№ 139
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000728 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
С решение №33/20.01.2022г., постановено по в.т.д. №728/2021г. по
описа на ПАС, е потвърдено решение №260304/04.07.2021г., постановено по
търг. д. №619/2019г. по описа на Окръжен съд П., в обжалваната част /от
жалбоподателя – ответник/, с която „О.-З.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да
заплати на АШК. М. СЮЛ., ЕГН **********, от с. Б., махала Б.*, община К.,
област К., със съд. адрес: гр. С., бул. Х.Б.*, полуетаж *, офис *, чрез адв. Н.Д.,
на основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр. чл.52 от ЗЗД, сумата над 90 000лв. до 120
000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
смъртта на неговия баща М. С. С., ЕГН **********, при ПТП на 27.03.2019г.,
за което виновният водач на лек автомобил „БМВ“, рег.№ ********* -
А.Х.О., ЕГН **********, е осъден с влязла в сила Присъда №12/10.02.2020г.
по н.о.х.д.№ 2314/2019г., ПОС, ведно със законната лихва, считано от
25.04.2019г. до окончателното плащане. Потвърдено е решение
№260304/04.07.2021г., постановено по търг. д. №619/2019г. по описа на
Окръжен съд П., в обжалваната част /от жалбоподателя – ищец/, с която е
отхвърлен искът, предявен от АШК. М. СЮЛ., ЕГН ********** срещу „О.-З.“
АД с ЕИК ********* за сумата над 120 000лв. до 200 000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия баща
М. С. С., ЕГН **********, при ПТП на 27.03.2019г., за което виновният
1
водач на лек автомобил „БМВ“, рег.№ ********* - А.Х.О., ЕГН **********, е
осъден с влязла в сила Присъда №12/10.02.2020г. по н.о.х.д.№ 2314/2019г.,
ПОС, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019г. до окончателното
плащане. АШК. М. СЮЛ. е осъден да заплати на „О.-З.“ АД с ЕИК
********* разноски за въззивното производство в размер на 2 616лв. „О.-З.“
АД е осъдено да заплати на адв. Ж.В.Т. адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1 730лв. за осъществено безплатно
процесуално представителство в полза на АШК. М. СЮЛ., ЕГН **********
във въззивното производство.
По делото е постъпила молба с вх.№1685/01.03.2022г. от „О.-З.“ АД,
съдържаща искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното
решение в частта за присъдените разноски. Молителят счита, че въззивният
съд неправилно е приел, че заплатеното от жалбоподателя – ответник
адвокатско възнаграждение от 5232 лв., с ДДС е заплатено по равно – за
осъществено процесуално представителство по въззивната жалба на
жалбоподателя – ищец и по въззивната жалба на жалбоподателя – ответник.
Счита, че му се дължи адвокатско възнаграждение съобразно обжалваемия
материален интерес по оставената без уважение въззивна жалба на
жалбоподателя – ответник /80 000лв./ и следва да се присъди в негова полза
адвокатско възнаграждение в размер на 3 516лв. с ДДС.
В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната
страна – АШК. М. СЮЛ., е изразено становище, че искането за изменение на
въззивното решение в частта за разноските е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба
намира, че е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което
същата, като процесуално допустима, следва да бъде разгледана. По същество
молбата е неоснователна.
Вярно е посоченото от молителя, че обжалваемият материален интерес
по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец /80 000лв./ е по-голям от
обжалваемия материален интерес по въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник /30 000лв./. В договора за правна защита и съдействие /л.53/ е
посочено, че правната помощ и съдействие се изразява в процесуално
представителство по изготвяне на въззивна жалба и отговор на въззивна
жалба. В договора за правна помощ и съдействие не е разграничено
2
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 5 232лв. с ДДС как е
разпределено за осъщественото процесуално представителство по всяка от
въззивните жалби. При това положение следва да се приеме, че доколкото не
е упоменато друго, адвокатското възнаграждение е заплатено за
осъществяване на процесуално представителство и по двете въззивни жалби –
по равно или по 2 616лв. С оглед изхода от спора и неоснователността на
подадената от жалбоподателя – ищец въззивна жалба, последният е осъден да
заплати на жалбоподателя - ответник разноски в размер на 2 616лв. и поради
гореказаното, не се налага изменение на решението в тази му част за
разноските.
Ето защо искането по чл.248 ал.1 от ГПК следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№1685/01.03.2022г., подадена от
„О.-З.“ АД с ЕИК *********, съдържаща искане по чл.248 ал.1 от ГПК за
изменение на решение №33/20.01.2022г., постановено по в.т.д. №728/2021г.
по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските – като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3