Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Своге, 18.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Свогенски районен съд, II-ри състав, в публично заседание
на осемнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ
БАКАЛОВА
при секретаря Ирена Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13 по описа за 2018 година
на СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :
С исковата си молба ищцовата страна-П.И.И. ЕГН **********
*** е предявил срещу ответника В.Т.Д.
ЕГН ********** ***, и с настоящ адрес:***, искови претенции с
правно основание чл.45, ал.1 вр.с чл.52 от ЗЗД – за заплащане от ответника на: сумата от 8 000,00/осем хиляди /лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от И. неимуществени вреди/болки и страдания /, в резултат на непозволено
увреждане, извършено от Д., чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето на ищеца в
град Своге на 24.09.2017г., ведно със
законната лихва, считано от същата дата до окончателното изплащане.
Ищецът сочи, че на 24.09.2017г., след получен в РУ
Своге сигнал за сбиване на група хора близо до паркинга на ж.п.гара
Своге, в качеството му на ….., заедно със свои колеги посетил мястото на
инцидента.Твърди се, че при намеса, с оглед възстановяване на реда, И. бил
ударен с юмрук в лицето от ответника, който го обидил и нагрубил.Ищецът
заявява, че изпитал физическа болка, която продължила няколко дни, но също
чувствал неудобство, срам, унижение, накърнени чест и достойнство, преустановил
част от контактите си, имал смущения в съня.
На ответника е
предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК и такъв е постъпил в РС – Своге.В отговора се
твърди, че иска е неоснователен, тъй като ответникът не е извършил
противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена последица да са настъпилите
за ищеца, претендирани неимуществени вреди.Направено е възражение относно
прилагане към настоящото дело на посоченото от ищеца наказателно
производство.Ответникът твърди, че той, а не ищецът е потърпевш от инцидента,
тъй като И. го хванал и дърпал за якето, което се скъсало и в отговор на това
действие, Д. инстинктивно замахнал с ръка.Твърди, че изпитвал страх от ….
Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.” За да възникне отговорност за непозволено увреждане, следва да са
налице следните кумулативно дадени предпоставки – противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата и вина. Подлежат на обезщетение всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.51, ал.1
от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния
си представител адв.Ш. поддържа исковата
молба.
Ответникът чрез проесуалния си представител адв.П. оспорва
исковите претенции по основание и
размер.
Свогенски районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното :
Видно от събраните по делото доказателства/включително
приложеното към настоящото дело НОХД № 288/2017г.на РС Своге/на 24.09.2017г.,
около 00,05 часа, ищецът – …., заедно с колегите си – свидетелят В.Т., както и
Т. И. и К.М., установил, че срещу ж.п.гара – Своге, пред заведението „Снек бар
Макс”по време на скандал между група мъже, ответникът Д. подгонил лицето А.С..В качеството си на …,
П.И. разпоредил”…” и след неизпълнение на указаното, хванал ответника за
ръката, при което В.Т.Д., с десен юмрук нанесъл удар в лявата част на лицето на
ищеца.Последвало поваляне на ответника на земята – съответно от ищеца, с цел
овладяване на агресията и поставяне на белезници, якето на Д. се скъсало.
Видно от събраните по делото гласни доказателства/показанията
на свидетеля Т./, в продължение на около два дни, ищецът изпитвал болки,
вследствие нанесения му удар, както
и се чувствал засрамен и унизен, тъй като било засегнато
достойнството му на полицай пред много хора.
Съдът не кредитира показанията на свидтетеля В.С., в
частта, в която заявява, че относно датата 24.09.2017г.не си спомня да е имало
свада, както и, че не е чул полицейско разпореждане, адресирано към ответника,
че не е видял В.Д. да нанася удар на П.И., а възприел единствено как последният
поваля Д. на земята.Съдът счита, че тези показания не са безпристрастно, а
избирателно дадени и целят да изградят
единствено защитна версия за ответника/свидетелят заявява, че помни само фактите, които не компрометират
ответната страна/.
Видно от писмо вх.№ 1814/25.06.2018г.от Началника на
РУ Своге, след датата 24.09.2017г.ищецът П.И. се е явявал редовно на работа,
съгласно месечния график, като не е бил в платен годишен отпуск или отпуск по
болест, не е имало индикации, които да го направят непригоден за изпълнение на
служебните му задължения.
Видно от представеното по делото НОХД № 288/2017г.по
описа на РУ Своге, същото е приключило с влязъл в сила съдебен акт –
определение за одобряване на споразумение от 28.11.2017г., с което подсъдимият
- В.Т.Д. е признат за виновен в това, че:На 24.09.2017г., около 00,05 часа в
град Своге, Община Своге, при паркинга зад ж.п.гара Своге, противозаконно е попречил на орган на властта-П.И.И. –…, да
изпълнява задълженията си по ЗМВР по охрана на обществения ред/да предотврати
възникнал скандал между група лица/, не е изпълнил издаденото му устно
полицейско разпореждане „…” по чл.64, ал.1 от ЗМВР, като не преустановил
действията си и се затичал към лицето А.С., при опит на … да го спре с ръка, го
ударил с юмрук в областта на лицето, държал се грубо, не се подчинил и оказвал
съпротива при задържането му и
поставянето на помощно средство – белезници – престъпление по чл.270, ал.1 от НК.На ответника Д. е наложено наказание
глоба в размер на 500 лева.От материалите, събрани в хода на
наказателното производство е видно, че ответникът е признал вината си.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи :
Предявените искови претенции по чл.45, ал.1 от ЗЗД са допустими
и се явяват частично основателни.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45
вр. чл. 52 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/.
Уважаването на претенция с
посочената правна квалификация е обусловено от кумулативното наличие на всички
елементи от сложния фактически състав на правната норма - деяние /действие или
бездействие/, което е противоправно, причинна връзка, вреда, авторство, вина.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Това означава, че ищецът в процесния спор следва да установи характера на
претърпени от него неимуществени вреди и причинната връзка между поведението на
ответника и настъпилия вредоносен резултат, респ. ответникът – репарирането на причинените вреди или погасяването им
по друг правнорелевантен способ. В настоящия случай вредата,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, следва логично от
нанасянето на удар с юмрук в лицето на пострадалия, чрез което е попречено на И.
- …, да изпълнява задълженията си по ЗМВР
и е съставомерен факт по отношение на престъплението, за което ответникът е
осъден.
Ето защо следва да се
приеме, че настъпването на вреди в патримониума на ищеца е установено
посредством влазлото в сила определение, с което е одобрено споразумение. Въз основа на изложеното следва и извода, че нанесените вреди са в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на ответника, с оглед на което съдът приема наличието на
изискуемите от закона предпоставки обуславящи доказването
на предявеният иск по основание.
С нормата на чл.52 от ЗЗД е въведен принципа
за обезщетяване на неимуществените
вреди по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания – физически и/или душевни е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, възрастта, семейното и
обществено положение на пострадалия, трудовата му заетост, интензитета и
продължителността на болките и/или страданията, както
и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, имащи характер на задължителна съдебна
практика / пр. Решение № 25
от 17.03.2010 г. по
т. д. № 211/2009 г., Решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. и др./.
В настоящия случай, съдът съобразно с гореизложените
правни доводи,
взе предвид следните обективни обстоятелства – 1. възрастта и семейното положение на ищеца обуславят по
тежко лично възприятие на негативните последици свързани освен с болка и
страдание, също така и със засегнато
лично достойноство и чест, тъй като се касае за мъж в зряла възраст; 2. ищецът
е …, което ежедневно предполага срещата му с голям брой негови колеги и
граждани, което засилва негативните му психически
изживявания свързани със спомена за удара в областта на лицето му, нанесен пред
очите на много хора/включително излязли от заведението, пред което станал
инцидента/ и произтичащите от това унижение, засегнати чест и
достойнство, емоционален стрес в професионален
и в личен аспект, уронен престиж сред колегите и в обществото; 3. утежнена криминогенна обстановка в страната, вкл.
липсата на зачитане от значителен процент от гражданите на установения правов
ред в държавта включително, чрез осуетяване изпълнението на функиците на
полицейските служители, които са един от органите призвани да го охраняват.
Съдът
съобрази и субективните особености в оздравителния процес при ищеца/болките
били изпитвани в продължение на два дни/, вкл. и в психически аспект/не желаел
да посещава заведения, в извън работно време, бил подтиснат/.
С оглед горепосочените
обстоятелства и принципа на справедливостта, съобразно който съдът следва да
определи размера на претендираното обезщетение /чл. 52 ЗЗД/, настоящият състав
намира, че същото следва да бъде присъдено в размер от 2 000
лева за заплащането на която
сума ответникът, следва да бъде осъден. Над този до пълния претендиран размер
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът по чл. чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане
законната лихва върху претендираните суми, има акцесорен характер, което
предвид гореизложеното налага извода за частична основателност.
В случая, ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и същото следва да се
разгледа.Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част.В разпоредбата е предвидено, че присъждане на по-нисък
хонорар е възможно, само в хипотеза на направено искане в този смисъл от
насрещната страна. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
разноските в тази им част.Съдът намира направеното искане за неоснователно, тъй като в случая,
предвид размера на претенцията, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и т.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение е 370 лева- за
прененцията за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от
Наредба № от 09.07.2004г./, т.е.сума
еквивалентна на претендираната от ищеца.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство съразмерно на уважената част от иска и според представения списък
по чл. 80 ГПК – 262,50 лева.На осн. чл. 78 ал. 3 ГПК ищеът следва да заплати на
ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение-547,50/петстотин
четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 45 вр. чл. 52
ЗЗД В.Т.Д. ЕГН ********** ***, и с настоящ адрес:*** заплати на П.И.И. ЕГН **********
*** сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, ведно
със законната лихва, считано от 24.09.2017г.до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от И. неимуществени вреди/физически и психически болки
и страдания /, в резултат на непозволено
увреждане, извършено от Д., чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето на ищеца в
град Своге на 24.09.2017г. , като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта над 2 000(две хиляди) лева до
8 000(осем хиляди)лева. ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва
върху сума над 2 000(две хиляди) лева до 8 000(осем хиляди)лева,
считано от 24.09.2017г.до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Т.Д.
ЕГН ********** ***, и с настоящ адрес:***
заплати на П.И.И. ЕГН ********** *** : сумата
от 262,50
лева/двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/лева-направени от него
разноски по делото .
ОСЪЖДА П.И.И.
ЕГН ********** *** да заплати на В.Т.Д.
ЕГН ********** ***, и с настоящ адрес:*** от него разноски за адвокатско
възнаграждение-547,50/петстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
.