Р Е Ш Е Н И Е
№
………... г.,гр.Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
в.гр.д. № 104 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. от ГПК.
С
решение № 10/18.01.2018 г. по гр.д.№ 934/2017 г. по описа на РС-Троян, съдът
признал за установено по отношение на А.А.Б., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, че дължи на М.Д.М. ***, ЕГН **********, сумата 10000.00 щатски долара с левова равностойност 16302.71 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 01.08.2012г. и възнаградителна лихва върху главницата, както следва: за
периода 01.08.2014г. до 31.12.2014г. - 426.28 долара; за периода 01.01.2015г.
до 30.06.2015г. - 503.28 долара; за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г. -
512.13 долара; за периода 01.01.2016г. до 30.06.2016г. - 506.06 долара; за
периода 01.07.2017г. до 31.12.2016г. - 511.11 долара; за периода 01.01.2017г.
до 01.08.2017г. - 591.68 долара, или в общ размер 3053.53 долара, с левова равностойност 4978.48 лева, като за
разликата до 3136.89 долара, за периода от 01.07.2014г. до 01.08.2014г.,
отхвърлил като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 397 от 02.08.2017г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
776/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян. Със същото решение осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата от 435.27 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 776/2017г. по описа на Районен съд
гр.Троян и сумата 1591.40 лева, представляващи
разноски в исковото производство по съразмерност, съобразно
уважената част на иска и по компенсация.
Недоволен от
това решение останал въззивника А.А.Б., който е подал въззивна жалба
с вх.№ 642/31.01.2018 г. против атакувания съдебения
акт, в частта му, в която е уважена исковата претенция и е осъден да заплати
посочените в диспозитива на решението главници, лихви и разноските по делото.
Твърди, че същото е незаконосъобразно, постановено при нарушение на
процесуалните правила и в противоречие на събраните по делото доказателства.
На първо
място счита, че първоинстанцинния съд неправилно е
приел подправен
документ, с невярно съдържание, за който отказал да открие производство по
оспорване на съдържанието му. Към исковата молба по делото е приложено
нечетливо ксерокопие от запис на заповед, което в съдебно заседание на
01.12.2017г. районния съд прие. че това ксерокопие е нечетливо и в този си вид
не може да бъде ползвано като доказателство, поради което задължил ищеца в
следващото съдебно заседание да представи документа в оригинал. Това
обстоятелство е отбелязано в протокола от съдебното заседание. В следващото
съдебно заседание по делото, проведено на 18.12.2017г., този документ- запис на
заповед е представен за първи път в оригинал от ищеца. В съответствие с
разпоредбата на чл.193, ал.1. предл. второ,
ответникът го опорил по съдържание, в същото
заседание, в което е представен този новопредставен
документ. Счита, че районния съд в нарушение на
задължението си по чл. 193. ал.2, отказал да открие производство по оспорване
на този представен в същото заседание документ, като в мотивите си приема, че
именно този документ доказва реално предаване на процесната
сума от ищеца на ответника. В същите мотиви съдът приема, че върху документа
има дописване и поправка на датата на издаване, но счита, че това не касае
задължителните реквизити на документа. Твърди, че допуснатото от съда
процесуално нарушение, ограничило процесуалните права на ответника, пряко се
отразява върху изхода на делото, като от своето процесуално нарушение, съдът
пряко черпи мотиви за постановяване на оспореното от него решение.
Във връзка с гореизложеното и за отстраняване
на това процесуално нарушение, довело до постановяване на порочен съдебен акт, моли въззивния съд да
допусне на основание чл.193, ал. 1 от ГПК, откриване на производство по оспорване на
представеният от ищеца по делото на 18.12.2017г. оригинал от Запис на заповед датиран от 01.08.2000г., като впоследствие годината в датата е
преправена на 2012г., по отношение на съдържанието му. и в случай че ищецът
държи да се ползва от него, по делото да бъде назначена съдебно- графологическа експертиза, която да установи 1 .има ли по
документа нанасяни поправки в съдържащите се в него дати. 2.има ли по документа
извършвани заличавания на част от текста, 3.какво е първоначалното съдържание
на документа, преди извършване на заличаванията и подправките в него.
На следващо място счита, че по делото не се
доказа реалното предаване на процесната сума от ищеца
на ответника. Задължнието за връщане на предоставен
паричен заем, произтича от изпълнението на задължението на кредитора, да
преведе реално, паричната сума предмет на договора за заем. В случай, че не е
осъществен реално преводът на сумата и кредиторът не е извършил своята престация по договора, липсва и основание за претендиране
на насрещна престация за връщане на недадената сума
по заемното правоотношение. В представеният от ищеца писмен договор никъде не
се споменава, че сумата реално е изплатена на ответника и че е получена от
него. защото такова получаване в действителност не е имало. Ако сумата му е
предадена реално при подписването на договора, то това обстоятелство би било
отбелязано в самия договор. Тъй като обаче реално предаване на сумата не е
имало, това не е записано и в договора. Плащането на суми в такъв размер като
исковата, по силата на Закона за ограничаване на плащанията в брой, задължително
следва да бъде извършвано по банков път. В нашия случай, тъй като такава сума
не ми е превеждана, липсват и документи за банков превод на същата. Ако ищецът
твърди, че сумата е била платена в брой, то за доказване на това обстоятелство,
той би следвало да има разписка за получаване на сумата, каквато липсва, защото
сумата въобще не е предавана, в т.ч. и в брой. Представеният от ищеца по делото
Запис на заповед датиран от 01.08.2000г., като впоследствие годината в датата е
преправена на 2012г., представлява подправен документ и не доказва реално
предаване на парична сума през 2012г., до което се домогва чрез него ищецът.
Твърди, че този документ реално е издаден през 2000г. във връзка с други
отношения между страните, които са приключили и нямат нищо общо с представения
по делото договор за заем. Посочва, че записа на заповед издаден през 2000г., не може да
бъде обезпечение, свързано с плащане на задължение, възникнало през 2012г.,
когато е твърдения от ищеца момент на възникване на задължението. Предвид
обстоятелството, че Запис на заповед от 01.08.2000г. представлява подправен
документ, с опорочена доказателствена сила, счита, че същият не може да
представлява годно доказателство по делото. Самият първоинстанционен
съд приема, че датата на издаваме на записа на заповед е променена от 2000 на
2012г., а датата на падежа от 31.12.2000г. на 31.12.2015г., но счита, че
поправките „не касаят задължителните реквизити на документа". Счита, че
датата на издаване и датата на падежа на записа на заповед, са задължителни
реквизити на този документ и имат пряко отношение към действителността му,
поради което поправката в тях води до недействителност на документа, и такъв
документ не може да се ползва като доказателство , в т.ч. и за извършено въз
основа на него плащане.
Посочва,
че производство пред районния съд е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. В него следва да се установи
действителното плащане на сума по представения в делото договор за заем.
Записът на заповед е отделно и съвсем различно от договора за заем,
самостоятелно правно основание, да се
претендира плащане на парична сума и заповедта за изпълнение не е издадена въз
основа на него. Счита, че в конкретния казус, се проверява наличие на вземане,
произтичащо от представения по делото договор за заем, а не от запис на
заповед. Ако ищецът е считал, че има годен запис на заповед, той би поискал
издаването на заповедта за изпълнение на основание чл.417,т.9 от ГПК, въз
основа на него, а не въз основа на представения договор за заем. който е съвсем
различно основание за тази претенция. Това обстоятелство сочи, че записът на
заповед, с който ищецът се домогва да докаже реално плащане на посочената в
договора за заем сума, не е съществувал към момента на завеждане на заповедното
производство по договора за заем, тъй като ако към този момент е съществувал
годен запис на заповед, производството би било заведено по реда на чл.417,т.9
от ГПК, а не като общо задължение за плащане по договор за
заем.
Моли
обжалваното първоинстанционно решение на Районен съд
Троян да бъде отменено и въззивния съд да се произнесе по съществото на спора,
като му бъдат присъдени изцяло направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна, М.Д.М. ***,
с който счита, че решението на РС-Троян в обжалваните части е правилно и
законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд
не е допуснал процесуално нарушение по оспорване на представения и приет по
делото като доказателство запис на заповед, тъй като съдът е констатирал и закрепил в мотивите на решението си, че при проведената процедура по
чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът сега въззивник след като е получил исковата
молба с приложенията, в това число и въпросната запис на заповед, не е подал
отговор, след изтичане на законовия срок не се е възползвал от процесуалната
възможност за поиска евентуално удължаване на срока за отговор поради някакви
особени непредвидени обстоятелства, поради което и всички направени след това в
процеса искания и възражения, като преклудирани, са
оставени без уважение. Единственото уважено искане бе да бъде представен записа
на заповед в оригинал, което след като ищецът сторил, ответникът се опитал
отново да оспори, но съда, констатирайки, че е представен същия документ, само
че в оригинал, отново не е уважил искането за откриване на производство по
оспорването му. Счита, че това е единствено допустимото от съда действие, тъй
като ако бе открито производство по оспорване, след като тази възможност е
преклудирана, то тогава би било налице нарушение на съдопроизводствените
правила.
От друга страна излага съображения, че въззивникът твърди, че районния съд е основал решението си
на подправен документ, а именно, че във въпросния запис на заповед са налице
поправки на дати и зачерквания. Счита, че за изготвянето, както на записа на
заповед, така и на договора за заем, са използвани бланки, в които всички
основни реквизити - страни, дати, размер на заема и т.н., са нанесени на ръка
на съответните празни места, т.е. няма как да се направи извода, че става
въпрос за подправени документи, още повече, че както отбелязва по-горе, въпреки
процесуалната възможност, те не са оспорени в законовите срокове. На следващо
място твърди, че ответникът навежда индиция, че
записа на заповед не е съществувал към момента на образуване на заповедното
производство, тъй като в противен случай ищецът можел да го поиска по реда на
чл.417 от ГПК. Оспорва това твърдение, тъй като процесния запис на заповед е
изготвен на бланка, с попълвания на ръка и съдът може да го възприеме като
негоден от външна страна за директно издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, решил да не рискува, предвид на което поискал производство
по реда на чл.410 от ГПК, при това разчитайки, че ответника, знаейки, че му
дължи процесната сума, няма да оспорва.
На следващо място посочва, че въззивникът
твърди, че предаването на процесната сума не е
доказано, тъй като такива суми, съобразно Закона за ограничаване на плащанията
в брой, следвало да става по банков път, но както правилно и съдът е отбелязал,
това обстоятелство евентуално може да ангажира административно-наказателната
отговорност на страните по договора за паричен заем, но не представлява
доказателство за предаване или непредаване на заема. Предаването му се доказва
с разписка, каквато в случая се явява записа на заповед.
Моли въззивния съд да остави без уважение искането
на въззивника за откриване на
производство по оспорването на записа на заповед, като недопустимо поради преклузия и потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Настоящата
инстанция намира, че жалбата е подадена
от надлежна страна в процеса, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване валиден
съдебен акт и същата е допустима.
С определение № 176/09.03.2018 г.
по делото в производство по чл.267 и сл. от ГПК, въззивния съд е приел, че по искането
на въззивника, направено с въззивната жалба по реда на чл.193,ал.1 от ГПК, за
откриване на производство по оспорване на съдържанието на представения от
ищеца, пред районния съд в проведеното на 18.12.2017 г. съдебно заседание, в
оригинал на запис на заповед, датиран от 01.08.2000 г., съдът ще се произнесе
по съществото на спора с решението си.
Разгледана по
същество въззивната жалба е основателна.
В съдебно
заседание въззивника, редовно призован, се явява лично като заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея правни доводи. Представя писмени бележки от адв.П.Цочов от ЛАК, процесуален
представител на въззивника и претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции, но не представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява
се от пълномощника си адв.Хр.В. от ЛАК. Изразява становище,
че оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания
писмен отговор по изложените в него правни доводи. Претендира присъждане на
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 590 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно
списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата,
становището на страните и събраните доказателствата, приложени по гр.д. № 934/2017
год. на РС-Троян, ч.гр.д.№ 776/2017 г. на РС-Троян, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
По иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Районен съд Троян е сезиран с искова молба от
М.Д.М., ЕГН ********** *** срещу А.А.Б., с ЕГН **********,***,
с посочено правно основание чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415,ал.1от ГПК и цена на иска 21416,69 лева.
В исковата си
молба ищецът твърди, че между страните са налице облигационни заемни отношения,
обективирани в сключен договор за паричен заем на
01.08.2012 г. в размер на 10000 щатски долара, чиято левова равностойност към
момента е 16302.71 лева и запис на заповед издадена от ответника на 01.08.2012
г. за процесната сума. Посочва, че уговореният срок
за връщане на заема е 30.12.2015г., поради което вземането му е ликвидно и
изискуемо, тъй като падежът отдавна е настъпил, а ответникът и до настоящия
момент не е върнал заема. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от договора
за паричен заем, ответникът дължи и лихва върху заемната сума в размер на
законната лихва, подробно изчислена за съответните периоди от 01.07.2014г. до 01.08.2017г. в общ размер
3136.89 долара, чиято левова равностойност към момента е 5113.98 лева.
Ответникът А.А.Б. е оспорил
исковете. Твърди, че не е получавал от ищеца процесната
сума. В проведеното на 12.06.2018 г. съдебно заседание пред въззивната
инстанция ответникът е заявил в пледоарията си, че процесната
сума „през 2012 г. било долара или левове не съм получавал. Няма никакви ордеривносни бележки, банкови преводи, а само един
подпис.Аз съм акционер и там подписваме много документи, протоколи от събрания.
Смятам, че не може да се докаже само с подпис, след като няма и свидетели...”.
По делото е приет като
доказателство сключения между страните на
01.08.2012г. в гр.Троян, договор за паричен заем. С него в Раздел І. Предмет на
договора, по т.1.1 ищецът М.Д.М., в качеството на заемодател се задължава да
предаде в собственост на ответника А.А.Б.-заемател,
сума в размер на 10000 щатски долара, а заемателят се
задължава да върне заетата сума и уговореното възнаграждение по реда и съгласно
условията на договора. По т.2.1. страните договорили, че предаването на
заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши по следния начин: с думи
е записано в брой, без да е уточнена датата на предаването на процесната сума. По т..2.2. страните не са договорили
заемната сума в какви срокове ще бъде предадена от заемодателя на заяметеля. В Раздел ІІ.Връщане на даденото, по т.3.1. в
договора не е уговорено между страните по какъв начин и в какви срокове
заемната сума и уговореното възнаграждение ще бъдат върнати. В договора в
Раздел ІІІ.Дължимо възнаграждение, по т.4.1. страните договорили дължимото от заемателя възнаграждение да представлява лихва в размер на
законната лихва от заемната сума месечно.
В Раздел ІV. Права и задължения на заемодателя по
т.5.1. от договора заемодателят е длъжен да предаде в собственост на заемателя заемната сума по реда и в сроковете съгласно т.2
от договора.
В Раздел V. Права и задължения на заемополучателя
в т.8.1. от договора заемателят има право да получи
заемната сума в определения размер, по реда и условията на договора, по т.9..1, той е длъжен да върне полученото
по договора ведно с уговореното възнаграждение съгласно договора, а по т.9.2. е
длъжен да изпълни условията за обезпечаване на заема.
В Раздел VІ. Обезпечение на заема, по т.10 не е
уговорено между страните обезпечаване на
задълженията на заемателя.
В Раздел VІІ.Неустойки, по т.11.2 страните договорили
при неизпълнение на условията по т.2 от договора заемодателя дължи неустойка в
размер на 0,1% от стойността на непредадената сума за всеки ден на забава, но
не повече от 50 лева и по т.12.1. – заемателя при
забава на връщане на заема и при неплащане на дължимото възнаграждение дължи
неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки ден. В договора има положени подписи на заемодател с печат на „Търговия
Троян 98” АД гр.Троян и на заемател. Договорът за
паричен заем от 01.08.2012 г. не е оспорен от ответната страна.
Настоящият въззивен състав
констатира, че между страните в цитирания по-горе договор за паричен заем не е
уговорено реално предаване на заетата сума – не е посочена на коя дата става
реалното предаване на същата, т.е. в какъв срок заетата сума ще се предостави
от заемодателя на заемателя, а е посочено единствено,
че предаването на заемната сума от заедотеля на заемателя ще се
извърши в брой по т.2.1. от Раздел І-ви на договора. Не е посочено в процесния
договор и реалното получаване на заемната сума от заемателя.
На следващо място не е уговорен начинът на връщане на заетата сума, както и
срока за връщане, не е отразено и обезпечението на заема.
Видно
от представения оригинал на запис на заповед /без протест и без разноски/ на стр.24
от гр.д.№ 934/2017 г. на РС-Троян, се установява, че в текстът на същия има
извършени поправки и заличаване с коректор на част от текста. Записът на
заповед е датиран от 01.08.2000 г. като годината в датата е преправена на 2012
г., както и годината на падежа от 30.12.2000 г. е преправена на 2015 г. Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл.193,ал.1,изр.последно
от ГПК, е оставил без уважение искането на ответника за откриване на производство
по оспорването истинността на представения документ в открито съдебно
заседание, проведено на 18.12.2017 г. В цитираната правна норма е посочено, че
когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде
направено най-късно до края на заседанието. Процесуалният представител на
ответника е поискал още в началото на съдебното заседание от 18.12.2017 г. да
се открие производство по оспорване на представения запис на заповед и
назначаване на съдебно-графологична експертиза с конкретна задача.
В срока по чл.131 от ГПК не е
представен писмен отговор на исковата молба.
От приетото като доказателство ч.гр.дело № 776/2017 год. по
описа на РС-гр.Троян се установява, че на основание чл.410 от ГПК, съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение № 397/02.08.2017 год., по силата на
която длъжникът А.А.Б. *** следва да заплати на кредитора М.Д.М. *** сумата от 10000,00
долара главница, представляваща стойността по договор за паричен заем, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 31.07.2017
год. до изплащане на вземането, сумата 930,48 долара лихва за периода от
01.08.2014 г. до 30.06.2015 г., сумата 1018,19 долара лихва за периода от
01.07.2015 г. до 30.06.2016 г., сумата 1102,78 долара лихва за периода от
01.07.2016 г. до 01.08.2017 г. и сумата 435,27 лева разноски за държавна такса.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение
на парично задължение по договор за паричен заем.
В срока по чл.414 от ГПК в заповедното
производство е депозирано писмено възражение от ответника А.А.Б., че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане № 1823/11.08.2017
год. по ч.гр.д.№ 776/2017 год. на РС-гр.Троян, заповедния съд е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви
иск за установяване на вземането си против длъжника, като довнесе дължимата
държавна такса. Предупредил го е също, че при непредставяне на доказателства за
предявяване на иска в законният срок, заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена частично или изцяло. Препис от цитираното по-горе разпореждане е
връчен на заявителя на 28.08.2017 год. и получено лично от последния, видно от
разписката, приложена като доказателство по ч.гр.д.№ 776/2017 год. по описа на
РС-Троян, а исковата молба, в настоящото производство е депозирана на 13.09.2017
год., т.е. спазен е законоустановения
срок за предявяване на установителния иск.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
В хода на производството по чл.422,ал.1 от ГПК
във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, следва да бъде
установено със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника в претендирания размер по заповед № 397/02.08.2017
г. издадена по ч.гр.д.№ 776/2017 г. на РС Троян. По своята същност
производството по чл.422 от ГПК, представлява иск за установяване съществуване
на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на
длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува,
неговия размер и дали е изискуемо. В
тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая
документа, от който произтича вземането, посочен от заявителя, е договор за
паричен заем от 01.08.2012 г., сключен между М.Д.М., в качеството на заемодател
който се задължава да предаде в собственост на ответника А.А.Б.-заемател, сума в размер на 10000 щатски долара, а заемателят се задължава да върне заетата сума и уговореното
възнаграждение по реда и съгласно условията на договора.В исковата молба ищецът
твърди, че ответникът му издал запис на заповед за процесната
сума като уговореният срок за връщане на заема е 30.12.2015 г.
Първоинстанционният
съд с атакувания съдебен акт е приел, че за да е сключен договор за заем между определени лица, е
необходимо да се установи по несъмнен начин постигането на съгласие между
договарящите относно вещта или сумата, обект на заемното правоотношение, и
задължението на заемателя за връщане на заетата сума
или вещ, а наред с това, предвид реалния характер на договора за заем - и
предаването на сумата или вещта от заемодателя на заемателя
като в конкретния случай от
доказателствата по делото може да се направи извод, че между страните е възникнало облигационно
заемно отношение по сключен договор за заем, породил за двете страни
корелативни права и задължения. Ответникът
оспорил изцяло иска, като навел твърдения, че не е доказано предаването на процесната сума. Районният съд приел, че предвид
представения договор за заем от 01.08.2012г., неоспорен от ответника, се
доказва съществуването на облигационно правоотношение между страните, а с оглед
представения запис на заповед, чието оспорване е направено несвоевременно и е
преклудирано, счита, че е доказано задължението на заемателя
за връщане на заетата сума на 30.12.2015г. в гр.Троян, която е била предадена
от заемодателя на заемателя.
Въззивният
съд намира, че искът е недоказан и неоснователен.
Договорът за заем, съгласно разпоредбата на чл.
240 от ЗЗД, е реален, неформален договор, по силата на който
заемодателят предава за ползване на заемателя определена вещ или парична сума със задължение за
връщането й след изтичане на уговорения в договора срок, респ. след покана, ако
срок не е уговорен. Договорът за заем се счита сключен при предаване на заетата
сума. В случая ответникът по делото, сега въззиваем
оспорва получаването на сумата, за която е подписан договорът за заем от
01.08.2012 г. и записът на заповед, както и че тя представлява заем. С оглед на
това, основният факт, който ищецът е следвало да докаже по делото, за да докаже
сключването на заемен договор, е предаването на сумата и това е трябвало да
стане с пълно и главно доказване. Настоящият
въззивен състав намира, че между страните в цитирания
по-горе договор за паричен заем не е уговорено реално предаване на заетата сума
– не е посочена на коя дата става реалното предаване на същата, т.е. в какъв
срок заетата сума ще се предостави от заемодателя на заемателя,
а е посочено единствено, че предаването на заемната сума от заедотеля
на заемателя ще
се извърши в брой по т.2.1. от Раздел І-ви на договора. Това е едно бъдещо
събитие. Не е посочено в договора за паричен заем и реалното получаване на
заемната сума от заемателя. На следващо място не е
уговорен начина на връщане на заетата сума, както и срока за връщане, не е
отразено и обезпечението на заема, дали това ще стане със запис на заповед или
по друг начин не е изрично посочено, за да се приеме, че записът на заповед
служи за обезпечаване на задължението на заемателя. Това в настоящия съдебен
процес – и пред първата и пред въззивната инстанция, не е направено от
страната, която носи доказателствената тежест – ищецът, сега въззиваем, поради което претенцията за връщане на заетата
сума е останала недоказана.
Неоснователно
е твърдението на въззиваемия, чрез адв.Хр.В., изразено
в реплика към пледоарията пред първоинстанционния съд, че записът на заповед
представлява разписка за плащане и предаване на процесната
сума. Записът на заповед сам по себе си не може да бъде ценен като разписка за
получаване на посочената в него сума по смисъла на чл.77,ал.1 от ЗЗД, защото в
него няма изявление за това, а и то не е задължителен реквизит на ценната книга
съгласно чл.535 от ТЗ. Издаването на такъв запис би могло да бъде индиция за заемни отношения: връщане на предоставени в заем
суми би могло да бъде каузата за поемане на менителнично
задължение. При това, ако съществуват и други доказателства за реално предаване
на процесната сума, съдът, след съвкупна преценка на
всички доказателства, включително и въз основа на издадения запис на заповед,
би могъл да направи извод за съществуването на заемни правоотношения между
страните. В случая по делото липсват такива други доказателства за реално
предаване на процесната сума, поради което, въззивният съд не може да приеме, само въз основа на записа
на заповед, че между страните е бил сключен договор за заем, след като в
договора за паричен заем от 01.08.2012 г. няма изрично записана клауза за
реално предаване на процесната сума на заемателя и реалното й получаване от същия със задължението
да я върне.
Като е достигнал до различен изход в обжалваното решение и е уважил
предявения иск, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен в тази му част и вместо него, на основание чл.271, ал.1 от ГПК да бъде
постановено ново решение, с което искът бъде отхвърлен. Решението на
първоинстанционния съд в частта, с която искът за разликата до 3136,89 долара,
за периода от 01.07.2014 г. до 01.08.2014 г., представляваща възнаградителна лихва е отхвърлен като неоснователен, е
влязло в законна сила като необжалвано.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в
размер на 1591,40 лева и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски за заповедното производство в размер на 435,27 лева съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Предвид изхода на делото във въззивната инстанция и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден
да заплати на въззивника разноски за първата инстанция в размер на 1172,00 лева
за адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 1325,64 лева разноски за
въззивната инстанция, от които 425,64 лева държавна такса и 900,00 лева за
адвокатско възнаграждение или общо за двете съдебни инстанции в размер на
2497,64 лева.
Водим от
горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10/18.01.2018 г. по
гр.д.№ 934/2017 г. по описа на Районен съд -Троян, В ЧАСТТА МУ, с която е признато
за установено по отношение на А.А.Б., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, че дължи на М.Д.М. ***, ЕГН **********, сумата 10000.00
щатски долара с левова равностойност
16302.71 лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
01.08.2012г. и възнаградителна лихва върху
главницата, както следва: за периода 01.08.2014г. до 31.12.2014г. - 426.28
долара; за периода 01.01.2015г. до 30.06.2015г. - 503.28 долара; за периода
01.07.2015г. до 31.12.2015г. - 512.13 долара; за периода 01.01.2016г. до
30.06.2016г. - 506.06 долара; за периода 01.07.2017г. до 31.12.2016г. - 511.11
долара; за периода 01.01.2017г. до 01.08.2017г. - 591.68 долара, или в общ
размер 3053.53
долара,
с левова равностойност 4978.48 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 397 от 02.08.2017г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
776/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян, както и В ЧАСТТА МУ, с която А.А.Б. е осъден да заплати на М.Д.М. разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата 1591,40 лева и разноски в заповедното
производство в размер на сумата 435,27 лева И ВМЕСТО НЕГО В ТЕЗИ МУ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от М.Д.М. ***,
ЕГН ********** срещу А.А.Б., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, В
ЧАСТТА МУ, с която се иска да бъде признато за установено, че А.А.Б., с горните данни, дължи на М.Д.М., с горните данни, сумата 10000.00 щатски долара с левова равностойност 16302.71 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 01.08.2012г. и възнаградителна лихва върху главницата, както следва: за
периода 01.08.2014г. до 31.12.2014г. - 426.28 долара; за периода 01.01.2015г.
до 30.06.2015г. - 503.28 долара; за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г. -
512.13 долара; за периода 01.01.2016г. до 30.06.2016г. - 506.06 долара; за
периода 01.07.2017г. до 31.12.2016г. - 511.11 долара; за периода 01.01.2017г.
до 01.08.2017г. - 591.68 долара, или в общ размер 3053.53 долара, с левова равностойност 4978.48 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2017г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 397 от 02.08.2017г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 776/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Д.М.,
с горните данни, да му бъдат заплатени от А.А.Б., с горните данни, разноски в
първоинстанционното производство в размер на сумата 1591,40 лева и разноски в
заповедното производство в размер на сумата 435,27 лева.
Решение № 10/18.01.2018 г. по гр.д.№ 934/2017 г. по
описа на Районен съд -Троян, в останалата му част е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА М.Д.М. ***, ЕГН **********
да заплати на А.А.Б., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, разноски
направени за първата инстанция в
размер на 1172,00 лева за адвокатско възнаграждение и сумата в размер на
1325,64 лева разноски за въззивната инстанция, от които 425,64 лева държавна
такса и 900,00 лева за адвокатско възнаграждение или общо за двете съдебни
инстанции разноски в размер на 2497,64 лева.
Препис от настоящото решение
след влизането му сила да се изпрати за прилагане по ч.гр.д.№ 776/2017 г. по
описа на РС-Троян.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на Република България при условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.