№ 1320
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213762 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена жалба от БЛ. СТ. ГЬ. срещу наказателно постановление
(НП) №7410/08.09.2021 г. на началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”
(А „ПИ“) – гр. София, с което на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.26, ал.3 от
Закона за пътищата (ЗП) му е наложена глоба в размер на 1 500 (пет хиляди)
лв. за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като се
излагат допуснати процесуални нарушения, позовавайки се на липса на
описание на нарушението по конкретен и ясен начин, не били посочени
каквито да било доказателства, посочената такса била заплатена още на
другия ден и нормативно защитените обществени отношения, свързани с
конкретната дейност практически не са накърнени, липсват негативни
последици, настъпили в резултат на претендираното нарушение.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание, не се
явява и процесуален представител за него.
За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание не се
1
явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище по случая
от процесуалния представител на жалбоподателя, с което се претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 13.08.2021 г. около 08:30 часа на Автомагистрала Хемус, км 39 на 200
метра след тунел „Топли дол“, е извършен контрол по Републиканска пътна
мрежа от свидетеля К.С. К. – главен инспектор контрол по РПМ при АПИ.
Същият спрял за проверка, движещо се в посока от гр. Ботевград към гр.
София състав от ППС с четири оси, от които МПС с две оси, марка „Скания“,
модел „П410“, с рег. №-------- и ремарке с две оси, с рег. №-----------. ППС-то
извършвало транспортна дейност превоз на леки автомобили, като
представлявало автовоз. ППС-то било видимо разтегнато, което довело и до
измерване, осъществено пред водача. Констатирано е при измерването
надвишаване на нормите на Наредба №11, а именно, че ППС-то е с дължина
20,10 м, при максимално допустима дължина 18,75 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3
от Наредба №11. Измерването било извършено с техническо средство
калибрирана ролетка №1242/18 за 50 метра. Като било констатирано, че
ППС-то е извънгабаритно и не притежава разрешение или доказателство за
платени пътни такси за дейност от специално ползване на пътищата на
администрацията, която управлява пътя – АПИ.
На 13.08.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) срещу БЛ. СТ. ГЬ. за това, че на същата дата в 08:30 часа
на Автомагистрала Хемус, км 39 на 200 метра след тунел „Топли дол“, посока
на движение гр. Варна – гр. София, управлява състав от ППС с четири оси,
от които МПС с две оси, марка „Скания“, модел „П410“, с рег. №-------- и
ремарке с две оси, с рег. №-----------, без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътища, издаден от администрацията, управляваща
пътя АПИ на извънгабаритни ППС по § 1, т.1 от ДР на Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ, като необходимостта от разрешение се доказва от
направено измерване, при което се констатира надвишаване на нормите на
наредбата, както следва: дължината на ППС е 20, 10 м., при максимално
допустима дължина 18, 75 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, б. „д“ от Наредбата и се
касае за движение на извънгабаритно ППС, като измерването е извършено с
2
техническо средство ролетка 1242/18 (50 м). АУАН е съставен от свидетеля
К., който се явява съответно оправомощено длъжностно лице, съгласно
Заповед №РД-11-1207/17.10.2019 г. на председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно чл.56, ал.2, т.1 от ЗП. Приложена
е разписка, с която се удостоверява връчването на процесния АУАН на
жалбоподателя лично на 13.08.2021 г. и е отбелязано в същия, че е
осъществил движение на извънгабаритно ППС. Приложено е копие на лична
карта и свидетелство за регистрация част II на водача на ППС-то.
От документите на водача и на ППС-то се установява, че се касае за
специален автомобил (автовоз) „Скания Файнанс“, с рег. №--------,
собственост на „Е.ДЖ.И.“ЕООД и ремарке за товарен автомобил с рег. №------
-----, собственост на „Е.ДЖ.И.“ЕООД. Водачът на ППС-то е жалбоподателя Б.
С. Г..
Приложено е копие на сертификат за съответствие DIN50049-2.1 на ролетка
от неръждаема стомана, Pontarit, мм- разграфяване 50 м., начало BF,
стандартна рамка, размер 3, иден. №1242/18, с превод от английски на
български език. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г. на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор везните с неавтоматично
действие клас I и II, III и IIII до 30 т подлежат на периодична проверка на две
години.
Разпитан в качеството на свидетеля, актосъставителя К. излага показания
изцяло в съответствие с констатациите, които са изложени в АУАН.
В АУАН е вписано, че не се възразява.
Жалбоподателят е приложил квитанция за платени пътни такси в
Република България, разписка №113011360004822 от 16.08.2021 г. в 14:32:54
ч. на името на „Е.ДЖ.И.“ЕООД за товарен автомобил с ¾ оси, рег. №-------- в
размер на 108, 25 лв.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от
упълномощеното с пълномощно изх.№ РД-11-1266/17.10.2019 г. от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”
длъжностно лице – В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, А„ПИ“ – гр. София.
Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви.
3
Взети са предвид гласните доказателства, а именно показанията на свидетеля
К., които са пълни и непротиворечиви, както вътрешно, така и с останалите
писмени доказателства. Доколкото липсват противоречия между
доказателствата съдът намира, че не са налице основания да сочи кои от тях
кредитира и защо.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок /видно от
разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е основателна, не само по изложените в нея причини, поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП: „За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства”.
Разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001 г. на МРРБ е дадено
понятие на това що е „извънгабаритно ППС”, като това е извънгабаритното
ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3.
В разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ е
предвидено правомощието на контролните органи, а именно: „Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят
акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.“
Нормата на чл.14, ал.3 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ предвижда:
„Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат
след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45
4
тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина -
до 22 м.“
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
АУАН и наказателното постановление са съставени/съответно издадени от
съответните оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на
доказателствата, в кръга на компетенциите им. Поради което не са налице
основания да се приеме, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са
нищожни, тъй като е налице съответното оправомощаване, по реда предвиден
в ЗП за актосъставителя със Заповед, в съответствие с изискванията на чл.56,
ал.2, т.1 от ЗП и за издалия процесното НП, с пълномощно от председателя на
УС на АПИ, което е в съответствие с изискванията на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП.
Изрично се сочи каква е била измерената дължина на процесното ППС,
както и каква е била допустимата такава съгласно нормите на Наредба
№11/2001 г. на МРРБ, като изрично се сочат какви са същите измерени, както
и съгласно кои норми на сочената наредба са максимално допустимите и
какви са те. Обстоятелствено е описано ППС-то, както и неговите технически
параметри. Също така е посочено при какви обстоятелства и къде, на коя дата
е осъществено нарушението. Посочено е както точна дата и час, така и
местоположението на ППС-то при спирането му, с какво е било натоварено.
Не е неизвестно техническото средство, с което е осъществено замерването,
като същото е посочено с индивидуализиращите го признаци включително и
номера. Приложено е по делото в хода на съдебното следствие и съответното
свидетелство и сертификат за измервателното средство. Предвид което не
може да се приеме, че средството за измерване, с което е било извършено
измерване на дължината на процесното ППС е технически неизправно и
несертифицирно.
Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на
нарушението, в конкретния казус са установени от разпитания по делото
свидетел, който потвърждава пълно и изчерпателно изложеното в акта, както
и обстоятелствата, при които е спрял ППС-то, а и от приложените към
5
административнонаказателната преписка и в хода на съдебното следствие
писмени доказателства.
При тези факти по делото се установи, че от обективна страна ППС-то е
било извънгабаритно и е трябвало да бъде управлявано само с разрешение,
издадено по реда на раздел IV на Наредба №11 на МРРБ от администрацията,
управляваща пътя А „ПИ“ за дейност от специално ползване на пътищата,
каквото същият не е имал.
Но в случая административнонаказаното лице е водач на извънгабаритно
ППС, а не е превозвач или собственик на същото. Следователно не следва да
носи отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, като извършител на задължение,
касаещо превозвача и собственика, произтичащо от задължение от чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от ЗП. Отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде
ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи. Собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са
длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец (чл. 15, ал. 3 от Наредбата).
Следователно задължението да се изиска издаването на разрешение е на
собственика на ППС или на превозвача и незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача, който е извършил
движение на извънгабаритното пътно превозно средство без разрешение,
което деяние според АНО съставлява нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от
ЗП. Като се установи по делото, че съответната такса е била заплатена от
собственика на ППС-то непосредствено след осъществената проверка на
16.08.2021 г. в първия възможен работен ден на администрацията на А „П“,
ОПУ-Перник, доколкото дружеството-собственик е със седалище и адрес на
управление на територията на гр. Перник.
На следващо място се констатира и допуснато процесуално нарушение,
което води до нарушава правото на защита на административнонаказаното
лице, а именно: В процесното НП се твърди, че наложената санкция е на
6
основание чл.53, ал.1, във връзка с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, без да са
посочени хипотезите на ал.1 на чл.53 от ЗП и съответно на ал.2, на чл.26 от
ЗП. В същото време в диспозитива на НП се сочи, че административната
санкция глоба е на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Предвид което не става
ясно нормата, на основание, на която е санкционирано лицето, което
съставлява нарушение на чл.27, ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2
от Закона за пътищата предвижда наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
„в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде
извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя. Предвид което е неясно на кое правно основание е наложена
административната санкция.
Поради горните съображения процесното НП като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на производството и доколкото не се претендират
сторени от жалбоподателя разноски, а това може да бъде сторено до
приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който
могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80,
ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която
пък препраща разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не
се произнася по същите в полза на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №7410/08.09.2021 г. на началник
отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
А„ПИ“– гр. София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7