МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД
№1952/2020г. НА ВРС – ХХХVІІІ състав
Срещу
подсъдимия Б.И.К.
Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение по чл.313, ал.1 от НК, за това, че на
09.03.2016г. в гр. Варна, потвърдил неистина в писмена декларация №
287/09.03.2016г. за изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност,
която по силата на закона - чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3
дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези
обстоятелства в най -близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или
в звената „Миграция" при СДВР/ОДМВР" и чл. 160, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация" и се дава пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция"
при ОД МВР - Варна за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно декларирал писмено, че свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********/20.03.2007г., издадено на негово име от МВР - Варна е
изгубено, като в действителност същото му е било отнето от власти на Република
Чехия за извършено от него нарушение на чешкото законодателство за движение по
пътищата.
В разпоредително заседание, съдът, като е
взел предвид, че са налице основания за приложението на чл.78а от НК е насрочил
делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Подс. К. признава вината си. Заявява, че всичко, описано в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговаря на истината. Изразява
съжаление за извършеното.
В пледоарията си по
съществото на делото представителят на ВРП счита, че на подсъдимия следва да се
определи административно наказание глоба в минимален размер.
По съществото на делото защитникът на
подсъдимия моли съда да отчете смекчаващите отговорността обстоятелства и да
наложи минимално по размер административно наказание.
След преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. К. притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство
№*********/20.03.2007г., издадено на негово име от МВР Варна.
В края на 2015г. и началото на 2016г., подс.
К. управлявал МПС в Република Чехия, като използвал горепосоченото свидетелство
за управление на МПС. Той извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата в Република Чехия, поради което свидетелството му за управление било
отнето от компетентните чешки власти.
Тъй като искал да се снабди с ново СУМПС, на 09.03.2016г., подс. К. отишъл в сектор ПП ОД МВР Варна при св.Д.Д. - служител в сектор ПП ОД МВР Варна, за да подаде
заявление. В такива случаи заедно със заявлението се подава декларация, която
по силата на закона - чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3
дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези
обстоятелства в най - близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС -МВР, ДМ - МВР, или
в звената „Миграция" при СДВР/ОДМВР" и чл. 160, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация" и се дава пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция"
при ОД МВР - Варна за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Декларацията, която била с №287/09.03.2016г. била попълнена и
подписана от подс. К., след което той я представил на
компетентното длъжностно лице -св.Д.. В описания документ обвиняемият потвърдил
неистина, а именно, че свидетелството за управление на МПС
№*********/20.03.2007г., издадено на негово име от МВР Варна е изгубено. /В
действителност посоченото СУМПС било отнето от властите на Република Чехия и подс. К. знаел за това./
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-почеркова и техническа експертиза от заключението
на която е видно, че подписът, положен срещу текста „Декларатор" и
ръкописният текст „На 07.02.2016 г. в гр.Варна изгубих шофьорската си
книжка", намиращи се в Декларация № 287/09.03.2016 г. за изгубен, повреден
или откраднат български документ за самоличност са изписани и положени от подс. Б.И.К..
Горната фактическа обстановка се установява
от всички събрани по делото доказателства, които като безпротиворечиви
и взаимно допълващи се съдът кредитира изцяло.
След като
прецени всички доказателства, релевантни за делото поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че подс. Б.И.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.313
ал.1 от НК, тъй като
на 09.03.2016г. в гр. Варна, потвърдил неистина в писмена декларация №
287/09.03.2016г. за изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност,
която по силата на закона - чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските документи за самоличност: „В случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най -близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР,
ДМ - МВР, или в звената „Миграция" при СДВР/ОДМВР" и чл. 160, ал. 1
от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или
на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния
талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят
подписва декларация" и се дава пред орган на властта - Сектор „Пътна
полиция" при ОД МВР - Варна за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********/20.03.2007г., издадено на негово име от
МВР - Варна е изгубено, като в действителност същото му е било отнето от власти
на Република Чехия за извършено от него нарушение на чешкото законодателство за
движение по пътищата.
От обективна страна:
- изпълнителното деяние по чл. 313 ал.1 от НК се осъществява чрез активно действие: налице са действия на обвиняемия по
деклариране, при което е потвърдил неистина в писмената декларация, подавана
пред орган на власт, за удостоверяване истинността на изложени в нея
обстоятелства.
Субект на
престъплението: пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна: деянието е извършено
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подс. К. е
съзнавал, че декларира невярно обстоятелство – че СУМПС е изгубено, доколкото
същото му е било отнето на територията на Република
Чехия. Подс. К.
е искал и целял настъпването на съставомерния
резултат.
Причини за извършване - незачитане на
установения в страната правов ред. Съдът на мери, че подсъдимия е бил мотивиран
да извърши деянието от възможността да продължи да управлява МПС, независимо от
извършеното нарушение и отнемането на СУМПС в РЧехия,
без да му се налага да търпи ограничения във връзка с това отнемане.
За да наложи наказание на обвиняемата съдът
на първо място се съобрази със задължителното приложение на нормата на чл.78а
от НК. Съдът се съобрази и със степента обществена опасност на деянието и
обвиняемия, начина на извършването му, а също така взе предвид:
- смекчаващите отговорността обстоятелства
- чистото съдебно минало на обвиняемия; оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина на досъдебното производство и афишираното съжаление за
извършеното.
Съдът отчете и липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Изложените обстоятелства, предвид вида и
характера на конкретното деяние, мотивираха съда да наложи административно
наказание ГЛОБА в неговия минимален размер от 1000 /хиляда/ лева.
Съдът
възложи направените деловодни разноски на подсъдимия съобразно чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горните съображения,съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: