№ 63
гр. С., 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20212200100406 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от СТ. ХР. Т. против ВКС, в която се сочи, че
през 2017г. ищецът е предявил пред СлОС иск с правно основание чл.4, §3 от
ДЕС против Прокуратура на РБългария, за причинени неимуществени вреди в
размер на 500 000 лева. По исковата молба е било образувано и разгледано
гр.д. № 426/2017 г. на ОС – С.. Решението на ОС е било потвърдено с решение
№ 44/31.07.2018 г. по в.гр.д. № 149/2018 г. на АС – Б.. С определение №
60487/14.06.2021 г. на ВКС ІІІ-то ГО по к.д. № 4788/2018 г. не е допуснато
касационно обжалване на решението на БАС и е оставено без уважение
искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС. С
определение № 60237/06.08.2021 г. по к.д. № 4788/2018г. на ВКС ищецът е
осъден да заплати на Прокуратура на РБългария разноски в размер на 300
лева.
Ищецът твърди, че съдебните актове са постановени без да са взети
предвид представените писмени и гласни доказателства, допуснати са тежки
нарушения на закона и явна необоснованост от съдебния състав, в резултат на
което са постановени незаконосъобразни, необосновани и неправилни
съдебни актове. В резултат на това ищецът е претърпял неимуществени и
имуществени вреди, като предвид това, че определението на ВКС не подлежи
на обжалване ищецът е бил лишен от възможността да предяви нов иск
против Прокуратура на РБългария. Сочи се, че ВКС е потвърдил всички
нарушения на ОС – С. и АС – Б., като е нарушил чл.3 и чл.6 от ЕКПЧОС.
Твърди се още, че ВКС не се е произнесъл за нарушенията на ГПК нито
е изискал НОХД № 247/1993 г. на РС – Б., нито е върнал делото на АС – Б. за
ново разглеждане. ВКС необосновано е потвърдил становището на АС - Б., че
ищецът не е претърпял неимуществени вреди, като е игнорирал показанията
1
на свид. Т.а относно отказите на прокуратурата, както и изводите на ОС – С.
за причинна връзка между отказите на прокуратурата и претърпените вреди.
Сочи се, че ВКС необосновано е потвърдил становището на АС – Б., че
прокуратура на РБ не е нарушила чл.13 от ЕКПЧОС и чл.4, т.2 от Протокол №
7 към нея, въпреки че Прокуратура на РБългария е нарушила предвидената в
НПК процедура за възобновяване на наказателни дела, като не е извършила
ефективно разследване на събрани по надлежния ред доказателства по НОХД
№ 1014/1997 г. на РС – С.. Твърди се, че ВКС необосновано е потвърдил
твърдението на АС – Б., че в НПК не е предвиден съдебен контрол на актовете
на прокурора, с които се отказва да бъде изготвено искане за възобновяване
на наказателното производство.
Твърди се, че ВКС ІV-то ГО необосновано е постановил определение №
10/04.01.2019 г. на ВКС, като е приел, че направеното от ищеца искане за
отправяне до съда на ЕС на преюдициално запитване е неоснователно. ВКС
незаконосъобразно и необосновано е отказал да отправи преюдициално
запитване до съда на ЕС, което ищецът счита за нарушение на правата по чл.6
от ЕКПЧОС.
Твърди се още, че ВКС незаконосъобразно и необосновано не се е
произнесъл нито е задействал процедурата за издаване на ТР за уеднаквяване
на съдебната практика, въпреки че на 29.11.2018 г. ищецът е направил такова
искане, като се е позовал на противоречивата практика между АС – Б. и АС –
С..
Твърди се, че с Определение № 60487/14.06.2021 г. ВКС ІІІ-то ГО по
гр.д. № 4788/2018 г. на ВКС са потвърдени всички допуснати нарушения и
неправилни изводи на ОС и въззивния съд последствията от които са:
проведен несправедлив съдебен процес; ищецът е бил лишен от възможността
в открит процес пред ВКС да потвърди и допълнително да обоснове
претърпените неимуществени вреди, които пряко са настъпили от дейността
на прокуратурата; ищецът е бил лишен от възможността да обоснове пред
ВКС, че полученият мозъчен кръвоизлив на 06.03.2019 г. и направената му
операция в Болница „Токуда” на 08.03.2019 г., както и негативните
преживявания са в пряка причинна връзка с прекараните хиляди часове пред
компютъра да пише молби, жалби и сигнали до Съдебната власт против
отказите на прокуратурата да извърши разследване на събраните по
надлежния ред доказателства по НОХД № 1014/1997 г. на РС – С..
Предвид изложеното от съда се иска да постанови решение, с което
осъди ответника ВКС на РБългария да заплати исковите суми - 180 000 лева,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и сумата от 500 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 13.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
2
В законоустановения срок е представен писмен отговор от ответника
ВКС, в който се навеждат възражения за недопустимост на предявените
искове. Твърди, че е недопустимо инцидентно констатиране на порок на
съдебния акт на касационна инстанция, включително неправилност и
недопустимост, тъй като подобна констатация би влязла в противоречия с
последиците на решението, а именно силата на присъдено нещо на съдебния
акт, както и задължителната сила на влязлото в сила решение не само по
отношение на страните по него и за постановилия го съд, но и за всички
съдилища, учреждения и общини в РБългария. Наведените с исковата молба
възражения биха били относими единствено при наличието на
предпоставките за образуване на едно евентуално производство по отмяна на
влязло в сила решение каквото не е настоящото.
При условията на евентуалност се навеждат твърдения за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че в случая не са налице
нито една от предвидените три материални предпоставки за ангажиране
отговорност на ответника. Първо, не е налице нарушена правна норма от
правото на ЕС относно права на частно правни субекти. Второ, не е налице
нарушение, което да е достатъчно съществено или явно
квалифицирано.Трето, не са доказани наличието на вреди, възникнали в
причинна връзка от нарушението, претърпени от частно правния субект.
Твърди се категорично, че жалбоподателят не сочи нито един конкретен
акт или норма от правото на ЕС, които да са били нарушени при
постановяване на съдебния акт - определение на ВКС. Споменатите норми от
ЕКПЧОС по никакъв начин не са обвързани с процесуалното поведение на
ответника ВКС. Тълкувателното значение на чл.3 и чл.6 от КЗПЧОС не
съвпадат с изнесените в исковата молба твърдения за наличие на вина от
правораздавателната дейност на съда, действащ като последна инстанция на
РБългария.
В с.з. ищецът се явява лично, поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен. Представя писмена защита.
В с.з. ответникът ВКС се представлява от юриск.С., който моли
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, претендира
разноски в минимален размер за процесуално представителство.
В с.з. Прокуратура на РБ се представлява от процесуален представител
по закон, който моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
През 1993г. срещу ищецът е било повдигнато обвинение за извършено в
периода 1990г. - 1993г. престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. с чл.
147 вр. с чл. 26 НК и по чл. 148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл. 146 вр. с чл. 26 НК, въз
основа на образувано сл.дело № 1029/1993г по описа на РП - С..
Въз основа на внесения обвинителен акт било образувано НОХД №
3
247/1993г по описа на РС-Б., приключило с присъда № 214/16.03.1995г, с
която ищецът е признат за виновен по шест от общо дванадесет повдигнати
му обвинения за клевета спрямо висши магистрати, като наложеното му общо
наказание по реда на чл. 23 ал.1 НК е 2 години лишаване от свобода,
отложено за изпитателен срок от 4 години, обществено порицание и глоба.
С присъдата ищецът Т. е осъден за заплати на гражданския ищец
обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв, ведно със законната
лихва, считано от 31.02.1993г до окончателното изплащане.
С решение №79/29.05.1995г, постановено по ВНОХД № 97/95г по описа
на ОС-Б., присъда № 214/16.03.1995г по НОХД № 247/93г на РС-Б. е
изменена само в частта за наказанието, като съдът е постановил изпълнението
на наказанието „обществено порицание“ да се изпълни чрез прочитане на
присъдата по радио-възел гр.С..
През 1996г. срещу Т. било образувано друго досъдебно производство за
престъпление по чл. 147 НК, приключило с внасяне на обвинителен акт в
съда, по който е било образувано НОХД №1014/1997г по описа на РС - С.. По
това обвинение ищецът бил изцяло оправдан с присъда № 843/06.07.1999г.
След влизането й в сила, ищецът започнал да подава молби за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 247/93г на РС-Б.,
тъй като считал, че по НОХД №1014/1997г на РС-С. са събрани
доказателства за неговото пълно оневиняване по НОХД № 247/93г.
По молбата за възобновяване на наказателното производство по НОХД
№ 247/93г на РС-Б., се произнесъл окръжния прокурор на ОП-Б., като с
Постановление от 18.10.2006г. е отказал да изготви искане за възобновяване
на наказателното производство, тъй като не са налице основания за
възобновяване. С Постановление от 21.02.2007г., прокурор от АП-Б. е
потвърдил постановлението на окръжния прокурор от 18.10.2006г. С
Постановление от 04.02.2008г. прокурор от ВКП потвърдил постановлението
на АП-Б. от 21.02.2007г.
Ищецът Т. е подал втора молба за изготвяне на предложение за
възобновяване на НОХД № 247/93г на РС - Б., по която се е произнесъл
окръжният прокурор на ОП - Б. с постановление от 20.06.2011г. , с което
отново е постановил отказ от възобновяване. С.Т. е обжалвал
постановлението. С постановление от 03.02.2012год. прокурор от АП-Б. е
потвърдил постановения отказ.Постановлението на АП-Б. е обжалвано и
потвърдено на от прокурор от ВКП с постановление от 11.04.2012г.
На 04.05.2016г ищецът подал трета молба до окръжния прокурор на ОП
- Б., с която моли на основание чл. 422 ал.1 т.3 НПК за изготвяне на
предложение за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
247/93г на РС-Б..
С постановление от 17.06.2016г. на окръжният прокурор на ОП-Б. е
постановен отказ за възобновяване на наказателното производство по НОХД
№ 247/93г. на РС-Б..
4
Ищецът Т. обжалва отказа, който е потвърден с постановление на АП-Б.
от 08.07.2016г. След обжалване, постановлението е потвърдено с
постановление от 08.07.2016 год. на ВКП.
Ищецът е преживял тежко всеки отказ на окръжния прокурор да направи
искане за възобновяване на делото, а също и постановленията на
горестоящите прокуратури, с които се потвърждавали постановените откази,
като по този начин считал, че е лишен от достъп до Върховен касационен съд,
от който съд очаквал справедлив и безпристрастен процес.
В тази връзка ищецът е предявил пред СлОС иск за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушение на
правото на ЕС, чл. 4 §3, от ДЕС с цена на иска 500 000 лева, въз основа на
който е образувано гр.д. № 426/2017. По делото е постановено решение на
съда с което искът предявен срещу Прокуратурата на РБългария е отхвърлен
като неоснователен. Ищецът С.Т. обжалвал постановеното от окръжния съд
решение, което било потвърдено с решение № 44/31.07.2018 год. по в.гр.д. №
149/2018 по описа на Апелативен съд - Б., а с определение №
60487/14.06.2021 г. на ВКС-3 г.о. по к.д. № 4788/2018 г. на 4 г.о. не е
допуснато касационно обжалване на решението на Б.кия апелативен съд.
С определение № 60237/06.08.2021 г. по гр.д. № 4788/2018 г. на ВКС- 4
г.о. е осъден да заплати на ПРБ разноски в размер на 300 лева.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание двама свидетели се
установява, че ищецът е изпитвал голямо огорчение от множеството
постановени откази за възобновяване на наказателното производство.
Споделят, че много тежко е преживявал съдебните процеси. Посочват, че е
сядал на компютъра да пише молби за преразглеждане на делото докато на
06.03.2019 год. е получил мозъчен кръвоизлив и няколко дни след това са му
направили операция. Споделят, че е изключително честен и почтен човек.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени, а
също и от показанията на разпитаните двама свидетели, ценени като
обективни, релевантни, преки и непосредствени.
Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове за причинени
имуществени и неимуществени вреди с пр. осн. чл. 2В ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 4 §3 от ДЕС.
Предмет на разглежданата претенция са вреди /неимуществени и
имуществени/ претърпени вследствие на постановения съдебен акт -
определение № 60487/14.06.2021 г. на ВКС-3 г.о. по к.гр.д. № 4788/2018г.
В нормативните актове на Европейския съюз не се съдържат изрични
материалноправни предпоставки, които да обуславят отговорност на
националната държава за нарушаване правото на ЕС. Съдът на Европейския
5
съюз (СЕС) в практиката си извежда за първи път такива в делата С-46/93 и
С- 48/93 – в общо решение по няколко обединени дела СЕС извлича три
универсални предпоставки:
1. Нарушена правна норма от правото на ЕС – независимо от вида на акта,
който е нарушен (директива, която няма директен ефект или друг акт);
2. Нарушението да е съществено;
3. Да е налице причинна връзка между нарушението и претърпените вреди;
СЕС с решението си от 5 март 1996 г. по съединените дела С-46/93 и С-
48/93 извежда универсалния характер на принципа за отговорност на
държавите членки, който следва да е валиден във „всеки случай, когато
държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният
орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на
задължението“.
СЕС формулира именно отговорност на държавата, тъй като държавата
следва да гарантира спазване на правото на ЕС. Държавата членка има
задължението да гарантира пълния ефект, който правото на ЕС предоставя на
частноправните субекти. Тази отговорност е на основание чл. 4, пар. 3 от
ДЕС. Също така, задължение на държавите-членки е да създадат процедура за
търсене на отговорност от всички публични институции, когато със своите
актове, действия или бездействия са нарушили правото на ЕС и това
нарушение е съществено.
Фактическият състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1
ЗОДОВ и чл. 4, § 3 ДЕС обхваща нарушение на норма от правото на ЕС,
която предоставя права на частноправни субекти, като нарушението следва да
е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между
него и причинените вреди.
В настоящия случай се претендират вреди от правораздавателната
дейност на Върховен касационен съд при разглеждане на гражданско - правен
спор. По указание на съда, с молба от 30.09.2021г. ищецът е конкретизирал
допуснатите от съда нарушения на ЕКПЧОС като :
1/ нарушения на чл.6 от ЕКПЧОС – лишаване от право на справедлив
съдебен процес, изразяващо се в разглеждане на делото при липса на
доказателства - НОХД № 247/93г. на РС – Б.;
2/ нарушения на чл. 6 от ЕКПЧОС – липса на достъп до правосъдие,
изразяващо се в отказ на ВКС да направи преюдициално запитване по
поставени от ищеца въпроси при разглеждане на к.гр.д. № 4788/2018г. по
описа на ВКС.
Съдът намира посочени възражения от ищеца за неоснователни по
следните съображения :
Видно от материалите /л.199/ по НОХД № 247/1993г. на Районен съд –
6
Б., делото е било изпратено на Окръжен съд – С. с писмо изх. №
272/11.01.2018г. за послужване. При разглеждането на гр.д. № 426/2017г. на
СлОС, с протоколно определение от съдебно заседание проведено на
12.03.2018г. - НОХД № 247/93г. на РС – Б. е било приобщено към
доказателствения материал по делото. След постановяване на решението /в
срока за обжалване/ по искане Окръжна Прокуратура – Б., с писмо изх. № СД
– 02.05.791/25.04.2018г. е изпратено НОХД № 247/1993г. на РС – Б.. Съгласно
разпореждане на съдията – докладчик от 23.04.2018г. по гр.д. № 426/2017г. на
СлОС /л.436/ е приложен препис от Присъда № 219/16.03.1995г. по НОХД №
247/1993г. на РС – Б. и мотивите към нея, както и Решение № 79/29.05.1995г.
по ВНОХД № 97/1995г. на Окръжен съд – Б.. Цитираните съдебни актове
представляват крайните съдебни актове по съдебните производства и същите
са задължителни както за страните, така и за съда. Гражданския съд в
производството по гр.д. № 426/2017г. на СлОС е следвало да прецени именно
вреди от тези съдебни актове, които са приложени по делото и с които са се
запознали както въззивната, така и касационната инстанция. Присъдата по
НОХД № 247/1993г. на РС – Б. е била приложена при разглеждане на
касационната жалба от Върховен касационен съд и наказателното
производство е неколкократно цитирано в мотивите на определение №
60487/14.06.2021г. по к.гр.д. № 4788/2018г. на ВКС. По отношение на
касатора е проведен справедлив съдебен процес, анализиращ всички
приложени доказателства в цялост. Правата на ищеца – касатор не са били
нарушени, тъй като с определение № 60487/14.06.2021г. по к.гр.д. №
4788/2018г. на ВКС не е допуснато касационно разглеждане на спора по
същество, в което евентуално да се ценят и анализират приложените
доказателства.
Съдебният акт на ВКС е окончателен и не подлежи на обжалване, но
ищецът е могъл да използва процесуалния ред за отмяна на съдебния акт при
условията на чл.303 от ГПК. Настоящето производство няма за предмет
отмяна на съдебен акт, поради което разглеждащия съд не следва да се
произнася по правилността на извършените процесуалните действия.
По отношение на наведеното нарушение – отказ за отправяне на
прюдициално запитване до СЕС са изложени подробни мотиви при
постановяване определение № 60487/14.06.2021г. по гр.д. № 4788/2018г. на
ВКС.Предпоставките при които българския съд прави запитване до СЕС са
регламентирани в чл. 628 от ГПК. Визирано е, че преюдициалното запитване
следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностна правна норма в
контекста на определена национална правна уредба, а не до тълкуването на
националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по
главното производство – препоръка 2018 С 257/01. Прието е, че
формулираният от касатора въпрос не касае установяване на противоречие на
националното право с норми на европейското право или тяхната валидност, а
се иска тълкуване от СЕС на въпрос въведен за решаване в
първоинстанционното и въззивно производство, по който решаващия съд е
7
формирал правни изводи. Искането за отправяне на преюдициално запитване
до СЕС е прието за неоснователно и като такова е оставено без уважение. В
конкретния случай не е налице нарушение на правото на достъп до
правосъдие, тъй като достъпът до правосъдие се изразява в правото да
инициираш производство пред съд и да заявиш своите искания. Това свое
право ищеца е упражнил, искането е разгледано, изложени са подробни
мотиви за неговата неоснователност, поради което същото е било оставено
без уважение.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е
налице твърдяната противоправност – не се установява при разглеждане на
к.гр. д. № 4788/2018 г. на ВКС да е допуснато нито едно нарушение на
нормите на правото на Европейския съюз, което да е довело до накърняване
на гражданските права на ищеца за провеждане на справедлив съдебен процес
и достъп до правосъдие. Поради отсъствие на този елемент от фактическия
състав на отговорността и недоказването на реално претърпени вреди,
възникнали в причинна връзка с нарушението, исковете се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, на
ответника ВКС са дължими сторените деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ръководен от гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. ХР. Т. с ЕГН ********** от с. Струпец,
общ. С., срещу ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РБЪЛГАРИЯ - гр.С.
иск с правно основание пр. осн. чл. 2В ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4 §3 от
ДЕС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
180 000лв. и имуществени вреди в размер на 500 000лева, претърпени
вследствие постановен съдебен акт определение № 60487/14.06.2021 г. на
ВКС - 3 г.о. по к.гр.д. № 4788/2018г., ведно със законна лихва от дата на
завеждане на исковата молба 13.09.2021год. до окончателното изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СТ. ХР. Т. от с.Струпец, общ.С., с ЕГН ********** да
заплати на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РБЪЛГАРИЯ гр.С., сумата
300лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -Б., в
8
двуседмичен срок от връчването му на препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
9