Решение по дело №47/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260110
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20202100900047
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

              Номер  383                                        Година 2020, 04.11                                Град Бургас

 

                                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Бургаски окръжен съд…….…………..…..…..… граждански състав .………………………

              На двадесет и осми октомври ..……....….................… Година две хиляди и двадесета

              В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                                                                  Председател:    Радостина Калиманова                                                 

                                                                                          Членове:    ……………….…………………                                                     

                                                                    Съдебни заседатели:    ..……………..………………….

 

           Секретар ………………………… Жана Кметска ......…..………………..……………….…..…… 

           Прокурор ………………………………………………….………..………..…………………………..                               

           като разгледа докладваното от ………...……………. Р. Калиманова ……….……..…………

           търговско дело номер …………… 47 ……… по описа за …… 2020 .......... година.

 

Производството по делото е с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.

Образувано е по повод исковите претенции на „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ № 21, ет. Е - в несъстоятелност против „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Гергана Герджикова и Радослав Йорданов, а понастоящем „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район „Витоша“, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева в качеството на негов универсален правоприемник, което правоприемство е настъпило в хода на настоящото дело чрез вливане на първото във второто търговско дружество и прекратяване на първото без ликвидация, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията на 04.02.2020 година за приемане за установено, че предявените от ответника и приети вземания за сумата от 10092.17 лева - разноски в производството по несъстоятелност и за сумата от 583.33 лева - разноски в производството по несъстоятелност, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 за първата и за втората по т. 8 от Търговския закон, включени от синдика в списъка с приети вземания не съществуват. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ответната по делото страна е депозирала отговор, в който е изразила становище единствено по тези претенции, по които съдът е прекратил производството по делото. Ангажира и сочи доказателства.

Конституираният в производството по делото, съобразно чл. 694, ал. 4, изр. 1-во от Търговския закон синдик на дружеството в несъстоятелност не е депозирал писмен отговор, не е изразява становище по така предявените претенции.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните и представени по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Както е посочил съдът и в постановеното по делото определение по чл. 374 от ГПК, препис от което е било изпратено на страните, исковите претенции, по повод на които е образувано настоящото производство с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от Търговския закон са предявени от активно легитимирано за това лице - длъжника, чието възражение против предявеното и приетото вземане на ответното дружество е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Исковата молба е депозирана в указания от закона срок - определението на съда, постановено в производството по чл. 692 от Търговския закон е от 22.01.2020 година, на която дата е обявено в търговския регистър, а исковата молба е постъпила в съда на 03.02.2020 година, т. е. исковете са предявени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 от Търговския закон, поради което и са допустими. В тази връзка следва да се отбележи допълнително, че предпоставките за надлежното упражняване от длъжника на правото на иск по чл. 694, ал. 1 от Търговския закон, са: да е налице предявено от кредитор вземане пред синдика, той да се е произнесъл положително по него, длъжникът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон възражение срещу приемането на това вземане, съдът да се е произнесъл с определение по чл. 692 от цитирания нормативен акт. Съдебната практика е постоянна, че подадено в срок възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон е положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 694 от същия, както и че пропускането на посочените в закона срокове или процедура на предявяване и оспорване на вземането преклудира възможността да се предяви по общия ред иск за предявяване или оспорване на вземането и че без надлежно да е упражнено правото на възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон, е недопустим иск по чл. 694 от посочения по-горе закон, ищец по който е кредитор, съответно длъжник, които своевременно са предявили възраженията си срещу неприето, съответно прието вземане. В конкретния случай, по горните доводи, всички положителни процесуални предпоставки са налице, поради което не съществува пречка предявените искове да бъдат разгледани по същество.

Установява се от събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните, че с решение №97 от 25.03.2019 година, постановено по търг. дело №354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд е обявена неплатежоспособността на ищеца по исканията на „Силва маре“ ЕООД и присъединените кредитори - ответникът, „Инвест банк“ АД, „Петрол“ АД и Митко Василев Събев, като е открито производство по несъстоятелност. Решението е вписано в търговския регистър по партидата на ищеца на 23.09.2019 година, с вписване под № 20190329102804.

Видно от книжата по делото, а следва да се приеме, че това не е спорно между страните в процеса, ответникът с нарочна писмена молба е предявил вземанията, предмет на настоящата искова претенция /лист № 249-260 от кориците на делото/. Синдикът е включил тези негови вземания в съставения от него списък на предявени приети вземания, поради което ищецът е възразил с нарочно депозирано по делото по несъстоятелност възражение вх. №8973/07.06.2019 година /лист №261 от кориците на делото/. Същото е било предмет на разглеждане от съда по несъстоятелността в рамките на образувано пред него производство по чл. 692 от Търговския закон, като видно от определение №93 от 22.01.2020 година, постановено по търговско дело №354/2018 година е било оставено без уважение. Поради всичко това ищецът е предявил исковата си претенция с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.

Видно от писменото предявяване на кредитора - ответника по делото, той е предявил вземане за разноски в общ размер от 10676.17 лева, от които 250 лева - държавна такса за присъединяване в производството по несъстоятелност по настоящото дело; 300 лева - депозит за вещо лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза, 583.33 лева - довнасяне депозит за вещо лице по посочената експертиза, 9388.44 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, 80 лева - държавна такса за издаване 16 броя удостоверения, 44.40 лева - такси ЧСИ за издаване на удостоверения и 30 лева - държавни такси по частни жалби. Синдикът е включил всички така предявени вземания в съставения списък на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от Търговския закон за сумата от 10092.84 лева, съответно по т. 8 на цитираната норма за сумата от 583.33 лева. В резултат на извършена служебна справка съдът констатира, че при разглеждане на делото в неговата първа фаза, имаща състезателен характер, ответникът - присъединен кредитор е представил в рамките на последното проведено съдебно заседание списък на направените от него разноски, чието присъждане е поискал общо за сумата от 10092.84 лева. С разгледаното по-горе решение съдът е присъдил именно тази сума, като изрично е препратил и към списъка.

Разходите, които са направени във връзка с откриването и провеждането на производство по несъстоятелност, които се включват в понятието разноски по несъстоятелността, използвано в нормата на чл. 722, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, са изброени по изчерпателен начин в законовата норма на чл. 723 от Търговския закон. В ал. 1 на същата е посочено, че това са разноските за държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност. При тълкуване на посочената правна норма се налага изводът, че като разноски по несъстоятелността се квалифицират само тези разноски, които са направени от кредитор във връзка с откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и до датата на влизане в сила на решението за това, които са както разходите за платена държавна такса за разглеждане на молбата по чл. 625 от Търговския закон, на молбата за присъединяване на кредитор, разходите за заплащане на депозит за допуснати експертизи в производството по чл. 625 от Търговския закон, а така също и разходите за адвокатско възнаграждение, което е заплатено от кредитора, поискал откриване на производство по несъстоятелност или присъединил се в него по реда на чл. 629, ал. 4 от Търговския закон, и се дължи за осъществени правни действия в хода на производството пред съда по разглеждане на молбата по чл. 625 от Търговския закон. Само тези разноски подлежат на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 3 от Търговския закон. Всички други разходи, които един кредитор е направил за заплащане на възнаграждение за осъществени от упълномощен адвокат правни действия по предявяване на вземанията му във вече открито производство по несъстоятелност, по подаване на възражения срещу изготвени от синдика списъци на приети и неприети вземания и по упражняване на други права на кредитора в това производство в защита на законните му интереси, не представляват разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 от Търговския закон и следователно не подлежат на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 3 от Търговския закон. Те следва да се квалифицират като разноски на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 616, ал. 2, т. 4 от Търговския закон, които разноски не са такива, които са направени с цел да бъде открито производството по несъстоятелност, а са такива, които са направени от кредиторите в защита на техните права да получат удовлетворяване на вземанията си във вече откритото производство по универсално принудително изпълнение. Този вид вземания за разноски подлежат на удовлетворяване само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори, съгласно чл. 616, ал. 2, с ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 от Търговския закон.

Съобразно посоченото по-горе, всички предявени от кредитора вземания следва да се квалифицират като разноски, направени от кредитор с цел да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, което има универсален характер и ползва не само този субект, а всички лица, които имат вземания спрямо неплатежоспособния търговец. Тези разноски са направени в защита на общите права на всички кредитори, а не за извършване на правни действия, с които отделният кредитор упражнява свои лични права в производството по несъстоятелност.

Вземането за съдебни разноски е самостоятелно вземане по облигационно правоотношение, регламентирано от процесуалния закон. Тази отговорност е извъндоговорна, произтича от осъществяването на едно процесуално правоотношение и целта й е поправяне на вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор. Тази отговорност по своето правно естество е по-скоро деликтна отговорност, но за разлика от отговорността за непозволено увреждане, отговорността за разноски е обективна - безвиновна. Правомощия да разпредели отговорността за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, която норма в първата фаза на производството по несъстоятелност е приложима с оглед неговия състезателен характер, има само съдът, който разглежда делото в съответната инстанция, по силата на чл. 81 от ГПК, според който във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съдебни разноски не могат да се присъждат самостоятелно и в отделно производство. Това становище се застъпва в съдебната практика /така и в решение № 54/17.02.2016 година по гражд. дело № 5091/2015 година на ВКС, ІV г. о/.

Следователно, необходимо е с оглед на горното, кредиторът-ответникът по делото, който ги претендира да е носител на такова вземане и да разполага със съдебен акт, с който тези съдебни разноски са му присъдени. В случая същият разполага с такъв единствено за сумата от 10092.84 лева, в която се включват всички изброени по-горе суми, с изключение на сумата от 583.33 лева - довнасяне депозит за вещо лице по извършената съдебно-икономическа експертиза. Друг акт, с който да му се присъждат и другите предявени от него разноски не е представен. В тази връзка трябва да се отбележи, че според представените от него писмени доказателства, доплащането за вещо лице е било направено на 01.03.2019 година, след приключване на устните състезания и преди постановяване на решението по молбите по чл. 625 от Търговския закон, като не е било претендирано от него като разноска. При това положение, да се включи в списъка на приетите вземания същото, би означавало на практика да се ревизира решението за откриване на производство по несъстоятелност в частта за разноските по чл. 78 от ГПК чрез предоставяне на възможност за предявяването му, без същевременно същото да е било съдебно присъдено.

При така изложеното съдът намира предявените искове частично основателни, съобразно посоченото по-горе и по-специално искът за сумата от 10092.17 лева е неоснователен /с оглед писменото предявяване, съответстващо на диспозитива на съдебното решение, съответно включването от синдика на тази сума в списъка на предявени приети вземания по заявения от кредитора начин и посочването и от ищеца в петитума на исковата молба следва, че разликата между двете суми 10092.84 лева и 10092.17 лева първо не е предмет на иска и второ, поради това именно, не е спорна/. Искът за сумата от 583.33 лева е основателен и като такъв същият следва да бъде уважен, като бъде прието за установено несъществуването на  вземане в този размер в полза на ответното дружество.

Независимо от изхода на делото, на ищцовата страна не следва да бъдат присъждани суми за разноски, съобразно уважената част от исковете, тъй като същата не е направила искане в тази насока нито с исковата молба, нито по-късно в хода на делото, включително при приключване събирането на доказателства и даване ход по същество на делото. На ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 9306.23 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за ангажирания по делото един адвокат, съобразно отхвърлената част от исковете. За реалната направа на тези разноски са представени доказателства /том ІІ, към молбата вх. №261674 от 16.09.2020 година/, поради което и именно са налице предпоставките на закона за възлагането им в тежест на другата страна. Следва да се отбележи и това, че не е направено оспорване на размера на същото като прекомерен.

Тъй като в съответствие с чл. 694, ал. 7 от Търговския закон държавна такса по исковете не е била събрана предварително, а същите са уважени частично, с настоящия съдебен акт ищецът - търговското дружество в несъстоятелност следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд такава в размер на сумата от 100.92 лева върху заявения и отхвърлен размер на исковете и съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист. Тези суми следва да бъдат събрани от масата на несъстоятелността на ищеца /в този смисъл и насока посоченото в определение № 113 от 01.03.2017 година на ВКС по частно търговско дело № 2203/2016 г., II т. о./. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса, определена върху уважения размер на исковете в размера по чл. 1 от цитираната Тарифа, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

 

 РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ № 21, ет. Е - в несъстоятелност против „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Гергана Герджикова и Радослав Йорданов, а понастоящем „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район „Витоша“, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева в качеството на негов универсален правоприемник, което правоприемство е настъпило в хода на настоящото дело чрез вливане на първото във второто търговско дружество и прекратяване на първото без ликвидация, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията на 04.02.2020 година, че предявеното от ответника и прието вземане за сумата от 583.33 /петстотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лв. - разноски в производството по несъстоятелност, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, по т. 8 от Търговския закон, включени от синдика в списъка с приети вземания не съществува.

ОТХВЪРЛЯ предявената от „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ № 21, ет. Е - в несъстоятелност против „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Гергана Герджикова и Радослав Йорданов, а понастоящем „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район „Витоша“, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева в качеството на негов универсален правоприемник, което правоприемство е настъпило в хода на настоящото дело чрез вливане на първото във второто търговско дружество и прекратяване на първото без ликвидация, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията на 04.02.2020 година искова претенция за приемане за установено, че предявеното от ответника и прието вземане за сумата от 10092.17 /хиляда деветдесет и две лева и седемнадесет стотинки/ лв. - разноски в производството по несъстоятелност, приети с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, включени от синдика в списъка с приети вземания не съществува.  

ОСЪЖДА „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ № 21, ет. Е - в несъстоятелност  да заплати на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Гергана Герджикова и Радослав Йорданов, а понастоящем „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,  със седалище град София и адрес на управление район „Витоша“, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева в качеството на негов универсален правоприемник, което правоприемство е настъпило в хода на настоящото дело чрез вливане на първото във второто търговско дружество и прекратяване на първото без ликвидация, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията на 04.02.2020 година сумата от 9306.23 лева /девет хиляди триста и шест лева и двадесет и три стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, а по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 100.92 /сто лева и деветдесет и две стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху отхвърления размер на предявената претенция, както и сумата от 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист, които две суми да се съберат от масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Гергана Герджикова и Радослав Йорданов, а понастоящем „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,  със седалище град София и адрес на управление район „Витоша“, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева в качеството на негов универсален правоприемник, което правоприемство е настъпило в хода на настоящото дело чрез вливане на първото във второто търговско дружество и прекратяване на първото без ликвидация, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията на 04.02.2020 година да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 50 /петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявената претенция, както и сумата от 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.

Решението е постановено при участието на синдика на „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ № 21, ет. Е - в несъстоятелност Н.А.Г..

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: