г. посочва, че в тази вечер на работа са били две лица, съответно той на вход и вътре подс. С., последния посочва, че е бил повикан заради опасност от възникване на проблеми с пияната компания на частния тъжител, а в писмения документ се говори за посещение на заведението от подсъдимото лице поради комуникационен проблем на системата. Тези противоречия, показват непоследователност и противоречивост между показанията на св. Г. от една страна и обясненията на подс. С. от друга, без обаче да поставят под съмнение факта, че това подсъдимо лице се е намирало в заведението през въпросната вече, след като останалите свидетели /и от двете страни/, както и останалите подсъдими описват присъствието му.
В същото време обаче няма доказателства за участието на подс. С. в нанесения над частния тъжител побой, като в такава насока свидетелите Л. и Н. еднозначно описват действията на останалите подсъдими, но не и участие на това подсъдимо лице в събитията пред дискотеката, поради което правилно и обосновано първостепенният съд е постановил оправдателна присъда по отношение на това подсъдимо лице.
Само за пълнота на изложението следва да се направи извод, че намиращите се на работа охранители, включително и подс. С. не са предприети възможните и необходими мерки за изпълнение на основната им задача – да бъде поддържан реда в заведението, което включва и недопускане на побой пред заведението, за който не е сигнализирано в съответствие със задълженията им, а така също не е направен и минимален като усилие и опит да бъде допускано такова развитие.
Поради това правилно първоинстанционният съд е приел за достоверни фактическите обстоятелства, описани от свидетелите Л. и Н., като тук следва да бъде отбелязано, че свидетелските показания на частния тъжител не могат да се използват като източник на доказателства, тъй като това лице участва в производството в друго качество и не фигурира в изрично описаните изключения от това правило – чл. 118 от НПК. Свидетелски показания на частния тъжител биха могли да се приемат единствено като допълнение или уточнение към тъжбата, ако това е сторено в срока за това.
При тези фактически обстоятелства съставът на РС С. е направил верни правни изводи за осъществяване на деянието от страна на подсъдимите М., И., К. и С., като липсата на доказателства за участие на подс. С. в нанасяне на удари на частния тъжител дава основание да бъде споделен и извода на първия съд за невиновността му по повдигнатото с тъжбата обвинение, в която част е постановена оправдателна присъда, в това число и в частта за осъществяване на деянието от останалите подсъдими в съучастие като съизвършители с това лице.
От обективна страна подсъдимите М., К., И. и С. са нанесли удари на частния тъжител както по тялото, така и в главата, като това е осъществено и след падане на последния на земята, поради което основателно е направен извод от първия съд за осъществяване на обективните признаци на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК а именно: причиняване на лека телесна повреда на тъжителя от тези подсъдими лица, при което от субективна страна и четиримата са действали при ясно съзнание за участието и на останалите в нанасянето на удари, а така също насоката на ударите показва съзнание и желание за нараняване, което определя и умисъла – пряк, при осъществяване на действията.
Законосъобразно, предвид този извод, подсъдимите М., К., И. и С. са признати за виновни по повдигнатото обвинение, а именно, че на 17 октомври 2015 г. в гр. С., в дискотека „М.“, около 00.30 часа, всеки от тях като в съучастие като съизвършители са нанесли на Р.Н.С. лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /неопасно за живота/, изразяваща се в хематом на челото, хематом на носа, хематом на дясната буза, рана на десен лакът, охлузвания в дясната яблачна област и веждата, кръвонаседнали клепачи субконюктивна хеморагия в стадий на резорбсия със слузно-гноен секрет. Престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Обосновано и в съответствие с изискването на чл. 54 от НК са определени отделните наказания на подсъдимите, при което с оглед липсата на жалба от частния тъжител в частта за определеното наказание по вид и срок е безпредметно обсъждането на възможността за налагане на наказание „лишаване от свобода“, предвидено за конкретното престъпление като алтернатива на наложеното наказание „пробация“, както и да бъде преценявано необходимо изменение на наказанието в насока определяне на по-дълъг срок. Законосъобразно е направена преценка за наличие на предпоставките за приложение на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание само по отношение на подс. М., след като останалите подсъдими са осъждани в предходен момент и към момента на извършване на деянието не са били заличени последиците от тези осъждания /правилно е игнорирано отбелязване за заличени последици от предходните осъждания за подс. К. към м.07.2015 г./.
В тази насока може да се отбележи, че определения срок на наказанията пробация, наложени на подс. И., К. и С., както и размера на административното наказание „глоба“ по отношение на подс. М., макар и определени в размери по-близки до минималните са справедливи, установявайки съразмерни санкции, съответстващи на деянието.
Правилно е отчетен по-големия принос на подс. И. за възникване и развитие на конфликта, както и предходните осъждания на това лице, което е дало основание на първия съд да отчете по-висока обществена опасност както деянието, извършено от него, така и по високата обществена опасност, разкривана от личността му, поради което е определено наказание „пробация“ за срок, малко по-дълъг от идентичното наказание, наложено на част от останалите подсъдими – К. и С.. Целесъобразно по отношение на подс. И. е определена и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с цел по-силно въздействие спрямо този подсъдим за изпълнение на целите по чл. 36 от НК.
Относно уважения частично граждански иск, предявен от частния тъжител въззивният съд намира, че жалбата на тъжителя е неоснователна, тъй като присъденото обезщетение от 1 000 лева е справедливо обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди, като може да бъде отчетен сравнително краткия срок на възстановяване от причинените травматични увреждания. Неоснователни са аргументите на тъжителя за ниския размер на обезщетението, разгледан от гледна точка броя на подсъдимите, тъй като определящото е не броя лица, причинили травматичните увреждания, а преживените болка и страдания от пострадалото лице, които подлежат на обезщетяване.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън неоснователните оплаквания, изложени в жалбата, не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на постановеното присъда от РС С., респективно за отмяна и връщане за ново разглеждане, поради което следва да бъде потвърдена изцяло присъда № 39 от 28.09.2016 г., постановена по НЧХД № 475 по описа за 2015 г. на Районен съд С..
Предвид на изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 39 от 28.09.2016 г., постановена по НЧХД № 475 по описа за 2015 г. на Районен съд С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков