гр. София, 12.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VI-
14 състав, в публично съдебно заседание на пети
октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 2005
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.135 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание по чл.55, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба предявена от синдика на
„Е.С.“ ЕООД *** ЕООД (н.) и Б.Н.Т. се твърди, че на 20.12.2017 г. между „П.**"Е00Д,
с настоящо наименование „Е.С." ЕООД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК ********, като цедент и Б.Н.Т. [БНТ], юридическо
лице, създадено със специален закон, вписано в регистъра Булстат, с код по
БУЛСТАТ: *******, в качеството на цесионер е бил сключен
Договор за прехвърляне на вземане, с който са били
прехвърлени вземания към дружеството „М." ООД, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ********, длъжник по цесията.
Предмет на договора за цесия е прехвърляне на вземането на „П.**" ЕООД –
сегашно наименование „Е.С.“ ЕООД, към Длъжника, в размер на 10 332,02 лева, с
ДДС, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сумата е била
обективирана във фактура № **********, издадена на 11.11.2016 г.
Страните са констатирали, че вземанията
се цедират на БНТ вместо изпълнение на част от непогасено парично задължение на
„П.**"ЕООД към БНТ, произтичащо от Договор № РА-620 от 16.02.2016 г. на
обща стойност 94 163,94 лева, с ДДС. В отклонение на законоустановените правила
за отговорност на цедента по чл. 100, ал. 2 от ЗЗД, в чл. 1.7. от Договора,
страните били уговорили, че цедентът следва да носи пълна отговорност на
неплатежоспособността на длъжника, и за извършване на плащането към цесионера -
БНТ.
С
Решение № 2015 от 11.11.2019 г., на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав,
постановено по т. д. № 1366 от 2019 г., „Е.С." ЕООД, с ЕИК ******** е било
обявено в несъстоятелност по смисъла на чл. 630, ал. 1 от Търговския закон. За
начална дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2017 г. Ищецът е
назначен за синдик в производството.
Твърди
се, че в резултат на гореописаното разпоредително действие с парични средства,
несъстоятелният длъжник, с настоящо наименование „Е.С." ЕООД, е увредил
интересите на кредиторите си, като е намалил значително текущото си имущество,
намалявайки възможността за евентуално удовлетворяване на кредиторите си.
Изложеното пораждало правния интерес от предявяване на исковете от синдика по
силата на чл. 649, ал. 1 от Търговския закон, предвиждаща специална легитимация
на синдика в това му качество, да иска обявяване на сделка, с която длъжникът
се е разпоредил със свое имущество, за относително недействителна по отношение
на кредиторите на несъстоятелността при спазване на преклузивния срок -
едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност (арг. от чл.
649, ал. 2 от ТЗ).
С
исковата молба се поддържа, че с процесния Договор за цесия от 20.12.2017 г.
търговското дружество е прехвърлило на БНТ собствените си ликвидни и изискуеми
вземания, към третото лице - „М.“ ООД, в общ размер на 10 332,03 лева.
Доколкото основанието, въз основа на което е сключен договорът е solvendi causa - цедиране на
вземания вместо изпълнение на един дълг (арг. от чл. 65, ал. 3 от ЗЗД), следва
да се счете, че е налице възмездност на договора.
От
момента на сключване на договора за цесия, „П.**" ЕООД, със сегашно
наименование „Е.С.” ЕООД, цедирайки на БНТ, вземанията в размер 10 332,03 лева,
се разпорежда с вземания от собствения си патримониум. В резултат на описаното
по-горе разпоредително действие затруднява удовлетворението на собствените си
кредитори от имуществото на дружеството, което съгласно чл. 133 от ЗЗД, служи
за общо обезпечение на кредиторите му. Законът изрично предвижда, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори (чл. 133
от ЗЗД). Съгласно установената практика на ВКС, увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така,
увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора (в
този смисъл Решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр д. № 3396/2014 г. на ВКС, ГК,
IV г о., Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г.на ВКС, ГК, IVг.
о.). Процесният
договор за цесия представлявал правно действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - специфичен вид отчуждаване на права с имуществен характер на цедента (Е.С.ЕАД),
вместо изпълнението на един дълг към цесионера (БНТ). С цедирането на
съществуващи вземания към третото лице - длъжник по договора за цесия, на
практика от патримониума на „Е.С." ЕООД са излезли вземания на
дружеството, на стойност 10 332,03 лева. Изложеното е основание да се
направи извод, че процесният договор за
цесия е увреждащо разпоредително действие по отношение на кредиторите на „Е.С."
ЕООД, защото затруднява удовлетворението им от имуществото на длъжника.
С
оспорената сделка БНТ обективно е увредило кредиторите „Е.С.” ЕООД. В резултат
на извършеното прехвърляне на вземания първият ответник се е лишил от правото
си да получи дължимата си престация от длъжника по изискуемо договорно
правоотношение, с което реално е намалил ликвиден актив от имуществото си.
Действително в процесния договор личи възмездният му характер, доколкото
основанието, въз основа на което е сключен договорът е solvendi causa - цедиране на вземания вместо
изпълнение на един дълг (арг. от чл. 65, ал. 3 от ЗЗД]. Така посочената
насрещна престация обаче, е довела единствено до намаляване на активите на
цедента, увреждайки кредиторите на последния.
В
допълнение сочи, че договорът за цесия е бил сключен на 20.12.2017 г., по-малко от две седмици преди дата на
неплатежоспособност - 31.12.2017 г. Така осъщественото
разпореждане от страна на дружество, което в толкова кратки срокове се оказва
неплатежоспособно и в открито производство по несъстоятелност, съставлява и
индикация за целено от длъжника освобождаване от налични активи с оглед
осуетяване удовлетворяването на кредитора. Целта на отменителния иск по чл. 135
от ЗЗД е именно препятстване недобросъвестния длъжник да се лиши или намали по
какъвто и да е начин имуществото си, поради което и като се държи сметка за
тази защитна функция при преценката за причинено увреждане на „Е.С.” ЕООД
следва да се отчете не само акта на апортиране, но и следващите от особената му
правна природа и от поведението на длъжника последици. Налице е и кумулативната
предпоставка за уважаване на иска - знание на длъжника, че с действията си
уврежда кредитора. Доколкото цесионната сделка има възмезден характер, то за да
бъде уважен искът следва да бъде доказано, че и приобретателят по сделката
(БНТ) е знаел за увреждащия характер на сделката, което отново е налице. Не
оспорва, че липсват данни страните по цесионния договор да са свързани лица по
смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ, поради което въведенето в чл. 649, ал. 4 от ТЗ разширително приложение на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, относно
свързаните лица, не е приложимо в настоящия случай.
|
|
На
следващо място твърди, че предвид
участниците в атакуваното действие, в процесния случай под знание за
увреждането по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, следва да се има предвид знанието на
физическите лица от състава на съответния орган, които управляват и
представляват юридическите лица. Позовава се на съдебната практика на ВКС,
която приема, че длъжникът винаги знае
за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане (Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012
г. IV г. о. и Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV
г. о.). В случая вземанията на „Е.С.” ЕООД (тогава „П.**"
ЕООД) са възникнали преди извършването на разпоредителната сделка от 20.12.2017
г.
Предвид
изложеното и факта, че „Е.С.” ЕООД е дало съгласието си за цедирането на
вземанията си към длъжника - „М." ООД обективирани в надлежно описана към
Договора фактура, закономерно било да се приеме, че по време на извършването му
длъжникът е знаел, че разпореждайки се със свое имущество, представляващо
дължимо парично вземане, обективно уврежда кредиторите си. С оглед
констатираното знание от страна на управителните органи на „Е.С." ЕООД,
отново поддържа, че увреждащата сделка е била извършена само дни преди датата,
определена от Съда като начало на неплатежоспособността. Последното единствено
затвърждавало субективния елемент на длъжника, относно влошеното финансово
състояние на дружеството и застрашаването интересите на кредиторите.
При
анализ на Договора за цесия, ставало ясно, че страните са имали предходни
правоотношения, които са останали неуредени. Предвид рязко влошените финансови
резултати на „Е.С.” ЕООД, през 2017 г. страните са се съгласили да преуредят
отношенията си, чрез прехвърляне на парични вземания на несъстоятелния длъжник
към трети лица. Действията, предприети от БНТ са били продиктувани от ясното
съзнание, за финансовото състояние на цедента и за влошаващата се възможност за
евентуално удовлетворяване на предходните задължения.
Поради
изложеното, поддържа, че са налице всички елементи от фактическия състав на
чл.135 ЗЗД и предпоставки за уважаването му.
Поддържа,
че при уважаване на иска за обявяване за относителна недействителност на
сделката, по силата на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 от ТЗ, като синдик в
качеството на процесуален субституент на кредиторите по несъстоятелността,
притежава активна процесуална легитимация да предяви иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на даденото по сделката при условията на
обективно съединяване с обуславящите искове. С допълнителната искова молба
поддържа, че от значение за наличието на знание за увреждане е и
обстоятелството, че БНТ е юридическо лице със специален статут и първостепенен разпоредител с бюджетни
средства. Съмнение будел и начинът, по който страните са решили да уредят взаимоотношенията
си и как БНТ е приела начин на
удовлетворение цедиране на вземания при знание за влошаването на възможността
за евентуално удовлетворение на предходни задължения.
ИСКАНЕТО Е съдът, на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, да прогласи за относително недействителна по
отношение на кредиторите на „Е.С." ЕООД, с ЕИК ******** (с предходно
наименование „П.**" ЕООД), на следната сделка: Договор за прехвърляне на
вземане, сключен на 20.12.2012 г., между „П.**" ЕООД, с настоящо
наименование „Е.С." ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК ********, като цедент и Б.Н.Т. (БНТ), с код по БУЛСТАТ: *******,
в качеството на цесионер.
В условията на кумулативност
- ДА ОСЪДИ Б.Н.Т. (БНТ), с код по БУЛСТАТ: ******* на основание чл. 55, ал. 1,
изр. 3 от ЗЗД да заплати на „Е.С." ЕООД сумата, която е събрало от „М."
ООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ********,
длъжник по цесията, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на
делото до окончателното й заплащане. Сочи доказателства.
В срок с писмения отговор на
исковата молба, ответникът БНТ оспорва изцяло
предявения иск срещу Дружеството и срещу Б.Н.Т. (БНТ), както по
отношение на допустимостта, така и по отношение на основателността му. Твърди
се, че „Е.С.“ ЕООД (с предишно наименование „П.**“
ЕООД) от учредяването си до обявяването си в неплатежоспособност е дружество,
което е посредник на пазара на телевизионната реклама и радио-рекламата. Като
такова, то заявява реклама за излъчване в медиите, без да е рекламодател или
рекламна агенция. За извършваната от него дейност получава възнаграждение от
рекламодателите и заплаща възнаграждение към съответната медия (Т. или радио),
съобразно уговореното в конкретните договори с медиите. „Е.С.“ ЕООД (тогава „П.**“
ЕООД) и БНТ са в облигационни отношения като страни договор - Договор №РА - 620
от 2016 г., сключен на 16.02.2016 г., по силата който БНТ предоставя на „Е.С.“ ЕООД срещу заплащане, телевизионно време за
излъчване на реклама или обявяване на спонсорство в програмите на БНТ при
условията, предвидени в договора - чл.1 от Договора с БНТ. Безспорно БНТ е кредитор на „Е.С.“ ЕООД към 20.12.2017 г., видно от представените документи
и това е единственият елемент от фактическият състав, който признават, че
съществува към датата на процесния договор. Оспорват
останалите твърдения на синдика в цялост и твърдят, че останалите елементи от
фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД не са налице. Процесният договор не представлявал разпоредително
действие от длъжника с негово имущество, нито разпореждане
с ликвиден актив, а уреждане на задължение. То притежава всички необходими
реквизити на Договора за заместване в дълг, съгласно изискванията на чл.101 от ЗЗД - сключено е с изричното съгласие всички страни: кредитора (БНТ) и двамата длъжници. В
този смисъл отметката на синдика, че в отклонение от законоустановените правила
за отговорност на цедента по чл.100, ал.2 от ЗЗД, било уговореното в т.1.7. от
Договора е несъстоятелно. Договорът по правната си същност е договор за
встъпване в дълг и уговореното в т.1.7. от него кореспондира с чл.101, изр.2 от ЗЗД - първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят солидарно към
кредитора си. Не е увреден интереса на никой от
кредиторите на „Е.С.“ ЕООД в резултат на сключения процесен договор. В резултат
на сключения договор „Е.С.“ ЕООД е постигнало уреждане на задълженията си към
своя кредитор БНТ, спестило си е плащане на лихви и неустойки, съгласно Общите
условия на БНТ и на този етап е запазило търговските си отношения с БНТ. С
постигнатите ефекти от сключването на процесния договор не са увредени
останалите кредитори на Дружеството, напротив, запазена е търговската му
репутация спестени са плащанията на допълнителни суми за лихви и неустойки,
което на практика представлява запазване на длъжниковото имущество.
Ответникът БНТ оспорва
твърденията, че е налице знание за увреждане, в т.ч. и у физическите лица от
състава на съответния орган които управляват и представляват юридическите
лица. Поддържа, че към датата на
сключване на договора длъжникът не е бил в несъстоятелност, нито във влошено
финансово състояние и голословно се твърди, че е налице знание за увреждане.
Оспорва и предявеният осъдителен иск, с доводи, че обявяването на договор за относително недействителен
не е от хипотезите, предвидени във фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД, следователно, искът бил неоснователен.
Поради изложените
съображения, моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани исковете
предявени от синдика на „Е.С.” ЕООД по чл.135. ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.649, ал.1 от ТЗ, както и предявения иск
по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
С допълнителния отговор
поддържат, че БНТ не е кредитор на „Е.С.“ ЕООД (н.) тъй като по силата на
уговореното в договора – чл.1.6, задължението се погасява с извършване на
плащането от страна на „М.“ ООД, каквито
са извършени на 13.03.2019 г. и задължението е погасено. Поддържат останалите
възражения против иска с правно основание чл.135 ЗЗД и молят съда да го
отхвърли, като неоснователен.
СЪДЪТ, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № 2015 от 11.11.2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав, постановено по т. д. № 1366 от 2019 г., „Е.С." ЕООД, с ЕИК ******** е било обявено в несъстоятелност по смисъла на чл. 630, ал. 1 от Търговския закон, определена е начална дата на неплатежоспособността е 31.12.2017 г.Решението е вписано по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 11.12.2019 г. Н.Г. е назначен за синдик, видно от електронното досие на „Е.С.“ ЕООД което е публично достъпно на електронната страница на ТРРЮЛНЦ при АВ, поради което същият е легитимирани да предявяват процесните искове и същите са предявени в законовия срок.
По делото се установява сключването на действителен договор от 20.12.2017 г. между „Е.“ С. ЕООД ( с тогавашно наименование П.**“ЕООД , БНТ и „М. „ООД, който инкорпорира и договор за заместване в дълг, по силата на който "М." ООД е заместило "П.**" Е ООД в задълженията му по сключен помежду им договор от 16.02.2016 г., в частта му до размера от 10 332, 03 г. и се е задължило да погаси същото разсрочено, при условията на чл.1.5 от договора в срок до 15.12.2017 г.
От Договор от 16.02.2016 г. и споразумение т 31.0.2017 г. е видно, че „Е.С.“ ЕООД се договорило с БНТ, медията да предоставя на несъстоятелния длъжник срещу възнаграждение телевизионно време за излъчване на реклами на неговите клиенти – рекламодатели/рекламни агенции, сред които било и „М." ООД, с който длъжникът бил сключил договор от 13.10.2016 г. По силата на този договор дружеството му е възложило да закупува рекламно време и да организира заявяването и контрола по излъчването на рекламни кампании на трети лица в различни електронни медии, срещу възнаграждение. С нот.покана рег.№ 1175 от 24.03.2017 г., връчена на 03.05.2017 г. „М.“ООД са поканили несъстоятелното дружество да им заплати дължимо по договора възнаграждение в размер на 27552, 08 лв. На 16.05.2017 г. страните са постигнали и споразумение относно разсроченото погасяване при условията на чл.2, ал.1 б.“а-б.“ж от договора, като падежа на последната вноска е на 15.12.2017 г. За да бъдат уредени отношенията по повод горепосочените задължения, както и на задължения към трети лица (вж. представените договори с трети лица) на същата дата между "Е. С.“ ЕООД, БНТ и всеки от крайните клиенти са сключени отделни договори, между които и процесният, наименовани от страните като договори за прехвърляне на вземане.
По процесния договор е уговорено "Е.С. " ЕООД да прехвърли на БНТ вземанията си към „М." ООД в размер от 10 332. 03 лв. вместо изпълнение на задълженията си към БНТ по договор №РА-620 от 16.02.2016 г. в същия размер. От своя страна длъжникът по прехвърленото вземане е поел задължение за разсрочено погасяване, като цедентът се е задължил да отговаря солидарно с него, ако същият се окаже неплатежоспособен.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи, а и не се спори между страните, че цедираните вземания – по дати, суми и основание посочени в таблица към заключението, включително по процесния договор са възникнали и че са изцяло погасени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният главен иск за неоснователен. Съгласно чл. 649, ал. 1 от ТЗ, иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Съгласно чл. 649, ал. 2 от ТЗ, синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочения иск осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. В случая искът по чл. 135 от ЗЗД е предявен във връзка с производството по несъстоятелност на ответника "Е.С. " ЕООД. Процесуалните предпоставки на иска по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, са висящо производство по несъстоятелност и предявяването на иска в едногодишен срок от откриването на производството, съответно от обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. В случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на ответника "Е.С." ЕООД е постановено на 11.11.2019 г. по търговско дело № 1366/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав, а исковата молба е подадена на 21.10.2020 г. , поради което същият е предявен в срок и от легитимиран ищец.
Павловият иск, който е облигационен иск,
представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник
предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може
да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти
(предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора), а потестативното му право да обяви
за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става
предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за
вземането). Съдът, разглеждащ иска може да приеме обратното само ако вземането
е отречено със сила на пресъдено нещо – така Тълкувателно решение № 2/2017 г.
на ОСГТК на ВКС. Увреждащо действие пък е налице когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването
на кредитора.
От съдържанието на
процесния договор може да се заключи, че същият обективира две основни
съглашения 1/
между "Е.С.
" ЕООД и БНТ относно прехвърляне на
вземанията срещу "Е.С."
ООД и между " врострой София "
ООД и БНТ относно погасяването и разсрочване на дълга .
Тълкуването
на поетите права и задължения по атакувания договор води до извод, че е сключен
договор за даване вместо изпълнение по реда на чл.
65, ал. 3 от ЗЗД. С оглед на това основната цел на процесния договор е
погасяване на задължението на ответника , което се осъществява с прехвърлянето
на БНТ на вземането му от "М.“ООД, т. е. даване вместо изпълнение.
Даването вместо
изпълнение е договор, по силата на който длъжникът предава или прехвърля в
полза на кредитора нещо различно от първоначално дължимото, с което се погасява
съществуващия му дълг. Само
по себе си даването вместо изпълнение представлява погасителен способ,
алтернатива на реалното изпълнение на задължението. По този начин се постига
погасяване на задължението и съответно първоначалната престация се замества с
престация, различна първоначално дължимото.
Разгледан като договор
за даване вместо изпълнение, процесният договор се явява погасителен способ, т.
е. атакуваното действие съставлява изпълнение на задълженията на "Е.С. " ЕООД към БНТ. Изпълнението на задължение обаче не всякога е увреждащо останалите
кредитори на длъжника. Увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал
или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на
длъжника, т. е. намален е активът (напр. с договор за дарение) или е увеличен
пасивът (напр. поето е чуждо задължение), или е затруднено удовлетворението на
кредитора (напр. продажбата на имот на длъжника пазарната цена не намалява
имуществото, но паричната сума може да не е налице, за да се удовлетвори
кредиторът). Когато длъжникът извърши действие, насочено към погасяване на
дълг, то същото би могло да е увреждащо, но ако с него се погасява
несъществуващ дълг (напр. симулативно поет) или ако е налице нееквивалентност
между паричната оценка на погасения дълг и на даденото (напр. вместо изпълнение
на паричен дълг се даде право на собственост върху недвижим имот, чиято пазарна
оценка надхвърля стойността на погасеното задължение).
В случая се касае за действително задължение, както и
даденото в погашение на договора с третото лице
не
е неравностойно, а напълно еквивалентно – длъжникът погасява дълг със стойност,
равна на стойността на прехвърлените вземания (на практика прехвърля на
доверителя си отношенията по сключения по негово възлагане договор, като така
изпълнява отчетната сделка) и по този начин изпълнението не накърнява
имущественото му състояние (преди и след изпълнението то е идентично). Именно
защото с даването вместо изпълнение се погасява съществуващ дълг и с
еквивалентна на него престация, не може да се приеме, че изпълнението е действие
с увреждащ характер (длъжникът не е имал задължение да удовлетвори със
стойността на прехвърленото вземане всички свои кредитори съразмерно, тъй като
разпоредбата на чл.
136, ал. 3 ЗЗД е приложима при удовлетворяване по пътя на принудителното
изпълнение). В този смисъл е и Решение
№ 85/16.01.2020 г. по т. д. № 2262/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о. В случая не може
да се приеме, че с даването вместо изпълнение се увреждат кредиторите на масата
на несъстоятелността. Увреждането на кредитора предполага, че чрез извършеното
правно действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си или
осуетява осъществяването на друго притезателно или потестативно право.
Увреждащи действия са тези, с които длъжникът намалява имуществото си или
увеличава своята задлъжнялост, с което затруднява удовлетворяването на
кредитора, каквото не са налице.
Освен това липсва и знание за увреждане, което в случая не се предполага и
следваше да се докаже от ищцовата страна. С договорът всъщност е погасено
задължение спрямо „Е.С.“ ООД, а не е увеличен пасива му, а и съпоставката на
началната дата на неплатежоспособността и датата на сключване на договора
сочат, че към този момент длъжникът не е бил в състояние а неплатежоспособност
и със сключването й не би могло да се цели намаляване на масата на несъстоятелността
и увреждане на кредиторите. В случая не се доказа и знание за увреждане на кредиторите. Ето защо, предявеният иск за обявяване на недействителност
на договора от 20.12.2017 г. в хипотеза
на чл.135 ЗЗД, е неоснователен.
Предявения осъдителен иск за връщане на полученото от ответника в масата на несъстоятелността, е обусловен от уважаването на от предявения конститутивен иск. Като последица от отхвърлянето му, следва да се отхвърли и обективно съединения иск за неоснователно обогатяване, тъй като за уважаването на такъв е иск следва основанието за получаване на даденото да е отпаднало, а при наличието на такова връщане на полученото не се дължи. Сключената сделка не е недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността и съставлява основание за получаване и задържане на исковата сума.
При този изход на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответниците разноски съобразно приложен списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането, каквито са представени от ответника БНТ. В тежест на масата на несъстоятелността на "Е.С." ООД – в несъстоятелност следва да се възложи дължимата за предявяване на исковете държавна такса в размер на 826, 56 лева (4 % ), която не е събрана предварително.
На основание чл. 649, ал. 6 ГПК в полза на съда следва да се присъди държавна такса в размер от 413, 28 лв
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
синдика на "Е.С.
" ЕООД (н.) с ЕИК ******** срещу Е.С. " ЕООД (н.) с ЕИК
******** и
Б.Н.Т. иск с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
649, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по
отношение на кредиторите на „Е.С." ЕООД на договор от 20.12.2017
г., по силата на който „П.**" ЕООД, с
настоящо наименование „Е.С." ЕООД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК ********, като цедент и Б.Н.Т. (БНТ), с код по
БУЛСТАТ: *******, в качеството на цесионер прехвърля вземане в размер на 10 332,02
лева, с ДДС, по
договор № РА-620/16.02.2016 г.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на "Е.С.
" ЕООД (н.) с ЕИК ******** срещу
Б.Н.Т. иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
сумата от 10 332, 02 лв.,
получена от Б.Н.Т. в изпълнение на задълженията на "М." ООД, предмет на договора за даване
вместо изпълнение от 20.12.2017 г. , като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.С. " ЕООД (н.) с ЕИК
********
да заплати на Б.Н.Т. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1880
лв.
Разноски.
ОСЪЖДА „Е.С. " ЕООД (н.) с ЕИК
********
да заплати на СГС , на
основание чл.
649, ал. 6 ГПК – по сметка на съда сумата от 826, 56 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: