Решение по дело №291/2020 на Районен съд - Самоков

град С. 18 март 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ският районен съд в публичното заседание, проведено на 30 септември 2020 година в следния състав:

Председател: Кирил Павлов

с участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията ПАВЛОВ административно наказателно дело № 291 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  „**** **“ ЕООД гр. С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.С.“ № 110, представлявано от В.С.П.- управител, против НП № 459555 - F474599/26. 08. 2019 год. на Началник отдел  Оперативни дейности  - С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли същото да бъде изцяло отменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, се представлява от управителя си законен представител В.С.П., както и от пълномощника си адв. Е.А., които поддържат жалбата по посочените в нея основания и молят за отмяна на обжалваното НП. По същество оспорва фактическите констатации, описани в АУАН, респективно в НП.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП - С., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РП С. не се явява представител.

Жалбата е допустима, като подадена в срок от легитимирано лице срещу наказателно постановление НП подлежащо на въззивно обжалване пред настоящия съд.

По същество съдът прие следното:

С обжалваното НП на търговското дружество „**** **“ ЕООД гр. С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.С.“ № 110, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за това че на 25. 02. 2019 година при извършена проверка в 10 часа и 45 мин. на търговски обект ски гардероб, в курорта Б. хотел „Б.“ стопанисван от посоченото търговско дружество жалбоподател при направена контролна покупка на услугата отдаване под наем на 1 брой каска на стойност 5 лева не е издаден фискален касов бон или бележка от кочан. В НП при описание на нарушението е посочено, че покупката е заплатена в брой с банкнота от 20 лева от А.Г. – инспектор по приходите, като  плащането е прието от Б.Б.К. за сметка на „**** **“ ЕООД гр. С., с ЕИК *********. Видно от НП и АУАН нарушението се изразява в това, че при същата проверка се установило, че в обекта не  е налично функциониращо фискално устройство , което да регистрира извършените продажби. В НП и АУАН е посочено, че фискалното устройство регистрирано в обекта , модел „Datecs DP – 150 KL“ с ИН на ФУ DT657298 с ИН на ФП: 02657298 е донесено в обекта по време на проверката.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 25.02.2019 г. в търговски обект ски гардероб в хотел „Б.“ Б., стопанисван от  „**** **“ ЕООД гр. С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.С.“ № 110, представлявано от В.С.П.- Управител, документирана в Протокол за извършена проверка ПИП серия АА бл. № 0392082/25.02.2019 г., е установено след извършена контролна покупка на услуга – отдаване под наем на един брой каска е установено, че в обекта липсва регистрираното за този обект фискално устройство ФУ, което да отчита получените пари в брой, за извършените търговски продажби и услуги. След извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че задълженото лице има регистрирано и въведено в експлоатация ФУ в обекта модел „Datecs DP – 150 KL“ с ИН на ФУ DT657298 с ИН на ФП: 02657298. Описаното Фискалното устройство, обслужващо търговския обект с ИН DT657298 и ФП 02657298 било донесено в обекта по време на проверката от В.П.С. управител и представляващ търговското дружество жалбоподател.

Към момента на проверката в търговския обект ски гардероб в хотел „Б.“ Б. клиентите посрещал свидетелят Б.Б.К.. Видно от показанията му същият ден се наложило да смени неговия син С.Б.К. и го замествал за около два часа на 25. 02. 2019 година. Тогава дошли свидетелката А.Г. и колегата й, които поискали каска за ски за послужване, за която заплатили 5 лева. Б.Б. приел плащането и видно от показанията му дал поисканата каска, но не издал фискален бон за извършената срещу посоченото заплащане услуга – наем на ски-каска. След като получили ски каската и платили за ползването й 5 лева без да получат фискален бон, свидетелката А.Г. и придружаващият я напуснали обекта. Пет минути по-късно се върнали и се легитимирали като инспектори от НАП, започнали проверка, което наложило да бъде извикан управителя В.С.П., който донесъл и касовия апарат регистриран за проверявания търговски обект, а именно ФУ модел „Datecs DP – 150 KL“ с ИН на ФУ DT657298 с индивидуален номер ИН на фискалната памет ФП 02657298. По делото е приложена в препис саморъчно попълнена и подписана от свидетеля Б.Б.К. декларация в която този свидетел вписал че от 23. 02. 2019 година работи в търговското дружество жалбоподател на длъжност ски гардеробиер в проверявания търговски обект – ски гардероб в хотел „Б.“ с месечно възнаграждение 560 лева и работно време от 9 часа сутринта до 17 часа

Изложеното от фактическа страна се установява и от показанията на свидетелите А.Г., Опис на касова наличност съставен и подписан от Борислав Б. Кощров, както и от приложения в препис протокол за извършена проверка  № 0392082 от 25. 02. 2019 година констатациите в който са потвърдени и от управителя и представляващ търговското дружество жалбоподател В.С.П..

На 27. 02. 2019 г. е съставен АУАН серия А N бл. № F 474599 в присъствие на свидетел и представляващият търговеца В. П.С., в което нарушението е описано по същият начин, както това е сторено в НП и в АУАН е квалифицирано е като нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН е връчен на представляващия дружеството и подписан от него без възражения. Писмени такива не постъпили в тридневния срок по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

На датата 26. 08. 2019 година е издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин, квалифицирал го е по чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложил, предвидената в Закона имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:  

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по-нататък Наредбата/. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същата наредба, лицата, които извършват продажба на стоки и услуги в търговски обект, са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта.  По силата на, ал. 2 на същия член не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи фискални устройство, освен в случаите, посочени в тази наредба. Една от хипотезите, посочени в наредбата, да се извършват продажби на стоки и услуги без функциониращо фискални устройства, е предвидена в чл. 36, ал. 1, т. 3, а именно - по време на ремонт на фискалното устройство за вписаното в паспорта време. Съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредбата, времето, през което фискалното устройство е било в ремонт, се доказва пред органите по приходите чрез вписаните от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, данни за ремонта в паспорта на устройството и вписаните данни за ремонта в книгата за дневните финансови отчети от лицето по чл. 3. Никъде в представените документи и доказателства по делото няма вписани такива данни. По силата на чл. 40, ал. 4 от Наредбата ремонт без направено вписване в паспорта на фискалното устройство от сервизния техник не се признава от органа по приходите, съответно лицето по чл. 3 се санкционира със санкцията за неизползване на фискално устройство за времето на ремонта. С оглед на всичко изложено съдът счита, че правилно въззивното дружество е било подведено под отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

По делото категорично е установено, че към датата на проверката - 25.02.2019 г. в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект са се извършвали продажби на стоки, както и са отдавали ски оборудване под наем в случая ски каска без да се използва функциониращо фискално устройство. Нарушението е било установено от служители на ТД на НАП С., включително и от актосъставителката разпитана като свидетел А.Г. чиито показания съдът кредитира. Щом работещият тогава в търговския обект е получил пари за дадената на клиенти за ползване ски каска, това е договор за наем на вещ. Действително се касае за продажба на услугата описана в АУАН и НП, за която не е издаден фискален бон, поради липсата на касов апарат фискално устройство ФУ в обекта към този момент. Законодателят е предвидил за извършено нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите да се ангажира на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС обективната отговорност на ЕООД.

От приетите като писмени доказателствени средства към делото заверени копия от касови бележки, както и от приложения по делото в препис Опис на касова наличност в обекта е видно, че на процесната дата, когато в търговския обект не е имало фискално устройство, е извършена доказана продажба на услугата отдаване  под наем на ски каска. Не са основателни и са опровергани от доказателствата по делото възраженията на жалбоподателя че услугите се ползват безплатно от гостите на хотела. В отговор на поисканата от свидетелката А.Г. ски-каска работещият тогава с ски-гардероба Б.Б.К. е предоставил ски каска, приел е плащане, а това не е нищо друго освен договор за наем на вещ, при който поискалите за ползване каската са я получили, като е прието и плащането за тази услуга 5 лева.

Съдът счита, че в случая размерът на имуществената санкция е следвало да се определи по  ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Законодателят е категоричен в изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, санкциите се налагат по ал. 1. За конкретния случай видно от АУАН и НП не се твърди от административното обвинение че нарушението е довело до неотразяване на приходи.  Подобна констатация напълно липсва в наказателното постановление и в АУАН. Изложеният правен извод налага изменение на наказателното постановление в частта за приложимата административно-наказателна норма и размера на имуществената санкция. Съдът намира, че наказанието следва да се определи по чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, където е предвидена имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Доказателствата по делото сочат, че липсата на функциониращо фискално устройство в търговския обект на дружеството - жалбоподател не е довело до отклоняване на средства и не се установява да е ощетен фиска. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съобразявайки нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът счита, че имуществената санкция по чл. 185, ал. 2 вр. с, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде в минимален размер от 500 лева, в който смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.

Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба и в писмените бележки, че в случая се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на такова нарушение. Нарушаването на правилата за водене на касовата отчетност възпрепятства проследяването на паричния оборот и влияе на финансовата дисциплина. Поради тези обстоятелства съдът счита, че случаят не е маловажен. Факта, че нарушението е първо за дружеството е взет под внимание от съда при определяне на размера на имуществената санкция.

Възраженията на жалбоподателя в останалата им част са неоснователни. Така,  не е основателно възражението за изтъкнатото в жалбата като противоречие при описание на нарушението.   Визираното в АУАН и НП че при контролната покупка на услуга отдаване под наем на ски – каска на стойност 5 лева, при която не е издаден фискален бон е за да доказване, че действително е извършена продажба на тази услуга към който момент действително не е налично в обекта  фискално устройство което да регистрира  извършените продажби. Именно в това се изразява нарушението и доказано е нарушена разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите.

Съдът счита че е следвало да се приложи по-благоприятната за нарушителя разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр., ал. 1 от ЗДДС, с оглед на това че в АУАН и НП не се сочи че нарушението е довело до неотразяване на приходи, като аргументите за това бяха изложени по-горе. Щом неотразяването на приходи по силата на закона е установено като разграничителен критерий по въпроса по коя разпоредба да се наложи имуществената санкция, непосочването на такова обуславящо отговорността обстоятелство налага имуществената санкция да се определи по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Това следва от положението че нито присъда, нито наказателно постановление могат да почиват на предположение. Основание за тези изводи е чл. 303 ал. 1 от НПК, приложим и за настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН.  В този смисъл следва да се измени НП, като се преквалифицира нарушението съобразно разпоредбата приложима за имуществената санкция – по чл. 185 ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. В случая на основание чл. 84 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл. 337 ал. 1, т. 2 НПК като съдът прилага закон за по-леко наказуемо нарушение, без изменение на обстоятелствената  част  на  административното обвинение.  Нещо повече приложимата по – лека санкция на чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС отразява по-точно  обстоятелствената  част  на  административното обвинение,  при положение, че в него не фигурира твърдение, че нарушението е довело до неотразяване на приходи и щом това е определящо за санкцията по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, няма основание за прилагането й, като следва да се приложи по-леката санкция съобразно правилната квалификация по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.  

В останалата му част НП следва да се потвърди като законосъобразно.

Наказателното постановление, както и Акта за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна.

Съдът следва да измени обжалваното НП, като преквалифицира нарушението като такова по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и намали размера на имуществената санкция от 3000 лева на 500 лева.

В останалата му част НП следва да се потвърди като законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление НП № 459555 - F474599/26. 08. 2019 год. на Началник отдел  Оперативни дейности  - С. в ЦУ на НАП, с което на  „**** **“ ЕООД ЕИК *********, , за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция 3000 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 500 лева и потвърждава НП в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: