№ 6067
гр. С., 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВ.А М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИВ.А М. СИМЕОНОВА Гражданско дело №
20241110168950 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано след като с решение №
5819/28.10.2024 г. по в. гр. д. № 10484/2021 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав е
обезсилено решение № 20148961/30.06.2021 г. по гр. д. № 14016/2020 г. по описа на СРС, 120
състав, в частта, с която е отхвърлен искът на М. М. В. срещу „Ю.Б“ АД, квалифициран като
такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., заплатен адвокатски
хонорар по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на
КЧСИ, като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за
разглеждане на предявения иск с правилно правно основание по чл. 49 ЗЗД.
Решение № 20148961/30.06.2021 г. по гр. д. № 14016/2020 г. по описа на СРС, 120
състав в частта, с която „Ю.Б“ АД е осъдено да заплати на М. М. В. на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сума в общ размер на 208,14 лв., в това число сумата от 16,91 лв. - разноски,
присъдени и преведени на взискателя; 120 лв. - юрисконсултско възнаграждение, преведено
на взискателя; 24 лв. - обикновени такси за ЧСИ по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 12 лв. - обикновени
такси за ЧСИ по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 18 лв. - обикновени такси за ЧСИ по т. 9 от ТТРЗЧСИ;
0,80 лв. - допълнителни такси за ЧСИ по т. 31, б. „б“ от ТТРЗЧСИ; 16,43 лв. -
пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, удържани от ищеца без основание в полза на
ответника по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на
КЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
- 13.03.2021 г. до окончателното плащане, е влязло в сила на 22.07.2021 г.
М. М. В., ЕГН ********** е предявил срещу „Ю.Б“ АД, ЕИК .......... осъдителен иск с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
1
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M.
с рег. № 846 на КЧСИ, прекратено с разпореждане от 11.03.2020 г. на основание чл. 433, ал. 2
ГПК, в резултат на предприети действия по образуване на изпълнителното дело без правно
основание – за вземане в размер на 16,91 лв., за което е издаден изпълнителен лист от
21.01.2020 г. въз основа на влязло в сила решение № 288463/28.11.2019 г. по гр. д. №
1169/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, което е било изплатено от ищеца преди издаване
на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 13.03.2020 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с решение по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127 състав,
Б.П.Б АД е осъдена да му заплати сумите, подробно описани в диспозитива на решението, а
той е осъден да заплати на банката сумата от 16,91 лв. - разноски в производството. Твърди,
че след влизане в сила на решението е заплатил с платежно нареждане от 30.12.2019 г. по
сметка на правоприемника на Б.П.Б АД - „Ю.Б“ АД задължението си и се е снабдил с
изпълнителен лист за своето вземане, който е издаден на 14.01.2020 г., като на 15.01.2020 г. е
образувал изпълнително дело № 113/2020 г. при ЧСИ Р.А. с рег. № 848 на КЧСИ. Вместо да
си получи сумите по изпълнителния лист, на 14.02.2020 г. получил запорно съобщение от
ЧСИ O.M. по изпълнително дело № 20208460400049, с което бил уведомен, че от събраната
сума общо 208,14 лв. са преведени на ЧСИ O.M. за задължение на ищеца към ответника по
цитираното изпълнително дело. Ищецът навежда твърдения, че е упълномощил адвокат И.С.
и му е заплатил сумата от 100 лв. - адвокатско възнаграждение, за процесуално
представителство и защита по изпълнителното дело на ЧСИ М.. Сочи, че адвокат С. е
извършил справка по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M., от която
е установил, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 21.01.2020 г. за
заплащане на сумата от 16,91 лв. - разноски по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127
състав, която ищецът вече бил заплатил на 30.12.2019 г. Заявява, че от него са събрани
принудително суми в общ размер на 208,14 лв. и че е направил разноски за адвокат в размер
на 100 лв., които не би направил в случай, че изпълнителното дело не беше образувано без
правно основание. Твърди, че ответникът следва да му възстанови разноските за адвокат,
които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното образуване на
изпълнителното дело.
В уточнителна молба от 11.11.2021 г. пред въззивната инстанция ищецът пояснява, че
претенцията за сумата от 100 лв. касае именно претърпени имуществени вреди - разноски за
адвокат от противоправно действие на ответника - неоснователно образувано изпълнително
дело, тъй като задължението на ищеца е било платено изцяло преди образуване на делото.
Ищецът твърди, че тези разходи не биха били направени, т. е. не би претърпял тези
имуществени вреди, ако изпълнителното дело не беше образувано без основание, или
налице е причинно-следствена връзка между поведението на ответника и направения разход
за адвокатска защита и съдействие. Счита, че кредиторът е могъл и е бил длъжен да положи
дължимата грижа и да провери дали вземането му е било изплатено преди да образува
изпълнителното дело. По тези съображения моли за уважаване на иска и за присъждане на
2
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„Ю.Б“ АД, с който оспорва предявения иск. Счита, че по изпълнителното дело не е
извършено процесуално представителство, в случая не се е целяло прекратяване на
изпълнителното дело, а иницииране на нов съдебен процес, чрез който да се претендират
допълнително разноски, което представлява злоупотреба с процесуални права съгласно чл. 3
ГПК. На самостоятелно основание счита иска за недопустим и поради това, че за ищеца е
имало друг ред за правна защита. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът
трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на
предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Изложени са твърдения за
претърпени имуществени вреди, предвид поведението на „Ю.Б“ АД в качеството му на
взискател по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на
КЧСИ, което изпълнително дело е образувано по възлагане от ответника на основание чл.
426 ГПК и прекратено. В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи
се в реализирани от ищеца разходи в хода на воденото срещу него изпълнително
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователни са възраженията на ответника в отговора на исковата молба относно
допустимостта на производството. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските в изпълнителния
процес са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото е прекратено на някое от
основанията, посочени в чл. 433 ГПК, какъвто е конкретният случай - сумата е била
заплатена преди образуване на изпълнителното производство (чл. 433, ал. 2 ГПК). Но в
същото време, в ГПК не е предвидена възможност и право на длъжника, когато
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ГПК да претендира
направените в хода на производството разноски, нито се съдържат разпоредби, уреждащи
въпроса за разноските, направени от длъжника. Липсата на процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в изпълнителния процес налага извод, че изразходваните
средства в хода на принудителното изпълнение, прекратено в хипотезата на чл. 433 ГПК,
представляват имуществени вреди за лицето, привлечено като длъжник по принудително
изпълнение, за което не са налице материални предпоставки и за които вреди взискателят
дължи обезщетение по реда на непозволеното увреждане. Доколкото разпоредбата на чл. 79
ГПК регламентира единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма,
която да урежда как се репарират разходите, направени от последния в рамките на
изпълнителния процес в зависимост от това дали съществува или не правото на
принудително изпълнение, то и единственият път за защита е да се претендират тези разходи
по общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане. В този смисъл и решение №
3
260798/08.02.2021 г. по в. гр. д. № 9164/2020 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав,
решение № 279/17.01.2023 г. по в. гр. д. № 3291/2022 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен
състав и др. Не съществува пречка длъжникът да търси обезщетение за причинените му от
взискателя вреди по общия исков ред, поради което доводите в отговора на исковата молба
не се споделят и предявеният иск е допустим.
Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му
на възложител на работата по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана
с виновното и противоправно действие и бездействие на други лица, на които е възложил
определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В
този смисъл отговорността на ответника има обезпечително – гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не произтича от
вината на възложителя на работата.
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа
отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние (действие или бездействие), вреда - имуществена и/или
неимуществена (неблагоприятно засягане на не/имуществената сфера на увредения),
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение) и вина); 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/28.12.1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса – чл. 154 ГПК.
В конкретния случай в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства:
извършване от лице, на което е възложена работа от ответника, на процесното деяние, което
обективно не съответства на правно дължимото, при или по повод възложената работа -
предприемане на действия от служители на банката по образуване на изпълнително дело №
20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ след като сумата, за която е
бил издаден изпълнителният лист е била заплатена от ищеца; настъпването в резултат от
4
образуването на изпълнителното дело на имуществени вреди за ищеца, техния вид и размер
– че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 100 лв. за процесуалното му
представителство по изпълнителното дело; причинно-следствената връзка между
твърдените имуществени вреди и твърдените противоправни действия, за които ответникът
отговаря.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да обори
презумпцията за вина на прекия изпълнител, да докаже плащане на задължението, или
възражението си за злоупотреба с право.
Съдът намира, че елементите от фактическия състав на отговорността за непозволено
увреждане, които са в тежест на ищеца, са доказани по делото.
С доклада по делото, приет за окончателен без оспорване от страните, са отделени на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните следните обстоятелства: 1) че в полза на банката срещу ищеца е бил издаден
изпълнителен лист на 21.01.2020 г. въз основа на влязло в сила решение №
288463/28.11.2019 г. по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, с което М. М. В. е
осъден да заплати на Б.П.Б АД (с правоприемник „Ю.Б“ АД) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 16,91 лв. – разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от
исковете; 2) че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№ 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ по молба на „Ю.Б“ АД от
27.01.2020 г., подадена чрез юрисконсулт Светлин Тошев, с представено юрисконсултско
пълномощно; 3) че на 30.12.2019 г. сумата от 16,91 лв. е била заплатена в полза на „Ю.Б“ АД
с основание: за задължението на М. М. В. по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127
състав; 4) че на 14.02.2020 г. ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с
адвокат И.Т. С. – САК за осъществяване на процесуално представителство по изпълнително
дело № 49/2020 г. по описа на ЧСИ O.M., за което е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв.; 5) че с разпореждане от 11.03.2020 г. изпълнително дело
№ 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ е приключено на основание
чл. 433, ал. 2 ГПК поради внасяне от страна на длъжника на цялата дължима сума и
разноските по изпълнителното дело.
От приетите по делото писмени доказателства, включително препис от изпълнително
дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ, а и това не е спорно
между страните, съдът намира за установено, че срещу ищеца е било образувано
изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ по
молба на „Ю.Б“ АД от 27.01.2020 г. за принудително събиране на съдебно признатото му
вземане по изпълнителен лист от 21.01.2020 г., издаден по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на
СРС, 127 състав, след като вземането е било доброволно погасено чрез плащане преди
датата на издаване на изпълнителния лист. Процесуален представител на ищеца по
изпълнителното дело е бил адвокат И.Т. С., на когато за предоставената процесуална защита
и съдействие е било заплатено възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно договор за
правна защита и съдействие от 14.02.2020 г., в който е посочено, че сумата е заплатена в
5
брой при подписване на договора. На 14.02.2020 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, чрез адвокат С.. В срока за доброволно изпълнение от ищеца М. В.,
чрез адвокат И.С., е постъпила молба от 04.03.2020 г. за изискване на справка, от която да е
видно: какви суми са събрани от длъжника, каква част от тях са преведени на взискателя и
какъв е размерът на сумите, които са му удържани за такси на ЧСИ. С разпореждане от
11.03.2020 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия
състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето
естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. Действието би било
неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за
извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му
предпоставки. В случая изпълняемото право е било погасено чрез плащане преди образуване
на изпълнителното дело, поради което е налице противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в образуване на изпълнителния процес (чрез възлагане на това действие на
юрисконсулт с пълномощно за образуване на изпълнителни дела). Образуването на
изпълнително производство при липса на изпълняемо право, по което са използвани
изпълнителни способи (видно от копието на изпълнителното дело на 30.01.2020 г. е наложен
запор върху паричните средства, които са постъпили или ще постъпят по изпълнително дело
№ 20208480400113 по описа на ЧСИ Р.А. с рег. № 848 на КЧСИ (до размера на сумата от
208,14 лв.), образувано за принудително събиране на вземанията, присъдени в полза на М.
В. по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127 състав) противоречи на правилата,
уреждащи добросъвестността при упражняване на субективни права и изпълнение на правни
задължения. Изпълняемо право не е съществувало в полза на „Ю.Б“ АД към момента на
образуване на изпълнителното дело, поради което е налице противоправно поведение.
Ответникът не е извършил проверка относно извършено плащане на сумата по решението,
не е поканил ищеца да заплати дължимата сума, а се е снабдил с изпълнителен лист и е
поискал образуване на изпълнително дело без да има основание за това изначално.
На следващо място съдът намира, че по делото се установява, че ищецът е сторил
претендираните разноски в размер на 100 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар,
доколкото по изпълнителното дело е бил представен договор за правна защита и съдействие,
в който е посочен размер на договорено възнаграждение - 100 лв. и е посочено, че същото е
заплатено в брой. Сключеният договор за правна помощ и съдействие, както беше посочено,
е с предмет именно осъществяване на защита в образуваното изпълнително дело №
20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ. Съдът съобразява
задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/06.11.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, според които съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; в договора следва да е вписан
начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
6
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая отразеното в договора плащане
на адвокатското възнаграждение изцяло и в брой не е опровергано от други доказателства по
делото, поради което съдът приема, че претендираното адвокатско възнаграждение е било
реално заплатено от ищеца в полза на адвокат И.С. и представеният договор служи за
разписка за това обстоятелство. Установи се, че в срока за доброволно изпълнение от
адвокат С. е подадена молба за предоставяне на справка по изпълнителното дело, поради
което съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че от страна на адвоката не е
било осъществено процесуално представителство на ищеца в хода на изпълнителното
производство. Не е налице и твърдяната злоупотреба с право по чл. 3 ГПК – доказателства в
тази насока не са ангажирани от ответника, въпреки изричните указания до него с доклада
по чл. 146 ГПК, че не сочи доказателства за това свое твърдение. Съгласно трайната
практика на ВКС носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да
го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на материално
и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва възможността за
злоупотреба с право, която е противоправна; такава е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат накърнени права или законни интереси на други - чл. 57, ал. 2
от Конституцията на Република България, а също и в противоречие с интересите на
обществото - чл. 8, ал. 2 ЗЗД. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, за да
се приеме, че е налице злоупотреба с право, още повече, че се претендира минимален
адвокатски хонорар. Същевременно упълномощаването на адвокат има за цел извършването
на проверка относно фактите въз основа на какво основание и за какви суми е било
образувано изпълнителното дело, за което ищецът е узнал след получаване на съобщение по
друго изпълнително дело – № 20208480400113 по описа на ЧСИ Р.А. с рег. № 848 на КЧСИ,
за наложен запор върху паричните средства, които са постъпили или ще постъпят по
последното, поради което доводите на ответника, че ищецът е можел просто да подаде молба
за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и не е следвало да ангажира адвокат,
също са неоснователни.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между образуването на изпълнителния
процес и претърпените от ищеца вреди, доколкото същият не би заплатил адвокатски
хонорар, респективно не би претърпял имуществени вреди, ако ответникът не беше
образувал изпълнително дело за вземане, което вече е било удовлетворено. В тази връзка
вредите са пряка и непосредствена последица от действията по образуване на
изпълнителното дело. Вината за причиняване на вредите се предполага до доказване на
противното – по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът не е представил доказателства, които да
оборват презумпцията за вина, включително, че е положил дължимата грижа да провери
дали му е била заплатена сумата от 16,91 лв. преди да образува изпълнителния процес.
Налага се извод, че е налице пряка причинна връзка между поведението на ответника и
заплатеното от ищеца възнаграждение в хода на изпълнителния процес, образуван въз
основа на издадения в полза на ответника изпълнителен титул, вземанията по който са били
заплатени преди образуване на изпълнителното дело, т. е. ответникът с поведението си е
допринесъл за извършването на разноски за адвокатски хонорар. Следователно по делото се
7
доказа, че имущественият разход (претърпяната загуба) в размер на 100 лв. от ищеца за
заплатено адвокатско възнаграждение е настъпил поради предприетите противоправни
действия от страна на служител/и на ответника по образуване на изпълнителното дело. С
оглед на изложеното по делото са установени всички материалноправни предпоставки за
уважаване на предявения иск. Ответникът не доказа да е погасил чрез плащане процесното
вземане, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2020 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца.
За производството по гр. д. № 14016/2020 г. по описа на СРС, 120 състав в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 113,59 лв. (от общо определените 350 лв. и над
присъдените 187,72 лв.), като за сумата от 48,69 лв. съдът не присъжда разноски, тъй като
при първото разглеждане на делото съдът е извършил прихващане на разноските, направени
от насрещната страна, а с въззивното решение тази част не е отменена/обезсилена, нито е
поискано допълването му по реда на чл. 250 ГПК.
За производството по в. гр. д. № 10484/2021 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав
в полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 325 лв. – за държавна такса (25 лв.) и
адвокатско възнаграждение (300 лв.) съгласно договор за правна защита и съдействие от
12.07.2021 г., имащ характер на разписка за изплащане на възнаграждението. Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът приема за неоснователно, с оглед извършените пред
въззивната инстанция процесуални действия от пълномощника на ищеца.
За настоящото производство се претендират разноски за адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ съгласно договор за правна защита и съдействие от
06.03.2025 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. За определяне размера на
възнаграждението за безплатна правна помощ за настоящото производство съдът съобразява
разрешенията, дадени с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 и с решение от
23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от
националните съдилища, актуалната съдебна практика на ВКС (определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.), както и разпоредбите
на чл. 26 – чл. 27 НЗПП, като приема, че липсва фактическа и правна сложност на делото
при повторното му разглеждане, същото е протекло в рамките на едно открито съдебно
заседание, в което не се е явил процесуален представител на ищеца, а от последния е
постъпила молба по хода на делото и по съществото на правния спор. При отчитане на
посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика и разпоредбите на закона,
предвид че разписаното в Наредба № 1/09.07.2004 г. не е задължително за съда при
произнасянето по отговорността за разноските, настоящият съдебен състав намира, че
възнаграждението в полза на адвокат В. И. следва да се определи в размер на 200 лв. Така
8
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 438,59 лв., а на адвокат В. И. – сумата от 200 лв.
Съдът констатира, че в решението по в. гр. д. № 10484/2021 г. по описа на СГС, IV-Г
въззивен състав, е допусната очевидна фактическа грешка при посочване в диспозитива на
съдебния акт на първоинстанционното решение, което се обезсилва. Доколкото обаче в
мотивите е прието, че предмет на обжалване е именно решението по гр. д. № 14016/2020 г.
по описа на СРС, 120 състав, то не възникват съмнения, че волята на съда е насочена към
обезсилване именно на това решение в посочената по-горе част, поради което след влизане в
сила на настоящото решение или изчерпване на инстанционния контрол, делото следва да
бъде върнато на СГС, IV-Г въззивен състав за преценка за провеждане на производство по
чл. 247 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю.Б“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„В.“, бул. „О.П.“ № 260, да заплати на М. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ч.Л.“
№ 6, ап. 8, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 100 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с peг. № 846 на КЧСИ,
прекратено с разпореждане на ЧСИ от 11.03.2020 г. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2020 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 113,59 лв. –
разноски по гр. д. № 14016/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, както и сумата от 325 лв. –
разноски по в. гр. д. № 10484/2021 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„В.“, бул. „О.П.“ № 260, да заплати на адв. В. Б. И. от ПАК, с личен № **********, със
съдебен адрес: гр. С., пл. „Р.Д.“ № 4, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 200 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца М. М. В., ЕГН **********, в хода на настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9