Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Янев | |
Производството е образувано по жалба на Б. Г. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място [жилищен адрес] против Наказателно постановление № 8755/21.01.2009 г. на Началник РУ към ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10.00 лева. С жалбата М. оспорва издаденото НП, като твърди, че поради изтекла абсолютна давност обжалваното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не ангажира становище по хода на делото. Административнонаказващият орган и Районна прокуратура-Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: На 29.12.2008 година, длъжностни лица при РУ на ОДМВР - Б. – актосъставителят Г. И., в присъствието на свидетеля В. С. е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 8755, за това, че на 29.12.2008 година, около 00.10 часа, в Б., по улица „Д. Солунски”, в посока ОМВ – КАТ, управлява поверения му лек автомобил Опел Вектра с ДК Е 9483 АН, като при проверката водача не може да представи СУМПС. За тези нарушения на И. му е съставен АУАН в негово присъствие и подписан лично от него, без възражения. Въз основа на акта, на 21.01.2009 година, Началник РУ към ОДМВР-Б., е издал атакуваното НП № 8755/21.01.2009 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10.00 лева. НП е връчено на М. на 29.01.2015 година. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели И. и С., и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства. Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.100, ал.1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16 НПК вр. чл.84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При издаването на атакуваното наказателно постановление административнонаказващият орган не е спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която редовно издаденото НП трябва да включва в съдържанието си всички, кумулативно посочени в нея реквизити. В чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН е въведено изискването наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В НП не е посочено въобще мястото на извършеното нарушение, като е посочено единствено [населено място], както и липсва точно описание на извършеното нарушение, като единствено текстово са цитирани разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДП. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН има императивен характер, поради което изискването за посочване на мястото на извършеното нарушение, точно описание на нарушението е задължително. Установяването в хода на съдебното производство на мястото на извършване на административното нарушението и описание на нарушението в НП предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Непосочването им създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение. По този начин се ограничава правото на защита на нарушителя, който има правото да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил и обстоятелствата, при които ги е извършил. Докато законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушенията, и същото следва да бъде отменено изцяло, само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. Отделно от това, съдът съобрази, че процесното деяние е осъществено от жалбоподателя на 29.12.2008 г., към момента на връчване на обжалваното наказателно постановление – 29.01.2015 г. е изтекъл срок по-голям от четири години и половина. Именно изтичането на този давностен срок обуславя погасяване на административнонаказателната отговорност за процесните деяния по давност, респективно погасява се административнонаказателното преследване поради настъпила абсолютна давност. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовление и опита се прилагат разпоредбите на общата част на наказателния кодекс, доколкото в същият закон не се предвижда друго. В тази връзка с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, задължително за правоприлагането е прието, че сочената правна норма препраща и към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателният кодекс, което по аргумента на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК обуславя извода, че с изтичането на четири години и половина от извършване на процесните деяния, квалифицирани като административни нарушения, административнонаказателното преследване се изключва по давност, независило от спирането или прекъсването на давността. Ето защо в случая след като М. е извършил нарушението на 29.12.2008 г. и понстоящем, след изтичане на повече от четири години и половина от този момент не е реализирана административнонаказателната му отговорност за тези деяния, то същата се изключва по давност. Последното обуславя като правна последица отмяна на обжалваното наказателно постановление, което не е влязло в сила. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 8755/21.01.2009 г. на Началник РУ към ОДМВР-Б., с което на Б. Г. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място] [жилищен адрес] за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд - Благоевград. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |