Решение по дело №550/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на Дончеви БМ ЕООД гр.В.Търново,ул. В. П. „№ 3 против Решение № 18/6.06.2024г. постановено по НАХД 23/ 24г. по описа на Районен съд Павликени, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление-НП-04-2300162/9.1.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ В. Търново, с което за извършено нарушение на чл. 415, ал.1 вр. С чл. 404, ал.1, т.1 от КТ и на основание чл. 416, ал.5 във вр. С чл. 415, ал 1 от КТ му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН и нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Като основно процесуално нарушение се сочи фактът, че въпреки наличието на противоречиви свидетелски показания от страна на служители в ДИТ, съдът е установил невярна фактическа обстановка. Освен това ПРС не е обсъдил всички направени от касатора възражения, не е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, претендираното нарушение е останало недоказано. Неправилно е приложен и материалния закон, доколкото при съставяне на АУАН са били допуснати съществени процесуални нарушения, съответно на чл. 40, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, не се е съобразил с обстоятелството, че деянието не е доказано, както и неговата противоправност.

От съда се иска да отмени обжалваното Решение и да постанови друго по съществото на спора като отмени НП.

 

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не представлява.

 

 

Ответникът по жалбата – Директор ДИТ гр. В. Търново не се явява, не се представлява, от същия е постъпил писмен отговор на подадената касационна жалба и писмено становище, в което се посочва, че така подадената жалба се явява неоснователна. Счита, че съдът не е допуснал твърдените процесуални нарушения, събрал е всички доказателства и правилно е установил фактическата обстановка. Неоснователни са възраженията, че АУАН и НП са връчени в нарушение на чл. 40, ал.1 и ал 2 от ЗАНН, тъй като са получени от надлежно упълномощено лице, отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, правилно е приложен и материалния закон. Претендира заплащането на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Всички направени в касационната жалба възражения са били предмет на обсъждане от страна на въззивния съд, като същият е изложил подробни аргументи за всяко едно от тях. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 18/6.06.2024г. постановено по НАХД 23/ 24г. по описа на Районен съд Павликени, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление-НП-04-2300162/9.1.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ В. Търново, с което за извършено нарушение на чл. 415, ал.1 вр. С чл. 404, ал.1, т.1 от КТ и на основание чл. 416, ал.5 във вр. С чл. 415, ал 1 от КТ му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

 

 

 

За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:На касатора в резултат на извършена надлежна проверка, обективирана с Протокол № ПР2330466/11.09.2023г. на ДИТ са дадени задължителни предписания на основание чл. 404, ал 1 ,т.1 от КТ и чл. 152 от КТ на работниците да се осигурява непрекъсната между-дневна почивка от не малко от 12 часа. За изпълнението на предписанието е извършена нова проверка по документи за периода от 7.11.2023г.-24.11.2023г., по Протокол за извършена проверка с № ПР 2341318/ 29.11.2023г., при което е констатирано, че служителката Д. К. на длъжност „Касиер“ е отработила втора смяна с краен час 21,00 часа на 13.09.2023г. а на 14.09.2023г. първа смяна с начало 6,00 часа, като осигурената между-дневна почивка е била 9 часа. За така описаното нарушение - неизпълнение на дадените задължителни предписания, касаторът е бил поканен за съставяне на АУАН, като поканата е връчена на упълномощеното лице И.. Съставен бил АУАН № 04-2300162/1.12.2023г., като нарушението е било описано подробно и квалифицирано като такова по чл. 415, ал 1 от КТ във вр. С чл. 404, ал.1, т.1 от КТ. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и упълномощено лице, което е подписало същия. След което е било издадено и процесното пред ПРС НП.

Тази фактическа обстановка съдът е установил като е обсъдили всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, свидетелските показания на Д. – актосъставител, и свидетели, посочени в АУАН: А. и А. и писмените доказателства, представени от касатора : трудов договор с Д. К. от 5.09.2023г.- , справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в НАП, , длъжностна характеристика на длъжността“касиер“, 3 бр декларации на лице, работещо по трудов договор.

 

При така установените факти, съдът е направил следните правни изводи. Същият е намерил, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП, същите имат нормативното съдържание визирано в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, нарушението е достатъчно индивидуализирано, както с оглед място и време на извършване и другите обстоятелства, така и с оглед на правната му квалификация. Съдът е посочил, че не са изтекли давностните срокове по чл. 36 от ЗАНН, както и че предмет на разглеждане в настоящото производство не е законосъобразността на даденото от ДИТ Предписание. Приел е за неоснователно направеното възражение за нарушение на чл. 40, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като в преписката е налице покана до касатора за съставяне на АУАН, същата е получена от надлежно упълномощено лице, което не е законен представител на дружеството, но за същото е била валидно учредена представителна власт, видно от пълномощно л. 41 от въззивното дело. От гореизложеното ПРС е формирал извод, че касаторът е надлежно поканен за съставяне на АУАН и това е станало в присъствието на негово пълномощник, поради което не е налице твърдението, че съществено са ограничени правата му на защита.

По приложението на материалния закон, съдът е приел, че нарушението се явява доказано, същото е подробно описано като неизпълнение на дадени задължителни предписания, правилно квалифицирано като такова по чл. 415, ал.1 от КТ във вр. С чл. 404, ал.1, т.1 от КТ. Изложил е подробни аргументи за липсата на основания за прилагане на чл. 415в КТ – привилигерован състав , който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Обосновал е този извод с факта, че нарушението е от такъв характер, че не може да бъде отстранено веднага след установяването му, тъй като е довършено. ПРС е посочил, че наложеното наказание е в минимален размер и съответства на целите по чл. 12 от ЗАНН.

 

Постановеното от Районен съд –Павликени решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Неоснователни са възраженията на касатора за съществени процесуални нарушения, които са довели до неизясняване на фактическата обстановка по спора, което представлява нарушение на задължението на съда по чл. 107 от НПК. Твърдението, че съдът се е позовал само на свидетелските показания, които са противоречиви, не отговаря на обективната истина, тъй като първо, съдът ги е обсъдил в тяхната съвкупност, а освен това се е позовал и на писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка и представляващи частни свидетелстващи документи, съставени от самия касатор- график на смените и присъствена форма за явяване на работа. ПРС правилно е игнорирал възраженията досежно законосъобразността на дадените предписания, доколкото същите, представляват индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, като инцидентен, косвен контрол на същите не може да бъде упражняван в хода на административно- наказателно производство.

Останалите възражения съдът също намира за неоснователни, доколкото видно от представеното по делото пълномощно л. 41 от въззивното дело касаторът надлежно е упълномощил И. да го представлява пред органите на ДИТ, поради което административният орган е уведомил съобразно чл. 40, ал.2 от ЗАНН касатора за съставяне на АУАН, при което на посочената в поканата дата и час, в присъствието на свидетели и на упълномощеното лице същият е бил съставен. Неоснователно е възражението, че в пълномощното е посочено, че пред ДИТ може само да подава молби и декларации и да получава документи, справки и удостоверения, доколкото изрично в пълномощното на едноличния собственик и Управител на дружеството е посочено, че лицето се упълномощава да подава, подписва от името на дружеството в това число с електронен подпис всякакви документи, свързани с търговеца. Следователно изводът на ПРС, че е възникнала представителна власт по предвидения от закона ред, съответства на националното законодателство.

От страна на касатора не се правят никакви възражения досежно самото деяние, а единствено относно неговата доказаност, като изложеното от настоящата инстанция по- горе, не е необходимо да се преповтаря и от него се формира извод за верността на посоченото от ПРС : че нарушението е доказано, правилно описано и правилно квалифицирано като неизпълнение на задължително предписание – чл. 415, ал.1 от КТ във вр. С чл. 404, ал.1, т.1 от КТ.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на ПРС досежно приложението на чл. 415в от КТ, подробно описани по- горе, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН препраща към тях.

 

При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Павликени следва като правилно да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответник жалба следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 80- осемдесет – лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 24 от Наредбата към Закона за правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/6.06.2024г. постановено по НАХД 23/ 24г. по описа на Районен съд Павликени.

 

ОСЪЖДА Дончеви Б. Е. гр.В.Търново,ул. В. П. „№ 3 да заплати на ДИТ В. Търново разноски в производството в размер на 80- осемдесет – лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.