О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №659
гр.Кюстендил, 22.11.2018г.
Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение,
четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател: Красимир Бамбов
Членове:
Милена Богданова
Веселина Джонева
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№401/2018г. по описа на
ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивната жалба на В.П.А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощника адв.ЕМ.АТ.от АК-Кюстендил
(пълномощно – представено в производството пред първата инстанция – л.38),
против решение №345 от 12.07.2018г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено
по гр.д.№129/2018г. по описа на същия съд.
С посоченото
решение, РС-Дупница е осъдил дружеството „*****“ ООД, с ЕИК*****, да заплати на
В.П.А., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени болки и страдания в резултат на приета с Разпореждане №21198/28.11.2017г. на ТП на НОИ –
София град, трудова злополука, станала на 06.03.2017г., в размер на 7 000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
06.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и е отхвърлил иска на
А. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 7 000 лева до предявения такъв от 20 000 лева и е отхвърлил
иска за осъждане на дружеството да заплати на ищеца сума в размер на 293.34 лева, търсена като обезщетение
за претърпени имуществени вреди от трудовата злополука, представляващи разлика между брутното трудово възнаграждение и
изплащаното обезщетение от ДОО за периода 06.03.201г. – 08.10.2017г. В
решението съдът се е произнесъл и по разноските, като освен друго е осъдил „*****“
ООД да заплати на В.А. разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете, възлизащи на 314.50 лева.
В.А. обжалва решението в отхвърлителните му части, а също и в частта
относно присъдените в негова полза разноски, като на самостоятелно основание
твърди, че решението в частта за тези разноски е неправилно, тъй като при
уважаване на исковата претенция за сумата от 7 000 лева, съдът е следвало
да присъди в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която минималният размер възлиза на 680.00
лева.
За въззивния състав, извършващ проверката по чл.267 от ГПК, се налага
извод, че жалбата в частта й срещу решението относно присъдените на А. разноски
не съдържа искане за коригиране на първоинстанционното решение при
постановяване на позитивен за въззиваемия резултат, а такова за изменение на
решението, поради неправилно изчисляване на дължимата сума при постановения и
обжалван резултат.
По смисъла на чл.248 от ГПК, посоченото съставлява искане за изменение
на решението в частта за разноските, което следа да бъде извършено от
постановилия решението съд. Доколкото изменението на решението в частта за
разноските в обжалваното пред въззивния съд решение се явява дейност,
предхождаща развитието на въззивното производство, настоящото следва да бъде
прекратено, а делото - върнато на ДРС за изпълнение на процедурата по чл.248 от ГПК.
Наред с посоченото, за да се обезпечи последващото разглеждане на
редовна въззивна жалба, първостепенният съд, в съответствие с правомощията му
по чл.262 ал.1 от ГПК, следва да предприеме съответните действия по даване на
указания на жалбоподателя да приведе същата в съответствие с императивното
изискване на чл.260 т.4 от ГПК, като формулира искането си към въззивния
съд.
По
тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№401/2018г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за произнасяне по частта от
въззивната жалба, имаща характер на молба по чл.248 от ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, както и за предприемане
на действия по чл.262 ал.1 от ГПК, съобразно указанията, дадени в мотивите на
настоящото определение.
След изпълнение на посоченото и при наличие на предпоставките за това,
делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Окръжен
съд-Кюстендил за произнасяне по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се връчат на страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.