Определение по дело №20329/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12880
Дата: 20 май 2022 г.
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20221110120329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12880
гр. София, 20.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110120329 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 75834/14.04.2022 г.
от СТРОЙРЕНТ ЕООД, ЕИК *********, против Й. П. Й., ЕГН: **********, с която е
предявен положителен установителен иск за признаване на установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.12.2013 г. по ч. гр. д. № 8393/2013 г. по описа на
РС Перник.
Заповедният съд с разпореждане от 25.02.2022 г. е дал указания на заявителя по
чл.415, ал. 1, т. 1 ГПК. В едномесечен срок от връчването на съобщението с указанията е
подадена настоящата искова молба.
Доколкото исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, то
същия следва на самостоятелно основание да направи преценка, дали възражението,
приложено към молба с вх. № 27632/29.09.2021 г., е подадено в срок.
От приложеното ч. гр. д. № 8393/2013 г. по описа на РС Перник се установява, че в
полза на СТРОЙРЕНТ ЕООД срещу Й. П. Й. и ЙОВЕЯ ИНЖЕНЕРИНГ 08 ООД при
условията на солидарност е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2013 г.
за сумите – 5439.51 лв. – главница по фактури за наем на строително оборудване от
29.11.2012 г., 21.12.2012, 28.12.2012 г., 29.01.2013 г. и 27.02.2013 г., ведно със законната
лихва от дата подаване на заявлението до окончателното изплащане и 761.63 лв. – неустойка
за периода 01.10.2013 г. – 10.12.2013 г., както и разноски. За сумите по заповедта е издаден
изпълнителен лист срещу Й. П. Й. и ЙОВЕЯ ИНЖЕНЕРИНГ 08 ООД на 25.03.2014 г.,
получен от заявителя на 06.04.2014 г.
По издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2029/2021 г. по описа на
ЧСИ Анелия Василева, по която е връчено на Й. П. Й. съобщение /л. 12 от ч. гр. д./.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в
срок, поради което исковото производство е недопустимо:
Доколкото по ч. гр. д. № 8393/2013 г. по описа на РС Перник е издаден изпълнителен
1
лист още 2014 г., съдът намира, че подадено възражение по чл. 414 ГПК е извън
законоустановения срок.
След стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта, обективираното в нея
вземане не може да се оспорва от длъжника по съображения и с оглед факти, които е могъл
и е следвало да заяви в рамките на срока за възражение по чл. 414 ГПК, т. е. преди
влизането й в сила. Неподаването на възражение по чл. 414 ГПК има за последица създаване
на стабилитет на заповедта за изпълнение. Според чл. 416 ГПК, когато възражение не е
подадено в срок или е оттеглено, заповедта влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
Действително съобщенията за връчени преписи от заповедта не са запазени по ч. гр.
д., но това не означава автоматично, че заповедта за изпълнение не е връчена на
длъжниците. Съгласно чл. 65 ПАС – внесените в архива дела в районни съдилища се
съхраняват 5 години. В случая въз основа на заповедта за изпълнение е издаден
изпълнителен лист през 2014 г., поради което съдът намира, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила към датата на издаване на изпълнителния лист. Още повече, че разпоредбата
на чл. 418, ал.5 ГПК не е приложима относно заповедното производство по чл. 410 ГПК.
Защитата на длъжника Й. П. Й. е по друг ред – 423 ГПК, респ. производствата по чл.
424 ГПК и чл. 439 ГПК. При оспорване от страна на длъжника да му е връчена заповедта за
изпълнение са налице твърдения по чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Възможно е ангажираното
възражение по чл. 414 ГПК по ч. гр. д. да представлява възражение по чл. 423 ГПК, но не са
предоставени указания в тази насока от заповедния съд. А и дори в този случай
производство по чл. 422 ГПК би било допустимо едва след приемане на възражението по чл.
423 ГПК по съответния ред.
От приложеното ч. гр. д. № 8393/2013 г. по описа на РС Перник не се установява
спазването на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, поради което и указанията дадени на заявителя за
предявяване на иск са незаконосъобразни.
Предвид горепосочените съображения исковата молба ще се върне, а делото ще се
прекрати. Доколкото прекратяването касае само допустимостта на исковото производство,
липсват предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение. След стабилизиране на
определението ч. гр. д. ще се върне обратно на РС Перник.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 75834/14.04.2022 г. подадена от СТРОЙРЕНТ ЕООД,
ЕИК *********, против Й. П. Й., ЕГН: **********и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството
по гр. д. № 20329/2022 г. по описа на СРС.
След стабилизиране на определението ч. гр. д. да се върне НЕЗАБАВНО на РС
ПЕРНИК, поради отпадане на необходимостта от същото.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на СТРОЙРЕНТ ЕООД пред
СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3