Р
Е Ш Е
Н И Е
№339
гр.
Кюстендил, 23.12.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участие на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №423 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да
се произнесе взе предвид :
С.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника адв. Е.С.Й., със
съдебен адрес:***, обжалва Решение №305 от 10.04.2019 г., постановено по
гр.дело №623 / 2018 г. на Районен съд – гр. Кюстендил
Посоченият
съдебен акт се обжалва в частта, с която въззивникът е
осъден да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД, с ЕИК *******,сумата от *******
лв. - неизплатена главница по договор за стоков кредит от 15.03.2014г., сключен
с „Банка ДСК" ЕАД, ведно със законна лихва, считано от 27.03.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 120 лв. - договорена такса по този договор, които вземания са прехвърлени на
ищеца с договор за цесия от 16.05.2016г. , респ.Г. е осъден да заплати деловодни разноски
Решението
на КнРС в обжалваните части се приема за неправилно. Иска се отмяната му в
същите части и отхвърляне на всички предявени от ищеца в условията на
евентуалност искови претенции. Претендират се разноски.
Излага
се, че съдебното решение се изчерпва само
с констатации и не съдържа изложение на приетата за установена фактическа
обстановка по делото, извършена е превратна и угодна на ищеца преценка на
доказателствата, като доводите и възраженията на ответника въобще не са били
обсъдени. Изтъква се, че съгласно чл.12 от ЗПК, за договора за потребителски
кредит се прилагат чл.143 - 148 от ЗЗП. Сочи се, че неравноправните клаузи са
нищожни, ако не са уговорени индивидуално и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. Твърди се, че банката извършва уведомяване за настъпила
предсрочна изискуемост на договор за банков кредит, който е бил отчитан по
сметка №*******и няма нищо общо с претендирания договор за стоков кредит от
15.03.2014г., който трябва да се погасява чрез разплащателна сметка с 1ВАМ: ********.
Счита се, че след като първоначалният титуляр банката - цедент не е направил
вземането предсрочно изискуемо, по надлежния ред, последващият му носител -
купувачът по цесията, не може да се ползва с въпросното право, тъй като с
договора за цесия, цесионерът придобива само едно вземане, но не става страна
по договора за кредит и не може да се ползва от правата на цедента по него.
Сочи
се, че процесният договор за стоков кредит по своята същност има характеристиките
на договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, а за да се породи насрещно задължение на
кредитополучателя да възстанови получения заем, кредитът следва да бъде усвоен.
В случая се твърди, че няма извършено реално предаване на посочената стока.
Твърди се също така, че размерът на
максималния размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна)
противоречат на добрите нрави, за чиято нищожност съдът е длъжен да следи
служебно.
Също
така се приема, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по
чл.410/чл.417 ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения
в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение
защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл.422 ал.1 от ГПК
иск. Следователно, за да е допустим евентуален осъдителен иск в специалното
производство, е необходимо той да се основава на въведено друго, различно
основание за възникването и съществуването на вземането, какъвто не е настоящият
случай.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. Излага
се, че действително е налице идентичност в основанието по главния установителен
и предявения в условията на евентуалност първи осъдителен иск, но доколкото
осъдителният иск е предявен при условията на евентуалност и заложеното в
исковата молба условие за разглеждането му е прекратяване на производството по
установителния иск по чл.422 от ГПК като недопустимо (в случай, че съдът
прецени, че липсва някоя от абсолютните процесуални предпоставки за
разглеждането му), а не отхвърлянето на установителния иск по чл.422 от ГПК
като неоснователен, то се иска съдът да приеме, че не е налице пречка за
съединяване на главен установителен и евентуален осъдителен иск на едно и също
основание.
Сочи
се, че при недопустимост и прекратяване производството по главният иск, съдът
дължи разглеждане на евентуално предявения иск, ако е подаден с редовна искова
молба.
Изтъква
се, че наличието на предявени от ищеца при условията на евентуалност осъдителни
искове срещу ответника и сбъдването на процесуалното условие за разглеждането
им, обуславя необходимостта от произнасяне по предявените от ищеца при
условията на евентуалност искови претенции. Твърди се, че при това положение,
Районен съд - Кюстендил се е произнесъл по предявените при условие на
евентуалност осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми по Договор за стоков кредит от 15.03.2014г.; 1299,00 лева -
главница, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2018г. и ***** лева
-такси по договора за кредит.
Излага се също така, че в съдебната практика
е прието, че с прехвърлянето на вземането върху новия кредитор преминават
всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка
със съществуващото към момента на сключване на договора за цесия вземане към
длъжника, в това число и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем при
наличието на съответните предпоставки в договора за това.
За
просрочено се приема възражението, че
стоката, за закупуването на която е
отпуснат кредитът, не е предадена, и като такова не следва да бъде разглеждано.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно. Претендират се разноски.
По
делото е постъпила частна жалба от С.Г.Г., действащ чрез пълномощника адв. Е.С.Й.,
насочена срещу определение №77/11.06.2019 г., постановено от КнРС по гр.д.№623
по описа за 2018 г., както и частна жалба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, също
насочена срещу цитираното по-горе определение на КнРС.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна.
Допустими
са и депозираните по делото две частни жалби.
Въззивният
съд съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК е длъжен служебно да се произнесе по
валидноста на обжалваното решение и в тази връзка констатира следното:
КнРС
е разгледал в атакуваното си решение следните искове: с правно основание
чл.422,ал.1 във вр.с чл.415,ал.1 ГПК във вр.с чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.с
чл.430,ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.99 ЗЗД – за признаване за
установено , че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в
размер на 1299 лв. по договор за стоков кредит №16312/15.03.2014г.,сключен
между ответника и „Банка ДСК“, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „ОТП
Факторинг България“ , неплатена редовна лихва в размер на ****** лв. за периода от 16.03.2014г. до
25.02.2015г. и лихвена надбавка за забава
в размер на 20.70 лв. за периода от 16.04.2014г. до 25.02.2015г.,
дължими такси и разноски в размер на 120 лв., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 26.02.2015г. до изплащане на вземането,
за което по ч.гр.д.№256/2015г. на КРС е издадена заповед за незабавно
изпълнение №133/27.02.2015г. и изпълнителен лист ; както и в условията на евентуалност –
осъдителни искове по чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.430,ал.1 ТЗ : за главница в размер на ****** лв. по
договора за стоков кредит /№16312/15.03.2014г./,ведно със законната лихва
считано от 27.03.2018г.до окончателното й изплащане и за сумата ******лв.-такси
и разноски по договора, дължими с оглед настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото вземане, обявена на кредитополучателя , а освен това е посочил, че е предявен
/в условията на евентуалност/ и осъдителен иск
за тези суми поради настъпил краен падеж на вземанията.
Приемайки, че ищецът, който няма качество на
банка, предвид частното правоприемство, основано на договор за цесия , не е
легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК, районният съд е оставил без
разглеждане исковите претенции по чл.422 ГПК и е прекратил в тази част
производството по делото, като освен това е обезсилил заповед за
незабавно изпълнение №133/27.02.2015г. и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д.№256/2015г. на КРС.
В
тази част решението от 10.04.2019г. по
гр.дело №623/2018г. на РС-Кюстендил е влязло в сила като необжалвано.
Същевременно,
КнРС е разгледал осъдителния иск , посочен по-горе, основаващ се на настъпила
предсрочна изискуемост , като е приел, че са налице условията за уважаването
му, в т.ч. и предсрочна изискуемост, обявена от банката - цедент, и е уважил
тези претенции, но не е отчел, че в тази
именно част е налице прекратяване на производството с влязло в сила
определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.11.2018г.
След
като първоинстанционният съд е прекратил производството по този именно иск, то
решението по същия се явява недопустимо - съдът е длъжен да следи служебно за надлежното
си сезиране и без наведени основания в
тази насока, а при липса на иск поради прекратяване на производството в тази
част решението следва да бъде обезсилено.
Поради
наличие на още един осъдителен иск, също предявен в условията на евентуалност -
така, както е приел районният съд и в доклада си по делото- срвн.протокол от
открито съдебно заседание на 19.10.2018г., а именно, че съдът е сезиран и с
осъдителен иск по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.430,ал.1 ТЗ за сума в размер на ******лв.-
главница по стоковия кредит, ведно със законната сума върху сумата, считано от
27.03.2018г.до изплащане на вземането, и за сумата 120лв.-дължими такси и
разноски , дължими с оглед настъпилия краен срок за погасяване на кредита, то
делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за неговото разглеждане.
Правните
последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск,
когато има предявен евентуален са идентични - съдът се счита сезиран
с евентуално съединения иск. Отговорността за разноски по делото се определя
от изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и
адвокатското възнаграждение. При наличието на недопустимост обаче разноски не се дължат, тъй
като в този случай на разглеждане подлежи евентуално
съединеният иск и отговорността
за разноски се определя от решението на съда по него, поради което
следва да се обезсили както атакуваното решение в частта за присъдени в полза
на ОТП факторинг деловодни разноски в размер на 581,29лв., така и определението
от 11.06.2019г., касаещо също разноски на двете страни.
С оглед на изложеното, при новото
разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва
да се произнесе и по исканията за разноските, които страните
са направили, съобразно изхода на делото по
евентуалния иск.
Воден от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №305 от 10.04.2019
г., постановено по гр.дело №623 / 2018
г. на Районен съд – гр. Кюстендил, в
частта, с която С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден ДА ЗАПЛАТИ
на „ОТП Факторинг България“ЕАД, с ЕИК *******,седалище
и адрес на управление:гр.С.бул.“******“№**,ет.**, сумата от ******* лв. -
неизплатена главница по договор за стоков кредит от 15.03.2014г., сключен с
„Банка ДСК" ЕАД, ведно със законна лихва, считано от 27.03.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от *** лв. - договорена такса по този договор, които вземания са прехвърлени на ищеца
с договор за цесия от 16.05.2016г., по предявен евентуален осъдителен иск по
чл.430,ал.1 ТЗ във вр.с чл.79 ЗЗД във вр.с чл.99 ЗЗД по обявена от „Банка
ДСК" ЕАД предсрочна изискуемост ;
както и в частта, в която С.Г.Г. / с посочени данни/ е
осъден да заплати на „ОТП Факторинг“ЕАД деловодни разноски в размер на *****лв.,
а също и изцяло определение №777 от 11.06.2019г.по гр.дело №623/2018г.на КнРС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
РС – Кюстендил на евентуално предявения
осъдителен иск от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:гр.С.,бул.“******“№**,ет.**, против С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на осн. чл.79,ал.1 ЗЗД във
вр.с чл.430,ал.1 ТЗ сума в размер на *****лв.-
главница по стоков кредит №16312/15.03.2014г.,сключен между ответника и „Банка
ДСК“, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „ОТП Факторинг България“,
ведно със законната сума върху сумата, считано от 27.03.2018г. до изплащане на
вземането, и за сумата *****лв.-дължими такси и разноски , които суми се
претендират като дължими с оглед настъпилия краен срок за погасяване на
кредита.
Настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.