№ 9
гр. ***, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВРГ Въззивно гражданско дело №
20241300500409 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М. Г. К., ЕГН **********,
чрез адвокат И. Д., против Решение № 567/25.09.2024 г. по гр.д № 468/2023 г
по описа на РС- ***. С нея се обжалва решението в цялост, като се посочва, че
същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че първоинстанционният
съд е извършил избирателен анализ на събраните по делото доказателства.
Посочва, че изложените факти в депозираната искова молба са трудно
доказуеми, но при всестранен анализ на всичките може да се направи извод за
опасно поведение от страна на ответника.
Прави се анализ на показанията на малолетният им син, който е
разпитан в „Синя стая“, както и изготвената съдебно-психологична експертиза
за отношението на детето към двамата си родители.
Посочва се, че допуснато съществено процесуално нарушение със
заличаването на съдебно психиатричната експертиза на ответника по делото.
Твърди се, че ответника В. В. не заплаща издръжка, не полага грижи за
1
детето и не участва във възпитанието му.
Моли да се отмени решението на Районен съд – *** и да се постанови
ново, с което В. В. да бъде лишен от родителски права спрямо детето си К И..
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника В. В., Районна
прокуратура – *** и Дирекция социално подпомагане – ***, като няма
постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, като се представлява от
адвокат И. Д.. Подържат депозираната жалба и представят заповед за
незабавна защита №66 от 11.12.2024 г.на Районен съд ***. Посочва, че в
производството пред районен съд – *** са събрани множество доказателства,
от които е видно, че ответникът В. В. представлява опасност за здравето и
възпитанието на своето дете. Моли да се постанови, съдебен акт, с който да се
отмени първоинстанционното решение и да се лиши ответникът В. от
родителски права.
Въззиваемата страна също се явява лично, както и с назначения в особен
представител – адвокат Г. в производството пред районния съд.
Процесуалният представител на въззиваемата страна отбелязва, че за
лишаване от родителски права са посочени конкретните основания в закона,
като видно от събраните по делото доказателства нито едно от тях не е налице.
Въззиваемата страна – В. В. се явява лично. Декларира пред съда, че
детето му е в *** и е лишен от възможността да го вижда. Твърди,че е
получил заплахи от различни лица за саморазправа, ако се опитал да види
детето си или да се свърже с него.
Окръжна прокуратура – *** се представлява от прокурор ***, като в
съдебно заседание посочва, че не са налице предпоставките на чл. 132 от СК и
моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
2
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд.
Окръжен съд - ***, в качеството си на въззивна инстанция, като
съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните
и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
доказателства.
По делото безспорно е установено, че родители на детето К В.ов И. с
3
ЕГН **********, са страните по делото.
Видно от приложеното гр.д. № 140/2022г. по описа на Районен съд – ***
е, че упражняването на родителските права по отношение на детето К В.ов И.,
ЕГН **********, родено на ***** г. е предоставено на майката М. Г. К., ЕГН
**********. Местоживеенето на детето К В.ов И., е определено да е при
майката на адрес в гр. ***. С решението е определен режим на лични контакти
на детето с бащата, както следва: До навършване на 10 годишна възраст на
детето, бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си всеки първи
и трети съботен и неделен ден от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден,
без приспиване, след което да го връща по адреса на майката. След
навършване на 10 годишна възраст на детето, бащата ще има право да вижда и
взема при себе си детето всеки първи и трети съботен и неделен ден от 09.00
часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден до навършване на
пълнолетие на детето, след което да го връща по адреса на майката, както и 30
дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да
го връща по адреса на майката.
Бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето К В.ов И.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. К., ЕГН
********** в размер на 180.00 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 25.01.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на задължението за издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
възникването на всяко от вземанията до окончателното изплащане.
Безспорно е установено, че между двамата родители съществува спор за
упражняването на родителски права върху К В.ов И., както и че двамата
родители са в обтегнати отношения по между им.
Окръжен съд –*** счита, че настоящият спор между страните се свежда
до факта, дали Районен съд – *** правилно е оценил фактите, на база на
представените доказателства.
В своя доклад Районен съд – *** правилно е разпределил
доказателствената тежест, съответно е приел, изслушал и внимателно обсъдил
всички доказателства по делото, включително и назначения социален доклад
и съдебните експертизи, показанията на детето изслушано в „синя стая“.
Правилно е анализирал и показанията на вещото лице, в частта в която е
4
разяснено от вещото лице, че децата до 10 годишна възраст са податливи на
внушение и приемат становището на единия родител, който е против другия.
Въз основа на описаната фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна:
По първия фактически състав на иска- този по чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК:
Лишаването от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 131, ал. 1 от СК е изключително крайна законова мярка за защита
интересите на детето, поради опасност от накърняване на неговата личност,
възпитание и здраве от собствения му родител. Затова тази мярка следва да се
налага от съда само при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи по
смисъла на чл. 131 от СК, засягащи интересите на детето в много висока
степен при посегателство от родителя, представляващо насилие, изоставяне в
беда, трайно вредно влияние, поставяне в риск и др. Тази засилена защита
налага изясняване на въведените в процеса твърдения за извършено
посегателство над детето и провеждане на пълно доказване на твърдените от
ищцовата страна обстоятелства. Съдебната практика приема, че при наличие
на противоречиви доказателства или съмнение, респ. при непълно доказване
за наличие на твърдените обстоятелства по смисъла на чл. 131 от СК, респ. на
наличие на особено тежък по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК не е
допустимо да се постановява ограничаване или лишаване от родителски
права, именно с оглед запазване на интересите на детето. В този смисъл са
решение № 10/5.03.2012 г. по гр. дело № 153/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС,
решение № 37/19.03.2015 г. по гр. дело № 4218/2014 г. на III-то гр. отд. на
ВКС, решение № 182/24.02.2010 г. по гр. дело № 999/2009 г. на III-то гр. отд.
на ВКС. Именно това е отчетено и от Районен съд – ***, като се е позовал на
рисунките на детето, където всички са усмихнати, което може да се тълкува
като привързаност към всички членове на семейството, включително и бащата
( въззиваемата страна).
По отношение на втория фактически състав на иска за лишаване от
родителски права- този по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, посочената законова норма
намира приложение при наличие на кумулативното изискване родителят без
основателна причина трайно да не полага грижи за детето и да не му дава
издръжка.
Съдебната практика приема, че грижата по смисъла на посочената
5
разпоредба е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване
на правилно психично и физическо развитие на детето, като трайното
неполагане на грижи за детето и недоставяне на финансов или друг
материален принос за отглеждането на детето сочи противоправно поведение
на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на
чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Затова за да е налице фактическия състава на
посоченото основание следва от една страна родителят, който не упражнява
родителските права да не се възползва от предоставения му режим за лични
контакти без основателна причина, да не проявява интерес към здравето и
нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие, и
същевременно от друга страна да не дава средства за издръжката му, т. е. да
не изпълнява своя родителски дълг. Следва да се има предвид, че недаването
на издръжка без основателна причина от пълнолетен и трудоспособен родител
е обективно неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на
детето. Затова в производството за лишаване от родителски права съдът
изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч.
налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския
дълг, като отсъствието на такава наред с трайното неполагане на грижи за
отглеждането му сочи дезинтересиране и пренебрегване на родителските
задължения към детето и основание за прилагане на най-тежката санкция за
този родител - лишаване от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 2
от СК. / в т. см. са разясненията, дадени в решение № 406 по гр. д. №
1125/2010 на ВКС, ІV г. о., и решение № 290 по гр. д. № 1119/2019 г., IV г. о. /
Не е налице и тази предпоставка, Районен съд – ***, правилно е
кредитирал всички доказателства и е установил, че бащата се вижда с детето,
дори и повече от определения му със съдебно решение режим на виждане. По
делото има доказателства, че детето е отглеждано от въззиваемата страна ,
поради здравословен проблем на неговата майка.
По отношение на направеното възражение при изготвяне на съдебно-
психиатрична експертиза, Окръжен съд – *** счита същото за неоснователно.
В производството пред Районен съд – *** е изготвена съдебно-психологична
експертиза, която е неоспорена и приета от страните. Видно от приетата
експертиза, въззиваемата страна – В. В. не представлява опасност за
развитието на своето дете.
6
От гореизложеното се налага извода, че не е налице нито една от
законовите предпоставки, изискуеми при кумулативност по смисъла на чл.
132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване на ответника от родителски права по
отношение на детето К И.. Това означава, че като е отхвърлил исковете по чл.
132, ал. 1, т. 1 и т. 2 от СК районният съд е постановил правилно решение,
основано на събраните по делото доказателства и в съответствие с
изискванията на закона.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид липсата на претенции за разноски, съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 567/25.09.2024 г. по гр.д № 468/2023 г по
описа на РС- ***.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7