Р Е Ш Е Н И Е
Номер 392
01.07.2019
г.
Град Перник
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
VІ-ти нак. състав
На 21 юни Година 2018
В публичното заседание в
следния състав:
Председател:
Силвия Димитрова
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 354 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ИВКОМ – 63“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Костенец, община Костенец, ул. „Кирил и Методий“ № 52,
представлявано от управителя Б.М.В., против Наказателно постановление №
Пк-8-ДНСК-163/22.12.2017 г., издадено от директора на дирекция „Оперативна
дейност и контрол“ в ДНСК – гр. София. С обжалвания акт на ИВКОМ – 63“ ЕООД –
гр. Костенец е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 5000,00 лв. /пет хиляди лева/ на основание чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ, вр.
чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, за извършено нарушение по
чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ.
Против горното наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от „ИВКОМ – 63“ ЕООД – гр. Костенец, в
която оспорва извършването на вменното му нарушение, счита, че производството
срещу него е образувано незаконосъобразно, както и че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. С оглед на това моли същото да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно
призована, се представлява от ст.ю.к. К.И., която оспорва жалбата и моли за
оставянето й без уважение.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.09.2017 г. служителите на РОНСК – Перник, при
РДНСК – ЮЗР инж. Р.Л.С. – ст.инспектор, и инж. Е.В.А. – главен инспектор,
посетили строеж: „Външно кабелно електрозахранване НН на „Фургон“ /кабел НН тип
САВТ 4х185 кв.мм L=135 м“, находящ се в УПИ V-55871.507.102, кв.25а по плана на
гр. Перник, кв. Тева, с административен адрес: ул. Република, ул. Юрий Гагарин,
гр. Перник. При проверката те счели, че строителят „ИВКОМ – 63“ ЕООД – гр.
Костенец не е изпълнил временната организация на движението, съгласно част
„Временна организация на движението“ от одобрения на 14.10.2017 г. от главния
архитект на община Перник инвестиционен проект в нарушение на чл.163, ал.2, т.1
от ЗУТ. За установеното съставили Констативен протокол № П 515-17-1 от
29.09.2019 г.
До управителя на „ИВКОМ – 63“ ЕООД – гр. Костенец Б.М.В.
било изпратено Писмо - покана с изх. № П 515-17-00-517/06.10.2017 г., в
3-дневен срок от получаването му да се яви за съставяне на АУАН. Видно от
известие за доставяне /л.33/ писмото е получено от лицето Вера Николова.
На 27.10.2017 г., въз основа на възприетото при
проверката на 29.09.2017 г. и отразеното в констативния протокол, инж. Р.Л.С. ***,
при РДНСК – ЮЗР съставила срещу „ИВКОМ – 63“ ЕООД – гр. Костенец Акт № Пк-8 от
същата дата и така образувала срещу дружеството административнонаказателно
производство за извършено нарушение по чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ. Актът бил
предявен на Вера Николова – офис мениджър, и същата го подписала без да вписва
обяснения или възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 22.12.2017 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4
от ЗАНН извършена въз основа на събраните по преписката доказателства,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.237, ал.1,
т.15 от ЗУТ, вр. чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ наложил на
горепосоченото дружество административно наказание имуществена санкция в размер
на 5000,00 лв. /пет хиляди лева/ за извършено нарушение по чл.237, ал.1, т.15
от ЗУТ.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от оправомощено
лице, което има правен интерес от обжалването. Поради това тя е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че при образуване на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и
обосноваващи отмяната му.
Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда
процедурата по съставянето на актовете за установяване на административно
нарушение и съгласно ал.1 от нея, актът се съставя в присъствието на нарушителя
и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Алинея 2-ра предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие
на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана
не се яви за съставяне на акта. В процесния случай,
административнонаказателното производство е образувано срещу „ИВКОМ – 63“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Костенец, община Костенец, ул. „Кирил и Методий“ № 52. Същото се
представлява от управителя Б.М.В., но АУАН № Пк-8/27.10.2017 г. е съставен в присъствието на друго лице – Вера Николова, на
което е предявен за запознаване и подписване, и на което впоследствие е връчен
препис. Не е отбелязан обаче акта, от който това лице черпи правата си и такъв
не е приложен по делото, т.е. не може да се извърши преценка относно наличието
на съответна представителна власт и основанието, на което евентуално е
възникнала. Следователно, образуването на административнонаказателното
производство е сторено в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е
съставен в присъствието на нарушителя.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че всъщност АУАН е съставен при неустановена хипотеза на чл.40, ал.2
от ЗАНН, тъй като в него не е отразено отсъствието на сочения за нарушител и не
на последно място, че не са били налице и предпоставките за оформяне по този
ред предвид на това, че поканата, изпратена с Писмо с изх. № П 515-17-00-517/06.10.2017 г.
е получена на 13.10.2017 г. отново от същото лице без да е отбелязано в какво
качество, респ. откъде черпи представителната си власт, поради което не може да
се направи извод, че е връчена по надлежния ред.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че действията по образуване на производството са
извършени в нарушение на процесуалните правила, тъй като до участие в него е
допуснато лице, различно от нарушителя, въпреки че последният е бил известен и
отсъствието му не е оправдано с някоя от хипотезите в чл.40, ал.2 от ЗАНН. Това безспорно е нарушило правата на жалбоподателя, поставяйки го в
невъзможност да организира адекватно защитата си. Нещо повече, по делото няма данни,
от които да се установи дали въобще жалбоподателят е бил уведомен за
извършената на 29.09.2017 г. проверка, доколкото съставеният констативен
протокол не е подписан от негов представител, както и няма данни дали е узнал,
че срещу него ще бъде образувано административнонаказателно производство и
доведен ли е до знанието му съставеният АУАН.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
образуването на административнонаказателното производство в присъствие на лице,
различно от нарушителя, при положение че последният е бил известен и неговото
отсъствие не е оправдано с някоя от хипотезите в чл.40, ал.2 от ЗАНН, е
извършено в нарушение на процесуалните правила. Това е довело до съществено
засягане правото на защита на сочения като нарушител, тъй като го е лишило от
правото на лично участие при съставяне на АУАН, както и от произтичащите от
това правни възможности още на този етап да се защити срещу предявеното му
обвинение като даде обяснения, направи конкретни възражения или своевременно
посочи доказателства. Този извод се налага от самата законова регламентация,
допускаща при визираните в посочения текст предпоставки задочно производство,
но не и участие на пълномощници. Това законово разрешение е последица от
принципа за личната административнонаказателна отговорност в чл.24, ал.1 от ЗАНН, на който принцип са подчинени правилата за образуване и
развитие на производството. Показателни в тази насока са разпоредбите на чл.40,
ал.1 и 2, чл.42, т.8, чл.43, ал.1 и чл.44 от ЗАНН. Те регламентират строго лични
права /за запознаване със съдържанието на акта, даване на обяснения, направа на
възражения/, упражняването на които е предоставено единствено на нарушителя, но
не и на други лица, тъй като зависят от субективната преценка на самия
нарушител. Тези норми следва да се спазват стриктно, доколкото в
административнонаказателното производство разширително тълкуване е недопустимо.
Императивността на изискването за лично предявяване на
АУАН на нарушителя се извлича и от разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН. По
аргумент от ал.4 – ал.6 от с.р. възможността за предявяване, подписване и
връчване на съставения в отсъствие акт на друго лице е изключена, предвид
изричното решаване на въпроса с продължаването на производството при ненамиране
на нарушителя – “производството се спира” – чл.43, ал.6 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че действията
по чл.43, ал.4 и 5 ЗАНН, осъществени спрямо лице, различно от нарушителя, без
да са налице доказателства за наделженото му упълномощаване да представлява
дружеството при образуване на административнонаказателни производства срещу
него, не са породили правен ефект за привлечения към административнонаказателна
отговорност субект. На практика АУАН не е предявяван на
дружеството–жалбоподател, нито му е връчван препис от него, а с това в
най-висока степен са засегнати процесуалните му права, тъй като е бил поставен
в невъзможност да се защити чрез способите, предоставени му в извънсъдебната
фаза на административнонаказателното производство.
Отделно от горното, съдът констатира и други съществени
нарушения на процесуалните правила:
От една страна: както в АУАН, така и в НП липсва
описание на деянието, което наказващият орган е счел за административно
нарушение.
От друга страна: със съставения АУАН деянието,
извършено от жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл.163, ал.2, т.1
от ЗУТ. При аналогични фактически обстоятелства, изложени в обстоятелствената
част на наказателното постановление, обвинението срещу нарушителя е
преквалифицирано от АНО, който е ангажирал отговорността му за нарушение по
чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ. В тази връзка, съгласно чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени
законовите разпоредби, които са нарушени, както и обстоятелствата при което е
сторено това. В този смисъл, необходимо е да е налице правно единство, както
между текстовото описание на нарушението в двата акта, така и между цифровата
квалификация на нарушението в тях. С оглед на това, решавайки въпросите по
чл.53 от ЗАНН, релевантни за реализиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, АНО е ограничен в рамките на фактическото и правното
обвинение, формулирано в акта и е недопустимо обвинението да излиза извън тези
рамки. В конкретния случай констатираното противоречие нарушава съществено тези
правила и независимо от причините за това с допускането му правото на защита на
жалбоподателя отново е силно накърнено, тъй като го е поставило в невъзможност
да разбере за какво точно нарушение е привлечен към отговорност и на практика с
обжалваното наказателно постановление е наказан за деяние, за което не му е
предявено обвинение.
Отразените по-горе констатации водят до извода за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са неотстраними
и това обосновава извод за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно на процесуално основание. По тази причина съдът не се
произнася по съществото на спора – извършено ли е процесното административно
нарушение и законосъобразно ли същото е вменено във вина на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Пк-8-ДНСК-163/22.12.2017 г., издадено от директора на дирекция
„Оперативна дейност и контрол“ в ДНСК – гр. София, с което на „ИВКОМ – 63“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Костенец, община Костенец, ул.
„Кирил и Методий“ № 52, представлявано от управителя Б.М.В., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000,00 лв. /пет
хиляди лева/ на основание чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ, вр. чл.239, ал.1, т.2 и
чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, за извършено нарушение по чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: