О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен,
07.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание
на 07.10.2016год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7402 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе взема предвид:
Ищецът И.Й.Г., е предявил срещу РАЙОНЕН СЪД
- Ловеч иск за заплащане на 3 600.00 лв., представляващи неимуществени
вреди, състоящи се в психически стрес и унижение, ведно със законната лихва за
забава върху сумата, считано от 19.05.2014г. до окончателното плащане. Твърди,
че неимуществените вреди са възникнали поради действие и бездействия и лишаване
от справедлив съдебен процес от Районен съд – Ловеч при внасянето на молба срещу
ИСДВР – *** и доктор ***. Твърди, че въпреки, че е внесъл декларация и молба за
освобождаване от държавна такса и безплатна правна помощ, Районен съд – Ловеч е
прекратил, без да се произнесе НЧХД № 1402 от 2014 г. на Районен съд – Плевен и
не е изпратил въззивното му обжалване на ОС – Ловеч поради невнасяне на
държавна такса. Счита, че правата му по ЕКПЧОС са нарушени и моли съда да бъдат
защитени, желае разпит на един свидетел. Ищецът е представил молби за освобождаване
от държавна такса и безплатна правна помощ по настоящето дело.
Съдът намира, че
изложеното в исковата молба е ясно и сочи, че ищецът претендира вреди, които
обаче са по реда на ЗОДОВ, т.к. са претърпяни от дейността на правозащитните
органи. Сочените оплаквания от действията на съда обаче представляват основания
за обжалване на съдебен акт, с който ищецът не е съгласен и липсват като
изрично посочени такива в изчерпателното посочване на чл.2 от ЗОДОВ, който от
своя страна е специален закон, уреждащ отговорността на държавата за вреди
причинени от граждани, и по който единствено следва да бъде квалифициран
предявен срещу съд иск. Независимо от правната квалификация, която ищецът е
посочил в исковата си молба – чл. 49 от ЗЗД, то такава правна квалификация на
съдебно производство с ответник - съд в РБългария - може да бъде дадена само по
ЗОДОВ, а не по общия закон. Въпреки позоваването на чл. 6 ал. 1 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи, то изрично такава норма се
съдържа в чл. 2 б от ЗОДОВ - за нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 от Конвенцията. Останалите гаранции за
справедлив съдебен процес по чл. 6 от Конвенцията, чието нарушаване е посочено
като основание за претенцията, се намират в процесуалните закони на РБългария и
се изпълняват чрез правото на въззивно и касационно обжалване, но не и по реда
и начина, по който са претендирани от ищеца в настоящата искова молба. Друг съд
не би могъл да преценява по друг начин, освен като въззивна инстанция сочените
от ищеца нарушения, а в случая РАЙОНЕН СЪД - Плевен не се явява висшестояща
инстанция на РАЙОНЕН СЪД – Ловеч по НЧХД № 1402 от 2014 г.
Същевременно,
следва да се има предвид, че съгл. ТР 5/13г. на ОСГК на ВКС, съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ, само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 - за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. В настоящия казус, описан в исковата молба, липсват
фактически твърдения за т.4 и т.5 от ал. 1, липсва въобще предвидена хипотеза
по чл. 2 от ЗОДОВ, липсва също и отменен съдебен акт, въз основа на който да се
претендират вреди. Това изключва пасивната легитимация на районния съд в гр.
Ловеч по предявения иск.
Изложеното налага
извода, че предявения иск по реда на ЗОДОВ и срещу РАЙОНЕН СЪД - Ловеч, се
явява недопустим, поради което следва делото да бъде прекратено на осн. чл. 130
от ГПК. Съдът не дължи произнасяне при това положение по искането на ищеца за
освобождаване от ДТ, т.к. такава по недопустим иск не се дължи. Същевременно
съдът преценява и че не следва да уважава молбата на ищеца за предоставяне на
правна помощ, както с оглед горните изводи за недопустимост на иска, така и с
оглед разпоредбата на чл. 24 от Закона за правната помощ, сочещ, че правна
помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима.
Воден от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА,
на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. № 7402 по описа на съда за 2016г.,
по предявен иск за заплащане на 3 600.00 лв., представляващи неимуществени
вреди, състоящи се в психически стрес и унижение, ведно със законната лихва за
забава върху сумата, считано от 19.05.2014г. до окончателното плащане, предявен
от И.Й.Г. ЕГН **********,***, поради недопустимост на предявения иск.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на осн. чл. 24 т. 2 от ЗПрП, искането на И.Й.Г. ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ
по гр.д.№ 7402 по описа на съда за 2016г., поради недопустимост на претенцията.
Определението подлежи на обжалване пред ПлОС
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: