Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София,
13.09.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гълъбова ч.гр.д. №10860/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е
по жалба, подадена от взискателя А.С.Н. по изпълнително дело №20198500400488 на
ЧСИ А.Б., рег. №850 на РКЧСИ срещу постановление за прекратяване изпълнителното
производство от 31.07.2019 г. Излагат се твърдения, че изпълнително дело №20198500400488
е с предмет периодични плащания, чиито падежи настъпват всеки месец, поради
което следва ЧСИ да събира вземания и за бъдещ период. Сочи още, че не са
налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.1 ГПК, на което основание ЧСИ е
прекратил изп. дело. Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалваното
постановление.
Длъжникът по изпълнителното дело К.А.В.е подал възражение срещу жалбата,
в което излага, че жалбата е недопустима, евентуално - неоснователна. Сочи, че всички
падежирали месечни вземания са погасени. Твърди, че в случая не е налице
прекратяване на изпълнителното производство, а приключването му по смисъла на
чл.433 ал.2 ГПК.
Частен съдебен изпълнител А.Б. е депозирал мотиви по извършените от него
изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на
жалбата. Излага доводи, че изпълнителното производство е приключено поради
пълно изплащане на задължението на длъжника.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, установи следното:
На 17.06.2019 г. по молба на А.С.Н. е образувано изп. дело №488/2019 г.
по описа на ЧСИ А.Б. въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2014 г. по гр.д.
№5476/2012 г. по описа на СPC, 87 състав, за събиране на парично вземане на
взискателя срещу К.А.В.в размер на 342,65 лв. – главница, представляваща
месечен наем за ползването на семейното жилище, считано от датата на влизане на
решението.
ЧСИ е изпратил съобщения за налагане на запор на банкови сметки на
длъжника на 19.06.2019 г., на 24.06.2019 г. съобщение за налагане на възбрани
върху имоти на длъжника и на 19.07.2019 г. съобщения за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и върху МПС, собственост на длъжника.
На 19.06.2019 г. ЧСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно
изпълнение за главница до момента в размер на 18 993,68 лв., законна лихва
до момента в размер на 4529,97 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на
500,00 лв., сума по ТТРЗЧСИ в размер на 618,00 лв., сума по т.26 в размер на
1993,70 лв. и всички бъдещи такси и разноски, а така също присъединените
публични държавни вземания по чл.458 ГПК в полза на държавата.
С молба от 29.07.2019 г. взискателя е поискал постъпилата по изп. дело
сума да му бъде преведена по посочена в молбата сметка.
Със заявление от 25.07.2019 г. длъжникът е поискал изп. дело да бъде
прекратено на основание погасяване на задължението, както и да бъдат вдигнати
всички наложени обезпечителни мерки.
С постановление от 29.07.2019 г. ЧСИ А.Б. е разпоредил на взискателя по
делото да се преведе сума в размер на 24 669,12 лв. по посочена от нея
сметка във връзка с постъпили по изп. дело плащания от длъжника.
С постановление за прекратяване от 31.07.2019 г. ЧСИ А.Б. е прекратил на
основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК процесното изпълнително дело.
Съдът, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата
по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на основание чл.435 ал.1 т.3 ГПК акт на съдебния изпълнител – постановление
за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е
процесуално допустима.
Основанията за
прекратяване и приключване на изпълнителното производство са изрично уредени в императивните
разпоредби на чл.433
ал.1 и ал.2
ГПК. Изпълнителното
производство се приключва на основание чл.433 ал.2 ГПК с разпореждане /арг. от чл.433
ал.3 ГПК/, с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението.
От анализа на съвкупността на представените по изпълнителното дело
доказателства се установи безспорно и категорично, че паричното
задължение, предмет на изпълнителното производство, е за наем за ползване на
семейното жилище и е изпълнено от длъжника. Изпълняемото право е погасено, тъй
като вземането, предмет на производството по индивидуално принудително
изпълнение е удовлетворено, налице е пълно плащане на дълга по поканата за доброволно
изпълнение, включващ всички падежирали месечни наемни вноски. Към
принудителното изпълнение се пристъпва при липса на доброволно такова. Недопустимо
е образуване на изпълнително производство, респ. продължаване на образувано
такова, за бъдещи невъзникнали, респ. неплатени доброволно от длъжника,
вземания.
Предвид
изложеното, съдът намира, че с погасяване на вземането, за чието принудително
удовлетворяване е било образувано, е налице основание за приключване на
изпълнителното производство. Обжалваното постановление по съществото си
представлява акт за приключване на изпълнението по смисъла на чл.433 ал.2 ГПК,
независимо от посочената в него грешна правна квалификация, която обаче не се
отразява на законосъобразността на акта.
Поради изложеното, съдът приема, че прекратяването на изпълнителното производство от ЧСИ А.Б. е
правилно и законосъобразно, поради което жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя А.С.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***№11187/07.08.2019
г., срещу постановление за прекратяване на производството по изп. дело №20198500400488.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.