О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 26.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, частни жалби в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Вълков ч.гр.д. № 11905/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „С.А.“ ЕООД срещу Определение № 1069 от 21.08.2019 г. на Агенция по вписванията (АВ), с което е отказано подновяване–ново вписване на договорна ипотека № 35, т. V, рег. 2757/2008 г. на нотариус А.Л., с рег. № 386 на НК, с район на действие РС – София, вписана в СВ – София с вх. рег. № 23142 от 08.04.2008 г. акт № 69, том XXI, дело 15033 по молба с вх. № 54377 от 21.08.2019 г. В жалбата се оспорва извод на съдията по вписванията, че „С.А.“ ЕООД няма интерес от подновяване – ново вписване на договорна ипотеката. Дружеството имало качество на цесионер по силата на договор за цесия от 30.07.2019 г., вписан на 21.08.2019 г. – обстоятелство, за което съдията по вписванията следвало да направи служебна справка, с предмет вземане въз основа на Договор за инвестиционен банков кредит от 28.05.2007 г., което е обезпечено с договорната ипотека от 2008 г. Както договорът за ипотека, така и договорът за цесия били вписани като условие за тяхната действителност, поради което „С.А.“ ЕООД в качеството си на кредитор по договора за кредит имал интерес от подновяване – ново вписване на договорната ипотеката. Искането за подновяване било направено за по-малка сума от тази, за която е направено първоначалното вписване, поради което дължимата държавна такса била в размер 244,00 лв., за внасянето на която било представено доказателство. Иска се отмяна на отказа и да бъде разпоредено подновяване, съответно ново вписване на договорна ипотека.
По
допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена е в срок срещу подлежащ
на обжалване акт, изхожда от заявителя в охранителното производство като е представено
и доказателство за платена държавна такса.
По основателността на
жалбата
Охранителното производство е образувано по Заявление с вх. рег. № 54377 от 21.08.2019 г. от С.Б.с молба по образец и посочено искане за подновяване-ново вписване на ипотека с указание към искането да са приложени: молба за ново вписване на ипотека, 2 бр. договорна ипотека, пълномощно, квитанция за платена държавна такса. Приложената към заявлението молба съдът приема като уточнение на искането, което изхожда от името на „С.А.“ ЕООД и еднозначно очертава неговото съдържание – вписване на договорна ипотека № 35, том V, рег. 2757, дело 218/2008 г. на нотариус А.Л., с рег. № 386 на НК, с район на действие РС – София, вписана в СВ – София с вх. рег. № 23142 от 08.04.2008 г. акт № 69, том XXI, дело 15033 за сумата от 250 000 евро с левова равностойност 488 957,50 лв. Молбата сочи да касае обезпеченото вземане на „Обединена българска банка“ АД срещу „София Сити“ ЕАД по договор за инвестиционен банков кредит от 28.05.2008 г., което е прехвърлено на „С.А.“ ЕООД с договор за цесия от 30.07.2019 г.
Към молбата е приложен и договор
за цесия от 30.07.2019 г. с отбелязано нотариалното удостоверяване на подписите
на страните „Обединена българска банка“ АД в качеството на цедент и „С.А.“ ЕООД
в качеството на цесионер. Според т. 1.1. от договора за цесия цедентът продава
на цесионера вземанията срещу „София Сити“ ЕАД, произтичащи от Договор за
инвестиционен банков кредит от 28.05.2007
г. - т. III от договора за
цесия.
За да постанови обжалваното определение съдията по вписванията приема, че 1) производството е инициирано по молба на С.Б.в лично качество, а доколкото последният не е страна по представените актове, то не е от категорията „заинтересовани лица“ по смисъла на чл. 531 ГПК и чл. 8 от Правилника за вписванията (ПВ). Посочва, че дори молбата да е подадена от С.Б.в качеството на пълномощник на „С.А.“ ЕООД, доколкото 2.1) представеното пълномощно е незаверено копие, то същото не е надлежно доказателство за представителната власт на лицето, 2.2) но дори да се приеме противното, то от съдържанието на пълномощното не може да се направи извод, че лицето е упълномощено да представлява дружеството пред АВ за образуване на охранително производство каквото е вписването с нов ред. 3) Приема, че описаният в Заявлението акт – договорна ипотека т. 5, акт 35 от 2008 г. е със страни различни страни от тези в заявлението, поради което искането на молителя е неотносимо към посочено вписване. 4) От направената служебна справка по партида на „С.А.“ ЕООД и по актовата книга на Договора за ипотека съдията по вписванията установявам че не е открито вписване на описания в молбата Договор за цесия, поради което „С.А.“ ЕООД няма качество кредитор по ипотечно вписване. 5) Освен това посочва, че новото вписване не може да бъде за по-малка сума от първоначалната, поради което дължимата държавна такса е в размер на 2825,31 лв., доказателство за внасяне на която не е представеното, поради което искането е отхвърлено и на това основание.
Относно приетите от съдията по вписванията недостатъци на искането съдът намира следното:
Приложената към заявлението молба, отразяваща и положен печат от Служба по вписванията налага извод, че е представена в оригинал. Това обстоятелство, а и съдържанието на документа изключва възможността да бъде третиран като доказателство към обсъжданото заявление с поставен входящ номер. Обективираното в него искане на общо основание ангажира съдията по вписванията да се произнесе още повече, че разглежданото заявление на съдържа необходимите реквизити.
Упълномощителната сделка предполага еднозначно изразена воля предприетите от пълномощника действия да ангажират правната сфера на упълномощителя. Съгласно чл. 33 ГПК процесуалното представителство в рамките на всяко регламентирано от процесуалния закон производство предпоставя подписано от страната пълномощно. Представеното отговаря на тези критерии.
Законът не предписва необходимост от изрично упълномощаване в производството пред Агенция по вписванията. При това положение и с оглед изрично даденото указание, че пълномощното следва да се тълкува разширително с оглед представителството на „С.А.“ ЕООД в отношенията му с очертаните в пълномощното субекти. При тези обстоятелства съдът приема, че С.Б.е упълномощен да представлява молителя пред Служба по вписванията като структурно подразделение на Агенция по вписванията.
Не се установява обаче С.Б.да притежава качество от изброените в чл. 32 ГПК. Установените особени изисквания към личността на представителя във всяко регламентирано от процесуалния закон производство съставлява гаранция, че правата на страната ще бъдат надлежно отстоявани. За тази легитимация дължи да следи и съдията по вписванията. Към заявлението липсват такива доказателства. Изискуемото качество не бе доказано и в рамките на настоящото производство въпреки изрично указаната необходимост. Отсъствието на изискуемото от закона качество изключва надлежното представителство, препятстващо и търсеното вписване.
За пълнота следва да се посочи, че молбата, сезираща съдията по вписванията обуславя процесуалната легитимация на „С.А.“ ЕООД с прехвърлено му вземане по договор за банков кредит от 28.05.2008 г. Представеният договор за прехвърляне на вземания не сочи на такъв договор.
Не е внесена и следващата се държавна такса. От първоначалното вписване на посочената в молбата ипотека е изминал период повече от 10 години. Този период прекратява действието на вписаната ипотека и съгласно чл. 172 ал. 2 ЗЗД възможно е единствено да бъде вписана наново, каквото в случая е и изрично заявеното искане. При това положение досежно държавната такса приложим е чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията въз основа на посочения от Заявителя материален интерес. Разпоредбата на чл. 3 от ТДТСАВ в случая на вписване по чл. 18, ал. 4 ПВ не намира приложение, тъй като се касае за вписване, което е със самостоятелен характер и не е измежду посочените в чл. 3, ал. 2 вр. с, ал. 1 от Тарифата, за които се събира такса в половин размер от определената по реда на чл. 2 от Тарифата. В настоящия случай заявеният материален интерес възлиза на 250 000 евро с левова равностойност 488 957,50 лв. или дължимата държавна такса е в размер на 488,96 лв. (0,1% от 488 957,50). Към Заявлението е представени доказателство за внесена държавна такса в по-нисък размер от дължимия, а имено за сумата от 244,48 лв., поради което същото се явява нередовно. Съгласно т. 1 от Тълкувателно Решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС съдията по вписвания не може да дава указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване, поради което съдът следва да потвърди процесния отказ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „С.А.“ ЕООД, чрез Е. В. К., срещу Определение № 1069 от 21.08.2019 г. на съдия по вписвания при Служба по вписвания гр. София, с което е отказано подновяване – ново вписване на ипотека.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.