№ 119
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900526 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от Я. Д. Н. срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, и сумата от 2 630,27 лева (две хиляди шестстотин и
тридесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата 13.05.2023 г., като вредите са резултат
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.07.2022 г. в гр. Варна, на бул. „Княз
Борис I", виновно причинено от М. Н. като водач на товарен автомобил, марка „Ивеко" с ДК
№ ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД. Претендират се и сторените в процеса разноски, включително адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В исковата молба и допълнителната искова молба ищецът излага следните
фактически твърдения:
На 28.07.2022 г. около 08:50 часа в гр. Варна настъпило пътнотранспортно
произшествие между мотоциклет марка „Ямаха" модел „R3“ с ДК № ********, с водач
ищецът Я. Д. Н. и товарен автомобил, марка „Ивеко" с ДК № ******** с водач М. Н..
Управляваният от ищеца мотоциклет се движел по лявата лента на бул. „Княз Борис I“ в
посока към центъра на града като в същата лента на мястото на отбивката за
Военноморското училище бил спрял товарният автомобил, които бил без пусната светлинна
сигнализация и без поставени сигнални конуси на платното за движение. Я. Н. се опитал да
го заобиколи отдясно, но не е успял и последвал удар на лявата част на кормилото на
мотоциклета и левия крак на ищеца в десния заден край на товарния автомобил. За
настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано ДП
№ 331-ПП/2022 г. по описа на ОД на МВР Варна. При настъпилото ПТП пострадал водачът
на мотоциклета Я. Н.. Същият бил закаран в МБАЛ „Св Анна“, където бил хоспитализиран в
ортопедичното отделение, след което преместен и лекуван във ВМА – гр. Варна и после
отново бил върнат в МБАЛ „Св Анна“. Ищецът получил голяма разкъсно-контузна рана на
1
дисталната част на лявото бедро, множествени счупвания (фрактура) на 2, 3, 4 и 5
метакарпални кости на лявата ръка, същите, както и проведеното лечение, подробно
описани в исковата молба. Във връзка с получените травми извършил разходи за лечение в
общ размер 5 260,55 лв. подробно описани в исковата молба. През първите няколко месеци
след произшествието ищецът бил принуден да ползва чужда помощ за ежедневните си
нужди. Повече от четири месеца правил рехабилитация за раздвижване на крака, за да може
да стъпва на него. До момента болките и страданията не били отшумели напълно като
ищецът не се чувствал добре нито физически, нито емоционално. Изживял уплах и стрес,
лишен бил за дълго време от обичайния си динамичен живот, психическата травма щяла да
остане завинаги в съзнанието му.
За товарен автомобил „Ивеко“ с ДК № ******** имало сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" валиден към дата на ПТП с „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, към което била предявена претенция, но застрахователят не бил определил и
изплатил застрахователно обезщетение в законоустановения три месечен срок.
Счита, че справедливият размер на обезщетение за претърпените от Я. Д. Н. болки и
страдания е в размер на 100 000 лв., като предвид приноса на ищеца за настъпване на
процесното ПТП, предявява иск за 50 000 лв., съответно искът за имуществени вреди
представляващи разходи за лечение в общ размер на 5260,55 лв., се предявява за 2 630,27 лв.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
е подал отговори на исковата и на допълнителната искова молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Прави искане за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение относно
товарен автомобил „Ивеко“ с ДК № ********, валидно към 28.07.2022 г.
Оспорва наличието на противоправно поведение и вина на водача на товарния
автомобил, застрахован от него, и описания в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието и твърди, че вина за процесното ПТП има само и единствено ищецът.
Оспорва твърдението, че водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за движение
по пътищата, изразяващо се в необозначаване на спрелия автомобил и твърди, че същият е
обозначил спрелия плътно до бордюра автомобил, като е задействал аварийните му
светлини. Единствената причина за настъпване на произшествието била движението на
ищеца с превишена и несъобразена с пътния участък скорост, несъобразяване поведението
му с поведението на останалите участници в движението и с техническите му възможности
да управлява мотоциклета. Твърди, че Я. Н. не притежава необходимия опит и свидетелство
за правоспособност да управлява процесния мотоциклет и е бил без предпазно облекло, с
което е допринесъл за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на
вредата. Счита, че приносът на пострадалия надхвърля 50 %. Оспорва настъпването на
твърдените неимуществени вреди като вид и характер увреждания в сочения размер и
интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и Д.ието на
застрахования при него водач. Оспорва последиците и начина по който е протекъл
оздравителния процес и че към настоящия момент не е приключил възстановителния процес,
евентуално твърди, неспазване от Я. Н. на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то
заболявания. Оспорва твърдението за психически увреди, причинени от процесното ПТП.
Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като
необосновано прекомерно завишено и несъответстващо на практиката на съдилищата по
аналогични случаи. Оспорва претърпените имуществени вреди, както й че всички
представени разходни документи са в причинно-следствена връзка с претърпяното
увреждане от настъпилото събитие. Оспорва акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който се търсят.
В съдебно заседание ищецът чрез надлежно упълномощен процесуален представител
2
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответното дружество с писмено становище поддържа неоснователност на исковете и
моли за тяхното отхвърляне с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка "гражданска отговорност" водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на
настъпване на пътнотранспортното произшествие – 28.07.2022 г. е налице валидно
застрахователно правоотношение по отношение на товарен автомобил марка „Ивеко" с ДК
№ ******** като отговорността на водача М. Н. е покрита от задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
По делото е представена извънсъдебна претенция вх. № 780/13.02.2023 г., от която се
установява, че на основание чл. 498 вр. чл. 380 ГПК ищецът е отправил до ответника искане
за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
както и имуществени вреди в размер на 5173,95 лева вследствие настъпването на
процесното ПТП. Не се твърди от ответника и не са представени доказателства за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.
От Постановление за прекратяване на наказателното производство №
9838/16.02.2023 г. по ДП № 331/2022 г. на прокурор при РП – Варна е видно, че вследствие
изявление на ищеца по настоящото дело Я. Д. Н., в качеството му на пострадало лице,
наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 вр. чл. 243, ал.
1, т. 1 НПК.
С цел установяване механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие,
както и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, по делото е изискано ДП № 331-ПП/2022 г. по описа на ОД на МВР
Варна, прието е заключение на вещо лице по допусната съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), извършен е оглед на видеозапис, и са разпитани четирима свидетели.
От показанията на свидетелката П. Е. Б., очевидец на произшествието, които съдът
изцяло кредитира като обективни, последователни и непротиворечащи на останалите
събрани по делото доказателства, се установява, че събитието е настъпило в ясен, слънчев,
доста горещ ден с натоварено движение по бул. „Княз Борис І“. В лявата лента на булевард
„Княз Борис I“ е бил спрян камион, обслужващ озеленяването и поливането на тревните
площи. Видимо било, че няма никаква сигнализация на това „камионче“. То било паркирано
в лявата лента и затруднявало цялото движение, по-голямата част от което се пренасочила в
дясната лента. Свидетелката видяла приближаващия се мотоциклетист и как той се опитал
да заобиколи камиона, за да се пренасочи в дясна лента, но в последния момент се закачил
на ръбчето на каросерията и паднал пред автомобила на свидетелката, която веднага се
обадила на 112. Свидетелката била на стоп-линията на „Военно-морското училище“, ул.
„Васил Друмев“, на около пет метра от камиона и виждала задната му част. Нямало
сигнализация, нямало конуси. Не си спомня да е имало включени аварийни светлини.
Слънцето светело много силно. Мотористът бил с каска. Свидетелката не била зад камиона,
а странично. Определено смята, че мотористът се е движел със съобразена скорост. Не бил
3
на голямо разстояние от камиона в момента, в който е предприел заобикалянето. Трафикът
бил забавен и в дясната и в лявата лента. Движението било натоварено.
От показанията на свидетелката Г. К.-П., които съдът изцяло кредитира като
обективни, последователни и непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че малко след катастрофата имало паднал мъж на земята в
безпомощно състояние с рана на крака. В лявата лента до тревната площ – острова на
булеварда - имало спрян автомобил на озеленяването, с който поливали. Часът бил около
08:30 ч. сутринта и хората се възмущавали, поради големия трафик и образуването на
задръстване. Нямало никакви обозначителни знаци, че въпросното „камионче“ е спряло.
Свидетелката пътувала в лявата лента и в момента, в който се престроили за да подминат
„камиончето“, видели, че е станало ПТП и мъж в безпомощно състояние на земята, както и
мотор. Не видяла да има някаква сигнализация зад „камиончето“, да има включени аварийни
светлини или поставени конуси. Времето било, слънчево, светло.
От показанията на свидетеля М. В. Н. водач на товарният автомобил, участвал в
процесното ПТП, които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК като съобразява
възможната му заинтересованост във вреда на ищеца, се установява, че „камиончето“ е било
спряно да полива в лявото платно. Нямало поставени конус или триъгълник, били пуснати
аварийни светлини. „Камиончето“ стояло спряно на това място между 15 минути и половин
час. Водачът имал конус, но не го бил поставил.
От показанията на свидетеля А. К. И. работник на товарният автомобил, участвал в
процесното ПТП, които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК като съобразява
възможната му заинтересованост във вреда на ищеца, се установява, че камионът е бил
спрял до бордюра в лявата страна. Нямало сложен конус. Светели аварийните светлини
отзад.
От заключението по САТЕ което съдът кредитира като обективно, компетентно и
изчерпателно с изключение на някои изводи, както е посочено по-долу, се установява, че
процесното ПТП е настъпило на 28.07.2022г., около 08.50 часа, в гр. Варна, на бул. „Княз
Борис I“ в платното посока центъра на града, лява пътна лента, непосредствено преди
пресечката с ул. „Васил Друмев“. На мястото, където е настъпило процесното ПТП пътните
платна на булевард ,,Княз Борис I“ са съставени от две пътни ленти, разделени всяка с
единична прекъсната бяла линия, а платната едно от друго посредством тревна ивица с
озеленяване. Пътните ленти в района на ПТП и процесното пътно платно са с ширина от по
3.8 метра. В участъка, в който е настъпило ПТП-то, няма конкретни пътни знаци в посоката
на движение на мотоциклета, преминаващ наличните вход и изход пресечки за ул. „Васил
Друмев“. Максимално позволената скорост за района на ПТП е 50 км/ч – градска зона.
Процесното ПТП е между мотоциклет „Ямаха R3“, рег. № ********, с водач Я. Д. Н. на 19 г.
и товарен автомобил „Ивеко – бордови“, рег. № *******, с водач М. Н., паркиран в лява
лента, при ляв бордюр за изпълнение на дейности по поддръжка на озеленяването на
разделителната ивица на булеварда. Ударът между мотоциклета и камиона е настъпил в лява
пътна лента, в дясна част, непосредствено преди отбивката за излаз от ул. „Васил Друмев“
към булеварда. Остатъчната ширина от лява пътна лента в дясно от паркирания камион е
била 1.6 метра, при техническа ширина на мотоциклета от 0.73 метра – достатъчна за
движение на мотоциклета в дясно от десен борд на камиона, без приспадане на отстояние от
дясно разположения в дясна пътна лента автомобил. От техническа гледна точка, водачът на
мотоциклета е реагирал с конкретно закъснение на пътната ситуация. Товарния автомобил е
бил в неподвижно състояние към момента на ПТП, а мотоциклетът се е движел със скорост
от около 60 км/ч преди и към момента на ПТП с оглед липсата на данни за извършено
аварийно спиране преди точката на ПТП. Товарният автомобил е бил спрян при ляв бордюр,
в лява пътна лента с включени аварийни светлини и налични светлоотразителни табели. По
отношение на светлоотразителните табели в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
4
доколко същите могат да бъдат възприети, зависи от светлината, от часа на деня – когато е
светло навън, по-малка част от тази светлина се връща като ясно разграничима.
Светлоотразителното им действие е такова, каквото е и на пътните знаци. В съдебно
заседание вещото лице е категорично, че няма описани конуси или триъгълници в огледния
протокол. Не са видни на снимковия албум и в изгледания видеозапис. Опасната зона на
мотоциклета в конкретните пътни условия при движение с 50 км/ч е била 29 метра, а при
избраната минимална скорост на движение от 60 км/ч е била 37.86 метра. Пряката видимост
в заеманата пътна лента, без предно разположени МПС-та, мотоциклетистът е получил 50
метра преди точката на ПТП, а частична видимост спрямо предно разположен автомобил в
дясна част на пътната лента при около 116 метра преди точката на ПТП. В съдебно
заседание вещото лице поддържа видимост след отместване на автомобила в дясна пътна
лента и отворената видимост от мотоциклетиста към товарния автомобил около 80 метра.
Камионът не е попадал в опасната зона за спиране на мотоциклета при позволената и
избраната скорост на движение, съобразено с началното положение на неограничена
видимост към спрелия камион. Предотвратимостта на ПТП-то е зависела пряко от
своевременната реакция на моториста. Според вещото лице избраната скорост на движение
от 60 км/ч, при ограничение от 50 км/ч, не е била основен фактор за настъпване на ПТП, тъй
като основния трафик от МПС-та се е движил със средната скорост избрана за движение от
моториста. Мотористът не е реагирал с аварийно спиране или намаляване на скоростта на
движение, а изпълнената маневра за отклоняване в дясно е била при разстояние от около 5-7
метра преди настъпване на удара, с оглед данните от видео материала. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че принципно мотоциклетистът с оглед местоположението на
останалите участници в движението в дясна пътна лента е можел да избегне настъпването на
ПТП и чрез престрояване от лява в дясна пътна лента, но не може да бъде категоричен, тъй
като не са налице данни какъв е бил трафикът зад автомобила, от който е направен
видеозаписа. Мотоциклетистът видно от видеоматериала по делото е използвал предпазна
каска, но не и предпазно облекло. Според мощността, кубатурата, максималната
конструктивна скорост на движение и попълнената категория за превозно средство в
„Свидетелство за регистрация Част 1“ - ,,L3e”, мотоциклетът, според вещото лице, следва да
се управлява с категория „А“, мотоциклети с мощност над 15 киловата, работен обем над 50
куб.см. и скорост над 45 км/ч. (чл.150а, т.4, ЗДвП). В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че мощността на двигателя на процесния мотоциклет е 31 киловата, максималната
скорост – над 45 км/ч, кубатура 321 куб.см. и отношение мощност към килограми 0.18.
Съдът не споделя извода на вещото лице, че процесният мотоциклет марка „Ямаха“,
модел „YZF R3A“, изисква правоспособност на водача категория „А“, тъй като същият е с
мощност 31 киловата (не превишава 35 kW), отношение мощност към тегло 0,18 (не
превишава 0,2 kW/kg) и не извлича мощност повече от два пъти от превозното средство,
което съответства на правоспособност категория А2 съгласно чл. 150а, т.3 ЗДвП, вр. чл. 4,
параграф 2, буква "в", i), второ тире — L3e-A2 превозно средство (мотоциклет със средна
мощност), от Регламент (ЕС) № 168/2013 и чл. 4, б. „б“ от Директива 2006/126/ЕО.
При така установените от събраните по делото доказателства факти относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, в т.ч. свидетелски показания, оглед на
видеофайл и заключение на САТЕ, съдът намира, че водачът на товарен автомобил „Ивеко“,
рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 94, ал. 3 ЗДвП, съгласно която за
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя;
чл. 98, ал. 1, т. 1 и 6 ЗДвП, съгласно които престоят и паркирането са забранени (1) на място,
където превозното средство създава опасност; (6) на кръстовище и на по-малко от 5 метра от
5
тях; чл. 97, ал. 3 и 6 ЗДвП, задължаващи водача да сигнализира аварийно спряло на платното
за движение пътно превозно средство като постави "Предупредителен светлоотразителен
триъгълник" - С13 най малко на 30 метра от ППС в пътната лента, заета от него, и срещу
посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. С оглед на силната
слънчева светлина в посока към задната част на камиона включването на пътепоказателите
на авариен сигнал не е било достатъчно, за да сигнализира на останалите участници в
движението, че превозното средство е паркирано или престояващо – свидетелите П. Б. и Г.
К.-П. изобщо не са забелязали аварийния сигнал, а от видеозаписа е видно, че мигащите
пътепоказатели са едва забележими. Наличието на монтирани на каросерията
светлоотразителни табели също не е допринесло за възприемане на камиона като
престояващ на място, тъй като същите са ефективни единствено в тъмната част на
денонощието. Безспорно е установено, че друга сигнализация – конус или светлоотразителен
триъгълник, не е била поставена на задължителното минимално разстояние от 30 м. преди
препятствието. Ето защо, съдът приема, че противоправността на Д.ието, извършено от
водача на товарен автомобил „Ивеко“, рег. № *******, и изразяващо се в създаване на
опасност и пречка за движението, поставяне в опасност живота и здравето на хората и
причиняване имуществени вреди посредством спиране за престой на неразрешено място и
без поставяне на аварийна сигнализация – светлоотразителен триъгълник най-малко на 30
метра от ППС, е установена по несъмнен начин.
В случаите на непозволено увреждане вината се предполага, до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Законовата презумпция не е оборена от ответника, поради
което вината на делинквента също е установена.
Настъпилото ПТП е в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на водача
на товарния автомобил „Ивеко“, рег. № *******, тъй като по своя характер Д.ието е
практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, а при спазване на
правилата за движение от страна на делинквента не би се стигнало до съприкосновение с
мотоциклета, управляван от ищеца, респ. до настъпване на конкретните неимуществени и
имуществени вреди.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца съдът намира следното:
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с пътната обстановка, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Установи се, че ищецът се е движел с превишена скорост – не по-ниска от 60 км/ч при
максимално разрешена 50 км/ч. Същият не е реагирал своевременно на опасността – спрелия
на пътя камион, който е бил извън опасната зона за спиране на мотоциклета както при
спазване на ограничението за движение в населено място със скорост до 50 км/ч, така и при
избраната скорост на движение от 60 км/ч. Не е задействал навреме спирачния механизъм и
не е направил опит своевременно да отклони посоката на движение на мотоциклета, така че
да заобиколи спрялото МПС, включително без да е било необходимо да напуска лявата лента
за движение. Причините за това поведение на мотоциклетиста се коренят в недостатъчния
опит на водача, който е бил само на 19 години и все още не е притежавал необходимите при
управление на МПС и в частност на мотоциклет специфични умения за оценка на пътната
обстановка и адекватна реакция. От друга страна, мястото в кръстовището, на което е бил
паркиран товарният автомобил не предполага наличие на спряло превозното средство, тъй
като не се намира пред "Стоп-линия" - М6 или "Линия за изчакване" - М7. Съчетано с липса
на адекватна аварийна сигнализация, това е довело до късното възприемане от страна на
водача на мотоциклета на товарния автомобил като спрял. Закъснялата реакция на
мотоциклетиста свидетелства за това, че до момента на предприемане на опита да заобиколи
6
камиона плюс времето за реакция, той го е възприемал като движещо се пред него пътно
превозно средство, а не като неподвижно препятствие. При движение с максимално
разрешената или по-ниска скорост или при своевременна реакция ищецът е бил в състояние
да избегне настъпването на процесното ПТП, което означава, че с поведението си обективно
е допринесъл за настъпване на вредите. Ищецът е ползвал предпазна каска за глава. Законът
не изисква ползване на предпазно облекло при управление на мотоциклет. При съпоставяне
на поведението на двамата участници в процесното ПТП, съдът определя приноса на
мотоциклетиста за настъпване на вредите в размер на 50 % (петдесет процента).
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания
са допуснати съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), съдебно-психологично-психиатрична
експертиза (СППЕ) и гласни доказателствени средства.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което съдът
също кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че в резултат на
гореописаното ПТП, като мотоциклетист, ищецът Я. Н. е получил следните травматични
увреждания: Голяма разкъсно-контузна рана на ляво бедро с тотално разкъсване на
четириглавия бедрен мускул и костно-хрущялен дефект в дисталната част на лявата бедрена
кост, обуславящи заедно и поотделно трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за повече от 30 дни. Счупване на 2, 3, 4 и 5 метакарпални кости на лявата ръка,
обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни.
Поради обширността на травматичните увреждания ищеца до извършване на операциите е
търпял много силни болки. Поради развилата се инфекция на раната на бедрото отново е
изпитвал силни болки които след оперативната интервенция най вероятно са намалели.
Поради обширността на травматичните увреждания на меките тъкани на лявото бедро и
образуването на сраствания между тъканите провежданата рехабилитация неминуемо е
предизвиквала различни по интензитет болки и страдания. Налице е пряка причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и получените травматични увреждания. В
следоперативния период се е развило усложнение инфекция на раната на бедрото, въпреки
проведената антибиотична профилактика се е наложило хирургично лечение. Поради
миграция на метала, фиксиращ счупените кости на лявата ръка, се е наложила операция за
подмяната му на 15.08.2022 г. Пострадалият е провел интензивна рехабилитация. Обичайния
срок на лечение на подобни травматични увреждания е около шест месеца. Останал е много
голям белег в долна трета на лявото бедро и колянна става. Има ограничаване на
движенията в лявата колянна става свиване до 100 гр. при норма 130 гр. Това затруднява
бързото ходене и прави трудно бягането и пълното клякане. Има увреждане на хрущяла на
капачката и бедрения кондил, установено при последната операция. Това намалява
функционалната годност на колянната става и води до ранно развитие на артрозни промени.
Ищецът е бил с каска. Каквито и ръкавици да се използват те не биха предотвратили
счупването на костите на лявата ръка. Описаните разходни документи в приложената
таблица са в причинно-следствена връзка с лечението на получените травматични
увреждания. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че разходът в размер на 661,60
лева, заплатен с платежен документ № 153/27.10.2022 г. за стая с подобрени битови условия
в частна клиника „Майчин дом“, е за допълнителни удобства, които частните болници
предлагат. Изборът на стаята е част от тази сума, тъй като има и избор на екип, което не е
задължително, но е препоръчително. Изпълнената рехабилитация е в по-голям обем от
предписаната при изписване от болницата, затова има и доста добри резултати, тъй като
травмата на коляното е изключително тежка – разкъсване на мускулатура, разкъсване на
ставна капсула, увреждане на хрущяла, което ще доведе и до по-ранно развитие на артрозни
промени. Към настоящия момент рехабилитацията е с добър резултат. Изпълнени са и
допълнителни рехабилитационни процедури, за които има платежни документи. Здравната
каса заплаща 100% рехабилитация, предписана от личния лекар, но само до 10 дни, които са
крайно недостатъчни за конкретния случай.
7
От заключението по допуснатата СППЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че към момента на освидетелстването на Я. Н. се
диагностицират симптоми на генерализирана тревожност, за което не е започнато лечение.
Преживяното на 28.07.2022 год. ПТП се явява негативна психотравма. Емоционалното му
състояние е на повишена чувствителност и личностова емоционална лабилност.
Диагностицират се клинични данни за психотравмени преживявания, изблици на
тревожност и емоционално напрежение. Психичните симптоми не се преработени
рационално. За отзвучаване на психичната травма при Я. Н. е необходимо прилагане на
комплекс от психотерапия, медикаменти, семейна среда и социална реализация. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че след настъпилото ПТП няма данни за проведено
лечение и прием на медикаменти във връзка с настъпилата психологическа травма.
Соматичното състояние на лицето към онзи момент е било изключително тревожно. Не е
търсена конкретна психиатрична помощ, но семейството е положило адекватни грижи за
пострадалия, за да съхрани неговата емоционалност. В българските болници обикновено
няма условия за придружител, затова стаята в „Майчин дом“, където е провеждано
лечението, е избрана такава, за да има придружител, който да осъществява именно
облекчаване на соматичните болки и осигуряване на емоционален комфорт. Това е било
абсолютно необходимо, с оглед на физическото състояние на лицето. То не е могло да се
движи, най-малко в рамките на около месец, а и след това. Ищецът е нямал възможност да
потърси психиатрична и психологична помощ, защото рехабилитационните мерки, които е
трябвало да приложи във връзка с възстановяването и движението на крака, са заемали
голям процент от времето му.
От показанията на свидетеля Д. Д. Н. – баща на ищеца, ценени като пълни и
обективно дадени и при отчитане на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода
на спора съгласно чл. 172 от ГПК, се установява, че след инцидента ищецът е бил приет в
Спешното отделение на Окръжна болница. След изписването кракът му трябвало да е
обездвижен в продължение на един месец и да не стъпва на него, а ръката – около 40-45 дни.
Бил е транспортиран до дома с носилка, линейка и инвалиден стол. Тъй като не можел да се
изправя в леглото си, взели под наем болнично легло, което можело да се вдига. В началото
изпитвал силни болки в крака и ръката. Не можел да се завърти, приемал лекарства и
антибиотици заради откритата рана на крака. Почти два дни поддържал температура над 37
гр. и половина, поради което постъпил на лечение във Военна болница. Транспортирането
ставало по същия начин – с частна линейка и инвалиден стол като бил прехвърлян на ръце.
Не можел да става сам, използвали подлоги, уринатори. Притеснявал се от невъзможността
да се обслужва сам. Този постелен режим продължил около 4 седмици след инцидента. Във
Военна болница го обслужвал свидетелят като придружител. Махнали гипса и сложили
„дишащи“ ортези, за да му държат крака изправен. Не трябвало да стъпва на крака си заради
присаждането на мускул вътре в капачката. След този месец започнал рехабилитация. След
изписването от Военна болница се оказало, че трябва отново да се наместят иглите и костите
на ръката. Около 40 дни бил с ортеза. След четиридесетия ден започнал физиотерапия за
крака, първоначално 2 месеца, но самостоятелно не можел да постигне сгъване повече от 15
градуса. Не можал да се възстанови до септември и изпуснал срока за започване на висшето
си образование в чужбина, поради което бил отложен за втория семестър. Това, че не се
възстановявал достатъчно бързо много го разстроило. Установило се, че има срастване и за
да му се направи операция, трябвало да може да сгъва крака поне около 40-50 градуса, което
той не можел да постигне. Месец и половина след инцидента започнал да се движи с
патерици. Започнал да си стъпва леко на крака, но имал нужда от помощ почти 3 месеца
след инцидента. Стъпвал си на крака, но не можел да го сгъва. Нямало как да държи втората
патерица със счупената ръка. Около три месеца след втората операция докторът се решил да
направи почистване на коляното, за да се постигне поне 90 градуса сгъване, а по-нататък
щяла да се направи друга операция. След тази операция наистина постигнал 90 градуса
8
сгъване на коляното. Февруари месец заминал да продължи образованието си, без да е
възстановен напълно. Не искал да се вижда с хора и да го виждат, в какво състояние се
намира. Сънувал, стряскал се. Бил се отчаял, че няма да се възстанови. Страхувал се, че няма
да може да замине и ще си изтърве университета. След като осъзнал, в какво състояние е,
бил много уплашен. Казал, че повече няма да кара мотор и вече не го правел. Сега бил
доволен, че е продължил образованието си, въпреки че лявата му ръка останала с
ограничение на движенията, но бил спокоен, че все пак може да я ползва. Не можел да кляка
напълно до долу. Наболявало го коляното, мускулите не били зараснали направо, а били
преплетени, имал травма на капачката, нищо не можело да се направи и щяло да му остане
за цял живот.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
Голямата разкъсно-контузна рана на ляво бедро с тотално разкъсване на четириглавия
бедрен мускул и костно-хрущялен дефект в дисталната част на лявата бедрена кост са
обусловили обездвижване за около 30 дни и затруднения в движението най-малко три
месеца. Счупването на 2, 3, 4 и 5 метакарпални кости на лявата ръка е обусловило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за около 45 дни. Касае се за множество
травматични увреждания, претърпени няколко операции, до които ищецът е изпитвал много
силни болки. Физическите травми са причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Причинената рана на лявото бедро е била дълбока, болезнена и трудно
заздравяваща. Лечението е било сравнително продължително и трудно, свързано с големи
неудобства, болки и дискомфорт. Настъпилите усложнения – инфекция на раната на бедрото
отново са предизвикали силни болки. Провежданата рехабилитация също е предизвиквала
различни по интензитет болки и страдания. Лечението е продължило около шест месеца.
Ищецът не е напълно възстановен към настоящия момент. Трайна последица от инцидента
са останалия много голям белег в долна трета на лявото бедро и колянна става,
ограничаването на движенията в лявата колянна става, намалената функционалната годност
на колянната става, водеща до ранно развитие на артрозни промени. Соматичното състояние
на ищеца непосредствено след преживяното ПТП е било изключително тревожно като
нанесената психотравма е довела до повишена чувствителност, личностова емоционална
лабилност и напрежение. Без съмнение в момента на ПТП пострадалият е изпитал силен и
основателен страх за живота си, тъй като като водач на мотоциклет, той е бил напълно
незащитен от системи за пасивна безопасност от типа на тези в автомобилите. Преживеният
шок и последвалите негативни психични реакции са съответни на вида и механизма на
настъпване на произшествието. Обстоятелството, че по същото време му е предстояло да
започне висшето си образование в чужбина, допълнително е утежнило психическото му
състояние. Травмите не са довели до личностно разстройство и са преодолими в
сравнително непродължителни срокове от здрав човек на възрастта на ищеца, който към
момента на инцидента е бил на 19 години. Същевременно, предвид и подкрепящата семейна
9
среда, съдът намира, че ищецът е в състояние да се възстанови напълно от преживяната
психотравма.
При така установената фактическа обстановка и като взема предвид икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика съдът намира за адекватен размер на дължимото на пострадалия обезщетение за
неимуществени вреди сумата от 80 000 лева. Към 28.07.2022 год. минималната работна
заплата в страната е 710,00 лева. Месечният доход, необходим за издръжката на живота през
септември 2022 година е 1320 лв. за работещ, който живее сам (по данни от КНСБ на сайта
https://knsb-bg.org/index.php/sindi-trud/rezultati-ot-nablyudenieto-na-potrebitelskite-czeni-i-
zaplatata-za-izdrazhka-za-tretoto-trimesechie-na-2022-g/ ).
С оглед на гореизложеното, при прилагане на установения процент съпричиняване
искът за неимуществени вреди се явява основателен и ще се уважи до размер на 40 000 лева,
а за разликата до предявения размер от 50 000 лева ще се отхвърли.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от
13.05.2023 г. до окончателното заплащане на задължението. Доколкото извънсъдебната
покана за плащане е била получена от ответника на 13.02.2023 г., началната дата, от която се
претендира лихвата, обуславя основателност на искането.
Претърпените имуществени вреди са доказани до размер на сумата от 5260,55 лв. и
включват разходи по фактура № ********* – 99,60 лв. – лекарства; фактура от 03.08.2022 г. –
100 лв. – болнично легло; фактура № ********** – 82 лв. – AO-45/55/65 тутор (за
имобилизация на колянна става); фискален бон от 01.08.22 г. – 23,20 лв. и фискален бон от
17.08.2022 г. – 5,80 лв. – ортопедия и травматология; фискален бон от 16.11.22 г. – 29,60 лв.
– медикамент; фискален бон от 01.08.22 г. – 20,00 лв. – запис CD; фискален бон от 29.08.22 г.
– 20,00 лв. – превръзка; фискален бон от 15.11.22 г. – 26,78 лв. – медикамент; фактура №
********** – 29,00 лв. – потребителска такса; фактура № 1042 от 27.10.2022 г. – 1000,00 лв.
– терапевтични процедури; фактура № ********** от 17.08.22 г. – 62,97 лв. – медикаменти;
фактура № ********** от 27.10.22 г. – 661,60 лв. – потр. такси, стая, избор на лекар; фактура
№ ********* от 22.12.22 – 900,00 лв. – рехабилитация; фактура № 1191 от 30.12.22 г. –
1400,00 лв. – кинезетерапия; фактура № ********** от 19.10.22 г. – 200,00 лв. – наем СРМ
апарат д. кр.; фактура № ********** от01.11.22 г. – 200,00 лв. – наем СРМ апарат д. кр.; -
фактура № ********** от 21.09.2022 г. – 200,00 лв. – наем СРМ апарат д. кр.; фактура №
********** от 05.10.2022 г. – 200,00 лв. – наем СРМ апарат д. кр. Към всички фактури са
приложени фискални бонове, удостоверяващи извършено плащане в брой. Установи се от
заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, както и от дадените от експертите устни
обяснения, в т.ч. вещото лице по назначената СППЕ, че всички разходи са в пряка причинна
връзка с претърпените телесни и психически увреждания и са били необходими за
лечението и възстановяването на ищеца. След приспадане на установения размер на
съпричиняване искът следва да се уважи до предявения размер от 2 630,27 лв. Последният
претендиран разход е бил направен на 30.12.2022 г., поради което и акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва от 13.05.2023 г. до окончателното заплащане на задължението
се явява основателна.
Отговорност за разноски:
При този изход на спора ищецът има право на съдебно-деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С Определение №
1593/16.11.2023 г., постановено по делото, той е освободен от заплащането на държавна
такса и разноски в производството, като са заплатени единствено разноски за призоваване на
свидетели в размер на 100,00 лева, които са изплатени на свидетелите. От тази сума
съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца ще се присъди сумата от 81,00
лева (осемдесет и един лева).
Съгласно представените по делото списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита,
10
между ищеца и адвоката му, правната помощ е била предоставена по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. (л. 253), поради което се следва адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител. На основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, вземайки предвид фактическата и
правна сложност на делото, положеният от адвоката труд и при съобразяване като ориентир
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, без да е ограничен от предвидените в наредбата минимални размери, съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лв., от които съразмерно на
уважената част от исковете ще се присъди сумата от 3 888,00 лева.
Ответното дружество има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването им същите са в размер на 790 лева депозити за вещи лица.
Внесен е депозит за свидетели в размер на 100,00 лева, но разпитаните по искане на
ответника свидетели не са поискали заплащане на възнаграждение и такова не им е
изплатено. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 400 лева. Така, сторените от ответника разноски са в общ размер на 1 190,00 лева, от
които съразмерно на отхвърлената част от исковете ще се присъди сумата от 226,10 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК авансираните от бюджета на съда такси и разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна, като те бъдат присъдени в полза на
съдебната власт и изплатени по сметка на ВОС. Същите включват: 2105,21 лв. за държавна
такса; 400 лв. за изготвяне на заключението по СППЕ; 200 лв. за заключението по СМЕ; и
260 лв. – за заключението по САТЕ, или общо 2 965,21 лева, от които ще се присъди
съразмерно на уважените искове сумата от 2 401,80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев”, ж.к.
„Дианабад”, бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 1, да заплати на Я. Д. Н., ЕГН **********,
настоящ адрес: ******, сумата от 40 000,00 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и
психически болки и страдания, и сумата от 2 630,27 лева (две хиляди шестстотин и тридесет
лева и двадесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи разходи за проведено лечение, ведно със законната
лихва върху присъдените суми, считано от 13.05.2023 г. до окончателното им изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като вредите са
резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.07.2022 г. в гр. Варна, на бул.
„Княз Борис I", виновно причинено от М. В. Н. като водач на товарен автомобил, марка
„Ивеко" с ДК № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Я. Д. Н. срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 40 000,00 лева до
претендирания размер от 50 000,00 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
гр. София, ЕИК *********, да заплати на Я. Д. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: ******,
сумата от 81,00 лева, представляващи сторени съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Я. Д. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: ******, да заплати на
11
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, гр. София, ЕИК
*********, сумата от 226,10 лева (двеста двадесет и шест и 0,10 лева), представляващи
сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
гр. София, ЕИК *********, да заплати на адвокат Т. И. П. – Софийска адвокатска колегия,
служебен адрес: гр. София, ул. „Банат" № 11-13, офис 5, сумата от 3 888,00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна
правна помощ по делото на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
гр. София, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски окръжен съд сумата от 2 401,80 лева (две хиляди четиристотин и един и 0,80
лева), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12