Р Е
Ш Е Н
И Е
№260041
гр.Силистра, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският районен
съд, гражданска колегия в открито съдебно заседание на шести април през 2021
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА
при секретаря НАДЯ
ГАДЖЕВА, разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1119 по описа на съда
за 2018 година и, за да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Л.В.Л.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***№…, твърди,
че в периода септември 2016г.- февруари 2018г. са живели съвместно с К.Й.Д. -
на семейни начала. През месец април 2017г. е извършил оглед на жилището,
собственост на родителите на ответницата-Й.Р.А. и Й. Д. ***, тъй като
имали намерение да живеят в него. В последствие, с личен труд, е извършил
цялостния ремонт, сглобяване на мебелното обзавеждане. Освен, че е поел своята
част от консумативните разходи, отделил е от спестяванията си определена сума и
се е задължил по стокови кредити в размер на 15 000 лева, с които е
заплатил следните вещи и услуги:
1.Отоплителна камина "VITTORIA В*" на стойност 3000 лв., закупена със стоков кредит, който той
изплаща и, по който сумата за изплащане –е 3719,89 лева;
камината е доставена и монтирана в жилището на ответницата в гр. Силистра;
2.Монтаж отоплителна камина, осъществен на 31.10.2017 г., , на която дата е заплатил сумата от 1000.20
лв., а в последствие е превел сумата
от 420 лева или общо - 1420.20 лева;
3.Котлон за вграждане, закупен от ЗДРАВКОМЕРС ООД гр. П. на 19.09.2017 г.-489 лева;
4.Фурна за вграждане, закупена от ЗДРАВКОМЕРС ООД гр. П. на
19.09.2017г.-515 лева;
5.Ширм /абсорбатор/ за вграждане, закупен на 19.09.2017 г. от
ЗДРАВКОМЕРС ООД гр. П. -205 лева;
6.Газова бутилка - 27 л, закупена от магазин в гр. П., на 20.09.2017 г.
с издадена гаранционна карта - 68 лева;
7.Интериорни врати и каси по 3 бр., цвят шведски дъб (с посока на
отваряне 2 бр. дясна и 1 бр. лява, 3 бр. дръжки цвят инокс и труд - 1235лева, закупени съгласно оферта от 10.10.2017 г. от магазин Арт Флоринкс гр.
Силистра;
8.Кухненска маса и 6 бр.столове,
които по договор за поръчка № 004847 на магазин „Мебели Димов" гр.
Силистра са индивидуализирани и заплатени с банкова карта на ищеца на 20.10.2017 г. - 862 лева.;
9.Плоскости за мебели, разкрояване и кантиране, платени по фактура №
**********/25.09.2017 г., издадени от Ламинати ООД гр. П. - 5987,33 лева;
10.Дръжки и закачалки за мебели, които съгласно стокова разписка №
********** са индивидуализирани по вид, количество и цвят и са закупени на
02.10.2017 г. -244,86 лева;
11.Прахосмукачка за камина, закупена на 24.11.2017 г. от БАУМАКС магазин
гр.П. - 59,99 лв.;
12.Шкаф-колона за баня, поръчан на 24.10.2017 г. от „СТОРГОЗИЯПЛАСТ“ ЕООД гр. П.,
с предоставена сума за капаро 200 лв. на момента, а на 01.11.2017 г. доплащане в размер на 160 лв. или общо - 360 лв.;
13.Таванен простор - 29,99 лв., закупен от магазин Практикер гр. П. на
20.09.2017 г.;
14.Мебелен обков, витрини, кошче, матрак, рамка на падащо легло и др.,
закупени и приети със стокова разписка на 26.09.2017 г. от Тедкуелити ЕООД П. -
общо 2519.50 лева;
15.Микровълнова фурна „Горение“ за вграждане, закупена на 20.09.2017 г. от Технополис П., на стойност
299 лева;
Малко след приключване на ремонта са се разделили.
Всички ел. уреди, посочени по-горе са от вида за вграждане, а
другите вещи са съобразени с конкретните размери на жилището, за което са
предназначени. Това го мотивира да предяви исковете си като
претендира равностойността на вещите.
Заявява,
че през 2018г. бащата на бившата му съжителка- Й. А. е починал, поради
което към настоящия момент К.Д., брат ѝ Д.Й.Д. и майка им
Й.Р.А. са съсобственици на имота им му дължат 17 152.76 лева- равностойността на посочените по-горе вещи, с която неоснователно са се обогатили, заедно със законната
лихва считано от 14.08.2018г.- датата на предявяване на иска пред съда- до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира
и разноските по производството.
Съобразно наследствените квоти на ответниците, моли съда да ги осъди да му
заплатят следните суми:
Й.Р.А.- 11 435.18 лева;
Д.Й.Д. – 2 858.79 лева;
К.Й.Д.- 2 858.79 лева;
Оспорва като неоснователно направеното от страна на ответницата К.Д.
възражение за прихващане.
Твърди, че никога не е сключвал такива сделки.
Оспорва представените фактури, покани и отговорите във връзка с тях, като
счита, че те са създадени по повод на делото. Свидетелските показания,
ангажирани за установяване на твърдените от ответницата Д. факти по повод
договорите за заем съдържат взаимно изключващи се твърдения.
Налице е и друго противоречие в твърденията на ответницата, засягащо
качеството ѝ по тези сделки. Според нея тя е солидарен длъжник по
договорите, а според представените декларации-разписки е вписана като съдължник
по двата договора за заем. В този случай, тъй като съдлъжниците отговарят за
дълга по равно, тя може да претендира само частта, която надвишава нейната част
от дълга.
Ако се разгледа другото твърдение на Кр.Д., че тя е поръчител по
договорите, то следва да се съобрази разпоредбата на чл.138 от ЗЗД и договорът
за поръчителство да се счете за нищожен, тъй като не е сключен в предвидената в
закона писмена форма.
Взаимно изключващи са и твърденията на свидетеля Петров, относно сключените
договори за превоз. Липсват доказателства за наличието на трудово
правоотношение между този свидетел и фирма М.. Недостоверни, немислими и
нелогични са показанията на свидетеля, че цената се е определяла от
работодателя му след извършване на превоза.
Освен това, договорът за превоз се установява с товарителница /чл.50,ал.1
от Закона за автомобилните превози/, а такива не се представят. В противоречие
с разпоредбата на чл.51,ал.1 от същия закон е твърдението на свидетеля, че тъй
като договорът е сключен с физическо лице, товарителница не е необходима.
Обръща внимание и на факта, че извършените транспортни услуги са през
2016г., а представената фактура № 2459 е с дата на издаване 12.07.2018г- като
изобщо няма данни, че същата е предявена на Л.Л..
Поради това моли съда да приеме за недопустими и недоказани твърденията на
ответницата К.Д., досежно предоставени заемни средства и извършен превоз на
товари.
ОТВЕТНИКЪТ К.Й.Д., с ЕГН **********,***, моли съда, в случай, че счете, че разглеждането на предявената искова молба е допустимо, да отхвърли
исковете като неоснователни. Счита, че по време на съвместното им съжителство,
отношенията им с ищеца са били на взаимно подпомагане, разбирателство и
уважение, като всеки от тях, в изпълнение на своя дълг към фактическото
семейство, е допринесъл, съобразно възможностите си за осигуряването на условия
за пълноценно съвместно съжителство.
Твърди, че сочените от ищеца вещи не се намират в процесния имот, нито са
били монтирани там както и, че не са закупувани от ищеца. В условията на
евентуалност, ако се установи, че такива вещи са закупени от ищеца и се намират
в жилището ѝ, то следва да се приеме, че така той е изпълнил свой
нравствен дълг към нея, предвид съвместното им съжителство.
Поради
това оспорва иска по основание и размер.
В случай,
че съдът приеме претенциите за доказани и ги уважи, в условията на
евентуалност, прави възражение за прихващане със сумата от 17 771.60 лева,
която представлява сбор от нейни вземания срещу ищеца, за заплатени от нея, в
качеството ѝ на солидарен длъжник, на негови лични, изискуеми и ликвидни
задължения, а именно:
-по силата
на договор за заем от 07.10.2016г. сключен между ищеца и Т.С.Т.- за сумата от 4 200
лева. Сумата е изплатена от нея на заемодателя на 03.04.2018г.;
-по силата
на договор за заем от 09.03.2017г. сключен между ищеца и Т.С.Т.- за сумата от
3 500 лева. Сумата е изплатена от нея на заемодателя на 05.04.2018г.;
- по
силата на 9 договора за превоз, сключени в периода 21.09.2016г.- 20.12.2017г.
между „М. СС“ ЕООД –превозвач и Л.Л. като възложител, на 28.08.2018г. е
заплатила сумата от 10 071.60 лева;
Заетите
суми и транспортните услуги са използвани от Л. за негови нужди, свързани с
дейността му като дърворезбар. Счита, че заплащайки дълговете му, тя встъпва в
правата на кредиторите, поради което прави възражение за прихващане между
претендираното с исковата молба и вземането, което има към ищеца- до размера на
по-малкото от двете.
ОТВЕТНИЦИТЕ Д.Й. МАРИНОВ, с ЕГН **********,*** и Й.Р.А., с ЕГН **********,***,
оспорват ищцовите твърдения, касаещи описаните в исковата молба вещи и
подобрения в процесния имот. Оспорват, че ищецът е закупил със свои средства
процесните вещи и ги е монтирал в съсобствения им имот, както и факта, че е
извършил сочените подобрения в имота им
Поради това, молят. съда да отхвърли предявените искове като неоснователни
и да го осъди да им заплати направените по делото разноски.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните
и събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
От страна на ответницата, в условията на
евентуалност е направено възражение за прихващане, което е с правно основание
чл.127,ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.367 от ТЗ.
Недоумение будят твърденията на ищеца, че съдът не е дал
правна квалификация на предявените от него искове. Това е направено с
определението по чл.140 от ГПК, постановено по делото- №
22/06.01.2020г./л.163/. По отношение на доклада и дадената квалификация не е
имало възражения от ищеца. Съдът не споделя доводите му, изложени
/несвоевременно/ в писмената му защита, че правната квалификация на исковете е
чл.55, ал.1 от ЗЗД- „Който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне“.
Цитатът е от писмените бележки на ищеца. от което следва, че той счита, че е
налице начална липса на основание /първата от трите хипотези заложени в тази
разпоредба/. Начална липса на основание е налице, когато още в началото липсва
правно основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Разпоредбата касае случаите, когато разместването на
блага е следствие на правен акт, който е прогласен за нищожен или е обявен
унищожаем. В конкретния случай не е имало договор или едностранна сделка между
страните за извършване на престациите на ищеца, която в последствие се е
оказала нищожна или унщожаема, поради което не може да се приеме, че се касае
за липса на основание /правно, а не житейско за каквото може да се приеме
намерението за съвместно съжителство/ по смисъла на чл.55,ал.1,прл.1 от ЗЗД.
В случаите, когато се касае за увеличение имуществото на
едно лице за сметка на имуществото на друго лице, когато не са налице
предпоставките по чл.55,ал.1 от ЗЗД, а именно начална липса на основание, бъдещо
основание или дадено на основание, отпаднало с обратна сила, както и когато не
е налице друг иск, с който обеднялото лице може да защити правата си, то
разполага с иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД. /Постановление №1828.05.1979г. по гр.д.№
1/79г. на ПВС/.
От изложеното в исковата молба става ясно, че между
страните и между собствениците на имота към извършване на ремонта - родителите
на К.Д.-не е имало сключен договор или друго правоотношение, въз основа на
което да са заплатени и монтирани вещите. Договор липсва и между самите страни
в производството. /Това изрично е заявено и в уточняващата молба от
06.03.2019г.-л.56, подадена в процедура по чл.129 от ГПК във връзка с
разпореждане на съда №330/05.02.2019г.-л.54/. Нито ищецът нито ответницата Кр.Д.
са заявили, че са владяли имота. Напротив, от изложеното в обстоятелствената
част на искова молба е видно, че Л.Л. е съзнавал, че извършва подобрения и
влага свои средства в чужд имот. И първоначално това го е притеснявало.
Следователно, /въз основа на тези негови твърдения/, той и съжителката му са били
държатели на имота, и съответно като такъв не разполага с исковете на владелеца
извършил подобрения в чужд имота. /Решение № 114/29.05.2019г. на ВКС по
гр.д.№3715/2018г., IV,г.о. ГК/.
Предвид на даденото тълкуване на правните норми и
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, съдът е счел, че е
сезиран с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Според тази разпоредба, всеки, който се е обогатил без
основание, за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването.
Не се оспорват следните факти:
- Л.Л. и Кр.Д. са съжителствали през посочения в исковата молба период;
- процесният имот- апартамент, за който се твърди, че са
закупени вещите и са вградени мебелите, към момента на ремонтните дейности е
бил собственост на родителите на Кр.Д.-Й. Д. А. и Й.Р.А., а към момента на
предявяване на исковете- съсобствен между Й.А., К.Д. и Д.Д., тъй като Й. Д.
Анчев е починал на 26.05.2018г. и е наследен от преживялата си съпруга Й.А. и
децата си- другите двама ответници./
Според ищеца, с негови средства са закупени и вградени в
апартамента на ответниците следните вещи:
1.Отоплителна камина "VITTORIA В*" на стойност
3000 лева.
Според заключението на вещите лице, извършили оглед на апартамента такава
камина е монтирана в детската стая /преустроена от бившата кухня/. Събраните по
делото доказателства подкрепят този извод. Според твърденията на ищеца,
камината е закупена със стоков кредит,
който той изплаща и, по който сумата за изплащане е 3719,89 лева. По делото е представен Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 09.10.2017г. между Л.Л. и кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. В договора
е посочена веща, която ще бъде закупена с отпусната сума- котел за твърдо
гориво. В договора като кредитен посредник е посочен „Б.“ООД- гр.Силистра-
търговецът, от който е закупена камината. Като доказателство по делото са
представени многобройни разписки, от които се вижда, че ищецът е заплащал
погасителните вноски по кредита. Представена е гаранционната карта на камината
/л.12/. Дадения от „Б.“ООД отговор потвърждава изложените по-горе обстоятелства,
както и факта, че негови служители са извършили доставката и монтаж на
камината.
От потребителския договор и от исковата молба е видно, че постоянният адрес
на ищеца е в гр.П.. Липсва житейска логика той да закупува обсъжданата вещ от
гр.Силистра и то точно в периода, когато съвместно е заживял с ответницата Д.,
което съвместно с останалите обсъдени вече писмени доказателства, е аргумент,
че камината е закупена и монтирана в процесния апартамент.
Поради това съдът счита тази претенция за доказана и я уважава в размер на
5139.89 лева. Стойността на камината, съгласно приложените документи е 3000
лева, но е видно, че е закупена чрез стоков кредит и по този начин заплатената
от ищеца сума е 3719.89 лева. Това е сумата, с която е обеднял и която му се
дължи от ответниците. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 1420 лева-
заплатена за монтажа и доставката на камината /претенция по т.2 от исковата
молба.
2.Котлон за вграждане, закупен от ЗДРАВКОМЕРС ООД гр. П.
на 19.09.2017 г.-489 лева;
Вещата не е
индивидуализирана, но е представена гаранционна карта и фискален бон / л.26/,
издаден от „Здравкомерс 04“ООД- гр.П., поради което следва да се предположи, че
се претнедира равностойността на веща, описана в този документ. Сам по себе си фактът,
че е закупена такава вещ не е доказателство, че тя е монтирана в апартамента на
ответниците. При огледа вещите лица са установили наличен котлон за вграждане
но различен модел и сериен номер.
Предвид на това тази претенция следва да се отхвърли като недоказана и
неоснователна.
3.Фурна за вграждане, закупена от ЗДРАВКОМЕРС ООД-гр. П. на 19.09.2017г.-515 лева;
Изложеното по-горе, по пункт 2, се отнася и за тази вещ. Посочената в гаранционната карта /л.27/ вещ
не съответства на установената в апартамента от вещите лице.
Предвид на това тази претенция следва да се отхвърли като недоказана и
неоснователна.
4.Ширм /абсорбатор/ за вграждане, закупен на 19.09.2017
г. от ЗДРАВКОМЕРС ООД гр. П. -205 лева;
Посочената в гаранционната карта вещ /л.28/ не съответства като марка и
сериен номер на установената в апартамента от вещите лица. Поради това не може
да се направи желания от ищеца извод, че закупената от него вещ се ползва от
ответниците и те са се обогатили за негова сметка. Поради това и тази претенция
следва да се отхвърли като недоказана.
5.Газова бутилка - 27 л, закупена от магазин в гр. П.,
на 20.09.2017 г. с издадена гаранционна карта - 68 лева;
Ищецът установява факта, че е закупил такава бутилка, представяйки
гаранционна карта и фискален бон /л.29/. Тази вещ не е предвидена за трайно
прикрепване към недвижимия имот, поради което не е налице пречка да бъде
отстранена без намаляване на стойността ѝ и да се ползва в друг
апартамент. При извършения от вещите лица оглед такава вещ не е установена в
процесния апартамент. Други доказателства ищецът не сочи, а съдебното решение
не може да се обоснове на предположения, а са възможни и двете хипотези
твърдени от страните- вещта да е била предназначена за общо ползване в
апартамента, но демонтирана и преместена от ответницата /теза на ищеца/ или
веща да е закупена и се ползва само от ищеца, без да е била предназначена за
апартамента на ответниците /теза на ответниците/.
6.Интериорни врати и каси по 3 бр., цвят шведски дъб (с
посока на отваряне 2 бр. дясна и 1 бр. лява, 3 бр. дръжки цвят инокс и труд –
1235 лева, закупени съгласно оферта от 10.10.2017 г. от магазин
Арт Флоринкс гр. Силистра;
В подкрепа на тези си твърдения ищецът сочи Оферта от 10.10.2017г. на „АРТ
Флорингс“ЕООД- гр.Силистра /л.30 по делото/. Вещите лица са установили 3 броя
интериорни врати при своя оглед. Неоснователно страните считат, че вещите лица
следва да събират доказателства в полза на страните. Те са извършили оглед на
имота и са отразили констатациите си в своето заключение. В тежест на страните
е да представят доказателства, съответно да оборват представените и да
установят идентичността на вещите. Преценката дали описаната в заключението вещ
съответства на претнедираната принадлежи на съда с оглед на всички събрани доказателства.
В конкретния случай, относно тези врати, претнецията следва да се счете за
доказана. Представен е цитираният документ. Като клиент е посочен Л.,
магазинът, от който са закупени вратите се намира в гр.Силистра. Периодът на
закупуване съвпада с периода на съвместното съжителство и обзавеждане на
апартамента. Както вече беше споменато по-горе, постоянният адрес на Л.Л. ***. Нелогично
и икономически неоправдано е той да поръчва врати за жилището си там и то по
време, когато с ответницата Кр.Д. са предприели действия по изграждането на
собствен дом в гр.Силистра. Налага се извода, че закупените врати са били
предназначени и монтирани в процесното жилище. От страна на ответниците, няма
твърдения и доказателства, че установените врати са закупени от тях. В случай,
че закупените от ищеца врати са били подменени или пък изобщо не са били
поставени в апартамента, то като собственици на апартамента те би следвало да
разполагат с доказателства, които да представят и да установят правотата си,
съответно да оборят твърденията на ищеца.
Поради това съдът счита тази претенция за основателна и доказана и я
уважава в предявения размер- 1235 лева.
7.Кухненска маса и 6
бр.столове, които по договор за поръчка № 004847 на магазин „Мебели Димов"
гр. Силистра са индивидуализирани и заплатени с банкова карта на ищеца на 20.10.2017 г. - 862 лева.;
Изложеното по т.6 е относимо и към тази претенция. Налице е писмено
доказателство- Договор –поръчка и документ удостоверяващ плащането на цената
/л.31/. Договорът е сключен от Л.Л.. Изрично е посочен адреса на процесния
апартамент, което дава основание да се приема, че това е адресът, на който е
следвало да бъдат доставени мебелите, съответно за доказано твърдението, че
стоките са закупени с цел обзавеждане на жилището. При това положение е без
значение дали именно те са били установени от вещите лица в апартамента.
Описаните вещи са мобилни и хипотезите, поради които не се намират в жилището на
ответниците са многобройни. От тяхна страна няма твърдения и доказателства, че
при напускане на жилището ищецът е взел някои вещи със себе си. Поради това
следва да се приеме, че те са останали в имота на ответниците, а налични ли са
в момента и как са се разпоредили те с тях е без значение за претенцията. Факт
е, че закупуването на тези вещи е довело до обедняване на ищеца и съответно до
обогатяване на ответниците.
Поради това съдът приема за доказана и основателна тази претенция и я
уважава в размер на 862 лева.
8.Плоскости за мебели, разкрояване и кантиране, платени
по фактура № **********/25.09.2017 г., издадени от Ламинати ООД гр. П. -
5987,33 лева;
В подкрепа на тази претенция е цитираната фактура /л.32/. Заплащането на
сумата по нея от Л.Л. се установява от приложеното платежно нареждане /л.34/.
Твърденията на ищеца се подкрепиха и от свидетелката Д.- служител в
„Ламинати“ООД- гр.П. и свидетеля В..
Свидетелката Д. заяви, че Л.Л. е направил поръчка за обзавеждане по свой
идеен проект за обзавеждане на жилище в гр.Силистра. При първата среща е
присъствала и К.Д. и тя се е включила при избора на цветовете. Закупените
материали са за цялостно обзавеждане на жилище, а именно кухня:- горни и долни
шкафове, с всички детайли за тях. Изработени са всички детайли и е трябвало да
бъдат сглобени на място. Същото се отнася и за мебелите в спалнята, за коридора
и холната секция.
Вещите лица са установили /вижда се и от снимковия материал, приложен към
заключението им/ наличието на такива мебели в апартамента.
Съпоставката на събраните доказателства- писмени, гласни и експертно
заключение, води до извода за основателност на тази претенция.
Ненужно и обременително е да се изследва въпросът вложени ли са посочените
във фактурата материали в направата на наличните в апартамента мебели.
Съответно неоснователни са нападките към вещите лица, че не са направили такива
изчисления /въпреки, че не им е поставена такава задача/. Свидетелката
установява, че плоскостите и другите детайли са поръчани във връзка с
обзавеждането на жилището в гр.Силистра именно за това при поръчката е
присъствала и ответницата Д.. На място са констатирани изброените от
свидетелката мебели, без да има твърдения и доказателства от страна на ответниците,
с които да доказват друг произход на намиращите се в жилището им мебели, нито се
твърди, че част от закупените с тази фактура вещи са били предназначени за
лично ползване от ищеца.
9.Дръжки и закачалки за
мебели, които съгласно стокова разписка № ********** са индивидуализирани по
вид, количество и цвят и са закупени на 02.10.2017 г. -244,86 лева;
От приетата като доказателство стокова разписка /л.35/ с установява, че
поръчката е извършена от Л. Л.. Адресът за доставка е в гр. Силистра. Поръчката
съвпада с периода на съвместното съжителство. С оглед на това съдът приема и
тази претенция за доказана.
10.Прахосмукачка за камина, закупена на 24.11.2017 г. от Б. магазин гр.П. - 59,99 лв.;
По отношение на тази претенция са относими мотивите изложени по т.5. При
огледа вещите лица са установили налична прахосмукачка но различна марка и
модел.
Поради това искът е недоказан и следва да се отхвърли
11.Шкаф-колона за баня, поръчан на 24.10.2017 г. от „С.“ ЕООД гр. П., с
предоставена сума за капаро 200 лв. на момента, а на 01.11.2017 г. доплащане в размер на 160 лв. или
общо - 360 лв.;
Като доказателство е приет Поръчка -договор №67/24.10.2017г./л.37/, сключен
със „С.“ЕООД и Л.Л.. приложена е и гаранционната карта за шкафа.
При огледа си вещите лица не са установили такъв шкаф, а два отделни шкафа-
под и над мивката., които не могат да бъдат приети за идентични с поръчания.
Исковата молба не съдържат достатъчно данни за индивидуализация на веща.
Въпреки оспорването от страна на ответника във връзка с констатацията на вещите
лица, ищецът не представи нови доказателства, за да установи, че наличните два
шкафа са идентични с поръчания шкаф колона /което предвид характеристиките на
вещите е малко вероятно/.
Поради недоказаност, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
12.Таванен простор - 29,99 лв., закупен от магазин П.гр. П. на 20.09.2017 г.;
Движима вещ, която е без индивидуализиращи белези,поради което не може да
се прецени, дали наличната в апартамента такава е тази закупена от ищеца.
Поради това съдът отхвърля иска като недоказан и неоснователен.
13.Мебелен обков,
витрини, кошче, матрак, рамка на падащо легло и др., закупени и приети със
стокова разписка на 26.09.2017 г. от „Т.“ ЕООД П. - общо 2519.50 лева;
По тази претенция вещите лица са установили наличие на падащо легло с
рамка, без матрак, с дунапрен, облечен в калъф. Посочения от тях размер на
облечения дунапрен не съответства на посочения в гаранционната карта размер на
матрака /л.43/ и очевидно се касае за различни вещи. Не е открито и кошче.
По отношение на останалите вещи- мебелен обков и витрини и др.вещи, описани
подробно в стоковата разписка издадена от Т. ЕООД /л.40/ исковата молба е
нередовно предявена. Ищецът не е посочил фактическите основания свързани с тези
претенции. Не става ясно за какво служат тези многобройни вещи, къде са
вложени- в направата на кои мебели и т.н. Може да се предположи, че се
претендира равностойността на всички части, вложени в направата на мебелите в
апартамента, но тълкуването на съда не може да замести волята на страната, а в
исковата молба липсва изложение на обстоятелствата свързани с тези части.
Ищецът дори не ги е описал подробно, а препраща към самия документ.
Въпреки това, в съответствие с указанията, дадени с Определение №
364/01.11.2019г. постановено по описа на Окръжен съд-Силистра по в.ч.гр.д.№
271/2019г. по описа на СОС, съдът не е дал указания на ищеца, в съответствие с
чл.129,ал.4 от ГПК.
Дори да бъдат счетени за допустими, претенциите са недоказани. Именно
поради нередовното предявяване на исковете и неяснотата в собствените претенции,
страната не постави адекватни задачи към вещите лица с оглед на тези конкретни
претенции, поради което въпросът вложени ли са тези части в направата на
намиращите са в апартамента мебели не беше предмет на експертизата. /Задача 1, формулирана
от ищеца касае всички „описани подробно в исковата молба и допълнителните
такива движими вещи“. Само, че тези вещи не са описани в исковата молба и
допълнителните молби, а в самата стокова разписка.
Стоковата разписка установява факта на закупуване на тези вещи, но не и
факта, че те са вложени в направата на мебелите, намиращи се в жилището на
ответниците.
Никъде в стоковата разписка не е отразено наличието на витрини. Налице е
ръкописен текст /л.41/ добавен незнайно от кого „витр. 345 лева“. Същото се
отнася и за рамка за падащо легло- 357.50 лева/л.42/.
Поради това тази претенция следва да се отхвърли изцяло.
14.Микровълнова фурна „Г.“ за вграждане,
закупена на 20.09.2017 г. от Т. П., на стойност 299 лева;
Веща не е индивидуализирана. Ако се приеме, че за описанието ѝ се
препраща към приложената гаранционна карта /л.44/ то описаната там вещ не
съответства на намиращата се в жилището на ответниците, която не е
предназначена за вграждане според заключението на вещите лица.
Поради това, претенцията за тази вещ следва да се отхвърли като недоказана
и неоснователна.
В уточняващата молба, подадена от ищеца на 19.06.2020г. /л.207 по делото/ в
следствие указанията на съда / Определение № 22/06.01.2020г.-л.163/ и заявеното
в съдебно заседание, проведено на 10.03.2020г., ищецът предявява искове и срещу
другите съсобственици на имота. Стойността на претенцията му е същата като
първоначално заявената 17 152.76 лева и касае вещите, описани в
първоначалната искова молба.
В обстоятелствената част на тази искова молба е вмъкнато и изявлението, че
в апартамента е извършена подмяна на ВиК и ел инсталации. Цена на тази дейност
и подробно описание в както се състоят извършените дейности не е посочена. Не е
увеличен размерът на първоначално заявените претенции, поради което следва да
се приеме, че не е предявен иск за заплащане равностойността на тези
инсталации. Съдът не счита, че е процесуално допустимо 2 години след образуване
на делото и с оглед осъществените процесуални действия от на съда и страните,
отново да дава указания на ищеца в съответствие с чл.129,ал.4 от ГПК и да
отстранява нередовности по предявяване на исковете си.
Коментираното изявление на ищеца съдът счита като пояснение на фактическата
обстановка свързана с извършения ремонт в процесното жилище. От тази гледна
точка, заключението на вещите лица в тази им част е неотносимо към спора,
поради което не се налага да бъде коментирано в настоящото решение.
Следователно, основателни и доказани са претенциите на ищеца по т.1,6,7,8 и
9, според изложението по- горе и номерацията дадена в решението. А именно за
заплащане на равностойността на следните вещи: отоплителна камина "VITTORIA В*",интериорни врати и каси по 3 бр.,дръжки цвят инокс и труд, кухненска маса и 6 бр.столове, плоскости за мебели, разкрояване и кантиране, дръжки и закачалки за мебели, като общият размер на вземането му е 13 469.08 лева.
В останалата част исковете са недоказани и следва да се отхвърлят от съда.
Ответницата Д. се позовава на разпоредбата на чл.55,ал.2 от ЗЗД, според
която не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен
дълг. Тази хипотеза е приложима само в случаите на чл.55,ал.1 от ЗЗД, касаещи
първоначална липса на основание, но не и хипотезата на чл.59 от ЗЗД, каквато е
квалификацията на разглеждания спор. /Постановление № 1/1979г. по гр.д.№ 1/79г.
на ПВС-т.3/.
Възражението е не само правно, но и житейски, и морално
неоснователно. Законодателят е уредил по различен начин този въпрос, който не
съвпада с разбиранията на ответницата. При развод всеки от съпрузите има право
да предяви иск за делба на семейната имуществена общност, липсва логика при
фактическо семейно съжителство страните да са лишени от възможност- да поискат
стойността на закупеното с лични средства или част от вещите придобити по време
на съжителството. Защо това следва да се приеме за изпълнение на нравствен дълг
и нима съпругът няма такъв към съпругата си?
Налага се извода, че ищецът Л. е направил разходи и е
обременил имуществото си със сумата от 13 469.08 лева, които са вложени за
закупуването на вещи, вградени в жилището на ответниците и са били
предназначени за ползване в него.От анализа по-горе се установява, че съдът
приема за установено, че някои от вещи са закупени от ищеца с цел обзавеждане
на жилището, но не се намират в него към момента на съдебното производство.
При описаната фактическа обстановка, съобразявайки се с
факта, че мебелите са съобразени с конкретния апартамент и демонтажът им би
намалил и дори обезценил стойността им, както и с оглед миналите отношения с
ответницата Д., ищецът претендира стойността им. Реалното предаване на вещите
би създало допълнителни неудобства на съсобствениците по извършване на ремонтни
дейности, за да прикирият следите от демонтажа и закупуването на нови мебели,
които да заместят наличните. Предвид на това ищецът иска равностойността на
вещите, а не реалното им предаване. Съдът споделя тези доводи, поради което и
присъжда равностойността на описаните по-горе вещи, за които е установено, че
претенциите са основателни.
По възражението
за прихващане:
От страна
на ответницата, в условията на евентуалност е направено възражение за
прихващане, което е с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД. Тъй като част от претенциите на ищеца бяха уважени, то това възражение
следва да бъде разгледано.
Съгласно тази разпоредба, всеки солидарен длъжник, който
е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
От изложеното в отговора на исковата молба /л.63/ и
поясненията дадени в съдебно заседание/10.03.2020г.-181/ става ясно, че се
твърди, че Кр.Д. е поръчител по сключените от Л.Л. договори за заем 8чл.240 от ЗЗД/ и превоз /чл.367 от ТЗ/. В това си качество е заплатила на кредиторите му
дължимите от него суми.
Ответницата се позовава на наличието на договорно
правоотношение и произтичащата от него солидарна отговорност. Въз основа на
изложените от нея фактически основания е дадена и правната квалификация на
исковете.
Именно, за да се внесе яснота в действителната воля на
страната, от съда ѝ беше дадена възможност изрично да заяви това в
съдебно заседание / проведено на 10.03.2020г. –л.181/. Ответницата е
категорична, че претенциите ѝ са на договорно основание- договори за
поръчителство по два договора за заем и девет договора за превоз, от което
произтича солидарната ѝ отговорност с ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.138 ал.,1 от ЗЗД договорът за
поръчителство следва да бъде извършен в писмена форма, а в случая не е така, от
което следва, че не е налице валиден договор за поръчителство, въз основа на
който Кр.Д. да претендира сумите, които твърди, че е заплатила.
Сочените факти не съответстват на хипотезата на чл.
55,ал.1 от ЗЗД, за да бъде обсъдена по същество претенцията на това основание.
Предвид на това, възражението за прихващане следва да се
отхвърли като неоснователно.
Предвид на всичко изложено по-горе следва да се приеме,
че ответниците дължат на ищеца следните суми:
Й.А. /притежаваща 4/6 ид.ч. от имота/- 8979.39 лева.
Д.Д. и К.Д./ притежаващи по 1/6 ид.ч. от имота/ -всеки по
2 244.85 лева.
Сумите се дължат заедно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба пред съда, което по отношение на
ответницата Д. е 14.08.2018г., а по отношение на другите двама ответници-
19.06.2020г.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да
заплатят на ищеца направените разноските по делото, съразмерно уважената част
от исковете му.
Разноските на ищеца, според представения списък по чл.80
от ГПК /л.312 по делото/, са в размер на 2 498.11 лева. Съразмерно
уважената част от исковете му се дължи сумата от 1961.62 лева / уважени
претенции на стойност 13 469.08 лева, умножени по направените разноски
2 498.11 лева, разделени на предявените претенции-17 152.76 лева/.
В съответствие с притежаваните квоти, Й.А. дължи сумата
от 1 307.75 лева, а другите двама ответници- всеки по 326.94 лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответниците също имат
право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Според представения списък по чл.80 от ГПК, разноските им
са за адвокатско възнаграждение. Ответниците са защитавани безплатно в процеса,
на основание чл.38,ал.1,т.1 от Закона за адвокатурата, поради което дължимото
възнаграждение следва да се заплати на защитавалия ги адвокат, на основание
чл.38,ал.2 от ЗА.
Предявените искове спрямо Й.А. са в размер на
11 435.18 лева. При този размер на прентециите съгласно наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, на адв.Ц. следва да се
определи възнаграждение в размер на 873.06 лева /чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на адв. Ц.
сумата от 187.50 лева.
Предявените искове спрямо Д.Д. са в размер на
2 858.79 лева. При този размер на претенциите съгласно наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, на адв.Ц. следва да се
определи възнаграждение в размер на 430.12 лева /чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете /613.93 лева/, ищецът следва да
заплати на адв. Ц. сумата от 92.37 лева.
Предявените искове спрямо Кр.Д. са в размер на
17 152.76 лева. При този размер на претенциите съгласно наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, на адв.Ц. следва да се
определи възнаграждение в размер на 1044.58 лева /чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №
1/. Съразмерно с отхвърлената част от исковете /14 907.91 лева/, ищецът следва
да заплати на адв. Ц. сумата от 907.87 лева.
Общият размер на задължението на Л.Л. към процесуалния
представител на ответниците е 1187.74 лева.
Мотивиран
от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Р.А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.Л., с ЕГН **********, сумата от 8 979.39 (осем хиляди деветстотин седемдесет и девет лв. и
39 ст.), с която неоснователно се е обогатила, съответстваща на квотата ѝ
4/6 ид.ч. в съсобствеността на апартамент, намиращ се в
гр.Силистра, ул.“С. с.“№….,
вх…, ет…, представляваща равностойността на закупени от Л.Л.
движими вещи, заедно със законната лихва, считано от 19.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХЪВРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, предявени от Л.В.Л., с
ЕГН **********, срещу Й.Р.А., с ЕГН **********, за сумата от
2 455.79 (две хиляди четиристотин петдесет и пет лв. и 79 ст.) лева,
представляваща разлика между претендираната сума от 11 435.18 лева и
присъдената сума 8 979.39 лева.
ОСЪЖДА Д.Й. МАРИНОВ, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.Л., с ЕГН **********, сумата от 2 244.85 (две хиляди двеста четиридесет и четири лв. и 85
ст.), с която неоснователно се е обогатил, съответстваща на квотата му- 1/6
ид.ч.- в съсобствеността на апартамент, намиращ се в
гр.Силистра, ул.“С. с.“ №
…, вх…., ет…, представляваща равностойността на закупени от Л.Л. движими вещи, заедно
със законната лихва считано от 19.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХЪВРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, предявени от Л.В.Л., с
ЕГН **********, срещу Д.Й. М., с ЕГН **********, за сумата от 613.94 (шестстотин
и тринадесет лв. и 94 ст.) лева, представляваща разлика между претендираната
сума от 2 858.79 лева и присъдената сума 2 244.85 лева.
ОСЪЖДА К.Й.Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.Л., с
ЕГН **********, сумата от 2 244.85 (две хиляди двеста четиридесет и
четири лв. и 85 ст.), с която неоснователно се е обогатила, съответстваща на
квотата ѝ -1/6 ид.ч.- в съсобствеността на апартамент, намиращ се
в гр.Силистра, ул.“С.с.“ №
…, вх.., ет…, представляваща равностойността на закупени от Л.Л. движими вещи, заедно
със законната лихва считано от 14.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХЪВРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, предявени от Л.В.Л., с
ЕГН **********, срещу К.Й.Д., с ЕГН **********, за сумата от 14 907.91 (четиринадесет хиляди деветстотин
и седем лв. и 91 ст.) лева, представляваща разлика между претендираната сума от
17 152.76 лева и присъдената сума 2 244.85 лева.
ОСЪЖДА К.Й.Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.Л., с ЕГН **********, сумата от 326.94(триста
двадесет и шест лв. и 94 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 1119/2018г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА Д.Й. МАРИНОВ, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.В.Л.,
с ЕГН **********, сумата от 326.94(триста двадесет и шест лв. и 94 ст.)
лева- разноски по гр.д.№ 1119/2018г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Й.Р.А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Л.В.Л.,
с ЕГН **********, сумата от 1307.75(хиляда триста и седем лв. и 75 ст.)
лева- разноски по гр.д.№ 1119/2018г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Л.В.Л., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й.Ц., сумата от 1187.74(хиляда сто
осемдесет и седем лв. и 74 ст.) лева- възнаграждение по гр.д.№ 1119/2018г. по
описа на СРС.
Задължава адв. Ц.
в едноседмичен срок от получаване на решението да посочи своя банкова сметка, ***
ѝ бъде заплатена сумата или друг начин на заплащане.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/