РЕШЕНИЕ
№ 10298
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110164684 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на **** срещу П. П. П., в която се твърди, че на
19.09.2016 г. в [населено място], ответникът, управлявайки МПС [марка МПС], рег. № [рег.
№ на МПС], движейки се по [улица], с посока от б[бул.] към [бул.], до номер 23, поради
движение с несъобразена скорост, реализира пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с друг
автомобил и уврежда три метра метална мантинела отляво, собственост на ****. Сочи, че
вината на водача била установена с АУАН сер. Г № 539816, като за събитието бил съставен
и Протокол за ПТП № 1664583/19.09.2016 г. след посещение на място от органите на отдел
„Пътна полиция“ – СДВР. Във връзка с настъпилото произшествие били нанесени следните
конкретни щети на обща стойност 371.98 лв. с ДДС (309.98 лв. без ДДС). Твърди, че
стойността за възстановяване на причинените от ПТП вреди била заплатена на
пътностроителното дружество [фирма] по договор за абонаментна пътна поддръжка рег. №
СО15-РД55-281/11.05.2015 г.
Сочи, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №
3332116/2021 г. на СРС, 88 състав, във връзка с което е претендирал сумата от 240 лв., която
представлявала част от стойността на възстановените от СО щети на пътната
инфраструктура, без в нея да са включени демонтаж и монтаж и др. подобни дейности,
пряко свързани със СМР по отстраняване на нанесените от ПТП щети на общинското
имущество и възстановяване на ограничителната система във вида, в който е било, както и
без начислен 20% ДДС, за което била издадена на 23.06.2021 г. заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва от 07.06.2021 г. до окончателното плащане. Длъжникът подал
възражение в срока по чл. 414 ГПК и в изпълнение указанията на съда на основание чл. 422
ГПК предявява настоящия иск за сумата от 240 лв. С уточнителна молба с вх. № от
15.12.2021 г. твърди, че сумата от 240 лв., включва стойността само на увредения
тръбнорешетъчен парапет. Наред с това предявява и осъдителен иск за сумата от 131.98 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в допълнително
сторените разходи за демонтаж на увредения тръбнорешетъчен парапет; доставка и
демонтаж на новия тръбнорешетъчен парапет и цената на стълбовете (колчета) за закрепване
1
на паната на парапета, които са пряко свързани с отстраняване на нанесените от ПТП от
19.09.2016 г. щети на общинското имущество и възстановяването на ограничителната
система във вида й преди увреждането. Моли за уважаване на претенциите. Върху
установителния иск претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението по 410
ГПК, а върху осъдителния от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът е представил писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Счита, че вписаното в изготвения Протокол за ПТП
в графа „ Други материални щети „3 м. метална мантинела“ не отговаряло на твърдяното от
ищеца в исковата молба увреждане с посочване на посоката „отляво“, а освен това
протоколът не съдържал данни относно идентификация на въпросните 3 м. метална
мантинела. Оспорва и констатациите, съдържащи се в протокола за месечна инспекция и
двата броя констативни протоколи от една и съща дата 12.10.2016 г., тъй като съдържанието
на двата протокола било абсолютно различно, а освен това между датата на увреждането –
19.09.2016 г. – и датата на инспекцията и/или отстраняването – 12.10.2016 г. – били минали
повече от 20 дни , което правело констатацията оборима. Оспорва исковата претенция и в
частта относно размера. Не била налице идентичност между констатираната в Протокола за
ПТП вещ – мантинела – и тръбнорешетъчния парапет, за който е предявена претенцията. На
следващо място претенцията се явявала недоказана с оглед извършената калкулация – не
можело да бъде установено дали калкулираните стойности отговарят на размера, установена
като увредена мантинела. Поддържа, че не били доказани всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност. Предвид факта, че исковата претенция се основавала на
Протокол за ПТП № 1664583 от 19.09.2016 г., то видно от същия за процесния автомобил
била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователно дружество [фирма], покриваща гражданската отговорност на водача на
автомобила, а по делото липсвали данни ищецът да е предявил правата си пред посоченото
застрахователно дружество. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените
искове.
В съдебно заседание на 13.03.2023 г. е отстранено противоречието между исковата
молба и издадената заповед за изпълнение, посочено е изрично, че увреждането касае 3
метра метална мантинела, а не тръбно-решетъчен парапет. В с. з. на 13.03.2023 г. /л. 62/ и
в уточнителна молба с вх. № от 28.03.2023 г. /л. 76/ е конкретизирано, че сумата от 240
лв. включва единствено себестойността на увредената мантинела, а осъдителният иск е
за разликата относно демонтаж и монтаж на мантинелата.
С влязло в сила определение от 15.05.2023 г. производството по осъдителния иск е
частично прекратено за разликата над 70,13 лв. до пълния предявен размер от 131,98 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
По допустимостта на производството:
По установителния иск:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 32116/201 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение – след
конкретизацията в с. з. на 12.03.2023 г., че увреждането касае 3 метра метална
мантинела.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
ГПК на 12.11.2021 г. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявения иск е допустим и
2
подлежи на разглеждане по същество.
По осъдителния иск:
Съгласно задължителни указания дадени с определение от 03.06.2022 г. по в. ч. гр.
д. № 2738/2022 г. на СГС – за разликата между размера на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК,
може да се предяви осъдителен иск в това производство. Указанията са задължителни за
настоящия съд, а в този смисъл виж и определение № 50162 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 1146/2022 г., II т. о., определение № 60599 от 26.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 671/2021 г.,
IV г. о., определение № 200 от 1.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1614/2021 г., IV г. о.,
определение № 800 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2017 г., IV г. о. и др.
Претенциите са допустими и подлежат на разглеждане по същество:
Установява се по делото, че на 19.09.2016 г. в [населено място] на [ул.] с посока от
[бул.] към [бул.] до № 23 е реализирано ПТП поради несъобразена скорост на водача на л. а.
[марка МПС] с рег. № [рег. № на МПС].
Представено е по делото протокол за ПТП № 1664583 от 19.09.2016 г., съставен от
служител на СДВР, в който протокол изрично е посочено, че материалните щети от ПТП се
изразяват в 3 метра метална мантинела.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
ПТП. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на
протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е
спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на
инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед.
Длъжностното лице лично е възприело настъпилите щети в резултат от ПТП – а именно
увредената мантинела, в тази част протоколът има харектер на официален свидетелстващ
документ, чиято доказателствена сила не е оборена.
Относно механизма на ПТП, когато вписаните в протокола обстоятелства не са
достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на
верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица, ако преценката
на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не
притежава. Относно механизма на ПТП, съдът съобрази и останалите доказателства по
делото - приетата и кредитирана от съда по настоящото производство САТЕ.
От протокола за ПТП и изготвеното заключение на САТЕ, се установява, че причина за
настъпването на ПТП-то е движение с несъобразена с пътните условия скорост, като
следствие от което е настъпило съприкосновение с металната еластична ограда отляво на
пътното платно. От САТЕ се установява и, че причинените имуществени вреди се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 19.09.2016 г. ПТП.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство, чрез обратно доказване от ответника.
Установяват се всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.
От договор от 11.03.2015 г. сключен между **** и [фирма] се установява, че по време
на ПТП ищецът има сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, а мястото на настъпване на инцидента попада в зоната, за която е
сключен договорът – виж Приложение № 11 – стойностна сметка – л. 22гръб. От
констативен протокол от 12.10.2016 г. /л. 30/ се установява, че уврежданията на 3 метра
метална мантинела, констатирани с протокола за ПТП, са отстранени най-късно именно на
3
тази дата, доколкото обектът /[ул.] от [бул.] до [ул.]/ е приет без възражения.
Без значение е дали към момента на ПТП ответникът е имал сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С ТР № 2/06.06.2012г. по тълк.
дело № 2/2010г., ОСТК на ВКС е посочено, че задължението за поправяне на вредите,
произтичащо от деликтната отговорност, като вид гражданска отговорност, има
обезщетителен характер и при липсата на доброволното му реализиране за удовлетворяване
на увредения, последният разполага с предоставения му от законодателя за защита по
съдебен ред осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, провеждането на който не е обусловено от
наличие или не на действителен застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност” с делинквента. Следователно и при валидно застрахована гражданска
отговорност на причинителя на вредата - задължителна или доброволна, същият не се
освобождава от личната си деликтна отговорност, като изборът на предпочетен ответник е
въпрос на едновластна преценка на техния носител, характерна за всички субективни права,
независимо от принадлежността им към един или друг отрасъл на обективното право. С
оглед изложеното, следва да се приеме, че наличието на валидна застраховка „ГО“ на
ответника към датата на събитието не изключва неговата лична деликтна отговорност, като
само от увредения зависи спрямо кого да насочи претенцията си. В случая същият е избрал
да стори това спрямо делинквента, поради което възражението на ответника е
неоснователно.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че за
възстановяване на увредената мантинела е необходимо възстановяването на 1 цяла
секция СПО. Стойността, необходима за възстановяване на щетите, нанесени на
предпазната мрежа, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 322.13 лв.
с ДДС и с включен транспорт.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението
може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в
заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 21.03.2023 г., в което е
присъствал процесуален представител на ответника, не е оспорена СТЕ при
приемането й. Оттук и възраженията срещу изводите на вещото лице, изложени в
писмените бележки от страна на ответника, се явяват несвоевременно направени и не следва
да се обсъждат.
Следва да се посочи, че при преценка размера на обезщетението съдът е обвързан
съобразно диспозитивното начало от волята на ищеца. Предметът на делото се определя от
ищеца. Със заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба ищецът не е претендирал разходи
за транспорт. В съдебно заседание на 21.03.2023 г. юрк. На ищеца изрично заявява „не са
направени разходи за транспорт“ – с. 2 от протокола. По производството нито се твърдят
направени разходи за транспорт, нито се представят доказателства за направата на такива
разходи. Съгласно чл. 4.2.4 от договора от 11.03.2015 г. посочените в приложенията към
договора цени включват всички необходими разходи на изпълнителя. Т. е. в посочените в
договора цени се включват и транспортните разходи, като ищецът не доказва направата на
самостоятелни разходи за транспорт. Доколкото не се твърди да са направени транспортни
разходи, а и с исковата молба не са претендирани такива, то съдът следва да вземе предвид
стойността единствено на щетите, нанесени на предпазната ограда без начислените от
вещото лице транспортни разходи. Следователно стойността на увреденото имущество,
4
съобразно неоспорената от страните в срок САТЕ е: 223.44 лв. без ДДС или 268.13 лв. с
ДДС.
Относно начисленото ДДС: Съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС с данък върху добавената
стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл. 9, ал. 1 и 2
ЗДДС е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, в това число:
продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемането на
задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки физически и
интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж
на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на
изпълнителя; извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на
нает или предоставен за ползване актив. Облагаема доставка според разпоредбата на чл. 12,
ал. 1 ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от
данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Изпълнителят по сключения договор е регистриран по ДДС, което се установява, както от
посочения БУЛСТАТ номер, така и от извършена справка в общодостъпни електронни
услуги със свободен достъп на НАП относно регистрирани по ЗДДС лица, поради което е
данъчно задължено лице. Ремонтните дейности на повреденото от процесното ПТП
имущество попадат в обхвата на понятието облагаема доставка по чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9
ЗДДС. Същевременно ищецът по аргумент от чл. 3, ал. 5 ЗДДС, не е данъчно задължено
лице, в резултат на което за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит и този
разход би останал в неин пасив. След като за ищеца дължимият ДДС върху стойността на
ремонта е разход, направен във връзка с процесното ПТП, то същият следва да бъде
включен в дължимото от ответника обезщетение. Ето защо и ищецът следва да заплати,
освен пазарната стойност на разходите за ремонт на увреденото пътно съоръжения, така
също и ДДС върху тях.
Приспадането на стойността на запазените части при определяне на застрахователно
обезщетение за тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, за чието спазване съдът следи служебно. Установяването на размера на
доказания по основание иск е служебно задължение на съда /арг. от чл. 162 ГПК/.
Ответникът прави изрично възражение в тази насока с отговора на исковата молба. Освен
това не се касае за насрещно вземане, поради което не е необходимо ангажирането на
съответно възражение в срок – в този смисъл определение № 392 от 19.06.2018 г. на ВКС по
т. д. № 66/2018 г., II т. о. Оттук и следва да се приспадане стойността на металните
отпадъци от дължимото обезщетение. Действителният размер на щетите следва да се
определи като разлика между стойността на поставянето на нова ограда и стойността на
остатъчните материали, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.
Противното би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице. Според
кредитираната и неоспорена САТЕ стойността на остатъчните материали, които биха могли
да бъдат реализирани на вторичния пазар е 12 лв.
Оттук размерът на дължимото обезщетение на увреденото имущество /съобразно
диспозитивното начало/ след приспадане на остатъчната стойност е 256.13 лв. /268.13 лв. –
12 лв./.
Предвид всичко изложено установителната претенция е основателна за сумата от 240
лв., а осъдителната за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение и пълния размер на вземането, касаеща стойността на демонтажа и монтажа
на мантинелата ще се уважи до размер от 16.13 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 70,13 лв. /след частичното прекратяване/ – ще се отхвърли като неоснователна.
Върху присъдената сума по установителния иск се дължи и законната лихва от дата на
5
подаване на заявлението - 07.06.2021 г., а върху присъдената сума по осъдителния иск,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
страните по съразмерност.
Предвид основателността на установителната претенция за заповедното производство
на ищеца се следва сумата от 75 лв. за разноски.
По исковото производството ищецът е направил разноски за депозит за САТЕ, за
внесена ДТ и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. или
общо 385 лв., от които по съразмерност и с оглед прекратената част на производството на
ищеца се следват 265.10 лв.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК и има право на разноски по
съразмерност за исковото производство. По съразмерност от тях ще му се присъдят общо
87.20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. П. П., ЕГН **********, с адрес [населено
място], у[адрес], дължи на ****, БУЛСТАТ *****, с адрес в [населено място], [адрес], на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 240 лв., обезщетение за имуществени
вреди, представляваща стойността на възстановените щети върху транспортната
инфраструктура /стойността на метална мантинела без демонтажа и монтажа/, причинени
при ПТП на 19.09.2016 г. в [населено място], на [ул.] с посока от [бул.] към [бул.], до № 23,
което ПТП възникнало поради движение с несъобразена скорост от страна на П. П. П., за
което е съставен протокол за ПТП № 1664583/19.09.2016 г., ведно със законна лихва от
07.06.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 32116/2021 г. по описа на СРС, както и ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес
[населено място], у[адрес], да заплати на ****, БУЛСТАТ *****, с адрес в [населено място],
[адрес], сумата в размер на 16.13 лв. - разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, касаеща стойността на
демонтажа и монтажа на увредената инфраструктура, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2021 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за разликата над присъдения размер от 16.13
лв. до пълния предявен размер от 70.13 лв.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес [населено място], у[адрес], да заплати на
****, БУЛСТАТ *****, с адрес в [населено място], [адрес], седалище и адрес на управление
[населено място], [бул.], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 75 лв. -
представляваща разноски по заповедното производство и сумата от 265.10 лв. - разноски по
исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА ****, БУЛСТАТ *****, с адрес в [населено място], [адрес], да заплати на П.
П. П., ЕГН **********, с адрес [населено място], у[адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 87.20 лв. - представляваща разноски по производството по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6