Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 15373 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Ж.Е.Н.
твърди, че на 04.06.2017 г., около 21:00 часа, при пресичане на ул. „Цар Борис
I“, пред ресторант „М.“, в посока към бившия ресторант „С.“ в град Варна, пропаднала
с ляв крак в образувала се празнота поради липса на отводнителна метална шахта.
Вследствие на инцидента получила травма и рана на ляв крак, изразяваща се в
счупване на външен /латерален/ малеолус, което
наложило поставяне на гипсова имобилизация за тридесетдневен период.
В исковата
молба се излага, че при проведен преглед на 05.06.2017 г. на ищцата бил издаден
болничен лист за временна неработоспособност № Е20178383482, с който ѝ
бил предписан домашен-амбулаторен режим на лечение за период до 18.06.2017г.
Поради силни болки в крака Ж.Н. отново посетила лекар на 14.06.2017 г., който
ѝ предписал лекарството „Aflamil“. На
16.06.2017 г. ѝ бил издаден болничен лист Е20178383491 за временна
неработоспособност за период от 05.06.2017 г. до 18.06.2017 г. На 19.06.2017г.
ѝ бил издаден болничен лист за временна неработоспособност Е20170731602
за отпуск по болест от 19.06.2017 г. до 18.07.2017 г. Впоследствие, при преглед
на 20.07.2017 г., болничният бил удължен до 17.08.2017 г. поради липса на
промяна при наложената гипсова имобилизация и продължаващи болки в крака при
движение. При преглед на 18.08.2017 г., се установило, че ищцата отново изпитва
болка в крака, глезенът е „отточен с палпаторна болезненост, и има ограничени
движения, поради което бил издаден нов болничен лист за временна
нетрудоспособност Е20171122347 до 16.09.2017 г. Посочва се, че ищцата
провеждала рехабилитация и лечебна гимнастика. Назначени и проведени били
лечение с ултразвук, както и активни мускулно-скелетни упражнения и друга физикална терапия. Поради продължаващите за дълъг период от
време болки, на 27.10.2017 г. ищцата отново посетила ортопед-травматолог, който
установил, че същата има болки при физическо усилие в областта на лява глезенна става, предписал ѝ физиотерапия и рехабилитация,
както и приемане на лекарството „Мелбек форт“.
Поддържа
се, че невъзможността да се обслужва сама се отразила негативно на психиката на
ищцата и отключила посттравматичен стрес, изразяващ се в страх да се движи
сама, натрапчиви мисли за неспособност да се справя самостоятелно с ежедневните
задачи и професионални ангажименти. Процесът на възстановяване бил съпроводен
от непрестанни болки. Травмата възпрепятствала ищцата да стои изправена
продължително време, което създало неудобства при работата ѝ /дори и след
приключване на болничния/. Наложило се да въведе промени в графика си и
ежедневните домакински и професионални задължения. Вследствие на инцидента
ищцата променила режима си за спорт и организиране на свободното време.
Полученото увреждане временно ограничило възможността ѝ за шофиране,
което довело не само до обективни затруднения, но и до отключване на чувство за
непълноценност и неудовлетвореност от собствените ѝ умения и качества.
Вследствие на изложеното ищцата изпаднала в депресия и ѝ било назначено
лечение с препарата „Тритико“. Твърди се, че процесът на психическото ѝ
възстановяване след претърпяната травма не е приключил и се очаква да продължи
и през следващите месеци.
Излага се,
че вследствие на противоправното бездействие на служителите на Община Варна е
настъпила вреда за ищцата, поради което са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на Община Варна на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Ищцата
счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди възлиза на 15 000 лв. Посочва, че е налице влязло в сила решение по гр.
д. № 17794/2017 г. по описа на ВРС между страните по заведен иск за сумата от
1250 лв., представляваща частичен иск от общо 15 000 лв.
Отправя
искане до съда за осъждане на Община Варна да ѝ заплати следните суми:
1) сумата от 13 750 лв., частичен иск от
общо 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на
злополука, претърпяна на 04.06.2017 г. в гр. Варна, на пешеходна пътека на ул.
„Цар Борис І“ пред ресторант „М.“, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 04.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане;
2) сумата от 12.38 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди /за закупуване на лекарствен продукт
„Тритико“/, причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /10.10.2018
г./ до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва уврежданията да са в
причинно-следствена връзка с поведението на служители на Община Варна. Навежда
доводи, че пешеходната дейност на физическо лице в активна възраст не е рискова
дейност, ако е съобразена с условията. Посочва, че се касае за отводнителни
шахти, на които често им изчезват решетките, не по вина на общината, но преди
да се установи липсата им и съответно да се постави нова, при обичайно внимание
от страна на пешеходците същите разполагат с възможност да възприемат
неравността доста преди да са стигнали до нея.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
В условията
на евентуалност моли значително да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Намира същия за прекомерен и прави
възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните
факти, по отношение на които е постановено влязло в сила Решение №
1704/23.04.2018 г. по гр. д. № 17794 по описа за 2017 г. на ВРС: че ищцата е
претърпяла вреди вследствие на злополука на 04.06.2017 г. в гр. Варна, на
пешеходна пътека на ул. „Цар Борис І“ пред ресторант „М.“, че вредите са
настъпили при или по повод изпълнение на възложената работа на служители на
ответника, както и наличието на причинна връзка между вредата и неправомерното
поведение на служители на ответника.
От приложените към исковата молба
писмени доказателства се изясняват следните обстоятелства:
На 04.06.2017 г. Ж.Е.Н. е
посетила спешното отделение в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД във връзка с
претърпяна травма на крака, за което е съставен лист за преглед от същата дата
/л. 10/. Видно от съдържанието на приложеното на л. 13 от делото медицинско
направление от 04.06.2017 г. същата е насочена към консултация с ортопед. На
05.06.2017 г. на ищцата е издаден болничен лист за временна неработоспособност
Е20178383482 /л. 12/ за периода от 05.06.2017 г. до 18.06.2017 г. От амбулаторен
лист № 1040/04.06.2017 г. и амбулаторен лист № 001611/14.06.2017 г. се
установява, че на посочените дати Ж.Н. е прегледана от ортопед във връзка с
претърпяната травма и съответно са ѝ назначени изследвания и терапия,
като в този период кракът ѝ е бил имобилизиран
с гипс. На 14.06.2017 г., след извършен преглед, болничният на ищцата е
продължен за период от 30 дни, считано от 19.06.2017 г. до 18.07.2017 г. /л.
17-18/. Видно от амбулаторен лист № 002061/20.07.2017 г. /л. 19/ на посочената
дата ищцата отново е прегледана от ортопед-травматолог, като ѝ е издаден
нов болничен лист за периода от 19.07.2017 г. до 17.08.2017 г. При проведен
преглед на 18.08.2017 г., за който е съставен амбулаторен лист № 002326 /л. 21/
е констатирано, че левият глезен на Ж.Н. е леко отточен, с палпаторна
болезненост и ограничени движения след сваляне на гипсовата имобилизация и
болничният ѝ е продължен за нов
период от тридесет дни – до 16.09.2017 г. /видно от болничен лист за
временна неработоспособност Е20171122347/18.08.2017 г. на л. 22 от делото/. Представеният
документ за проведен платен преглед № 000202/27.10.2017 г. свидетелства за
обстоятелството, че поради продължаващи болки в областта на левия глезен на
ищцата е препоръчана физиотерапия и рехабилитация.
От амбулаторен лист №
001402/13.10.2017 г. става ясно, че на посочената дата на ищцата е извършен
преглед при психиатър, при който ѝ е поставен диагноза рецидивиращо депресивно
разстройство, и ѝ е предписана терапия с медикамента „Тритико“. Представено е писмено
доказателство за заплащане на сумата от 12.38 лева за закупуване на посоченото
лекарство /л. 25/.
Към писмените доказателства по
делото е приобщено и Решение № 1704/23.04.2018 г. по гр. д. № 17794 по описа за
2017 г. на ВРС, по силата на което Община Варна е осъдена да заплати на Ж.Н.
сумата от 1250 лева, частичен иск от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на
злополука, претърпяна на 04.06.2017 г. в гр.Варна, на пешеходна пътека на ул.
„Цар Борис І“ пред ресторант „М.“, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 04.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
По делото са ангажирани специални знания посредством
проведените съдебномедицинска и комплексна психиатрична и психологична
експертиза, заключенията по които съдът кредитира като компетентно изготвени,
подробни и обосновани.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза,
базирано на представената по делото медицинска документация и проведен преглед
на ищцата, вследствие на процесния инцидент същата е получила счупване на
външния страничен глезен на лявата глезенна става,
както и разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица. Вещото лице д-р Д.Д.
излага, че така описаните увреждания са резултат на действията на твърди,
тъпи предмети в областта па левия долен крайник, като същите отговарят на
описания в исковата молба механизъм на причиняване. Установява се, че
счупването на крака е обусловило трайно затруднение в движенията му за период
от около 2,5-3 месеца, а разкъсно-контузната рана – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Процесните увреждания
са довели до нарушение във функцията на левия крак, затруднение в
самостоятелното придвижване и болки при натоварване на крайника. Вещото лице
изразява становище, че към настоящия момент възстановителният процес е
приключил, пострадалата може да извършва всички видове движения и не са налице
негативни последици вследствие на травмата. В съдебно заседание д-р Д. поддържа
заключението, като пояснява, че при извършения преглед е констатирал белег в
областта на глезена с описани в заключението цвят и размери, а именно – кръгловат белег с кафеникав цвят и диаметър 1
см. Заявява, че при такива увреждания е обичайно в продължение на години да се
изпитва болка при промяна на времето.
От заключението на комплексната
психиатрична и психологична експертиза става ясно, че в резултат на преживяната
злополука при Ж.Н. са настъпили психични промени главно в емоционалната сфера. Посочено
е, че в първите месеци след инцидента тя е развила симптоми на разстройство в
адаптацията с тревожно-фобиен синдром, което е
отзвучало в рамките на шест месеца, успоредно с физическото ѝ
възстановяване. Вещите лица са установили, че към момента на изследването у
ищцата се наблюдават единични прояви на фобия и тревожност, но понастоящем не
са налице качествени промени в начина ѝ на живот. В заключението си те са
описали обичайното предназначение на медикамента „Тритико“, а именно – в дози
до 150 мг – за лечение на състояния на тревожност и безсъние, а в дози над 150
мг – за лечение на депресивно-тревожни разстройства. Пояснила са, че в
предписаната на ищцата доза същият има преди всичко сънотворен ефект. В съдебно
заседание д-р Т.А. уточнява, че Ж.Н. е приемала това лекарство за кратък период
от време, като към момента не приема медикаменти. Допълнително вещите лица
посочват, че преместването на ищцата в гр. София след инцидента е благоприятствало
да преодоляване на психическата травма, доколкото промяната в средата и
създаването на нови контакти е отклонило вниманието ѝ от преживяното.
От събраните по
делото гласни доказателствени средства, преценени съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК се установяват следните обстоятелства:
По делото е разпитан св. Н.И.,
братовчед на ищцата, който е и очевидец на процесния инцидент. От неговите
показания се потвърждава, че Ж.Н. е пропаднала в отворена шахта в района на
бившия ресторант „С.“ в гр. Варна. При падането кракът ѝ се наранил, като
по него имало кръв, а малко след това започнал да се подува. Св. Иванов
посочва, че след инцидента не е посещавал ищцата. Тъй като ѝ било
неудобно да се придвижва с патерици, тя отказвала да излиза с приятели и не
искала да говори с тях в продължение на няколко месеца. След това заминала с
приятеля си за гр. София. Свидетелят заявява, че и досега когато преминава
покрай мястото на инцидента, си припомня за него и се чувства зле.
Св.
Й.Н., майка на ищцата, описва състоянието ѝ непосредствено след злополуката,
както и по време на възстановителния период. От нейните показания става ясно,
че на процесната дата Ж.Н. била много уплашена и
плачела. Разказала, че е паднала в шахта, като кракът ѝ бил отекъл и
имала кървяща рана. Тъй като на другата сутрин отокът се увеличил, посетили
лекар. При прегледа се установило, че кракът е счупен и това наложило
поставянето на гипс, след премахването на който ѝ била поставена шина. Св.
Н. излага, че в първия месец след инцидента /в периода на гипсовата
имобилизация/ ищцата била изцяло зависима от своите близки, не можела да стъпва
на счупения си крак и се придвижвала сама единствено до тоалетната. При
придвижването с патерици я заболявали ръцете, поради което и не желаела да
излиза. Кракът я болял, като болка се появява и досега при промени във времето.
През целия възстановителен период ищцата предпочитала да си стои вкъщи.
Променило се поведението ѝ – не искала да се храни, да излиза, да общува
с близките си. Св. Н. посочва, че именно тя настояла дъщеря ѝ да посети
психиатър, защото не можела да спи и често плачела. След приема на предписаните
лекарства състоянието ѝ се подобрило, но и понастоящем изпитва страх при
придвижване по улиците. Известно време след злополуката се пренесла с приятеля
си в гр. София за около 6-7 месеца, което също допринесло за възстановяването
ѝ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За
да възникне в полза на увреденото лице притезателното
право на обезщетение за причинените му имуществени или неимуществени вреди по
чл. 49 ЗЗД, трябва да са налице следните материалноправни предпоставки: 1)
имуществени или неимуществени вреди, причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/; 2)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод изпълнение на
възложената му от Община Варна работа.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер. Касае се за
отговорност за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия. Тя възниква за възложителя, когато от действие или бездействие
на лице, комуто той е възложил извършването на определена работа, настъпят
вредоносни последици. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Както
по-горе бе посочено, между страните е налице влязло в сила решение на ВРС, по
силата на което със сила на пресъдено нещо е установено наличието на посочените
материалноправни предпоставки. В този смисъл в настоящото производство е
недопустимо да се преразглежда въпросът относно наличието на юридическите
факти, обуславящи ангажиране отговорността на ответника – арг.
от ТР № 3/22.04.2019 г., по т. д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото
ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението“. В процесния казус при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, видът и
тежестта на претърпяното физическо увреждане, продължителността на
възстановителния период, а от друга страна – интензитета и продължителността на
преживените психически страдания.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
вследствие на процесния инцидент ищцата Н. е получила
счупване на външния страничен глезен на лявата глезенна става, както и разкъсно-контузна
рана в областта на лявата подбедрица. Вещото
лице е категорично, че посочените увреждания се намират в причинно-следствена
връзка с процесния инцидент.
Касае се за две травматични увреждания, едното от които – с
характеристиките на средна телесна повреда. От събраните по делото доказателства
/в частност – експертното заключение и свидетелските показания/ по категоричен
начин се установява, че същите са се отразили негативно на качеството на живот
на ищцата. По време на възстановителния период, който е продължил около 3
месеца, ищцата е изпитвала болки, не е могла да се придвижва самостоятелно и е
била зависима от близките си. В продължение на три месеца и половина /от
началото на м. юни 2017 г. до 16.09.2017 г./ ищцата е била в болничен. Именно
поради затрудненото придвижване Ж.Н. е ограничила и социалните си контакти. Макар
понастоящем функцията на крака да се е възстановила напълно, ищцата все още има
белег от инцидента и при резки промени във времето изпитва болки, които
съгласно изложеното от вещото лице ще продължат и в бъдеще.
Наред с физическите увреждания Ж.Н. е преживяла и психически страдания
вследствие на процесната злополука. Съгласно заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза тя е развила
симптоми на разстройство в адаптацията с тревожно-фобиен
синдром, за преодоляването на което са били нужни около шест месеца. Последното
е наложило и прием на медикаменти за справяне с проблемите със съня, които
ищцата е имала в първите месеци след инцидента. Констатирани са продължаващи и
понастоящем прояви на фобия и тревожност, което кореспондира и с показанията на
св. Н..
При съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от Ж.Н. болки и страдания
възлиза на 10 000 лв. Доколкото със съдебното решение, постановено
по предявения от
същата частичен иск, е присъдено обезщетение в размер на 1250 лева,
настоящият иск се явява основателен и следва да бъде уважен до сумата от 8750
лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 13 750 лева искът следва да бъде отхвърлен
Съдът намира за неоснователно възражението на Община Варна за наличие на съпричиняване от страна на ищцата.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест ответникът не ангажира каквито
и да било доказателства в негова подкрепа, като съдът не споделя доводите, че ищцата
е следвало да предвиди наличието на непокрита отводнителна шахта в центъра на
града, в непосредствена близост до пешеходна пътека, и да съобрази поведението
си с този факт.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява,
че вследствие на процесния инцидент ищцата е направила разходи за закупуване на
медикамента „Тритико“ в размер на 12.38 лева. Предвид изложеното предявеният
иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане от ищцата на
последната следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски в размер на
1899.93 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Този размер съдът определи, като
съобрази, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен
изцяло, поради което и на ищцата се дължат в пълен размер внесената по него
такса от 50 лева, както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Колкото до заплатената държавна такса /в
размер на 550 лева/ и адвокатско възнаграждение /в размер на 1100 лева/ по иска
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата само частта от тези разноски, съразмерна на
уважената част от иска, която възлиза общо на 1050 лева. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото е определено в размер близък до минималния и
съответства на фактическата и правна сложност на делото – по същото са
проведени три съдебни заседания, изслушани са свидетели и са назначени две
експертизи, едната от които – комплексна. На ищцата следва да бъдат присъдени и
разноски за назначените по делото експертизи /общо в размер на 785.60 лева/, съразмерно
на уважената част от иска – 499.93 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 342.73 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Е.Н., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 8750.00
/осем хиляди седемстотин и петдесет/ лева,
представляваща разлика между присъденото с Решение № 1704/23.04.2018 г.
по гр. д. № 17794 по описа за 2017 г. на РС – Варна обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на
злополука, претърпяна на 04.06.2017 г. в гр. Варна, на пешеходна пътека на ул.
„Цар Борис І“ пред ресторант „М.“, в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/
лева до дължимия размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 04.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 8750 /осем хиляди седемстотин и петдесет/ лева до пълния предявен
размер от 13 750 /тринадесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева, частичен
иск от общо 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, на основание чл. 49 във вр. с чл. 4 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Е.Н., ЕГН **********,***.38 лева
/дванадесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018 г.,
на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Е.Н., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 1899.93
лева /хиляда осемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща извършени по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Е.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Община
Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“
№ 43, СУМАТА ОТ 342.73 лева /триста четиридесет и
два лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: